№ 4703
гр. София, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря дк
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110213128 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Д. П. П., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №25-4332-019459/31.07.2025 г. на Началник
сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на основание чл. 183 ал.5
т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни
точки на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение
на чл.119 ал.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят не е извършил
нарушението умишлено за да носи административнонаказателна отговорност;
твърди, че на процесната дата действително на процесната дата управлявал
автомобил по бул. „Черни връх“, като преминавайки на кръстовището, той
забелязал пешеходци на левия тротоар, който бил на повече от 10 метра от
жалбоподателя, тъй като булевардът е с по две платна във всяка посока и
трамвайна линия по средата, като пешеходците започнали да пресичат, когато
жалбоподателят се е намирал непосредствено пред пешеходната пътека и
нямал обективна възможност да спре, тъй като зад него се движел друг
автомобил. Пешеходците се намирали на голямо разстояние и той по никакъв
начин не е попречил на преминаването им по пешеходната пътека. Предлага
1
на съда да отмени НП като незаконосъобразно, алтернативно иска
приложение на чл.28 ЗАНН – наличие на маловажен случай. Редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Вместо него се явява адв. НЕДЕВ-САК,
който поддържа жалбата и предлага на съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт
Кондова, която оспорва жалбата и в писмени бележки излага подробни доводи
за доказаност на нарушението. Предлага на съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 20.07.2025 г. след 10.30 часа свидетелите Д. И. З. и М. М. И. -
служители в ОПП-СДВР се намирали в патрулен автомобил на в района на
бул. Черни връх в гр. София. Вниманието им било привлечено от водач на л.а.
Ситроен Ц 4 с рег.№СВ 3118 НК, който движейки се по бул. „Черни връх“ с
посока на движение от бул. „Никола Вапцаров“ към ул. „Св. Наум“, на
кръстовището с ул. „Златен рог“, не пропуснал пресичащите отляво надясно
по посока на движението пешеходци, които вече били стъпили върху
пешеходна пътека тип „Зебра“, маркирана с пътна маркировка М 8. 1 и
означена с пътен знак Д-17. Спрели водача, който бил сам в автомобила.
Свидетелят Д. И. З. съставил АУАН №GA4457503/20.07.2025 г. връчен
надлежно на жалбоподателя.
Жалбоподателят се възползвал от възможността, предвидена в чл.44 ал.1
ЗАНН и подал писмено възражение срещу акта с доводи, идентични с тези в
жалбата.
2
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в
приложената заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя,
поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на
процесуалните правила. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Спазени са изцяло сроковете за издаването им.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ал. 1 ЗДвП "При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на
пешеходната пътека съгласно чл. 32 ал. 1, стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ По
делото безспорно се установи, че с поведението си жалбоподателят е нарушил
изискването на цитираната разпоредба.
От субективна страна съдът намира, че нарушението е извършено при
форма на вина пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал, че управлява
3
нерелсово ППС и е преминал през надлежно обозначена, както с пътна
маркировка, така и със съответен знак пешеходна пътека, съзнавал е, че следва
да пропусне пресичащите пешеходци, но не е сторил това.
Свидетелите Д. И. З. и М. М. И. са категорични, че на процесната дата
лично и непосредствено са възприели от патрулния автомобил, в който са
били, поведението на жалбоподателя, а именно – че не е пропуснал стъпилите
на пешеходна пътека, обозначена надлежно пешеходци, като в показанията си
от дата 26.11.2025 г. свидететелят-актосъставител заявява, че тъй като бул.
„Черни връх“ е с четири ленти, пешеходците вече са били преминали първите
две ленти.
Обстоятелството, че на мястото действително е налична пешеходна
пътека, се установява от представената от Столична община схема на
кръстовището /л.38 и л.39 от делото/.
Свидетелите З. и И. са очевидци на нарушението. Няма каквито и да
било данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от тях
показания, още повече, че същите се потвърждават и от писмените
доказателства по делото. В случая съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление административно нарушение.
Нарушението е правилно квалифицирано, респ. налице е пълно
съответствие между фактическо и правно административно обвинение и не се
изисква полагане на извънмерни усилия от страна на жалбоподателя, за да
разбере какво точно нарушение се твърди да е извършил. Наказващият орган е
описал всички съставомерни белези на нарушението, посочено е къде е
извършено.
За така извършеното нарушение, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 100 лв. като за налагането й се е позовал на разпоредбата на чл. 183
ал. 5 т. 2 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба наказва се с глоба 100 лв.
водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.
Цитираната санкционна норма правилно е приложена, доколкото се установи,
че пешеходците са преминавали именно на пешеходна пътека, като същите са
имали предимство пред водача на завиващото МПС, но това предимство не им
е било осигурено от жалбоподателя. Правилно и законосъобразно е преценен
размерът на глобата от 100 лв., наложена на жалбоподателя, тъй като същият е
4
абсолютно определен от законодателя и не е налице възможност за
изменението му. В съответствие с Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР са
отнети и 10 контролни точки на основание чл.6 ал.1 т.21 от същата.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че жалбоподателят нарушавайки забраната на чл.119 ал.1
ЗДвП, застрашава собствения си живот и този на останалите участници в
движението.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да
бъде определено в посочения минимален размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 ЗПП, а именно – 130 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-019459/31.07.2025 г.
на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на Д. П. П.,
с ЕГН **********, на основание чл. 183 ал.5 т. 2 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба
№Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. П. П., с ЕГН ********** да заплати СДВР сума в размер
на 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5