Решение по дело №2510/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 4970
Дата: 2 юни 2025 г.
Съдия: Николай Ингилизов
Дело: 20247180702510
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4970

Пловдив, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IX Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

Като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20247180702510 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 175, ал. 1 АПК.

Образувано по искане на ищеца К. К. М. за поправка на очевидна фактическа грешка, като се присъди сумата от 10 лева сторени разноски за държавна такса и законната лихва бъде определена от 02.08.2024 г., а не от 06.11.2024 г., както е посочено в диспозитива на Решение № 3967 от 29.04.2025 г. по делото.

Ответникът ГДИН и Окръжна прокуратура [населено място] не изразяват становища по искането.

Съдът като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира следното:

С Решение Решение № 3967 от 29.04.2025 г. по делото Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] е осъдена да заплати на К. К. М., [ЕГН], с адрес Затвора Пловдив, сумата от 720,00 /седемстотин двадесет/ лева, ведно със законна лихва от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 09.08.2024 г. до 06.11.2024 г. вкл., в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, изразили се в липсата на достатъчна жилищна площ за 90 дни в посочения период , като е отхвърлена исковата претенция за разликата над сумата от 720,00 /седемстотин двадесет/лв. до пълния претендиран размер от 6 000,00 лв. както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума за останалите оплаквания за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив вкл. и за периода от 02.08.2024 до 08.08.2024 г. Отхвърлена като недоказана и неоснователна исковата претенция за престоя му в Арест [населено място] за периода от 16.01.2024 г. до 02.08.2024 г. вкл. в размер на 6 000.00 лв., както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.

С решението не са присъдени разноски в полза на ищеца.

Искането по чл. 175 от АПК е допустимо, но не основателно. Според правната теория и по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, както и по чл. 247 ГПК, очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава очевидна фактическа грешка би била налице както когато диспозитивът на съдебното решение не съответства на описанието на фактите и обстоятелствата в жалбата, така и когато същият не съответства на установените по делото с надлежни доказателства факти и обстоятелства. Не представлява очевидна фактическа грешка и не може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК, респ. чл. 247, ал. 1 от ГПК грешка, която съдът е допуснал при формирането на своята воля, тъй като по този начин под формата на поправка на ЯФГ се замества действителната воля на съда.

В конкретния случай грешка при формирането на волята не е налице, тъй като се установява, че е формирана такава да се присъди обезщетение за констатираните нарушения на чл. чл. 3 от ЗИНЗС и да се отхвърли иска в частите, за които не е основателен като размер и поради липса на извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС за конкретно посочени периоди.

С оглед на това е формирана и воля относно моментът, от който следва да се присъди законната лихва. Доколкото е прието, че в периода 02.08.2024 до 08.08.2024 г. не е извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС не може да се присъди законна лихва считано от 02.08.2024. Ето защо и не може да се приеме, че има погрешно формирана воля, която да бъде поправена по реда на поправка на очевидна фактическа грешка.

Що се отнася до искането за изменение на решението в частта за разноските същото е неоснователно. Разноски биха били дължими, ако е направено такова искане. В конкретния случай обаче, настоящият съдебен състав констатира, че нито в исковата молба, нито в хода на делото, включително при вземане на становища по същество е формирано такова искане. За пръв път е налично искане едва в уведомлението от 14.05.2025 г. Ето защо и не могат да бъдат присъдени исканите разноски в размер на 10 лева.

Водим от горното, Административен съд , девети състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение №3967 от 29.04.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение № 3967 от 29.04.2025 г. в частта за разноските.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред 3 членен състав на Административен съд Пловдив по реда на обжалване на Решение № 3967 от 29.04.2025 г.

Съдия: