№ 6381
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100513735 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 15333 от 08.08.2024г., постановено по гр.д. № 57208/2022г. по описа на
СРС, 73-ти състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗАД
„Армеец“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1536,87 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпените на 16.2.2022 г. при ПТП имуществени
вреди от собственика на л.а. с рег. №****, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица
№440121031063765/17.12.2021 г., срещу ответника като застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег. №****, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 21.10.2022 г., до изплащане на сумата.
Със същото решение „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на ЗАД
„Армеец“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 750 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на
решението поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно съдът бил приел за основателно релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредите, респективно, че застрахованият при него водач на
л.а. с рег. № **** бил нарушил правилата за движение по пътищата. Преди извършване на
1
маневрата завой на ляво, водачът на посочения автомобил бил спрял, бил се уверил, че
никой не се движи в насрещната пътна лента, която следва да пресече, и бил предприел
маневрата с включен пътепоказател. В същото време водачът на застрахования при
ответника автомобил бил нарушил правилата за движение, тъй като изпреварвал повече от
един автомобил с превишена скорост. Сочи, че при започване на изпреварването, водачът на
застрахования от него автомобил вече бил започнал маневрата си завой на ляво, вследствие
на което другият водач му бил отнел предимството и вината за процесното ПТП се носела
изцяло от водача на застрахования при ответника автомобил. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявелния иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Армеец“ АД е подал отговор на
въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на същата. Поддържа,
че първоинстанционният съд бил обсъдил всички относими доказателства по делото и от тях
не се разколебавал изводът за наличие на съпричиняване на вредите от водача на
застрахования при ищеца автомобил. Не се установявали изложените във въззивната жалба
твърдения, че водачът бил спрял и се бил убедил, че маневрата му няма да предизвика
опасност за участниците в движението, тъй като нямало доказателства водачът да е
погледнал в огледалото за обратно виждане, за да установи предприеманата от другия водач
маневра изпреварване. Признава, че застрахованият от него водач се е движил с над 70 км/ч,
както и че е изпреварвал два автомобила, но счита, че другият водач е бил длъжен и е могъл
да предотврати настъпването на вредите, като се огледа преди започване на маневрата завой
на ляво. От приетото заключение по САТЕ се установявало, че маневрата завой на ляво била
започната след започване на маневрата изпреварване. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на действащо
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка,
действащо към датата на произшествието застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника, наличието на виновно
2
противоправно поведение на делинквента, причинените вреди, тяхната причинно-следствена
връзка с поведението на делинквента, размера на вредите, изплащането на
застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице. В доказателствена тежест на
ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредите, както и погасяването
на вземането.
В първоинстанционното производство, както и в настоящото въззивно производство
не е налице спор между страните по следните въпроси: 1/ че между ищеца „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД и собственика на л.а. „Ауди Кю 2” с рег. № **** е съществувало валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от
24.12.2021г. до 23.12.2022г., покриваща вредите от пътно-транспортно произшествие; 2/ че
по отношение на л.а. „Фолксваген Ъп“ с рег. № **** е съществувало валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника
ЗАД „Армеец“ АД с период на покритие от 02.11.2021г. до 01.11.2022г.; 3/ че на 16.02.2022г.
– в периода на покритие на двете застраховки, в гр. Варна на ул. „Прилеп“ е настъпило
пътно-транспортно произшествие между двата автомобила, вследствие на което на л.а.
„Ауди Кю 2“ са нанесени увреждания на предната броня, преден ляв калник, предна лява
джанта, ляв фар, лява решетка; 4/ че по подадено от собственика на л.а. „Ауди Кю 2“
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана при ищеца преписка
по щета № 44010312201067/2022г., по която на 08.04.2022г. е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 3073,74 лева; 5/ че ищецът е предявил извънсъдебна регресна
покана до ответника за така посоченото обезщетение и 15 лева ликвидационни разходи и на
17.05.2022г. ответникът е признал и погасил чрез прихващане вземането до размера от
1 551,87 лева, включващ 50% от платеното застрахователно обезщетение и пълния размер на
ликвидационните разходи.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен
начин от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства –
застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско +“ № 440121031063765; справка
от регистъра на Гаранционния фонд; двустранен констативен протокол от 16.02.2022г.,
подписан от двамата водачи и потвърден от събраните свидетелски показания; оглед, опис-
заключение, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол и фактура от 30.03.2022г.,
издадена на ищеца от извършилия ремонта автосервиз „Хит Ауто“ ООД, платежни
документи с приложение от 08.04.2022г., регресна покана от 12.04.2022г. и протокол за
прихващане на насрещни вземания.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите за механизма на
настъпилото ПТП и основателността на релевираното от ответника с подадения в срок
отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения
автомобил, изразяващо се в предприемане на маневрата завой на ляво без да се убеди, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението и без подаден светлинен
сигнал. В тази насока съдът намира следното.
От приетия в първоинстанционото производство двустранен констативен протокол за
3
ПТП се установява, че на 16.02.2022г. около 10,30ч. в гр. Варна на ул. „Прилеп“ е настъпило
ПТП между управлявания от св. А.А. л.а. „Ауди Кю 2“ с рег. № **** и управлявания от св.
А.Б. л.а. „Фолксваген Ъп“ с рег. № ****. Видно от съдържанието на протокола, при
настъпване на произшествието св. А. е извършвал маневра завой на ляво от ул. „Прилеп“ за
навлизане в паркинг, частен терен и пр., докато св. Б. е извършвал маневра изпреварване в
лентата за насрещно движение. Траекториите на двете превозни средства са се песекли и е
настъпил удар между предната лява част на л.а. „Ауди Кю 2“ и страничната дясна част на
л.а. „Фолксваген Ъп“. Съобразно схемата, ударът е настъпил в лентата за насрещно
движение. Отразените в протокола увреждания по л.а. „Ауди Кю 2“ са по предна броня,
преден ляв калник, предна лява джанта, ляв фар, лява решетка, а уврежданията по л.а.
„Фолксваген Ъп“ са върху дясна врата, заден десен панел и калник. В забележка към
протокола е посочено, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Фолксваген Ъп“.
От показанията на свидетеля А. Б. /водач на л.а. „Фолксваген Ъп“/ се установява, че
си спомня за ПТП през месец февруари 2022г., когато управлявал посоченото МПС в гр.
Варна по ул. „Прилеп“. Движейки се по посока за с. Каменар, свидетелят изпреварвал две
коли последователно, при което първата кола, която била „Ауди Кю 2“ зьавила наляво докато
той е в лявата лента. Свидетелят сочи, че за да избегнел удара отишъл вляво и другият
автомобил го ударил от дясната страна. Когато предприел маневрата за изпреварване,
свидетелят се намирал в лената за насрещно движение, а л.а. „Ауди Кю 2“ се намирал в
лената за движение направо по посока към с. Каменар. Автомобилът „Ауди“ бил първият от
изпреварваните автомобили, след него имало друг автомобил. Свидетелят не бил забелязал
подаден сигнал за завиване на ляво от автомобила „Ауди“. При изпреварването свидетелят
се движим с около седемдесет и няколко километра в час. Когато видял, че другият
автомобил завива на ляво, понеже искал да влезе в някакъв сервиз, свидетелят свил вляво, за
да го избегне, но другият автомобил се блъснал в дясната му страна. Другият автомобил се
движел с по-ниска скорост от този на свидетеля.
От показанията на свидетеля А.А. /водач на л.а. „Ауди Кю 2“/ се установява, че
съшият помни да е участвал в процесното ПТП и потвърждава подписа си върху
двустранния констативен протокол. Сочи, че се случило в светлата част на деня, било сухо
време и трафикът бил интензивен. Свидетелят бил спрял, зад него имало колона от
автомобили и изчаквал да мине насрещно движещ се автомобил, за да може да свие вляво.
Видял другия автомобил, почти когато го ударил. Чул, че зад него колата давала „бибитка“ и
спрял, затова ударът бил толкова лек, иначе другият автомобил щял да отиде отгоре му.
Вредите по управлявания от него автомобил били по предния ляв калник, фара и предната
броня. Не може да каже кой е попълнил забележката относно вината, но подписът бил
положен от другия участник.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и
компетентно изготвено, се установява, че съобразно съдържанието на двустранния протокол
механизмът на произшествието е следният: на 16.02.2022г. в гр. Варна по ул. „Прилеп“ се
4
движи л.а. „Ауди Кю 2“ с рег. № ****, управляван от А.А.. В същото време попътно и зад
автомобил „Ауди Кю 2“ се движи л.а. „Фолксваген Ъп“ с рег. № ****, управляван от А. Б.. В
района на пресечка за „Автосервиз“, водачът на л.а. „Ауди Кю 2“ предприема маневра завой
наляво с цел влизане на територията на втосервиза. В същото време л.а. „Фоклсваген Ъп“ се
движи в лентата за насрещно движещи се автомобили. Траекториите на движение на двата
автомобила се пресичат и настъпва ПТП между тях. Ударът е нанесен с предна лява част на
л.а. „Ауди Кю 2“ в странична дясна част на л.а. „Фолксваген Ъп“. Вещото лице е
категорично, че всички увреждания, нанесени върху л.а. „Ауди Кю 2“ са в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на произшествието.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът приема, че причина
за процесното произшествие е поведението и на двамата водачи. Към момента на навлизане
на л.а. „Ауди Кю 2“ в лентата за насрещно движение с цел извършване на маневра завой на
ляво, в тази лента вече се е намирал л.а. „Фолксваген Ъп“, който е извършвал маневра
изпреварване на повече от един автомобили. Релевираното от жалбоподателя оплакване, че
маневрата завой на ляво била започната първо, преди водачът на л.а. „Фолксваген Ъп“ да
започне маневрата изпреварване, е неоснователно, доколкото такова обстоятелство не се
установява от доказателствената съвкупност по делото. Напротив, от показанията на св. Б. се
установява, че вече е бил започнал маневрата по изпреварване, когато св. А. започнал да
навлиза в лентата за насрещно движение, с цел да завие на ляво, за да влезе в крайпътния
автосалон. Това се повърждава и от характера и местонахождението на вредите върху двата
автомобила, установими от съдържанието на двустранния констативен протокол и
експертното заключение по САТЕ. От тях е видно, че вредите върху л.а. „Ауди Кю 2“ се
концентрират в предната лява част на автомобила, докато вредите върху л.а. „Фолксваген
Ъп“ се концентрират в неговата странична дясна част. Именно това е дало основание на
вещото лице да приеме, че ударът е нанесен от навлизащия в лентата за насрещно движение
автомобил в страничната част на движещия се в нея автомобил. Следователно към момента
на навлизането л.а. „Фолксваген Ъп“ не само, че е бил започнал маневрата по изпреварване,
но вече се е намирал странично на л.а. „Ауди Кю 2“ и го е задминавал. С оглед на това
доводите на въззивника за изключителна вина на водача на л.а. „Фолксваген Ъп“ за
настъпване на произшествието са неоснователни.
Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗДвП, водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо
наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства
и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. В конктетния случай от събраните
гласни доказателствени средства не се установява св. А., като извършващ маневрата завой
на ляво водач, да се е убедил, че лентата за насрещно движение, която е следвало да пресече,
е свободна от движещи се превозни средства. Видно от показанията на св. А., той е възприел
изпреварващия го л.а. „Фолксваген Ъп“ едва в момента на удара и едва след като друг
участник в движението го е предупредил за опасността, подавайки звуков сигнал.
Следователно водачът на застрахованото при ищеца МПС не е изпълнил законовото
5
изискване и не се е огледал преди да пристъпи към извършване на маневрата. От събраните
гласни доказателствени средства не се установява и водачът на този автомобил да е подал
сигнал за завиване на ляво /чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДвП/, доколкото свидетелят Б. сочи, че не е
възприел такъв сигнал, а св. А. не заявява в показанията си да го е подал.
От своя страна св. Б., като водач на л.а. „Фолксваген Ъп“ е нарушил разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е извършвал изпреварването с над 70 км/ч в населено място, освен
това е предприел изпреварване на повече от едно моторно превозно средство едновременно,
с което е допринесъл за настъпване на процесните вреди поради ограничената възможност за
своевременна реакция.
Предвид гореизложеното, въззивният съд се солидаризира с извода на
първоинстанционния за основателност на релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите. В случая и двамата водачи са допринесли за настъпването на
вредоносния резултат в еднаква степен, доколкото всеки от тях е имал обективната
възможност и нормативното задължение да го предотврати изцяло – водачът на л.а. „Ауди
Кю 2“ като сигнализира надлежно за намерението си да извърши завой на ляво и пропусне
изпреварващото го МПС, а водачът на л.а. „Фолксваген Ъп“ – като съобрази скоростта си и
броя на изпреварваните автомобили с населеното място и натоварения трафик, така щото да
е в състояние да спре при внезапно възникнала опасност. Ето защо съдът приема, че
посоченият от първоинстанционния съд обем на съпричинените вреди от 50 %, е правилно
определен.
От приетото експертно заключение по САТЕ се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на вредите по л.а. „Ауди Кю 2“ по средни пазарни цени към
датата на ПТП /16.02.2022г./ е 3646,26 лева, което надхвърля размера на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение – 3073,74 лева. Както беше изяснено по-горе, между страните
няма спор и от приетата регресна покана и протокол за прихващане се установява, че
ответникът ЗАД „Армеец“ АД е погасил чрез прихващане на 17.05.2022г. сумата от 1551,87
лева, включваща половината от платеното застрахователно обезщетение /1536,87 лева/. и
целия размер на ликвидационните разходи от 15 лева. При това положение и предвид
установеното по делото съпричиняване на половината от процесните вреди, предявеният иск
за заплащане на останалата половина от застрахователното обезщетение в размер на 1536,87
лева е неоснователен и подлежи на отхвърляне. При пълно съвпадение между изводите на
въззивната инстанция и тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД. Същата не е сторила разноски, а
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на
100 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15333 от 08.08.2024г., постановено по гр.д. №
57208/2022г. по описа на СРС, 73-ти състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
51, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7