Определение по дело №3940/2015 на Районен съд - Стара Загора

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ …………                               27.11.2015 г.                               град Стара Загора        

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми ноември                            две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                             

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА Г.

 

          

като разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 3940 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявена е искова молба от Н.Г.Н. против Т.Д.С..

           В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира че следва да внесе делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими по отношение предмета на спора, поради което следва да бъдат приети, както и да бъде изискано за прилагане гр. дело № 2930/2010 г. на СтРС.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за изискване на заверено копие от изп. дело № 20158690400143 по описа на ЧСИ Ивелина Биволова с рег. № 869.

По исканията на ищеца за изслушване на детето в съдебно заседание и назначаване на съдебно – икономическа експертиза съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

По исканията за допускане на свидетели, направени от страните, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след като същите приведат доказателствените си искания в съответствие с чл. 156, ал.2 ГПК, а именно като посочат имената на свидетелите и като посочат конкретните обстоятелства, които ще установяват с тях, с оглед преценка на допустимостта им.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдяните от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени и непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл.147, т.1 и 2 от ГПК.

Следва да бъде указано на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на споровете/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

                                       

О П Р Е Д Е Л И :

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

Ищецът Н.Г.Н. твърди в исковата си молба, че с ответницата били бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила решение по гр.д. № 2930/2010 г. по описа на Старозагорски районен съд. Родителските права по отношение на непълнолетния понастоящем син на страните Д. Н.Н. били предоставени на ответницата, като ищецът бил осъден да заплаща в полза на детето си чрез неговата майка издръжка в размер на 70 лв. на месец, считано от 04.06.2010 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, които налагат изменение или прекратяване на издръжката.

От момента на възникване на изискуемостта на задължението на ищеца за плащане на издръжка, последният добросъвестно и в срок е заплащал определената издръжка на сина си, което продължило до края на м. юли 2012 г.

През месец август 2012 г. страните изразили желание за съвместно живеене, което станало реалност в края на месец август 2012 г., когато се събрали отново и започнали да живеят на съпружески начала заедно с детето си в бившето им семейно жилище, а именно в гр.Стара Загора, кв."Трите чучура" № 2. ет.3. ап.10.

Твърди, че от този момент на съвместно съжителство той е полагал ежедневни грижи за семейството си, като е осигурявал цялостната му издръжка. След като страните заживели отново като семейство, което продължило до 01.06.2015 г. ищецът е изпълнявал добросъвестно родителските си задължения и пълноценно е участвал в издръжката и грижите за детето си. Нещо повече, единствен ищецът е работил през процесния период, предвид което е внасял всичките си доходи за задоволяване потребностите на детето и на семейството си. В този смисъл всички сметки за ток, вода, телефони, храна, развлечения, почивки били плащани от ищеца, който влагал доходите си в общото домакинство на семейството. Ответницата през по-голямата част от процесния период не е имала доходи от трудови/граждански правоотношения и не е можела да осигурява финансова помощ в семейството, с изключение на грижите, които е полагала в отглеждането и възпитанието на сина си. Сочи, че ежедневно е участвал във възпитанието, оглеждането и въобще в живота на сина си, задоволявайки всичките му нужди, който по това време е бил на 12 години, ученик в VI ОУ „Свети Никола" Стара Загора. През учебната 2013 – 2014 г., с оглед предстоящо кандидатстване в профилирана гимназия, се наложило детето на страните да получи сериозна подготовка по български език и математика, за което бил записан на частни уроци при учители. Таксите за предоставените му уроци по бълг. език и математика в размер на по 200 лв. месечно за цялата учебна година от м.септември 2013 г. до м.май 2014 г., което се равнявало на обща сума от 1800 лв., били плащани само от ищеца. След полагане на матурите след 7-ми клас, непълнолетният син на страните е бил приет да учи в Природоматематическата гимназия гр.Стара Загора, за което баща му направил подарък, като му дал сума от 400 лв. като награда за усилията му. Освен това ищецът е поемал и таксите за тренировките на сина си по бадминтон през 2013 г., които се равнявали на 30-40 лв. месечно. Твърди, че е осигурявал джобните пари на сина си, купувал му е дрехи както лично, така и чрез предоставяне на парични средства на ответницата за тази цел. С доходите от упражняваната от него търговска дейност като собственик на „Н. Строй" ЕООД Ст.Загора, ищецът е получавал високи доходи, които изцяло е влагал в семейството си, като е осигурявал сравнително висок стандарт на същото, независимо от обстоятелството, че ответницата е нямала принос във финансов аспект. Същата от м.май 2014 г. започнала да работи като самоосигуряващо се лице - фризьорка съвместно с друго лице в нает от тях фризьорски салон, като търговската им дейност била осъществявана с фирма „Тера 26" ООД, впоследствие преобразувано в „Теди 26" ЕООД Ст.Загора. Предвид разработване на търговския обект, при започване на работа през май, юни 2014 г. ответницата не е можела да реализира доходи в размер, достатъчен за внасяне на средства в семейството, през което време само ищецът издържал същото.

Твърди още, че е плащал изцяло всички почивки на семейството, които е организирал не само в страната, но и в чужбина. В този смисъл, в самото начало на съвместния семеен живот, през септември 2012 г. заедно със сина си отишли заедно на море. През м.юни 2013 г. семейството ходило на почивка в Гърция, която финансово изцяло била поета от ищеца. През есента на същата 2013 г. ищецът отново платил морската ваканция на семейството си на курортен комплекс Свети Влас.

Всички официални празници, рождени дни на детето и ответницата били за сметка на ищеца, който е имал възможност да осигури и задоволи изцяло потребностите на сина си в много по-висок размер от определеното му задължение за плащане на издръжка от 70 лв. месечно. Именно поради факта, че цялостната издръжка на семейството и детето били поети от ищеца, когато започнали съвместния си живот през 2012 г., ответницата закрила сметката си, по която бащата плащал издръжката на сина им. Вследствие на това страните се съгласили, че ищецът няма да извършва месечни периодични плащания за издръжка на сина си, а ще поеме обичайните и ежедневни нужди на детето и семейството си изцяло, като участва натурално в задоволяване на неговите физически и културно-битови потребности.

На 01.06.2015 г. страните се разделили отново, като ищецът напуснал семейното жилище.

На 17.07.2015 г. ответницата образувала изпълнително дело № 20158690400143 по описа на ЧСИ рег.№ 869, с оглед на което ищецът на 03.08.2015 г. получил призовка за доброволно изпълнение, ведно с насочени срещу имуществото му принудителни мерки за удовлетворяване интереса на взискателката. Последната на 02.07.2015 г. се снабдила с изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила бракоразводно решение за присъдените издръжки, дължими от ищеца в полза на сина им и образувала изп.производство като претенцията й към момента на получаване на съобщението от ищеца по изп.дело била в размер общо на 2 850,64 лв., от които 1680 лв. - главница за неплатени издръжки, считано от м. август 2012 г. и за в бъдеше, 716.87 лв. – лихви, 7 лв. присъдени разноски и 192 лв. разноски по и.д., както и такса по т.26 от ТЧСИ в размер на 254.77 лв.

Поради предприетото изпълнително производство, ищецът предявява настоящия отрицателен установителен иск, с който оспорва изпълнението, респ. дължимостта на сумите за издръжки за периода м.август 2012 г. до 01.06.2015 г., тъй като изложените обстоятелства, на които се основава настоящият иск се дължали на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

С оглед изложеното счита, че не дължи издръжка на сина си, понастоящем действащ със съгласието на неговата майка и законен представител Т.С. в размер на по 70 лв. на месец, за периода м.август 2012 г. до 01.06.2015 г., постановена с Решение № 662/24.06.2010 г. по гр.д. № 2930/2010 г. по описа па СтРС, тъй като след приключване на съд.производство, по което е издадено изпълнителното основание, настъпили промени, които погасили материалното право, установено с влезлия в сила съдебен акт, а именно - че след развода страните са продължили да живеят заедно и съвместно да се грижат за детето си, като ищецът е изпълнявал добросъвестно задълженията си на баща чрез натурални грижи, така и с финансовото задоволяване на потребностите на сина си с оглед пълноценното му израстване.

Моли съда да постанови решение и да признае за установено по отношение на ответницата, действаща като законен представител на Д. Н.Н., че не дължи присъдената със съдебно решение по гр.д. № 2930/2010 г. на СтРС издръжка за периода м.август 2012 г. до 01.06.2015 г., въз основа на което решение е бил издаден изпълнителен лист от 02.07.2015 г. по гр.д. № 2030/2010 г. на СтРС и за която е образувано изп.дело № 20158690400143 по описа на ЧСИ рег.№ 869 в камарата на ЧСИ, както и да присъди направените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Т.Д.С., с който счита иска за процесуално допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. Счита, че изложените факти и обстоятелства в исковата молба били неверни и тенденциозно представени.

Твърди, че действително в края на месец август 2012 г. приела Н. в жилището, в което живее в гр. Стара Загора, кв."Три чучура" бл.№ 2, ет.3, ап. 10. Това жилище било собственост на родителите й. Решила да направи опит в името на детето отново да опитат да заживеят заедно. Твърди, че не са имали уговорка да не се изплащат месечни периодични плащания на присъдената издръжка за отглеждането на сина им.

Сочи, че за периода, в който живели заедно, ищецът по никакъв начин не е полагал ежедневни грижи за семейството си, камо ли да е осигурявал цялостната му издръжка. Много скоро започнал с посещенията си в пунктовете за залагания на еврофутбол и игрални зали, където отивали почти всичките му доходи. Твърди, че не е вземал никакво участие във възпитанието и отглеждането на детето им. Започнал често да злоупотребява с алкохол и държанието му не само че не способствало по никакъв начин за възпитанието на детето им, но напротив - то имало обратен ефект. За периода на съвместния им живот не повече от пет пъти е осигурявал джобни пари на сина им и то в размер на по два лева.

За този период от време ответницата действително не е работила по трудов договор, но работила във фризьорски салон на часови график, на хонорар, като изкарвала достатъчно средства, за да може да издържа семейството си. Със собствени средства закупувала всички необходими продукти за домакинството и се грижила за неговата прехрана. Ищецът много рядко отделял средства за тези нужди. Родителите на ответницата почти ежемесечно й помагали с парични средства за издръжка на семейството и за посрещане на нуждите на сина им. Разноските за ползваното жилище, касаещи заплащането на консумативи като ток, разходена вода, телефон и други, били заплащани изцяло от нейните родители. Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че е заплатил таксите на сина им за уроци по български език и математика, както и тренировки по бадминтон. Твърди, че по-голямата част от тези разходи били заплатени от нея.

С оглед на гореизложеното счита, че ищецът й дължи месечните периодични плащания на присъдената издръжка за отглеждането на сина им, за което е заведено изпълнително дело № 201558690400143 по описа на ЧСИ № 869.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че е предявен иск с правно основание 439 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си, поради които отрича съществуването на спорното право, т.е  фактите, които унищожават или погасяват спорното право.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба писмени документи: удостоверение за раждане от *** г.; решение № 662/24.06.2010 г., постановено по гр. дело № 2930/2010 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; покана за доброволно изпълнение; изпълнителен лист от 02.07.2015 г., издаден по гр. дело № 2930/2010 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; справка за актуалното състояние на „Н. Строй” ЕООД от ТР; служебна бележка от 07.08.2015 г., издадена от „Н. Строй” ЕООД; декларация чл.92 от 24.02.2013 г.; годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2012 г.; декларация чл.92 от 22.02.2015 г.; годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО; декларация чл.92 от 10.03.2014 г. и годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 г.

 

            ИЗИСКВА за прилагане гр. дело № 2930/2010 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ИЗИСКВА заверено копие от изп. дело № 20158690400143 по описа на ЧСИ Ивелина Биволова с рег. № 869 от ЧСИ Ивелина Биволова с рег. № 869, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора.

 

Да се призове  Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, която да изготви социален доклад за непълнолетното дете Д. Н.Н..

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл.147, т.1 и т.2 от ГПК.

 

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

НАСРОЧВА делото за 25.01.2015 г. от 10.00 ч., за която дата да се призоват страните и ДСП – Стара Загора.

             

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а препис от писмения отговор от ответника да се изпрати на ищеца.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

         

 

 

                      Районен съдия: