№ 1982
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110215696 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, ***, представлявано от управителя А. С. С., против наказателно постановление №
29-2200097/21.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Правно осигуряване на
инспекционната дейност“, за нарушение на разпоредбата на чл. 264 КТ. На основание чл.
416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
В жалбата са изложени доводи в насока материална и процесуална
незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави искане за отмяната му. Твърди се, че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати нарушения при описание на нарушението, като не
ставало ясно в какво се изразява претендираното нарушение, датата на нарушението е
определена погрешно и не е посочено мястото на извършването му. Поддържа се и
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, доколкото в АУАН и НП са
посочени множество деяния спрямо различни лица и различни дни на официални празници.
Оспорва се дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация и се
прави оплакване, че представените от дружеството документи за изплащане на процесните
трудови възнаграждения не били взети предвид при ангажиране на
административновнонаказателната отговорност.
За проведеното на 03.04.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „***“ ЕООД се представлява от адв. В. И., а наказващият орган - от юрк. В..
В дадения ход по същество адв. И. поддържа съображенията, релевирани в жалбата и
прави искане наказателното постановление да бъде отменено поради липса на съществени за
съдържанието му реквизити. Наред с това застъпва тезата за необосновано едновременното
даване на предписания спрямо дружеството-негов доверител и съставянето на АУАН, който
на практика ги е обезсмислил. Алтернативно, с оглед обстоятелството, че процесните
трудови възнаграждения за положения извънреден труд са били изплатени, макар и на по-
късен етап, моли за приложение разпоредбата на чл. 415в КТ, обуславящ маловажност на
1
случая. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък.
Юрк. В. пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Поддържа, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения и
моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, предвид установяване на
всички съставомерни за нарушението елементи. Оспорва приложимостта на института на
маловажния случай, доколкото дължимите възнаграждения не били изплатени на нито едно
лице за нито един от официалните празници. Поради тази причина намира за обосновано и
паралелното приложение на административната принуда. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и оспорва размера на претендираните от
страна на жалбоподателя такива, правейки възражение за прекомерност.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 10.10.2022 г. свидетелките Е. П. и В. С., инспектори в Дирекция „Правно
осигуряване на инспекционната дейност“ в ИА „ГИТ“, извършили проверка по спазване
разпоредбите на трудовото законодателство в обект на контрол ресторант „Славяни“,
находящ се в гр. София, б***, стопанисван от „***“ ЕООД. Връчили призовка по реда на чл.
45, ал. 1 АПК и проверката продължила на 12.10.2022 г., с оглед проучване на изисканите и
представени от дружеството документи. След представянето им свидетелките се запознали с
трудовите досиета на работниците в дружеството, ведомостите за заплати, работни графици,
присъствени форми за периода от месец януари 2022 г. до месец октомври 2022 г. и други
документи, свързани с организацията и разпределението на работното време. При прегледа
им констатирали, че намиращите се в трудово правоотношение с дружеството лица Т. К., М.
С., В. Г., Н. Н., М. И. и К. В. полагали труд по Великденските празници на 2022 г., както
следва: Т. К. полагал труд на 22.04.2022 г., 23.04.2022 г. и 35.04.2022 г./ Велики петък,
Велика събота и Великден - понеделник/; М. С. полагал труд на 23.04.2022 г. и 24.04.2022 г.
/Велика събота и Великден - неделя/; В. Г. полагал труд на 22.04.2022 г., 23.04.2022 г.,
24.04.2022 г. и 25.04.2022 г. /Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и
понеделник/; Н. Н. полагала труд на 22.04.2022 г. и 25.04.2022 г. /Велики петък и Великден -
понеделник/; М. И. полагал труд на 23.04.2022 г. и 24.04.2022 г. /Велика събота и Великден -
неделя/ и К. В. полагала труд на 22.04.2022 г. и 23.04.2022 г. /Велики петък и Велика
събота/.
В трудовите договори на посочените лица било регламентирано, че трудовото
възнаграждение се изплаща месечно до 20-то число на следващия месец. Преглеждайки
съдържанието на ведомостта за заплати за месец април 2022 г. обаче, инспекторите
констатирали, че положеният от лицата труд на посочените официални празници не бил
начислен и изплатен.
Съставен бил протокол № ПР2234034/19.10.2022 г. за извършената проверка, в който
били обективирани констатациите на проверяващите органи, и на дружеството били
определени срокове за изпълнение на дадените предписания, в това число на лицата,
положили труд в дните на Великденските празници, да се изплати трудово възнаграждение в
удвоен размер за работа през официални празници.
Наред с изготвения протокол, на 19.10.2022 г. свид. П., в присъствието на
упълномощен представител на „***“ ЕООД и свид. С., съставила против дружеството
АУАН № 29-2200097/19.10.2022 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата по
2
извършване на констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 264 НПК. Като дата на
извършване на нарушението посочила 21.05.2022 г., съгласно договорената периодичност на
изплащане на трудовите възнаграждения - до 20-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят. АУАН бил предявен и подписан от упълномощеното лице без възражения,
като до момента на съставянето му на инспекторите не били представени доказателства,
удостоверяващи изплащането на не по-малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение на Т. К., М. С., В. Г., Н. Н., М. И. и К. В. за положения през Великденските
празници на 2022 г. труд. Впоследствие постъпило писмено възражение срещу АУАН,
ведно с приложения.
Положеният от посочените лица извънреден труд бил заплатен от работодателя през
месец октомври 2022 г., след приключване на проверката по спазване на трудовото
законодателство от страна на ИА „ГИТ“.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. чл.
264 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ Директорът на Дирекция „Правно
осигуряване на инспекционната дейност“ при ИА „ГИТ“ наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. Като дата на извършване на
нарушението приел 21.05.2022 г., излагайки съответни съображения.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелките Е. П. и В. С., и писмени - протокол №
ПР2234034/19.10.2022 г. за извършена проверка; призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК;
трудови договори; ведомости за заплати; графици и присъствени форми за работа а периода
от месец януари 2022 г. до месец октомври 2022 г.; пълномощно; възражение срещу АУАН,
ведно с приложения; заповед № З-0863/17.10.2022 г.; заповед № ЧР-322/29.03.2022 г.;
длъжностна характеристика за длъжността главен инспектор; оборотна ведомост за периода
от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г.; платежни нареждания;
Обстоятелствата по извършената проверка и направените констатации относно факта,
че лицата Т. К., М. С., В. Г., Н. Н., М. И. и К. В., в трудови правоотношения със „***”
ЕООД, полагали труд в периода от 22.04.2022 г. до 25.04.2022 г. - официални празници, за
който труд не им бил заплатен не по-малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение, се изясняват безпротиворечиво посредством свидетелските показания и
писмените доказателства. Изложеното от свидетелките е относимо към предмета на
доказване, логически издържано и в корелация с писмените доказателства - протокол за
извършена проверка, трудови договори, графици и присъствени форми за работа а периода
от месец януари 2022 г. до месец октомври 2022 г., и ведомост за заплати за месец април
2022 г.
Материалната и териториална компетентност на свид. П. по съставяне на АУАН, и
териториалната и материална компетентност на Директора на Дирекция „Правно
осигуряване на инспекционната дейност“ по издаване на атакуваното НП, следват по силата
на закона, съгласно Устройствения правилник на ИА „ГИТ” и от представените в тази
връзка доказателства - заповед № З-0863/17.10.2022 г., заповед № ЧР-322/29.03.2022 г. и
длъжностна характеристика за длъжността главен инспектор;
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от
закона писмена форма, след извършване от страна на актосъставителя и
административнонаказващия орган на надлежна проверка по случая, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата акта отговарят на
изискванията съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат подробно
описание на нарушението, включително датата и мястото на извършването му и
3
доказателствата, въз основа на които се установява. Обстоятелствата при извършването му
също са пълно и ясно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява
нарушението. Налице е съответствие между фактическото му описание и правната
квалификация. Нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН не се констатира, доколкото се
касае за извършено едно нарушение.
Не представлява нарушение на процесуалните правила и паралелното съставяне на
АУАН и издаване на задължителни предписания, предвид обстоятелството, че се касае за
различни процедури, в който смисъл са издадени на различни основания, респективно са
налице съответни процесуални способи за обжалване във всяко от двете производства.
Предвид това съдебният състав прецени наведените в съответната насока възражения
за неоснователни и прие, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на дружеството-жалбоподател и да представляват формални основания за
отмяната на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
От доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че намиращите се в
трудово правоотношение със „***“ ЕООД лица Т. К., М. С., В. Г., Н. Н., М. И. и К. В., са
полагали труд по Великденските празници на 2022 г. в полза на работодателя, както следва:
Т. К. полагал труд на 22.04.2022 г., 23.04.2022 г. и 35.04.2022 г./ Велики петък, Велика
събота и Великден - понеделник/; М. С. полагал труд на 23.04.2022 г. и 24.04.2022 г. /Велика
събота и Великден - неделя/; В. Г. полагал труд на 22.04.2022 г., 23.04.2022 г., 24.04.2022 г.
и 25.04.2022 г. /Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник/; Н. Н.
полагала труд на 22.04.2022 г. и 25.04.2022 г. /Велики петък и Великден - понеделник/; М.
И. полагал труд на 23.04.2022 г. и 24.04.2022 г. /Велика събота и Великден - неделя/, и К. В.
полагала труд на 22.04.2022 г. и 23.04.2022 г. /Велики петък и Велика събота/, като
същевременно не им е било заплатено не по-малко от удвоения размер на трудовите
възнаграждения за положения труд на цитираните дати, съгласно императивното изискване
на разпоредбата на чл. 264 КТ.
Последната норма възлага в тежест на работодателя изплащането на трудово
възнаграждение на работника или служителя според уговореното, но не по-малко от
двойния размер, в случаите, в които полага труд през дните на официални празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не. Процесната хипотеза е именно
такава, като дължимото трудово възнаграждение за положения труд в дни на официални
празници не е било начислено и заплатено до 20.05.2022 г. включително /съобразно
уговореното в трудовите договори/, с което бездействие дружеството-жалбоподател на
21.05.2022 г. е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 264 КТ.
Нарушението е извършено в гр. София, по седалището на работодателя, където
извършването на съответното действие е било дължимо. Материалният закон е приложен
правилно. Допуснато нарушение не се констатира.
Датата на извършване на нарушението - 21.05.2022 г., е правилно определена от
актосъставителя и наказващия орган, доколкото съгласно уговореното в трудовите договори
на лицата, трудовите възнаграждения са били дължими до 20-то число на месеца, следващ
този на положения труд, при което дружеството е изпаднало в забава на следващия ден.
Отговорността на юридическите лица е обективна безвиновна, поради което
субективната съставомерност на нарушението се презумира и не подлежи на изследване.
Наложената на дружеството имуществена санкция е индивидуализирана в
минимално предвидения съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ размер от 1 500 лв.,
който се явява справедлив и обоснован, предвид липсата на данни за предходни нарушения
на трудовото законодателство от страна на „***“ ЕООД.
4
Същевременно основания за приложение разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ,
регламентираща маловажните случаи на административни нарушения, въпреки
последващото изплащане на дължимите на лицата възнаграждения, не се констатират,
предвид обстоятелството, че нарушението е било отстранено едва след съставянето на
АУАН, което не би могло да се приеме като „веднага след установяването му“. Освен това,
съответните възнаграждения за положения през Великденските празници на 2022 г. труд се
явяват част от трудовите възнаграждения на лицата за съответния месец, които обезпечават
средствата, необходими за задоволяване на житейските им нужди, и в този смисъл
неизплащането дори на част от възнаграждението винаги води до вредни последици за
работника или служителя, който е бил лишен от дължимите суми. Предвид това не би могла
да бъде възприета и тезата, че от нарушението не са произтекли вредни последици.
При така установеното от фактическа и правна страна съдебният състав прие, че
атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано,
постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено. Подадената срещу него
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА
„ГИТ“, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 4
ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в
едно съдебно заседание, искането следва да бъде уважено в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 29-2200097/21.11.2022 г., издадено
от Директора на Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ срещу „***“
ЕООД за нарушение на разпоредбата на чл. 264 КТ, за което на основание чл. 416, ал. 5 вр.
чл. 414, ал. 1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/
лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ***,
представлявано от управителя А. С. С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИА „Главна инспекция по
труда“ сума в размер на 80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5