РЕШЕНИЕ
Номер 269 06.11.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори
касационен състав, на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2. Диана Калоянова
при секретаря Мария Станчева и прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 261 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
Русе срещу Решение № 189/27.03.2023 г., постановено по АНД № 14/2023 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-2200026/03.11.2022
г., издадено от касатора. С наказателното постановление, за нарушение на чл. 3,
ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредба № 5) и
на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева поради преквалифициране на
нарушението като маловажно на основание чл. 414, ал. 1 във връзка с чл. 415в,
ал. 1 от КТ. Решението се обжалва като неправилно и необосновано по причина, че
изложените мотиви не кореспондират с установените от правна страна факти и
аргументи, относими към делото и административнонаказателната преписка. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора се представлява от
юрисконсулт Павлина С.-Йорданова, редовно упълномощена, която поддържа жалбата
на основания, изложени в нея и претендира разноски за две инстанции.
Ответникът – „Момтрейд
Русе 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 26, ет. 4, представлявано от Г.Х.М. – управител, редовно
призовано, не се представлява. Представя писмен отговор с вх. №
11835/19.04.2023 г. по описа на Районен съд - Русе от касационния ответник, с
който счита, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение на
въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът
е представил писмено становище с вх. № 4168/ 10.10.2023 г., заедно с писмена
защита, като се поддържат вече изложените с отговора възражения срещу жалбата.
При условията на алтернативност, ответникът въвежда ново касационно основание –
явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като се иска намаляване на
наложената имуществена санкция в размер на 300,00 лева на 100,00 лева.
Претендират се разноски за две инстанции.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването, а решението
на въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД против
Наказателно постановление № 18-2200026/03.11.2022 г., издадено от директора на ДИТ
Русе, с което за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5 и на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 във връзка с чл. 415в, ал.
1 от КТ на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300
лева. Санкцията е наложена за това, че работничката Д.М.С., ЕГН ********** е
командирована в Германия в периода 18.04.2022
г. – 17.10.2022 г. въз основа на допълнително споразумение от 14.02.2022 г. към
трудов договор № 096/28.10.2022 г., сключено на основание чл. 121а от КТ във
връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги, при което
дружеството като работодател не подало в тридневен срок до ТД на НАП
уведомление за изменение на трудовия договор. От приложените по делото
доказателства се установява, че работодателят е подал посоченото уведомление до
НАП на 31.08.2022 г., след извършената на 23.08.2022 г. проверка от контролните
органи на ДИТ Русе. Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е
отстранено веднага след установяването му, при липса на настъпили вредни
последици и по тази причина при издаване на наказателното постановление е
приложил нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ и определил имуществена санкция в
размер на 300 лева.
За да отмени наказателното
постановление, първоинстанционния съд е приел, че приложената от наказващият
орган санкционна разпоредба както на чл. 415в, препращаща към тази на чл. 414, ал. 1 от КТ са общи и бланкетни. В
диспозицията си втората препраща към трудовото законодателство. Това
обстоятелство е задължавало наказващият орган да посочи в диспозитива на
обжалваното наказателно постановление нарушената норма от трудовото
законодателство. Като не е сторил това е нарушил материалния закон предвид
невъзможността да се направи извод дали допуснатото нарушение попада в обхвата
на тези допускащи приложението на чл. 415в от КТ и освен това нарушава и
правото на защита, тъй като наказаният не може да разбере за извършването на
кое точно действие или пък за бездействие е санкциониран.
Решението
на Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
В
касационната жалба е релевирано възражение срещу основанието, на което
процесното наказателно постановление е отменено – твърденията в обжалваното
съдебно решение, че неправилно наказващият орган е квалифицирал установеното
нарушение. Касационният съд намира за основателно въведеното възражение.
Според чл. 3, ал. 1, т.
1, б. “б“ от Наредба № 5 Уведомлението
съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия
договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора, както и в
случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно
чл. 414, ал. 1 от КТ Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Разпоредбата на чл. 414,
ал. 3 от КТ предвижда, че Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.
Предвид
съдържанието на посочените норми,
се установява, че в процесното наказателно постановление не е посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ за да се направи връзка с чл. 414,
ал. 3 от КТ. Необходимо е да се посочи времето на приемането и изменението на
тези норми – чл. 62, ал. 3 от КТ последно е изменен през 2008 г. и следователно
не е съобразен с допълнението на посочената разпоредба - чл. 3, ал. 1, т. 1, б.
“б“ от Наредба № 5, което е реализирано през 2021 г. На следващо място, чл. 62,
ал. 3 от КТ урежда общото положение – не е указано при какво точно изменение на
трудовия договор работодателят е длъжен да уведоми НАП. Посочената в
наказателното постановление норма конкретизира случаите, при които следва да се
подаде уведомление и в частта по буква „б“ тази норма е приложима по настоящия
казус. Друга разлика е, че алинея първа на чл. 414 от КТ се отнася до всички
нарушения на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и нарушенията, за които е предвидено
по-тежко наказание. Няма спор, че нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
Наредба № 5 не е свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия
на труд, нито пък за него е предвидена по-тежка санкция от предвидената в чл. 414,
ал. 1 от КТ. Не на последно място следва да се посочи, че ако се изпълни
искането на жалбоподателя и се приложи чл. 62, ал. 3 от КТ, то неговото положение
ще се влоши, което е недопустимо. Влошаването ще се дължи на факта, че спрямо касатора
няма да може да се приложи привилегията, предвидена в чл. 415в, ал. 1, а ще е
приложима забраната, въведена с чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Няма спор между страните,
че административнонаказващият орган е приел нарушението за маловажно по смисъла
на чл. 415в, ал. 1 от КТ и затова на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 300 лева, като са изложени
мотиви относно този размер, които се приемат от касационния състав. Трябва да
се посочи, че процесуалният представител на ответника необяснимо защо иска едно
и също обстоятелство едновременно да се третира като такова, което обуславя
привилегия (прилагане на чл. 414в, ал. 1 от КТ) и също така да бъде прието за
смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на административното наказание,
което на основание чл. 56 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН е
недопустимо.
Като е достигнал до
изводи,, различни от изложените, въззивната инстанция е постановила неправилно
решение, което следва да се отмени и вследствие на това процесното наказателно
постановление да се потвърди.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН,
в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете
инстанции поотделно, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
По изложените причини,
касационният съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в
сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе,
втори касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 189/27.03.2023 г.,
постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Русе
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-2200026/03.11.2022
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
ОСЪЖДА „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Александровска“ №
26, ет. 4, представлявано от Г.Х.М. – управител да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. "Княз
Александър Дондуков" № 3, сумата от 160,00 (сто и шестдесет) лева юрисконсултско възнаграждение общо
за въззивна и касационна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: