РЕШЕНИЕ
№ 1095
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204708 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.142,ал.3 Правилник за прилагане на
Закона за обществените поръчки /ППЗОП/, приет с ПМС №73 от 05 април
2016година, обнародван ДВ бр.28 от 08 април 2016година, в сила от 15 април
2016година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила
от 23 декември 2021година.
Образувано е по жалба на В. К. С., подадена срещу наказателно
постановление №11-01-492, издадено на 17 октомври 2023година от директора
на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание
чл.141,ал.1 ППЗОП вр. чл.32,ал.1 ЗАНН - актуална редакция на последната
разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.25 от 08 март 2002година, му е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 100лв., за това, че на 26 юни
2020година, в град София, в качеството на изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция“Военни клубове и военно-почивно дело“
/ИА“ВКВПД”/ - юридическо лице и на публичен възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл.5,ал.2,т.12 Закон за обществените поръчки /ЗОП/,
1
обнародван ДВ бр.13 от 16 февруари 2016година, в сила от 15 април
2016година, не е публикувал, получено по електронна поща в ИА“ВКВПД” на
18 юни 2020година, становище за резултати от осъществен по чл.233,ал.4 ЗОП
- актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.86 от 18 октомври 2018година, в сила от
01 ноември 2019година, изх.№Д-22/18.06.2020г. от Агенция за обществени
поръчки /АОП/, контрол върху открита процедура за възлагане на обществена
поръчка, с предмет “Извършване на абонаментна софтуерна денонощна
поддръжка на внедрените и работещи в хотелите, военно-почивните домове и
отдели на ИА“ВКВПД“ софтуерни продукти: Хотелска компютърна
система“Рецепция“, Ресторантска компютърна система“B.A.R.B.Q“, “Складов
организатор“, “Модул за отдалечен достъп чрез интернет“ и “Система за
централно резервиране и издаване на карти от Централно управление на
Изпълнителната агенция“, чрез договаряне без предварително обявление, в
регистъра на обществените поръчки /РОП/ и на профила на купувача, в срок
пет работни дни от получаването от възложителя, в случая започнал да тече от
19 юни 2020година - петък, присъствен и работен ден и изтекъл на 25 юни
2020година - четвъртък, присъствен и работен ден, осъществявайки по този
начин състава на административно нарушение по чл.19а,ал.2,т.8 вр. ал.1
ППЗОП - редакция на разпоредбата, преди изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.62 от 23 юли 2024година, в сила от
същата дата вр. чл.36,ал.1,т.16 ЗОП - актуална редакция на разпоредбата, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.102 от 31
декември 2019година, в сила от 01 януари 2020година.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.142,ал.3 ППЗОП вр. чл.59,ал.2 ЗАНН -
редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила
от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено в
несъответствие с приложимите и относими материалноправни и
процесуалноправни разпоредби. Жалбоподателят се позовава на неспазени
срокове с давностен характер при образуването на
административнонаказателното производство, на игнорирано в хода на
последното изискване, обективирано в относимата разпоредба на
2
чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН, корелиращо освен това тясно с правото на защита на
административнонаказаното лице и на неустановеност по казуса да е
реализирано съставомерно поведение, особено от субективна страна. На
последно място, дори и да се приеме формално осъществен състав на
административно нарушение, жалбоподателят се позовава на приложимост по
случая на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Претендира присъждане на деловодни
разноски при благоприятен изход на делото.
Защитникът на жалбоподателя - адвокат М. А., САК, легитимирана с
пълномощно, приложено като лист 12 и лист 26 от делото, преупълномощена
от адвокат А. М., САК, последният легитимиран с пълномощно, приложено
като лист 9 от делото и включващо клауза за преупълномощаване, в съдебно
заседание поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, позовавайки се на съображенията, развити в жалбата, но и в
депозирана в допълнение “писмена защита“ /лист 52-53 от делото/,
включително въвеждайки довод за изтекла към датата на откритото съдебно
заседание абсолютна давност, изключваща административнонаказателното
преследване. Поддържа и претенцията за присъждане на деловодни разноски
по списък, който представя, придружен с договор за правна защита и
съдействие, имащ характер и на разписка за платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение по ангажираната защита /лист 50-51 от делото/.
Пред съда административнонаказаният В. К. С., в процесуалното
качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се
явява лично.
Представляващият въззиваемата страна по пълномощно /лист 21, лист
22 и лист 28 от делото/, в съдебно заседание пледира за оставяне на жалбата
без уважение, респ. за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
приложимите и относими материалноправни и процесуалноправни
разпоредби, при безспорна и убедителна установеност на констатираното
нарушение, за което коректно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Излага
подробни съображения, както и оборва доводите от защитната теза на
жалбоподателя в депозирана “писмена защита” /лист 54 от делото/, в т.ч.
отправя искане за присъждане в полза на АДФИ на юрисконсултско
3
възнаграждение при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото,
правейки и изрично възражение за прекомерност, при положение, че е
претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско
възнаграждение, формиращо направените от С. деловодни разноски и в
случай, че делото се реши в полза на последния.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.142,ал.3 ППЗОП вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна
прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становищата на представляващите страните,
изразени в хода на съдебното производство и обсъди събраните по делото
доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, в рамките на компетентността и правомощията си приема за
безспорно установено от фактическа страна следното:
На 20 април 2023година, в резултат от извършена финансова инспекция,
възложена със заповед №ФК-10-106/03.02.2023г. на директора на АДФИ,
коригирана с три последващи заповеди - №ФК-10-203/06.03.2023г., №ФК-10-
256/23.03.2023г. и №ФК-10-317/19.04.2023г. на директора на АДФИ, от
свидетел Димитър Захариев - държавен финансов инспектор в АДФИ,
Дирекция”Инспекционна дейност”, Отдел”Първи”, се пристъпило към
образуване на административнонаказателно производство, със съставянето на
жалбоподателя В. К. С., ЕГН **********, на акт №11-01-492, за установяване
на административно нарушение по чл.19а,ал.2,т.8 вр. ал.1 ППЗОП вр.
чл.36,ал.1,т.16 ЗОП, от фактическа страна описано като изразило се в това, че
на 26 юни 2020година, в град София, в качеството на изпълнителен директор
на ИА“ВКВПД” и на публичен възложител на обществени поръчки по
смисъла на чл.5,ал.2,т.12 ЗОП, не е публикувал, получено по електронна поща
в ИА“ВКВПД” на 18 юни 2020година, становище за резултати от осъществен
по чл.233,ал.4 ЗОП, изх.№Д-22/18.06.2020г. по описа на АОП, контрол върху
открита процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет
“Извършване на абонаментна софтуерна денонощна поддръжка на внедрените
и работещи в хотелите, военно-почивните домове и отдели на ИА“ВКВПД“
4
софтуерни продукти: Хотелска компютърна система“Рецепция“, Ресторантска
компютърна система“B.A.R.B.Q“, “Складов организатор“, “Модул за
отдалечен достъп чрез интернет“ и “Система за централно резервиране и
издаване на карти от Централно управление на Изпълнителната агенция“, чрез
договаряне без предварително обявление, в РОП и на профила на купувача,
срокът за което е бил пет работни дни от получаването на становището от
възложителя, в случая започнал да тече от 19 юни 2020година - петък,
присъствен и работен ден и изтекъл на 25 юни 2020година - четвъртък,
присъствен и работен ден. Така съставен, актът бил предявен, подписан и
препис от него бил връчен на жалбоподателя лично на същата дата - 20 април
2023година, като С. и се възползвал в приложимия срок по чл.142,ал.3 ППЗОП
вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, от правото на писмени възражения по акта, но при
положение, че последните не били приети за основателни, въз основа на акта,
на 17 октомври 2023година директорът на АДФИ издал атакуваното
наказателно постановление №11-01-492, с което била ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на В. С., чрез налагането на
административно наказание “глоба”, в размер 100,00лв., на основание
чл.141,ал.1 ППЗОП вр. чл.32,ал.1 ЗАНН, за нарушението, описано от
фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част
на постановлението и в акта за неговото установяване.
С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата, отразени в
акта и в наказателното постановление, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез показания на разпитания в качеството на свидетел,
актосъставител Димитър Захариев, взел и непосредствено участие в
извършването на финансовата инспекция, респ. при установяването на
нарушението, както са приобщени писмени материали, основно такива,
представляващи приложение към изпратената в съда
административнонаказателна преписка, но и допълнително приложени от
страните в хода и за нуждите на съдебното производство, включително в
изпълнение указания на състава, воден в правомощията си от принципа за
разкриване на обективната истина, а именно писмени възражения по акта,
депозирани на основание чл.142,ал.3 ППЗОП вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, заверени
копия от заповедите на директор АДФИ, с отношение към възлагането на
финансовата инспекция - №ФК-10-106/03.02.2023г., №ФК-10-203/06.03.2023г.,
№ФК-10-256/23.03.2023г. и №ФК-10-317/19.04.2023г., в заверено копие
5
справка за отговорните длъжностни лица при ИА“ВКВПД” София, за периода
от 01 май 2020година до 07 февруари 2023година, изх.№1709/09.02.2023г. по
описа на ИА“ВКВПД“, в заверено копие решение по чл.22,ал.1 ЗОП, изх.
№6095/14.05.2020г. по описа на ИА“ВКВПД“, в заверено копие становище за
осъществен контрол по чл.233 ЗОП, изх.№Д-22/18.06.2020г. по описа на АОП,
ведно с данни за изпращането му по електронен път на ИА“ВКВПД“, в
заверено копие писмо, изх.№2663/14.03.2023г. по описа на АДФИ, изготвено
от свидетел Захариев и отговор, изх.№3146/15.03.2023г. по описа на
ИА“ВКВПД“, в заверено копие писмо, изх.№2751/16.03.2023г. по описа на
АДФИ, изготвено от свидетел Захариев и отговор, изх.№3325/17.03.2023г. по
описа на ИА“ВКВПД“, в заверено копие писмо-покана за явяване за
образуване на административнонаказателно производство, изх.№ДИД1-Сф-
4/23.03.2023г. по описа на АДФИ, адресирано до жалбоподателя, включително
с материали, относими към получаването на кореспонденцията при адресата, в
т.ч. констативен протокол от 18 април 2023година за проведен с
жалбоподателя телефонен разговор, в заверено копие заповед №ЗМФ-
454/21.06.2023г. на министъра на финансите, с отношение към установяване
компетентността на наказващия орган и още представена с жалбата в заверено
копие схема на структурата на ИА“ВКВПД“ /лист 8 от делото/, както от
въззиваемата страна и по указания на състава, с писмо, вх.
№348746/31.10.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура - в копия акт №11-
01-493/20.04.2023г. за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление №11-01-493/17.10.2023г., издадени на
жалбоподателя за деяние, квалифицирано като административно нарушение,
констатирано в рамките на същата финансова инспекция /лист 34-49 от
делото/.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема следното:
На първо място отчита, че жалбата на В. К. С. е допустима /подадена е
била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при
положение, че наказателното постановление е било връчено на
санкционираното лице на 22 февруари 2024година, по пощата, с известие за
6
доставяне /обратна разписка/, приложено в оригинал по
административнонаказателната преписка, а жалбата е била депозирана “на
гише” при административнонаказващия орган на 07 март 2024година, срещу
акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен
съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. подлежи на
разглеждане по същество.
На следващо място, при положение, че в този смисъл има и довод от
защитната теза на санкционираното лице, развита от защитника в съдебното
заседание, настоящият съдебен състав в рамките и на дължимата цялостна
проверка за законосъобразност и правилност на атакувания акт, преценява, че
са налице предпоставките за отмяна изцяло на обжалваното наказателно
постановление и за прекратяване на административнонаказателното
производство, конкретно поради изтекла абсолютна давност, изключваща
административнонаказателното преследване.
Съставът отчита, че на плоскостта на казуса
административнонаказателното производство е било образувано срещу В. К.
С. за вменено му административно нарушение, с посочено време на
реализиране на деянието 26 юни 2020година, като за нарушението, видно от
приложената административнонаказателна разпоредба на чл.141,ал.1 ППЗОП
вр. чл.32,ал.1 ЗАНН, е било, а и е предвидено административно наказание
“глоба”.
В същото време съдът съобразява, че нито ППЗОП, нито ЗОП, нито
ЗАНН, предвижда специални давностни срокове за
административнонаказателно преследване, ето защо в случая, по аргумент от
разпоредбата на чл.142,ал.3 ППЗОП вр. чл.11 ЗАНН, а и в унисон със
становището, възприето в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на
ОСНК на ВКС и ІІ колегия на ВАС, следва да бъде съобразено принципното
правило, според което “по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността ..., се прилагат разпоредбите на
Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда
друго”. Именно въз основа на така изложеното, към казуса следва да намери
приложение правилото, установено в разпоредбата на чл.80,ал.3 вр. ал.1,т.5
Наказателен кодекс /НК/ на Република България, при това в актуалната
7
редакция на последната, в сила и към времето, посочено като такова на
извършване на вмененото на В. С. нарушение, а именно и към 26 юни
2020година, според която давността за административнонаказателно
преследване в случая е три години и е започнала да тече от 26 юни
2020година, а според разпоредбата на чл.81,ал.3 НК, абсолютният давностен
срок за административнонаказателно преследване е четири години и
половина, независимо от спирането или прекъсването на давността, като този
последен срок на плоскостта на казуса, включително според приложимите
правила за броене на сроковете, е изтекъл на 27 декември 2024година - петък,
първи работен и присъствен ден след празнично-почивния 26 декември
2024година, т.е. след образуването на съдебното производство по делото пред
настоящия състав на Софийски районен съд, реализирано като действие на 01
април 2024година /по-малко от девет месеца преди изтичането на давностния
срок/, но на практика преди приключването, конкретно и преди определената
дата за провеждане на открито съдебно заседание - 20 януари 2025година.
Именно съобразно изложеното, с оглед характера на настоящото
производство, в съответствие с правомощията си, като не намира изобщо
предпоставки да обсъжда казуса по същество, в смисъл установява ли се или
не осъществен състав на административно нарушение в случая, както
изчерпателно наведените доводи, с които е обоснована защитната теза на
жалбоподателя, настоящият състав на Софийски районен съд формира
становището си по изхода на делото.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането, изрично ясно
формулирано още в жалбата, а и поддържано от защитника на жалбоподателя
в открито съдебно заседание, съдът намира, че доколкото същото е допустимо
и своевременно направено, са налице предпоставки, в т.ч. при липсата на
обективирани други разноски, да възложи в тежест на въззиваемата страна
заплащане от бюджета на АДФИ, на възнаграждение за ангажиран защитник
по пълномощно в полза на В. К. С. като жалбоподател, в размер на 400,00
/четиристотин/лева, определено при съобразяване на приложимите правила по
чл.142,ал.3 ППЗОП вр. чл.63д ЗАНН - актуална редакция, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември
2020година, в сила от 23 декември 2021година вр. чл.144
Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78 Гражданско-процесуален
8
кодекс и съобразно приложени списък на разноски /лист 50 от делото/ и
договор за правна защита и съдействие /лист 51 от делото/, в последния
случай с характеристиките и на разписка за извършеното плащане в брой на
претендираната сума, на фона и на това, че има, но се явява неоснователно,
формулирано, конкретно съдържателно в депозираната “писмена защита”, но
и заявено в устна форма при условията на непосредственост, от въззиваемата
страна, чрез процесуалния представител по пълномощно, искане за
присъждане на по-малък размер на разноските, направени от жалбоподателя и
формиращи се от заплатеното от последния адвокатско възнаграждение за
ангажиран защитник.
От друга страна, в случая няма предпоставки за уважаване на искането,
макар своевременно формулирано от процесуалния представител по
пълномощно на въззиваемата страна, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АДФИ.
Така мотивиран и на основание чл.142,ал.3 ППЗОП вр. чл.63,ал.6 вр.
ал.2,т.3 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН - актуална редакция, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември
2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №11-01-492, издадено на 17
октомври 2023година от директора на Агенция за държавна финансова
инспекция, с което на В. К. С., ЕГН **********, е наложено административно
наказание “глоба”, в размер 100,00 /сто/лева, на основание чл.141,ал.1
Правилник за прилагане на Закона за обществените поръчки вр. чл.32,ал.1
Закон за административните нарушения и наказания, за осъществен състав на
административно нарушение, описано от фактическа и от правна страна в
обстоятелствената част на постановлението и в акт №11-01-492 за
установяване на административно нарушение, съставен на 20 април
2023година.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД
№4708/2024г. по описа на СРС, НО, 4 СЪСТАВ.
ОСЪЖДА ДИРЕКТОРА на Агенция за държавна финансова
9
инспекция, в процесуалното качество на въззиваема страна, да заплати от
бюджета на Агенция за държавна финансова инспекция, на В. К. С., ЕГН
********** и с известни по делото адреси град София, ******* в
процесуалното качество на жалбоподател, направените деловодни разноски
/възнаграждение за ангажиран защитник адвокат/, в размер 400,00
/четиристотин/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10