О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Сливен, 08.03.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия: Иглика
Жекова
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 454/2022 година по описа на
съда, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл.
226 ал. 3 от АПК.
Образувано
е по молба от адв. К.П. ***, като процесуален
представител на оспорващата страна И.К.П. за изменение на Решение № 31/20.02.2023
г., постановено по адм. д. № 454/2022 г. по описа на
Административен съд Сливен в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът
е постановил осъдителен диспозитив само по отношение
на сторени разноски в размер на 2 600 лв., а реално извършените такива,
съобразени с материалния интерес възлизат на 4 600,00 лв., колкото е и
заявената претенция. Моли съда да измени решението в тази му част, като присъди
разноски в размер на 4 600,00 лева.
В
срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в
който се заявява неоснователност на искането.
Административен
съд Сливен намира искането за допустимо като постъпило от активно легитимирана
страна и в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Разгледано по същество, същото се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателно, при следните
съображения:
Производството по
делото е образувано по жалба от И.К.П. срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 34/10.08.2022 г., издаден от Директора на ОД на ДФЗ – Ямбол,
с който на жалбоподателя е отказано пълно изплащането на финансовата помощ в
размер на 24447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор №
20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване
държавно вземане в размер на 24447,50 лв., представляващо първо плащане по
договора. С Решение № 31/20.02.2023 г., постановено по адм.
д. № 454/2022 г. по описа на Административен съд Сливен съдът е отменил
оспорения акт изцяло, като е редуцирал разноските до сума в размер на
2 610,00 лв. според материален интерес в производството 24447,50 лв. При
постановяване на своя акт в частта му за разноските съдът е отчел единствено частта
от акта, с който е определено за възстановяване публично държавно вземане, но
не и негативната част от акта, с който е отказано пълно изплащане на
финансовата помощ в размер на още 24447,50 лв. Изчислени върху претенцията при
материален интерес от 48 895 лв., съобразно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т.
3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, разноските за процесуална защита и съдействие възлизат на
4 561,60 лв. В тази насока пред настоящата съдебна инстанция и преди
произнасянето на съда е представен и списък с посочените по – горе направени от
страната разноски.
Съпоставката на присъдената
сума с претендираната такава, съответна на
определените в наредбата минимални размери сочи, че в конкретния случай при
материален интерес от 48 895 лева адвокатското възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т.
3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на сума от 4 561,60 лв. Според представения списък
на разноските и доказателства за извършването им, в хода на съдебното
производство те възлизат общо на 4 610,00 лева, с включена заплатената
държавна такса в размер на 10,00(десет) лева. Общият размер на разноските е 4 571,00
лв., а не присъдените от съда 2 610,00 лв., поради което този пропуск на
съда следва да бъде коригиран чрез изменение на постановеното решение в частта
му за разноските.
Предвид горното,
при тези данни, с оглед известната фактическа и правна сложност на спора, от
една страна и представен списък на разноските и доказателства за тяхното
извършване, съдът намира присъденият размер на разноските за неправилно
определен, а молбата за изменението му – за основателна. След като съдът е
определил и присъдил дължимите разноски погрешно, то същите следва да бъдат
приведени в съответствие с искането на страната и представените от нея
доказателства за осъществяването им чрез изменение на решението (т. 8 от ТР №
6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените
съображения и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и чл. 226 ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № 31/20.02.2023
г., постановено по адм. д. № 454/2022 г. по описа на Административен
съд Сливен, в частта му за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ДФ
„Земеделие“ да заплати на И.К.П., ЕГН **********, с адрес *** разноски в размер
на 4 571,00 (четири хиляди петстотин седемдесет и един) лв., вместо 2 610,00
лева.
Определението може
да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на РБългария
в 7 – дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: