№ 6463
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20251100103345 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца процесните суми, представляващи за платени от
ищеца на ответника без основание главници, лихви и такси по договор за кредит от
2008г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
кредит за покупка на имот от 25.08.2008г. Банката е предоставила на
кредитополучателите кредитен лимит в шв.франкове в размер на равностойността
на 35 500 евро по курс купува за шв.франк към евро в деня на усвояване на
кредита. Твърди нищожност на клаузи от договора на основание чл.146 от ЗЗП
като неравноправни на чл.1, ал.1,чл.2 ал.1 и ал.3, чл.6 ал.2 и ал.3, чл.13 и чл.23,
както и нищожност на целия договор предвид липсата на прозрачност на клаузите,
регламентиращи основния предмет на договора. Твърди се, че кредитът е погасен
предсрочно, като е върнато на Банката в повече от дължимото - сумата от 37 488.12
евро, която претендира. Претендира разноски.
Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва исковете. Твърди, че ищцата е
изтеглила кредита в шв.франкове и е получила сумата в шв.франкове , а не в евро,
каквото твърдение се прави в исковата молба. Посочва, че размера на месечните
1
вноски е уговорен в шв.франкове, поради което месечните вноски са дължими
именно в тази валута. Уговорките между страните са достатъчно ясни. Оспорва
твърдението, че оспорените от ищцата договорни клаузи са нищожни. Посочва, че
те са съставени на ясен и разбираем език. Твърди изпълнение на задълженията на
Банката да предостави информация относно условията за теглене на кредит в
чужда валута и икономическите последици от това. Оспорва твърдението валутния
риск да е възложен в тежест на ищеца. Оспорва всички твърдения, свързани с
нищожност на договора за кредит. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение претендираните суми. Иска отхвърляне на претенцията и
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40931 от
25.08.2008 г., сключен между ищеца С. Т. и М. Т.а - кредитополучатели,
ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, чиито правоприемник е ответникът,
банката е предоставила на кредитополучателите кредит в швейцарски франкове в
размер на равностойността на 35 000 евро /чл.2/ със срок за погасяване 240
месечни вноски, Съгласно Приложение № 1 към договора, кредитът е усвоен на
12.09.2008 г. при курс „купува" за швейцарския франк в размер на 1.*********
евро, съобразно който предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен
лимит в швейцарски франкове е 57 738 швейцарски франка.
По силата на чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на Банката годишна лихва в размер на 5%. Съобразно ал.5 на чл.3, при
съществени промени в пазарните условия (свързани с колебания/измененията на
борсовия курс/индекс и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и
др.) Банката има право едностранно да промени размера на договорените, съгласно
горепосочените условия, лихви, за което с подписване на настоящия договор
кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие. Промените в
приложимата покредита годишна лихва не подлежат на договаряне и стават
незабавно задължителни за страните от датата на влизането им в сила. А съобразно
свързаната с чл.3, ал.5 клауза на чл.6, ал.3-в случай, че по време на действие на
настоящия договор банката промени БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД
за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се
променя автоматично, в съответствие с промяна, за което кредитополучателят с
2
подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
С клаузата на чл.6, ал.2 от договора, страните са се договорили, че
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1,но има средства в лева
или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши
от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по официално обявения
курс за швейцарския франк към евро на Централната банка, за което
кредитополучателят с подписването на договора е дал своето съгласие.
Сключеният между страните договор е потребителски, като ищецът има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на
потребителите и чл.2, буква „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Ищецът като физическо лице, на което е предоставен кредит, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, има
качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 ДРЗЗП, а банката – ищец се явява
търговец по см. на § 13, т. 2 ДРЗЗП. Ищецът е основал главния си иск на
недействителност на договора поради включени в него неравноправни клаузи за
валутата на кредита, определящи основния предмет на договора, след чието
премахване счита, че е заплатил на ответника суми, които не му се следват и иско
връщането им.
В своята значителна по обем практика, формирана по повод отправени от
националните съдилища запитвания във връзка с тълкуване на Директива 93/13,
приложима към договори за кредит между продавач/доставчик и потребител,
деноминирани или индексирани в чуждестранна валута /швейцарски франкове/,
приложима и в настоящия случай, съдът на ЕС е разяснил, че клаузите, отнасящи
се до валутния риск, следва да бъдат разглеждани като група уговорки, която
определя основния предмет на договора, т. е. това са клаузи, определящи
основните престации по договора, които сами по себе си го характеризират и
описват съотношението цена/качество на доставените стоки или услуги/решение
по съединени дела С-776/19 – С-782/19, т. 56 и 60; решение по дело С-26/13, т. 49;
решение по дело С-118/17, т. 48 и т. 52; решение по дело C-186/16, т. 38; решение
по дело С-51/17, т. 68; определение по дело С-117/23, т.27 и т. 45 и др./. Разяснено е
3
още /определение по дело С-117/23 г. СЕС /, че, ако установи непрозрачност на
клаузите относно валутния риск, които представляват основния предмет на
договора, сезираният със спора национален съд следва да прецени дали тези клаузи
са неравноправни по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13 и дали, въпреки
изискването за добросъвестност, те не създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност /в този смисъл и решение по дело С-118/17, т. 49/.
Идентифицирани са клаузите, възлагащи валутния риск върху потребителя, като
неравноправни по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13 /така решение по дело
С-84/19; решение по дела С-222/19 и С-252/19, т. 93; решение по дело С-186/17, т.
57; решение по обединени дела С-776/19-С782/19, т. 96, 98, 100/. В постановените
актове СЕС посочва, че чл. 6, § 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, която дава възможност на решаващия съд да
допълва договор като измени съдържанието на отделна негова клауза - например
премахвайки единствено елементи от нея, които я правят неравноправна.
Националният съд би могъл да премахне елемент от неравноправна клауза, само
ако този елемент представлява договорно задължение, отделно от останалите
уговорки, чийто евентуален неравноправен характер може да бъде предмет на
индивидуализирана проверка./решение по съединени дела С-70/17 и С-179/17, т.
53; решение по дело С-19/20, т. 67; решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21, т.
59; решение по дело С-212/20, т. 70 и 71, решение по дело С-260/18, т. 62; решение
по дело С-118/17, т. 46; решение по съединени дела С-154/15, С-307/15, С-308/15, т.
60 и др./.
Принципът, прокламиран от Директива 93/13, е, след премахване на
неравноправните клаузи, договорът да продължи да се изпълнява, ако това е
възможно съгласно нормите на вътрешното право на държавите членки. В случай,
че това е невъзможно и неравноправните клаузи съставляват основния предмет на
договора, съответно недействителността им влече недействителност на целия
договор, съдът, прилагайки обективен критерий, следва да обяви тази
недействителност на потребителя, както и нейните последици. Преценката дали
договорът може да се изпълнява без съответните неравноправни клаузи
представлява обективен анализ, който съдът дължи, независимо от
обстоятелството, че потребителят изразява воля договорът да се запази след като
се видоизмени /решение по дело С-645/22, т. 31/. Ако установи, че дадена клауза е
неравноправна, съдът е длъжен да уведоми страните и да ги покани да обсъдят
въпроса при условията на състезателност, тъй като защитата, която Директивата
предоставя, не е абсолютна. Когато съдът установи неравноправност на дадена
4
клауза, той не е длъжен да откаже приложението й, ако потребителят, след като е
бил надлежно информиран за недействителността й или недействителността на
целия договор, изрази доброволно и информирано съгласие с въпросната клауза
или договор и заяви, че иска да се счита обвързан от нея или от договора без да
търси тяхното изменение /решение по дело C‑472/11, т. 23, 27 и 35; решение по
дело С-260/18, т. 53; решение по съединени дела С-80 - С-82/21, т. 73/. В случаите, в
които потребителят изрази нежелание да се счита обвързан от неравноправните
клаузи и съдът установи, че обявяването на тези клаузи за недействителни ще
изложи потребителя на особено неблагоприятни последици /конкретно при
договорите за кредит, деноминирани или индексирани в чуждестранна валута,
явяващият се като последица от недействителността реституционен ефект ще
доведе до предсрочна изискуемост на отпуснатата в заем главница/, той /съдът/
може да замести неравноправните клаузи с диспозитивна разпоредба на
националното право, или със законова разпоредба, приложима по съгласие на
страните, за която се предполага, че има капацитета да възстанови равенството
между тях /решение по дело С-260/18, т. 48; решение по дело С-705, т. 42, т. 50, и
решение по дело С-472/2020 г./. Сочената разпоредба обаче не следва да е такава с
общ характер, съгласно която предвидените последици от недействителността на
правната сделка да се допълват с последиците, произтичащи от принципа на
справедливостта и обичаите /решение по дело С-260/18, т. 62; решение по дело С-
321/20, т. 43/. Обратно, ако не съществува възможност неравноправната клауза да
бъде заместена с диспозитивна разпоредба или с такава, приложима по съгласие на
страните, националният съд е длъжен да прогласи клаузите, респективно договора
за изцяло недействителен. Изключване действието на неравноправните клаузи,
които налагат плащане на суми, съответно обявяване на целия договор за
недействителен, пораждат реституционен ефект по отношение на тези суми
/решение по обединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15, т. 54, 58, 60, 62, 63/.
Ето защо, при недействителност на договора, липса на изразена воля от
потребителя за неговото запазване и липса на диспозитивна норма, която да
приложи, съдът, констатирайки недействителността и преди да я прогласи, трябва
да вземе всички необходими мерки, за да защити потребителя от особено
неблагоприятните последици, като например насърчи страните да водят преговори
при предварително определени от него рамки, така че те да установят
действителното равновесие между правата и задълженията си /решение по дело С-
269, т. 42; решение по дело С-6/22, т. 61/. В най-общ план СЕС разяснява, че
обявяването на договор за недействителен има реституционен ефект и всяка страна
5
дължи на другата това, което е получила без основание /решение по дело С-472/20,
т. 50 и 55; решение по дело С-705/21, т. 39/, т. е. отношенията между страните се
разрешават на принципа на неоснователното обогатяване. В този случай при
договорите за кредит, деноминиран или индексиран в чуждестранна валута,
банката ще има право да иска връщане на даденото по договора, заедно със
законната лихва от поканата за връщане /решение по дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64
от заключението на генералния адвокат/, а потребителят ще има право да иска
връщане на даденото, което надхвърля предоставената за ползване сума.
Анализирайки сочената практика на СЕС в Решение № 50011/26.11.2024 г.,
т.д. № 1060/2022 г., ВКС, І ТО, ВКС приема, че при релевирано от потребителя
възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който
заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и
клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този
договор по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, ако съдът, след прилагане на
обективен подход и при извършена служебна проверка, прецени неравноправност
на сочените клаузи, той следва да прогласи целия договор за недействителен, в
случай че не може да приложи диспозитивна правна норма и с това не излага
потребителя на особено неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да
запази действителността на договора, да неутрализира неравноправния характер
на клаузите, определящи основния предмет на договора по смисъла на чл. 4, § 2 от
Директива 93/13, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в
която страните са договаряли предоставянето на заемната сума, или посредством
промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. Съдът
може да неутрализира част от клаузите единствено, ако тази именно част може да
бъде окачествена като отделна самостоятелна договорка. /в т.вр. и Решение №
50008/05.03.2025 г., т.д. № 1367/2021 г., ВКС, ІІ ТО/
Предвид изложеното и с оглед разясненията, дадени в практиката на ВКС,
съдът намира, че процесният договор от 25.08.2008г. е нищожен.
Оспорените клаузи на чл.1, чл.2, чл.6 и чл.23 от договора определят неговия
основен предмет, не са иднивидуално уговорени, не са достатъчно ясни и
разбираеми и прехвърлят изцяло финансовата тежест върху потребителя –
кредитополучател.
За да е неравноправна клаузата в договор на потребителя тя не следва да е
индивидуално договорена (такава е съставената предварително без възможност за
потребителя да влияе върху съдържанието й - напр. в типов договор), да е в ущърб
6
(вреда) на потребителя и следва да не отговаря на изискването за добросъвестност,
както и да е причина за значителна неравнопоставеност (съществено
неравновесие) между договарящите се страни относно правата и задълженията им
(чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП, в който са транспонирани разпоредби от цитираната
директива). Извън обхвата на проверката за неравноправния характер на клаузите,
съобразно и горепосочените принципни постановки, са основния предмет и
съответствието на цената/възнаграждението и стоката/услугата, когато тези клаузи
са изразени ясно и разбираемо, така че потребителят да може да предвиди
произтичащите за него икономически последици (чл. 145 ЗЗП). Касае се за уреден
в закона специален случай на накърняване на добрите нрави, който засяга само
конкретна част от договора, въздигнат до нарушение на императивни норми и
санкциониран чрез запазване на договора дори и търговецът да не би желал
запазването му без формулираните от него неправноправни клаузи (чл. 143 и сл.
ЗЗП). Тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално
уговорено, е на търговеца/доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП.
В разглеждания случай, съгласно чл. 430 ТЗ, страните са постигнали
съгласие банката като кредитор да отпусне на кредитополучателите сума,
изчислена по посочения в договора и приложенията му начин, а те са поели
задължение да ползват сумата за посочените в договора цели и да я върнат с
уговорената възнаградителна лихва на ежемесечни вноски от главница и лихви, в
срок от 240 месеца от усвояването на кредита. Основната престация на банката по
договора е предоставянето на паричната сума на разположение на
кредитополучателите за съответното целево използване срещу насрещното
задължение на същите да върнат получената сума с възнаградителна лихва за
ползването й.
По делото не е проведено от търговеца доказване, че договорът е сключен
след индивидуално договаряне, като от съдържанието на договора не може да се
направи извод, че по въпроса за клаузите, регламентиращи основното му
съдържание, потребителят реално е имал възможност да влияе, като съдържанието
му, е идентично /служебно известно/ с това на множество договори, по
недействителността на клаузи в които са се произнасяли съдилищата, вкл. и ВКС.
Основният предмет на договора е свързан, както с определяне на паричната сума,
за която е постигнато съгласие да се предостави, така и с определяне на сумата,
подлежаща на връщане, с която кредитът се погасява. Постигнатото съгласие в
случая, е за отпускане на сума в шв. франкове с посочена равностойност в евро,
както и съгласие за превода й в блокирана сметка и после след превалутиране - по
7
сметка на кредитополучателя да бъде преведена сумата в евро, съответно
постигнато е съгласие и валутата на връщане на кредита да бъде шв. франкове при
посочен погасителен ефект на вноските в друга валута. Съобразно вече
посоченото, в правния ни ред не съществува норма, въз основа на която да се
приеме, че договорът е сключен за сума в евро.
Не е установено банката да е предоставила информация, касаеща
икономическите параметри на клаузите на чл. 6, и на чл. 23, определящи валутния
риск и възлагащи този риск изцяло върху потребителя. Не е представена
информация, която да даде възможност на потребителя да прецени реалната цена
на кредита, предоставен в шв. франкове, до които потребителят няма да има
фактически достъп, но в същото време поема дългосрочно задължение за връщане
на сума именно в такава валута.
Установено е, видно от договора и обясненията на страната –
кредитополучател по реда на чл.176 от ГПК, само формално пояснение от банката,
във връзка с прехвърляне на валутния риск, че курсът на чуждестранната валута
може да се повиши, без да са дадени официални прогнози за този курс, които да са
достъпни за потребителя, както и подробни разяснения за икономическата
ситуация, при която договорът се сключва. Към датата на сключване на договора,
очевидно условията, при които е предоставен кредитът, са възприети за по-изгодни
/обективно и с оглед относителната стабилност на шв. франк към този момент/.
Банката, обаче, която професионално се занимава с кредитиране, при спазване на
принципа на добросъвестност, е следвало да предостави информация за
възможните промени и движение в курса на шв. франк, със знания за каквито, като
част от основната й търговска дейност, следва да разполага /независимо дали,
както сочи ССЕ, е невъзможно да се направи конкретна прогноза за конкретно
повишение на курса/, така че по-слабата икономически страна в правоотношение
да вземе информирано решение за последиците от поетия финансов риск върху
размера на задълженията, възникващи от договора в чуждестранна валута, за срока
на действието му. Превалутирането, предвидено в договора, е предпоставено от
постигане на съгласие и то срещу заплащане на комисиона, поради което не
представлява средство за преодоляване на валутния риск.
Както е приел и ВКС в решението по гр. д. № 1060/2022г. , клаузите на чл. 1
и чл. 2, както и клаузите на чл. 6, ал. 2, изр. 2 и чл. 22 /в настоящия случай чл.23/, а
и в тази връзка клаузата на чл. 6, ал. 1, изр. 1 от договора, определят основания
предмет на договора и следва да се разглеждат комплексно откъм икономическия
им смисъл, придаден в договора /така и т. 27 от определение по дело С – 117/23/.
