Решение по дело №474/2018 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 декември 2018 г. (в сила от 27 декември 2018 г.)
Съдия: Татяна Станчева Станчева Иванова
Дело: 20182130100474
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

277 / 27.12.2018г.                  град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                           І гражданскисъстав

На трети декември две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева

 

Секретар: Веска Христова

като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева

гражданско  дело номер 474 по описа за  2018година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор срещу Й.А.Ч., ЕГН ********** ***, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл.422 във вр. 415 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 206,22 лева /двеста и шест лева и 22 ст./ по неизплатени фактури за ползвани В и К услуги, лихва: 31,04 лева /тридесет и един лева и четири стотинки/ за периода от 28.11.2014 г. до 15.12.2017 г., ведно със законната лихва, от завеждането на заявление по чл.410 ГПК, депозирано от ищеца по ч.гр.д. № 1586/2017г. на КбРС-20.12.2017 година.  

Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

 

 

 

 

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Ответникът е клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Твърди се, че на основание чл.3 от Наредба № 4/14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите  и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи ответникът Ч. притежавал качеството „потребител“ в отношенията с експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект с административен адрес гр.Карнобат, ул.Тракия №88. Съгласно Общите условия на оператора за надлежно водене и остойностяване на потреблението е открита и заведена партида на базата на данни с абонатен номер 815962. ВиК услугите били отчитани по електронен път, при спазване изискванията на Наредба № 4/14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на  ВиК оператора потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в 30дневен срок, от датата на издаване на съответната фактура, което длъжникът (сега ответник) не е правил. По издадени фактури в периода от 27.10.2014г. - 25Л0.2017год.,  неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, възлизали на 206.22 лв., като същите произтичат от потребени ВиК услуги — доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период 03.09.2014 год. — 13.10.2017 год. Върху тези суми ищецът претендира и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 31,04 лева -законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на претенцията, както и лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на главницата от 206,22 лева.

На 20.12.2017 г. ВиК операторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд -Карнобат срещу Ч., въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 1586/2017 г. по описа на КРС. На 03.01.2018г г. съдът е издал заповед № 3 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на Ч. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 206,22 лв. - главница, по издадени фактури за периода от 27.10.2014г. до 25.10.2017г. с отчетен период по фактури от 03.09.2014г. до 13.10.2017г.,  които произтичат от доставена, отведена и пречистена вода, като същите не са изплатени в изискуемия срок, лихва: 31.04 лева /тридесет и един лева и 04 ст./ за периода от 28.11.2014г. до 15.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата – 20.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,  както и направените разноски по делото: сумата от 25.00 лева, представляваща - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Тъй като длъжникът по издадената заповед за изпълнение не е установен на адреса, не е установена негова месторабота, на  заявителя-ищец са дадени указания да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането му срещу длъжника/ответник/. Исковата молба е постъпила в съда на 04.05.2018г., същата е приета от съда и препис от нея ведно с приложенията е изпратена на ответника.

По делото е изискано и приложено ч.гр.дело № 1586/2017г. на КРС.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства – издадени фактури за клиентски номер 815962 за претендирания период и справка за начисленията по партиден номер 23/198 на Й.А.Ч. ***.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

По делото преди съдебното заседание пълномощникът на ищеца, изразява становище, че поддържа исковата молба и прави искане по реда на чл. 238, ал. 1 вр. с чл. 239 от ГПК - за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради неявяване на страната, липсата на представен писмен отговор и оспорване на иска и липса на изрично изявление от тази страна, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.

Ответникът не представя отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, въпреки редовното си и своевременно призоваване, не делегира процесуален представител, не оспорва иска. С призовката за с. з., връчена на ответника на 02.11.2018г г. чрез бащата Асен Ч. на страната е указано какви ще бъдат последиците от неподаването на отговор в законоустановения едномесечен срок и от неявяването му в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От така изложеното в обстоятелствената част и в искането за защита /петитума/ на иска, се установява предявяването на положителен установителен иск - по чл. 422, ал.1 вр. с чл. 415, ал.1 вр. с чл. 410 от ГПК вр. с чл. 288 вр. с чл. 286 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 294 от ТЗ вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Искът е процесуално допустим, а исковата молба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК. Спорното притезателно право е надлежно упражнено, при липса на процесуални пречки и при наличието на положителни процесуални предпоставки за упражняването му. Налице е, както активна, така и пасивна процесуална легитимация и правен интерес за ищеца от предявяване и поддържане на осъдителен иск – за осъждане на ответника при твърдения за ликвидно и изискуемо притезателно право в полза на ищеца и за наличие на двустранно валидно правоотношение, по което сочи, че е изправна страна и неизпълнение на насрещното задължение на ответника по същото, в качеството на ползвател на Вик услуги да заплати стойността на ползваните такива при настъпил падеж на вземането.

Представените писмени доказателства, индицират за вероятната основателност на иска. Налице са предпоставките, както процесуални, така и материални на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 вр. с чл. 239, ал. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор, не е оспорил иска, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а от анализа на представените към исковата молба писмени доказателства се установява вероятната основателност на предявения иск, който по тези съображения следва да се уважи и мотивите на настоящето неприсъствено решение се основават на тях.

Според т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с отделен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, тъй като в предмета на иска по чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 от ГПК не се включва въпроса за разноските, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. По изложеното се дължи отделен осъдителен диспозитив, с който ответника се осъди да заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното производство в размер на 75 лв. /за заплатена държавна такса – 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение -50лв./.

Предвид уважаването на исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, включващи разноските в настоящото производство- 75 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника Й.А.Ч., ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор, сумата от 206,22 лв. (двеста и шест лева и двадесет и две стотинки), представляваща неизплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се в гр.Карнобат, ул.“Тракия“ № 88, по издадени фактури за периода от 27.10.2014г. до 25.10.2017г. с отчетен период по фактури от 03.09.2014г. до 13.10.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 31.04 лева /тридесет и един лева и 04 ст./ за периода от 28.11.2014г. до 15.12.2017г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 206,22 лева, считано от 20.12.2017г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3/03.01.2018г. по ч.гр.дело № 1586/2017 г. по описа на КРС.

ОСЪЖДА Й.А.Ч., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор, сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, разноски в исковото производство.

 ОСЪЖДА Й.А.Ч., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор, сумата от 75 лева / седемдесет и пет лева/, представляваща направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, разноски в заповедното производство.

Преписи от решението да се връчат на страните.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: