Решение по КНАХД №1757/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез ст. юрисконсулт Т. Х., против Решение № 642/30.05.2025 г. по а.н.д. № 1996/2024 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 03-2300285 от 19.04.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда „Варна, с което за нарушение на чл.152 КТ на „Спорт Тайм ЕУ“ ЕООД Варна е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на осн.чл.416,ал.5 ,вр. чл.414,ал.1 от КТ.

Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона- касационно основание съгл. чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Сочи се, че съдът неправилно е ценил събраните по делото гласни и писмени доказателства. Излага съображения за заинтересованост при показанията на разпитаните свидетели- служители на санкционираното дружество. Сочи се, че нарушението е установено въз основа на представени в хода на извършената проверка график за работа и присъствена форма, а тези представени впоследствие са частни писмени документи и не следва да бъдат кредитирани. Счита, че твърденията за допусната техническа грешка не кореспондират със събраните доказатества. Счита, че не следва да се кредитира и представената декларация от служителя К., тъй като нарушението е установено въз основа на представените присъствени форми. Сочи се, че работното време на обекта за работа с клиенти не е същото като работното време на служителите, което е до 21:30 часа. Сочи, че има работни смени, които започват от 7:00 часа и 9:00 часа, което е с часове преди отваряне на магазина за работа с клиенти. Сочи се, че смяна № 4 е активно използвана в работния обект и е с работно време от 9:00 до 21:30 часа. Счита, че от събраните доказателства се установява, че на служителя К. не е била осигурена 12 часова почивка, като той е приключил работа на 04.12.2022 г. в 21:30 часа и е започнал работа в 9:00 часа на 05.12.2022 г. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът в касационното производство – „Спорт тайм ЕУ“ ЕООД, в депозирана молба чрез адв. М. Н., поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение, като отправя искане за оставянето му в сила. Сочи се, че от събраните доказателства се установява, че работното време на търговския обект е до 21:00 часа, като наетото лице не е работила след този час. Твърди , че в представените при проверката графици и присъствени форми е допусната техническа грешка. Сочи се, че допуснатото нарушение е само формално- „на хартия“, тъй като служителят К. не е полагал действително труд в работна смяна № 4 от 13:00 часа до 21:30 часа на 04.12.2022 г.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде отменено и наказателното постановление да се потвърди. Сочи, че събраните по делото доказателства обосновават извод за извършено нарушение на чл.152 от Кодекса на труда.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Производството пред Районен съд-Варна е образувано след отмяна с Решение № 4848/13.05.2024 г. по к.а.н.д. № 594/2024 г. на Административен съд - Варна, на Решение № 120/01.02.2024 г. по а.н.д. № 4039/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 03-2300285/19.04.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършили документална проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – магазин „Nike“ – Гранд Мол Варна. От предоставените график за явяването/неявяването на работа и присъствена форма е установено, че лицето Д. И. К. е полагало труд в дните 04.12.2022 г. в работна смяна от 13:00 часа до 21:30 часа и на 05.12.2022г. от 9:00часа, с което не са осигурени минималните 12 часа междудневна почивка. Съставен бил АУАН № 03-2300285/31.03.2023 г. Въз основа на акта е издадено и НП № 03-2300285/19.04.2023г., с което на основание чл. 416 ал. 5 вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

При така установената фактическа обстановка съставът на Районен съд-Варна приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановената форма и съдържание. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че за търговския обект Гранд Мол Варна през м. декември 2022 г. е било въведено работно време до 21:00 ч., като такова е било работното време на всички търговски обекти без изключение. Позовал се е на свидетелските показания на К., според които не е работил след този час, Приел е показанията на Й., която е изготвила приобщените графици и присъствени форми, като твърди, че е допуснала техническа грешка. Не е кредитирал показанията на Г. и И., които се основават на график и отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м.12.2022 г., а не на преки техни възприятия. Приел е, че показанията на Г. и И. се опровергават с уведомление от 20.09.2022 г. за работното време на Гранд Мол Варна и представения с жалбата график за работа и присъствена форма за м. 12.2022 г. Посочил е, че показанията на К. и Й. потвърждават съдържанието на работното време в Гранд Мол Варна. Въззивният съд е изложил, че твърдяното нарушение не е доказано по безспорен начин от административнонаказващият орган, поради което оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК на служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на наказателното постановление, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Мотивите, изложените от въззивния съд напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

За да е осъществен състава на нарушението по чл.152 от КТ следва работодателят действително да не е осигурил на работника или служителя непрекъсната 12 часова междудневна почивка. В случая събраните гласни и писмени доказателства пред въззивния съд сочат, че служителят К. е работил до 21: 00 часа на 04.12.2022 г. , а не както е приел наказващия орган до 21:30 часа. Действително представените в хода на проверката графици и присъствени форми съдържат неизгодни за санкционираното дружество факти. Но тяхното съдържание е опровергани с представените впоследствие документи, съдържанието на които е потвърдено със събраните гласни доказателства. Показанията на свид. К. и свид. Й. не могат да бъдат изцяло игноринани, въпреки тяхната заинтересованост като служители на дружеството. Дадените от свидетелите показания са непротиворечиви, като следва да се отбележи, че нарушението е установено въз основа на документи, които са съставени именно от свид. Й., която в качеството си на свидетел пред съда е потвърдила, че е допуснала техническа грешка при изготвянето им. За да постанови своя акт, въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка и е стигнал до правилен извод за несъставомерност на нарушението на чл. 152 от КТ. Събраните доказателства са обсъдени от Районен съд – Варна при постановяване на решението му, като настоящата инстанция напълно споделя направените във връзка с тях правни изводи, които кореспондират с всички събрани доказателства и с установените по делото факти.

Твърдението на жалбоподателя, че проверката е била извършена на 16.03.2023 г., като трудовите възнаграждения са били изплатени на лицата, поради което грешката, ако е съществувала такава, е трябвало да бъде установена, е теоретично правилно. Но в производството пред административнонаказващият орган, както и пред съда, липсват доказателства за какъв период и колко изработени часове е било изплатено трудовото възнаграждение на Д. К. за периода на допусната техническа грешка в графиците. Поради това остава недоказана тезата на касатора.

Твърдението на жалбоподателя, че представеният график и отчетна форма за смяна №4 се е използвала ежедневно и от всички служители, поради което нелогично е техническата грешка да е допусната толкова много пъти, не може да послужи като извод за констатациите в НП. Предвид липсата на конкретни данни за работа на обекта след 21:00 ч., твърденията в тази насока са недоказани.

Настоящият състав на съда приема, че Районен съд-Варна е приложил правилно материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски, но предвид липсата на претендирането им, не следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 642 от 30.05.2025 г. постановено по а.н.д. № 20243110201996/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.