8
Погасяването на кредита във валутата, в която е разрешен, при заложено
потенциално завишаване на погасителните вноски, нарушава изискването за
прозрачност на клаузите на този договор, тъй като банката не е предоставила на
потребителя достатъчни и точни данни, които позволяват на средния, относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да
разбере конкретното функциониране на договорения финансов механизъм и
съответно да оцени риска и то през целия срок на договора да настъпят
потенциално значими отрицателни икономически последици за финансовите му
задължения. Посочените клаузи създават значителна неравнопоставеност между
произтичащите от договора права и задължения на страните в ущърб на
потребителя, щом търговецът не е имал основание да очаква - ако се съобрази с
изискването за прозрачност по отношение на потребителя - че след индивидуални
преговори последният ще приеме несъразмерен валутен риск, който произтича от
подобни клаузи /решение на СЕС по съединени дела С 776/19 и С – 782/19/.
Предвид това всички цитирани по-горе уговорки, касаещи валутата на
кредита и валутния риск, са неравноправни. Това води до извод, че целият договор
за кредит е недействителен, тъй като не може да бъде изпълняван без тези клаузи.
На тази недействителност се позовава и ищецът, който е погасил целия размер на
главница от 35 500 евро, в каквато равностойност му е бил предоставен кредитът,
ето защо прогласяването на договора за недействителен няма да му причини
значителни неблагоприятни последици. Предвид изводите за неравноправност на
договора между страните, следва да се възстанови фактическото положение на
ответника потребител към момента на получаване на сумата. Липсата на договор
води до извод за липса на основание между страните и наличие на реституционен
ефект по отношение на платените от потребителя суми, надхвърлящи размера на
получената главница /с оглед разпоредбата на чл.14 от ЗПК /отм./, респ.чл.23 от
ЗПК, приложима в конкретния случай/.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, което съдът не намира
основание да не цени се установява, че ищецът е получил 35 500.01 евро, а е
заплатил 72 988.12 евро за пълното погасяване на кредита, т.е 37 988.11 евро
повече от чистата стойност на кредита.
Независимо от това обаче посочената сума не подлежи на връщане от
ответника предвид основателното възражение за изтекла давност.
В Решение № 124 от 24.07.2024 г. по т.д. № 342/2023 г., Т.К., І Т.О. на ВКС е
посочена и практика на СЕС, възприета от касационната инстанция и в Решение №
9
106/15.07.2024 г. по т.д. № 2746/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., според която
началният момент, от който тече 5-годишната погасителна давност за вземане по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза
в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при
начална липса на основание (т. 7 от ППВС № 1/79 г.), при условие, че към този
момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния
характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при липса
на така посоченото условие - моментът на осъществяването му. Преценката за
това е конкретна въз основа на установените по делото обстоятелства.
Макар по делото да не е установено категорично, че към датата на усвояване
на средствата ищецът е знаел или разумно е можел да узнае за неравноправния
характер на клаузите в договора, то към датата на предсрочното погасяване на
кредита – на 23.06.2016г., ищецът е бил наясно с неравноправния им характер. От
заключението на ВЛ по приетата СИЕ се установява, че курсът на швейцарския
франк спрямо еврото се е увеличил с около 30% през м.януари 2015г., а видно от
самата искова молба, ищецът е посочил, че предприема действия за предсрочно
погасяване на кредита, за да ограничи вредите от валутния риск, който носи.
Предвид това, съдът прие, че в настоящия случай давностният срок започва да тече
от датата, на която е извършено предсрочното погасяване, тъй като към този
момент ищецът вече е бил наясно с тенденцията за повишаване стойността на
франка на валутния пазар. Ищецът е разполагал с достатъчно време, за да прецени
дали е платил недължимо на банката и да организира защитата си. Последното
плащане с превалутиране е извършено през 2016г., като през следващите 5г.
ищецът е разполагал с достатъчно време да предяви иск срещу банката /така
определение № 481/8.09.2022г. по т.д.№ 1566/21г., І т.о., ВКС/.
Броен от датата на последното плащане – 23.06.2016г., давностният срок
изтича на 23.06.2021г. Исковата молба е подадена близо четири години след това –
21.03.2025г., поради което вземанията се явяват погасени по давност. Предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, разноски на ищеца не се дължат.
В негова тежест следва да се възложат сторените от ответника разноски в
размер на 1 300 лева – заплатени депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение,
определено в съответствие с Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Т., ЕГН **********, гр.София,
ул.********, срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен път № 260, иск по чл.55 от ЗЗД –
за осъждане на ответника за плати сумата от 37 488.12 евро – недължимо платени
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40931 25.08.2008г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане
ОСЪЖДА С. С. Т., ЕГН **********, гр.София, ул.********, да заплати на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Околовръстен път № 260, сумата от 1 300 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11