№ 1591
гр. Сливен, 27.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230103247 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът – С. И. И., редовно призована, се явява лично и с адв. Ц. Т. от АК –
Пловдив, с приложено по делото пълномощно.
Ответникът – Ж. В. Ж., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
А. А. от АК – Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 20.11.2023 г.
В залата присъства Д.С. – И., главен социален работник в Отдел „Закрила на
детето“, упълномощена със заповед на Директора на АСП от 16.11.2023 г.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът наМ., че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. Т. : Поддържам исковата молба. Запозната съм с проекто-доклада, нямам
възражения. За равнопоставеност на страните и опровергаване на изложените
обстоятелства в отговора на нашата молба, ние също искаме да бъдат допуснати двама
свидетели в режим на довеждане, те са тук днес.
АДВ. А.: Поддържам така депозирания отговора на исковата молба. Нямам
възражения по проекто-доклада и разпределението на доказателствената тежест.
Водим допуснатия от вас свидетел. За съжаление другия свидетел с оглед пътната
1
обстановка, не може да се яви в днешното с.з. Водим един свидетел.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвения проекто-доклад за ОКОНЧАТЕЛЕН.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с определение от 05.10.2023 г. писмени
доказателства,
ПРИЕМА и ПРИЛАГА социален доклад от 09.11.2023 г.
На основание чл. 164 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне
самоличността им:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
И.В.С. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, неженен, със средно
образование, студент, син на ищцата.
М. И. И. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, неомъжена, със
средно образование, работи, сестра на ищцата.
Й.И.Д. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, неженен, със средно
образование, работи, без родство със страните по делото.
Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят
истината без лъжесвидетелстване.
Съдът отстрани от залата свидетелите И. и Динков.
СВИД. И.С., РАЗПИТАН КАЗА : Син съм на ищцата, желая да свидетелствам.
Познавам Ж. Ж. лично, защото живееха на семейни начала с майка ми, но нямаха брак.
Когато се запознахме, живяха и двамата в Испания, гр. Валенсия.
В момента се явява ответника Ж. Ж..
СВИД. И.С.: След това се преместиха в Англия, гр. Лондон. Сестра ми Н. беше
2
родена. Те се преместиха 2017 г. мисля. Аз тогава не живеех в Лондон, живеех в
България, но съм ходил на гости през ваканциите от 2018 г. насам. Животът на Н.
вървеше доста добре и върви още доста добре в Англия, тя има много запознанства с
нейни набори и деца, поддържа много добър контакт, има много добър социален
живот, също така води доста добро обучение. Още продължават да живеят в Лондон,
това за тях е техния дом, но в момента са възпрепятствани. Ходил съм последните
години при тях. Майка ми работи в Лондон от както е живуща там, от 2017 г. не е
прекъсвала работа, не е оставала без работа. Н. започна да ходи на училище още със
заминаването им в Англия, Лондон, през 2017 г. В момента до днешна дата се води
шести клас на обучението й в Англия. Знам доколко е важна тази учебна година за Н.,
защото завършва primary school и следва да запише по-висока степен на обучение,
която се води secondary school. Повода когато се прибират майка ми и сестра ми в
България е най-вече да се видят с роднините и близките си хора. Случва се да се
прибират поне един път в годината, най-вече лятно време. През последните години за
съжаление бяха възпрепятствани от прибиране от чужбина в България, т.е. не са се
прибирали последната една година. Причината е, защото се водеше дело в Англия за
родителските права на Н. и защото бяха възпрепятствани от това да се приберат в
България поради причината, че имаше ако мога така да се изразя, заплаха, че Н. няма
да може да се върне обратно в дома си, в Англия - в нейния дом и нейното училище,
нейните приятели и нейния социален живот. Имаше заплаха от нейния баща Ж..
Присъствал съм на такава заплаха. Първия път когато се случи тази заплаха беше 2020
г. През 2020 г. моята майка и моята сестра си дойдоха от чужбина, за да се видят с
техните близки и роднини през лятната ваканция и впоследствие бащата на Н. - Ж.,
пусна забрана на детето да се върне в дома си. В Англия, в Лондон, за нея това е в
къщи. Н. разбра за тази забрана когато получихме писмо до адрес в България и нейната
реакция беше сърцераздирателна, в обобщен смисъл на това, че детето беше много
разтроено, беше съсипано, поради причините, че няма да може да се върне в дома си,
също няма да може да продължи да води социалния си живот, където са всичките й
приятели в Англия, в Лондон. Впоследствие на забраната, моята майка разговаря с
бащата на Н. - Ж., за причината за забраната и майка ми реши да заведе дело с три иска
– първи иск за права на детето за пътуване в чужбина и за издръжка и като разговаряха
по телефона на тази тема, бащата на Н. - Ж., аз съм свидетел каза „ако отмениш делото,
аз ще махна забраната на Н.“ и поради тази причина моята майка реши да отмени
делото, защото слага като приоритет живота и начина на живот на своето дете Н., като
по този начин да продължи обучението си, начина на живот като социален и
обучителен и заради това взеха това решение да отменят делото и да се върнат обратно
в техния дом. Те се върнаха обратно в дома си там където живеят в Англия, в Лондон.
Имало е и други случаи, в които се е налагало да се стигне до забрана на детето да
излиза извън България в чужбина. Забраната е била направена от нейния баща Ж.. Това
3
се е случвало през 2020 г., 2021 г. и 2023 г. През тази година – 2023, майка ми и моята
сестра се прибраха в България юли месец това лято, поради причина, че майка ми
заведе дело тук в България през 2021 г., но с иск от съда, делото да се проведе по
местоживеенето на детето Н. и впоследствие делото се проведе в Англия, Лондон и
съдът в Англия взе решение, че майка ми взема правата на родител. Точно поради тази
причина, че делото даде право на майка ми и сестра ми да могат да пътуват свободно и
спокойно, това беше причината те да се прибират спокойно в България. Дори
плануваха кога да се приберат обратно в Лондон, дори имаха насрочена дата когато да
се приберат, но за съжаление това беше възпрепятствано. Причина, поради която бяха
възпрепятствани да се приберат беше, че отново тази година 2023, нейният баща на Н.
– Ж., сложи забрана на детето да излиза от страната и да ходи в чужбина. Н. отново
впоследствие разбра за забраната и реагира по много емоционален за едно дете начин.
Когато Н. разбра, че няма да може да се върне в собствения си дом в Англия и няма да
може да се върне за началото на учебната година и че тя е възпрепятствана, беше много
разтроена, изплака си очите. Мисля, че това по някакъв начин я травМ. и й доведе
много стрес. Макар да е малка, това е много стрес за нея. Майка ми се пробва да
говори с бащата на Н. да дискутират този проблем за детето, да може да бъде
разрешен, да може тя да си води начина на живот, но бащата на Н. не се съгласи. Това
лято аз лично бях в Англия в Лондон. Аз се прибрах октомври на девети тази година.
Имах възможност да говоря с Н. по тези въпроси. Лично на мен тя ми сподели, че има
притеснения за това, че може да няма възможност да се върне в нейния дом в Англия и
че е много разтроена поради тази причина. Сподели ми, че баща й не я е потърсил
лично нея тази година. Когато аз съм бил в Лондон, лично аз не съм бил свидетел Н. да
бъде потърсена от баща си, също така и със споделяне от Н., дори като не съм бил
покрай нея, баща й не се е бил свързвал с нея. За тази година Н. няма намерение или
желание да се среща с баща си, поради причина, че в нейната глава и по принцип това е
факт, че тя е възпрепятствана от нейния живот от Англия от нейния собствен баща.
Детето е обидено заради това на баща си. От 2018 г. винаги когато съм бил свидетел,
майка ми е издържала Н. по всякакъв начин, винаги тя се е грижила за нея, за нейните
удобства. Връзката между Н. и майка й, бих могъл да се изряза, че е много добра, че са
като майка и дъщеря и приятелки, обичат се много и винаги когато съм бил покрай тях,
съм чувал думата „обичам те“ многократно. Когато се прибират в България, ходят при
роднини. Роднините на Н. са баба й и дядо й, родителите на майка. Знам, че Н. има и
друга баба. Не ходи при другата си баба, защото както баща й, така и майката на Ж. не
са потърсили нито веднъж Н. нито по празници, нито по рождени дни, нито по именно
дни, нито по един повод да чуят как е, как се справя в училище. Това го знам, никой не
ми го е разказвал, свидетел съм на тези неща. Винаги когато съм бил на празници, по
Коледа, по други поводи, аз съм бил лично до майка ми и сестра ми, във всеки един
момент по време на празниците, лично аз нито веднъж не съм чул и видял сестра ми Н.
4
да бъде потърсена от баща й Ж. и от неговата майка. Когато се прибраха юни месец, не
зная дали казаха на Ж., че са се прибрали, не съм бил свидетел. Не зная, не съм сигурен
защо Ж. не дава на Н. да напусне страната. Знам, но не съм сигурен и не искам да
казвам. Когато живееха на семейни начала, живееха заедно с Н.. Н. не беше привързана
към баща си, поради причината, че баща й Ж. никога не е имал намерения да й помага
в учебните занятия, в социалния живот и забавления, да й обърне внимание. Бил съм
свидетел като съм ходил по празниците в Англия, по Коледните празници. Причината е
че майка ми и Н. не искаха да бъдат възпрепятствани от това да се върнат в дома си в
Англия. Ако знаеха, че не могат да се върнат обратно, нямаше да дойдат в България.
Когато майка ми разговаря с Ж., по мои знания причината е, че той иска Н. да учи в
България.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. М. И., РАЗПИТАНА КАЗА : Сестра съм на ищцата, желая да
свидетелствам. От 12 години живея в Англия, Лондон. Моята сестра дойде 2017 г. за
първи път май месец, дойде с Ж. за рождения ден на големия си син, който беше на
19.05., беше изненада за сина й Е. за рождения ден и също да видят как е - дали ще им
хареса да дойдат да работят и да живеят там. Юли месец 2017 г. дойдоха тримата – Н.,
Ж. и сестра ми. Причината за това идване беше детето да учи там, да се развива, а те да
работят и да живеят там. Това решение общо беше взето. Двамата - Ж. и С. ми се
обаждаха преди да дойдат, да им обясня как стоят нещата с квартири, ще имат ли
работа, за училище на Н.. Намериха си жилище. Понеже аз и моят съпруг държим
къщи под наем и отдаваме квартири под наем и им освободихме една стая за тях
тримата да живеят при нас. От 2017 г. септември месец, Н. учи там, до сега е в едно и
също училище. Детето с голямо желание ходи на училище. Н. е най-добрата ученичка
в училището, присъствала съм на родителски среди, виждала съм грамотите й и даже
мога да предоставя и книжка, в която тя има публикувано стихотворение вътре от
индийска институция за стихосбирки на малолетни творци и това нещо баща й не го
знае, даже не знае, че Н. е отличничка във всяко едно начинание. Не само това, Н. ходи
и на театър от три години, изнасят си представления. Има приятели, постоянно си
комуникира с тях, споменава ги, Нусафа, Сафа, Джей и още други нейни съученици и
от съседни класове. В квартала, в който живее има български семейства, с които
контактуват. В собствено жилище живеят в момента – три стаи, кухня, баня, тоалетна,
стандартно жилище в Лондон. 2020 г. септември - октомври се нанесоха,
самостоятелно живеят в това жилище. Има детска стая за Н., както и майка й си има
собствена стая. Нямам спомен кога за последно Н. е говорила с баща си, поне не съм
чувала нито от Н., нито от сестра ми. Знам преди два месеца, че е отишъл до
собствената ни къща в с. Т. да търси майка й, септември месец тази година, не е бил
5
сам, бил е с момчето, което е отвън. Лично Н. ми сподели, че той е отишъл, два пъти е
ходил, първия път детето го е нямало, втория път тя е била на оградата седнала, питал
я „къде е майка ти Н.“. По принцип иска детето, а търси майката, без да попита нищо
детето, само това са говорили. Бащата не изпраща абсолютно никакви средства за
детето, майка й я издържа изцяло, работи на две работи като чистачка и в ресторант в
кухня, за да я издържа. Те си дойдоха юли месец ваканцията на Н. когато започна,
отседнаха при родителите ни в с. Т.. На близо сме с дома на баща й, на пет минути
пеша. Н. не може да замине сега, баща й направи забрана да пътува. Когато си дойдоха
сестра ми и Н. в България, аз лично бях със сестра ми в колата, когато сестра ми се
обади на Ж. по телефона да му каже, че на Н. й изтича паспорта и дали ще може да
отидат да изкарат на Н. паспорт. Той каза, че него това не го интересува. Бащата
знаеше, че Н. е в България. Три дни след идването си сестра ми му каза, че са тук.
Бащата не го търси детето когато са в Англия. Когато са в България бащата също не го
търси. Никакви подаръци не изпраща на Н.. Това не й е за първи път, това вече е
третия път, което се случва и детето го изживява много неприятно, психически се
разстройва, че не може да се прибере в дома си, да си ходи на училище и да бъде с
приятелите си и да изпълнява ежедневните си задължения. Училището започна онлайн
само за Н., понеже баща й я спря и тя не може да си тръгне. Не съм присъствала на
други разговори между родителите специално за това пътуване. В книжката има
стихотворение от Н., което е публикувано из цяла Англия по всички училища, в
стихотворението се разказва за кучето и котката. Присъствах на разговора между
сестра ми и Ж., бях с нея в колата, тя каза, че изтича паспорта на Н. и трябва да отидат
двамата да се подпишат за документа. Вече два пъти детето изживява стреса заради
баща си, да се приберат в България и той на следващия ден да й слага забрана на
документа за пътуване. Те все пак му се обаждат, че си идват от тук, от България. Два -
три дни след пристигането тя му се обажда и му казва, че е изтекъл паспорта на детето
и че са си тук. Много пъти Н. не иска да го чува, Н. не иска да го вижда, с думите „той
не ми е баща и вместо да иска аз да бъда щастлива, той ме прави нещастна“. Когато се
случат такива неща, се говори в къщи за тези неща. На разговор между детето и Ж. не
съм присъствала, той не е имал отношение. Когато живяха на квартира, бяха в една
стая тримата. В цялата къща бяха осем човека общо. Ние всички родители с деца в
Англия получаваме социални помощи, че децата ни учат там. На разговор, в който да
се опита сестра ми да осъществи контакт с бабата на Ж., нямам спомен да съм
присъствала. Около 300 паунда на месец е помощта, която получаваме. Казах, че
сестра ми живее в собствено жилище, като имах предвид, че са в самостоятелно
жилище, под наем. Около 500 – 700 паунда на месец е издръжката на едно дете в
Англия. Не съм присъствала на техни разговори. Когато Ж. реши да се прибере в
България, казвам реши, защото нито сестра ми знаеше, нито ние като техни хазаи не
сме знаели, че иска да напуска, ние научихме от съквартирантите. Знам, че това
6
решение не е взето от двамата. Не е държал Н. да се прибира с него насам. Когато си
дойдат лятото за ваканциите, той тогава казва, че иска Н. да учи тук, преди това не е
казвал. Като се стига до разговори, че тя там живее и там учи, той тогава казва, че и тук
има училище. Не е записана Н. в българско училище от баща си. Ако е 1500 паунда
наема на едно жилище, държавата поема около 500 паунда държавата, другите 1000
паунда си ги поемаш ти.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. Й.Д., РАЗПИТАН КАЗА : Ж. го познавам от малък, от дете, С. също от
малка я познавам. Н. я познавам от както се върнаха в България, от малка. В България
се върнаха мисля че 2013 г., тя се роди в Испания. Знам, че се запознаха в Испания, там
се роди и детето, после се преместиха в България в къщата на Ж. в с. Т., детето беше
малко. До 2017 г. живяха там, даже бяха взели и на М. малкия син И. при тях. Работеха
двамата, живееха добре, в един момент решиха да заминават в Англия 2017 г. лятото.
Ж. се върна по време на пандемията мисля, че 2020 г. май месец. Говорихме с него,
каза, че там не му харесва на първо място обстановката, в която живее детето и
семейството му, защото живеят 10-ина човека и нагоре различни семейства заедно,
ползват обща кухня, баня, злоупотребяват с алкохол и наркотици, това са негови думи,
а това на него не му харесва. Пътува много време до работа, в един момент и с
идването и на пандемията, работел три години, останал без работа временно и
говорили с М. и той решил да се прибира, като тя му обещала, че като завърши детето
учебната година и те ще се върнат. Той се върна май месец. С. се върна юни или юли
същата година с детето. Бяха дошли в Ж.ви, сещам се че беше довела детето тогава,
присъствал съм на довеждането на детето 2020 г. Там вече не знам какво са говорили,
после разбрах от Ж., че тя е решила пак да замине за Англия, за да оформи документите
на детето, на квартири, нейни багажи, след което му е обещала, че ще се завърне. С.
беше повдигнала дело тогава да съди Ж., защото той след тези техни разговори искал
детето да остане в България, за да може да го вижда. Знам, че беше тръгнало някакво
дело, но те се разбрали преди да минат през съда. Той ми каза, в крайна сметка С. му е
казала, че иска детето да учи в Англия и отива не само да си оправя документи и
работи, но иска нацяло да остане там за благото на детето, като майка мислела, че това
бил по-добър вариант и той се е съгласил за това. Не са минали през съд, преди съда е
направил пълномощно да замине детето, с уговорката при първа възможност като се
върнат, детето да е при него за седмица, месец, възможно повече време да вижда детето
като се връща в България. Към него момент е бил съгласен детето да учи в Англия.
2021 г. пак се беше върнала лятото С. и Ж. ми се оплакваше, че веднъж видял детето,
след което излагали различни причини, за да не може той да я вижда и не само той, но
и майка му. Боляло я ухото, спяла, нямало я, такива неща. Бил съм свидетел, опитваше
7
се да я търси по социалните мрежи, по телефона, като се е свързвал с М. в Англия и не
му е предоставяла възможност. Казва, че детето го няма или спи, два три пъти съм
присъствал. Аз като съм бил там, не е успявал да осъществи контакт с детето. Ж. първо
да кажа, той беше обсебен от М., каквото му кажеше М., той я слушаше много. Пак
казвам живееха добре, бяха започни ремонт, също и като баща докато живееха заедно,
той не е спирал да работи, да се грижи за семейството. Беше привързано детето и към
него и към баба си, която е майка на Ж., гледаше си детето, правеше всичко възможно
да не му липсва нищо. Имам предвид не само в материален аспект, ходеха на разходки,
на море, занимаваше се с детето, ходел съм в тях виждал съм ги да играят, да се
забавляват, обичаше си детето. Това беше до 2017 г., докато заминат за Англия. За тази
година ние бяхме веднъж заедно като ми сподели, че С. и детето са си дошли преди
седмица, той разбрал днес, някой от селото му казал. След един или два дни ми каза, че
тя му се обадила да иска да прави на детето паспорт. Той й казал, че не става така
паспорт, искал да се видят и да говорят. Тя му казала „няма какво да се виждаме, ще
правиш ли паспорт или не“. До там бил разговора и не можал да разбере дали връзката
е прекъснала или му затворила и той беше много притеснен, че тя била от една
седмица тук, а не му се е обадила като се е върнала да види детето. Детето е родено на
23.02.2013 г., значи на десет години е вече. Откакто детето е в България, не е виждало
баба си по бащина линия доколкото знам, Ж. правеше опити да ги срещне. Първо по
телефона е търсил М., тя му отказала и му казала, че нещата ще се решат по съдебен
път. После два пъти ходих с него, неговата кола имаше проблем, бяхме с моята кола,
ходихме до М.. Първия път излезе М. и каза, че детето го няма и няма как да го види.
Той казваше, че баба му искала да го види, да го заведе в тях, да прекара известно
време с детето. М. каза тогава, че е много ядосана, заради това, че е спрял
пълномощното, била на ръба на нервна криза и си говориха техни неща, а аз се
дръпнах на една страна. Втория път като отидохме, детето беше пред пътната врата до
оградата. Спряхме, Ж. слезе и каза „Н., извикай на майка си ако може“. Детето влезе,
извика майка си и след което повече не се появи. С. излезе. Каза „Н. как си, извикай на
майка си“, това бяха думите му. После го попитах защо се е обърнал по този начин, а
не е тръгнал и не е осъществил комуникация с детето. Той каза, че бил притеснен, че
не е виждал детето от толкова време, за да бъдат заедно с майка му като го види по
този начин първоначално, майка му да обясни, че баща му е дошъл да го види, за да не
се стресира детето, затова бил постъпил така. Тогава излезе С. и пак отказа да
предостави детето да отиде при Ж.. Не каза защо, каза, че нещата ще се решат по
съдебен път. Опитах се даже да вляза в ролята на медиатор, даже говорих и с двамата,
С. ми каза, че ще се решат нещата по съдебен път. „Спря пълномощното на детето, то
няма как да учи в Англия, изтърва си годината, какъв баща е той след като прави така“,
това бяха нейните думи. Пък аз доколкото знам от Ж., пребиваването им в Англия са
материалните придобивки там. Ж. никога не е заплашвал детето. Знам от него, че в
8
един разговор с М. й е казал, че ще види Англия през крив макарон, като й спре
пълномощното, защото е искал да остане детето тук, да го вижда по-често. Това го
знам от него и нещо са се спречкали и й е казал така. Той непрекъснато е правил опити,
даже по едно време се сещам, че пращаше пари за Англия. Не знам какви средства е
пращал, споделял ми е. Не знам за опит от майката да съдейства да се вижда с баща си
детето. Ж. има сестра, даже скоро говорихме с нея и беше притеснена, че не може да
вижда племенницата си. Дати не си спомням, беше лятото, мисля, че беше по
гроздобер, значи ще е било началото на септември месец или края на август като видях
М.. Н. доколкото се сещам беше записана на някаква градина. Сега се сещам, М. беше
споменала при една от срещите, че ако няма възможност да замине, мисли да го запише
онлайн детето в Англия. Бях на рожден ден на Ж., били сме всички заедно 2021 г.,
майка й доведе Н. за половин, един час, след което си тръгнаха и после Ж. се
притесняваше и след този рожден повече не можа да го види детето. Търсеше я, но все
имаше оправдания, за да не я види. След рождения си ден повече не я видя. М. и Ж.
живеят на километър разстояние, той на долния край на селото, тя на горния. Зная, че
Н. е тук, Ж. ми сподели. Мисля, че август месец беше когато се е свързала М. с Ж. за
паспорта.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът отстрани от залата страните и процесуалните им представители.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на детето Н.Ж.Ж..
Н. Ж.А: В момента тук с мама живеем в с. Т., в къщата на дядо и баба, на мама
майката и бащата. По принцип с мама живеем в Англия, в Лондон. Там уча, в шести
клас съм. Аз започнах от четири годишна да ходя на предучилищна и сега съм в шести
клас по тяхната образователна система. В него училище вече съм седем години. В
Англия живеем с майка ми, живеем в апартамент, имам си собствена стая с всичко –
легло, бюро. Мама и тя има стая. Най-големият ми брат постоянно живее там. Той е на
мама друг син, най-големия. Не е този, който беше тук, И., той е Е.. Имам хубави
условия. Ходя сама на училище с автобус, към 15 минути пътувам, с трафик към 20.
Доволна съм от училище, всичките ми приятели са там, учителките са много мили. Има
публикувано мое стихотворение в книга. Живяхме с тати в Лондон три години. Той се
прибра в България, без да ни каже си взе билет. Няколко дни преди да замине каза на
мама, че си е взел билет и се връща в България. Докато живеехме заедно, мама ми
правеше храна. Тя чистеше къщи май тогава, много не си спомням. Тати само си
сменяше работата. Не си спомням много добре, май каза на мама, не си спомням много
добре, че мама го използва да си плаща наема. От както се е прибрал в България, ние се
връщаме за лятото, един път в годината. Когато той се прибра, много не си спомням,
9
но се върнахме за бала на бате В. и после лятото и тогава той ми сложи забрана да не се
връщам в Англия. Когато бяхме заедно в Англия, много рядко се занимаваше с мен,
повече мама се занимаваше с мен. Като каза, че си тръгва за България, не си спомням
да е казвал и ние да се приберем в България. Като се прибрахме първата година след
като той се прибра, ходихме в тях, даже излизахме тук в Сливен на кафета. От както се
е прибрал в България, търсеше ме през едно време, но от две години вече не ме е
търсил. За рождения ден ми се обажда, за Коледа не ми се обади. Пращаше ми за много
кратко време пари, после престана. Там искам да живея, много ми е приятно в Англия,
защото там си имам приятели, училището ми е там. Мъчно ми е за това, че съм тук.
Върнахме се юли месец. Не съм потърсила татко да се видя с него и той не ме е
потърсил да се види с мен. Не ми каза нищо втория път когато дойде. Аз бях на дувара
качена, той дойде и аз казах на мама. Не ми каза „здравей“, не ме пита как съм, не ме
прегърна, само ме пита дали мама е в къщи и мама тъкмо излезе и аз слезнах и влезнах
в къщи и повече не излязох. Не искам да контактувам с него, защото втори път ми
слага забрана и защото ме е изоставил. Не го чувствам близък. Уча онлайн сега. Ходя
на българско училище всяка събота за три часа. Всеки понеделник ходя на театрална
школа там за един час, имам си приятели там. Тук не се чувствам добре, нямам с кого
да играя. Добре върви училището онлайн. Те знаят, че съм тук и защо съм тук. Когато
говорих с него по телефона, тогава аз го попитах защо ме спира и му казах, че искам да
се прибера в Англия. Той каза, че може към януари, февруари, че трябва да се говорят
нещата. Аз му казах, че ще чакам за делото съдийката да реши и той каза „ако чакаш
съдийката да реши, може януари февруари месец да се прибереш в Англия“. Отвън не
говорих с него. Аз не искам да го погледна заради това, не искам да говоря с него. Той
никога не се е държал като баща, защото той нямаше да ме изостави и да ми прави
забрани. Моето желание е да живея с мама в Англия. Тя добре се грижи за мен, готви
ми, ако е на работа, имаме едно нещо където аз мога да си направя нещо да ям, всичко
ми е осигурила, имам си играчки, таблет, всичко имам, дрехи.
Съдът изведе детето Н.Ж.Ж. от залата и освободи социалния работник.
Съдът въведе в залата страните и техните процесуални представители.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на ищцата и ответника.
ИЩЕЦ С. И.: Искам да кажа, че първо желанието на Ж. да напусне Англия
беше изцяло негово. Когато се прибра в България, не ни потърси, продължава да го
прави, така че аз никога не съм имала против той да осъществява контакт с Н., винаги
съм била за, той е един родител и аз няма как да го отрека това. За втори път сме
възпрепятствани от това. Първата година когато той се прибра 2020 г., децата бяха
локдаун заради пандемията, май месец се върна той, юни месец аз реших с Н. да се
10
върнем да прекараме време с роднините си, да използваме момента. Тя беше онлайн на
училище тогава, той разбрал на деня, че ще си идваме понеже сме от малко населено
място и на следващия ден веднага е отишъл и е сложил забрана на детето да пътува.
2023 г. дойдохме си на 12.07. Три - четири дни след като си дойдохме, аз му се обадих
по телефона, макар че той две години не беше осъществявал никакъв контакт с нас.
Обадих му се и му казах, че сме тук и че на Н. паспорта изтича и да го попитам кога ще
има възможност да й направим паспорт. Тогава той каза, че той зор няма, аз имам зор и
няма да дойде да направим паспорт на Н. и същия ден е отишъл и е сложил забрана,
видях от датата, на която е пуснато писмото. От 2020 г. до сега контакти между бащата
и детето са осъществявани. Когато си дойдохме 2020 г., макар че той направи този
проблем, ние се разбрахме да даде доброволно декларация. Прибрахме се в Англия,
той се чуваше с Н., виждаше се, когато сме си идвали в България, винаги сме
поддържали връзка и сме се виждали и сме се срещали до 2021 г. Нашите отношения не
влияят върху неговото решение. Напротив, аз даже говорих с Н. и й казах, че ако иска
да се види и срещне с баща си, това е нейно право, може да го направи, защото той й е
баща.
ОТВЕТНИК Ж. Ж.: Първо съм правил всички документи детето да замине в
чужбина и да и учи там, а последния път като се разбрахме със С., детето повече не го
видях две години, те не се завърнаха. Бях съгласен детето да живее и учи в чужбина и
поради факта, че от две години не съм я виждал, затова не давам разрешение за
паспорт. Англия не е тук до Сливен до пазара, по-дълго е разстоянието, а и ходим на
работа, няма как да отида. Звънял съм по телефоните, постоянно ми е отказвала и
накрая се е оказало, че са пуснали дело да ме съдят през тези две години. Аз не знаех и
се оказа, че съдът ще реши решението и тогава ще видим какво ще правим с детето и от
тогава вече нямам никаква връзка с детето. Тази година когато разбрах, че е тук,
отидох да я потърся. Те са си дошли на 12-ти юли, доколкото разбрах от селото, никой
не ме е предупредил, че ще се върнат в селото, от хората научих, че са се върнали, но
аз не съм ги виждал, даже не бях сигурен, че детето е там. Един път ги видях с колата
да минават и видях, че детето е вътре в колата, после след няколко дни, три, четири,
пет дена, седмица, С. ми звънна по телефона, аз съм шофьор, карам камиона към В.
Търново, загуби се обхвата, обаче чух „ще направиш ли паспорт на детето“. Първо
казах „трябва да говорим“, „няма“ каза „какво да говорим“, вярно, че й казах, че аз
нямам зор, тя има зор, ще ме потърси и ще направим паспорта, но първо трябва да
говорим. Става въпрос за детето, но те ме търсят само по документи, не мога да си
видя детето, ограничават ми правата да го видя, винаги го крият. Последния път като
ходих да го видя детето, го нямаше, а тя беше там. Детето втория път го заварих на
портата. Аз като го видях, не очаквах да е там, две години не съм го виждал детето,
стъписах се и не знаех какво да кажа на детето и казах „как е Н., майка ти тук ли е да
говоря с нея“. Аз се чудя как да говоря, как ще реагира детето, то е много време две
11
години и все пак съм в тяхната къща на майка й и ще вземат нещо да се карат. Не съм
говорил с детето изобщо, сега тук го видях за трети път. По телефона съм го търсил,
говорих с нея, поисках разрешение от майка й, детето ми е подучено от майката да
казва, то не може да ги каже тези думи, че съдът ще реши. То не знае какво е съд първо,
детето е много малко, на десет години, значи това е говорено. С детето си бяхме
заедно, обичаше ме, излизахме и от както С. замина и ме лиши от детето и аз не мога
да си видя детето. Искам да го виждам постоянно, затова съм спрял пълномощното, да
минем през съд, да видим, да се реши това решение веднъж завинаги и детето също
може да учи тук, тук има училища, да се запише тук на училище. Аз разбирам, че
детето е свикнало там. Детето по принцип къде иска да учи е важно, но аз като родител
искам да е покрай мен. Значи дам ли разрешение на С. да замине, аз детето повече няма
да го видя, те няма да се върнат, как ще си видя детето аз според вас. Искам да си го
виждам, имам си къща, имам си работа, мога да си го гледам и да помагам и винаги съм
помагал.
АДВ. Т. : Във връзка с разпита на свидетеля на ответната страна, искам да
помоля за преразпит на моя втори свидетел по факти и обстоятелства, които се
установиха от втория свидетел. Представям съобщения от английското училище
адресирани до майката и детето, оценките на детето от онлайн обучението от тази
година. Представям заверен препис от английски на български с апостил, решението за
родителските права. Предвид, че към молбата сме представили в електронен вариант,
смятам, че така е по-четливо и по-достъпно и за съда и за другата страна.
АДВ. А.: Предоставям на съда по отношение на представените доказателства.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА удостоверение за проведено обучение на Н. Ж.а,
грамота за показани резултати, решение в превод на български с апостил от „Атакан“.
НЕ УВАЖАВА искането на процесуалния представител на ищцата за повторен
разпит на свидетел.
СТРАНИТЕ: Други доказателства няма да сочим.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
12
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. Т. : С молба за писмени бележки, в достатъчно добър срок, ще си позволя
все пак да посоча, че производството се води само и единствено в интерес на детето и
се събраха достатъчно доказателства пред съда, които да сочат, че въпроса, който сме
поставили за решаване пред вас изисква спешно решаване от българския съд по
смисъла на Хагската конвенция, която съм посочила в началото на молбата.
Съпоставяйки поведението на бащата в няколко съдебни производства, същият
демонстрира опит да представи пред българския съд различни тези за местоживеенето
на детето, за неговото установено социално обкръжение, в зависимост от това какъв е
предмета на воденото дело. В предходното с.з. същият твърди, че местоживеенето,
социалните контакти и социалния кръг на детето е в Лондон. Това е във връзка с
предявения иск за издръжка от страна на майката, упражняване на родителски права и
съвсем правилно ОС Сливен е преценил, че местоживеенето към онзи момент на
детето е в Лондон и не може да се произнесе по тези въпроси. В производството се
доказа, че бащата действително не полага непосредствени грижи, не осъществява
лични контакти, единствените лични контакти, които е осъществил, както разбрахме от
разпитания от ответната страна свидетел, са непосредствено след започване на
съдебното производство, дни преди да изтече срока за отговор на исковата молба в
края на септември. Други контакти бащата не е осъществил. Не се доказа и желание
да участва във финансовата издръжка на детето. Не се доказа същият да е проявил
интерес детето да бъде записано тази учебна година в българско учебно заведение и
всички тези оспорвания на нашите твърдения, се правят само и единствено да защити
тезата си на родител, който се интересува от благосъстоянието на детето си,
включително и от неговото емоционално състояние. Аз не съм се запознала с
изслушването на детето в днешното с.з., за това ще поискам срок за писмени бележки,
за да взема становище и по този въпрос. Предвид, че учебната година отдавна е
започнала, установеното местоживеене на детето е в Лондон, приложимото право,
което е Хагската конвенция и тя стои над националното ни законодателство, моля съда
да се произнесе своевременно предвид, че е налице спешен случай детето да се прибере
в дома и да завърши най-важната година в образованието си. Предвид, че до момента
то е преживяло на няколко пъти емоционално страдание да не бъде допуснато да се
върне в дома си, в познатата си семейна среда, моля по реда на чл. 127а от СК, съдът да
даде разрешение на майката за заместващо съгласие на бащата и да разреши на
малолетната Н. Ж.ва да се завръща в Р България, съответно и да я напуска през периода
на всяка своя лятна ваканция, както и през Коледните празници, тъй като се установи,
че това е времето, за което детето пребивава на територията на Р България. От друга
страна, ако бащата желае да упражнява лични права така, както е разписано в СК,
13
защото тук само декларативно се твърди, че желае да ги упражнява, същият не е
ограничен, напротив, има възможност да се обърне към българския съд и да му бъде
определен подходящ режим, съобразно с установеното местоживеене на детето в
Лондон. Представям списък за разноските.
АДВ. А.: Аз също ще помоля за срок за писмени бележки и ще моля да
постановите съдебно решение, като се съобразите с всички факти и обстоятелства
събрани в настоящото производство, а именно, видно както от разпитаните свидетели,
така и от представените писмени доказателства, ищцата след последното доброволно
дадено съгласие от страна на моя доверител детето Н. да напусне страната, същото не
се е завръщало в България в продължение на две години. Моят доверител няма
възможност не само да вижда детето, но дори е лишен от възможността да
осъществява контакти с детето чрез социалните мрежи, дори е лишен от възможността
да води телефонен разговор. За този дълъг период от време, на детето е насадено
чувството, че баща му е този, който го лишава от възможността да учи и да живее там
където иска. Мисля, че по безспорен начин се доказа, че ако майката желаеше да
съхрани връзката между бащата Ж. и детето Н., то без проблемно би осигурила
неговото съгласие детето да напуска страната както и каквато е била уговорката им
изначално, че моят доверител няма да бъде лишен от възможността да вижда детето си
и ще има възможност да има контакт с детето. Моят доверител не желае по никакъв
начин да прекъсва връзката си. Моля вашето решение да бъде съобразено с всички тези
доказателства. В този смисъл моля да постановите вашия съдебен акт и да ни дадете
подходящ срок за писмени бележки. По отношение на искането за разноски, считам, че
това е спорна администрация и по тези дела разноски не се дължат. Възразявам също
както за прекомерност, така и относно обстоятелството, че това е спорна
администрация, разноски не се дължат, тъй като и двете страни са ищци и ответници в
производството.
Съдът счете делото за изяснено, ОБЯВИ устните състезания за приключени,
като ще се произнесе с решение на 22.12.2023 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в пет дневен срок считано от днес да
представят писмени бележки.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15.50 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14
Секретар: _______________________
15