Решение по КНАХД №817/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. от *** чрез адв. А. Е., срещу Решение № 275/18.07.2025 г. по НАХД № 271/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1275-003409 от 03.01.2025 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Велико Търново. Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че според събраните доказателства другият участник в ПТП не е спазил предимството на вече движещият се автомобил, управляван от касатора и наказващият орган неправомерно е наложил санкция и на Д.. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с процесуалния си представител, който доразвива доводите от касационната жалба. Акцентира на факта, че не била установена скоростта, с която се е движил автомобила на касатора, но същата е била ниска предвид настъпилите много леки щети, а освен това касаторът се е движил на пътя с предимство. Предвид тези съображения моли обжалваното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Велико Търново, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-1275-003409 от 03.01.2025 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Велико Търново, с което на Д. А. Д. на основание чл.179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.

За да постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че на 08.10.2024 г. в 15:10 часа в гр. Велико Търново жалбоподателят Д. А. Д. управлявал лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. номер [рег. номер] на ул. „Иван Момчилов“ и е завил надясно по ул. „Стоян Михайловски“. В същото време потеглил и се включил в движението спрелият най-вдясно пред кафе „Амарето“ на ул. „Стоян Михайловски“ лек автомобил „Мерцедес“ с рег. номер [рег. номер] с водач Й. Т. П., при което управляваният от касатора автомобил не успял да спре и с предна дясна част ударил в задна лява част автомобила „Мерцедес“, в следствие на което и по двата автомобила настъпили леки материални щети.

При така установеното контролните органи съставили АУАН на водача на л.а. „Мерцедес“, затова, че излиза от реда на паркирания пред него автомобил, като не се е убедил, че няма да създаде опасност за автомобил, който се движи по улицата, в която той навлиза. Същевременно контролните органи преценили, че вина за настъпването на ПТП има и Д. Д., поради което срещу него бил съставен АУАН серия GA № 3279319 от 08.10.2024 г. за това, че на 08.10.2024 г. в 15:10 часа в гр. Велико Търново, ул. „Стоян Михайловски“ пред кафе „Амарето“ в посока към ресторант „Бианко“, като водач на собствения си лек автомобил „Опел Фронтера“, зелен металик на цвят, с регистрационен номер [рег. номер], при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността, състоянието на пътя и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост (суха пътна настилка, дясна крива с наклон при спускане и интензивен трафик) движейки се от ул. „Иван Момчилов“ и завивайки надясно по ул. „Стоян Михайловски“ при възникнала опасност за движението (поради потеглящ и включил се в движението лек автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер [рег. номер] с водач Й. Т. П. от гр. Велико Търново), г-н Д. не успява да спре и с предна дясна част блъска в задна лява част автомобила „Мерцедес“ с което реализира ПТП с леки материални щети по двата автомобила. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Срещу АУАН са подадени писмени възражения, които са приети за неоснователни и въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление № 24-1275-003409 от 03.01.2025 г.

При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че при издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до тяхната отмяна. Съдът счел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че същият няма никаква вина за настъпване на ПТП, тъй като се е движил с ниска скорост и ПТП е настъпило изцяло поради виновното поведение на другия водач. Според ВТРС както контролните органи, така и наказващият орган правилно са преценили, че в конкретния случай Д. Д. се е движил с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, поради което е допринесъл за настъпването на ПТП въпреки виновното поведение и на другия участник. В случая Д. е следвало да се съобрази с конкретната пътна обстановка, а именно, че предстои да премине покрай паркирали вдясно от него автомобили, като съществува възможност някой от тези автомобили да потегли и да се включи в движението. Жалбоподателят е следвало да съобрази скоростта си на движение с тези обстоятелства и и да се движи с такава скорост, с която съгласно с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да бъде в състояние да спре при едно евентуално такова потегляне на паркирал автомобил. Въззивният съд е посочил, че след като обаче е настъпило въпросното ПТП, то явно жалбоподателят не е изпълнил задължението си по закон да съобрази скоростта си на движение с конкретните обстоятелства, поради което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което е и санкциониран с процесното наказателно постановление. На последно място съдът е посочил, че наложеното на основание чл. 179, ал. 2, предл.1 от ЗДвП наказание е в точно определения и предвиден в закона размер, поради което не може да бъде намалено, като същото е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Правилно е изяснена фактическата обстановка от районния съд и са обсъдени всички наведени от страните доводи и възражения. Съдът е изложил мотиви, от които е видно, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за извършеното нарушение. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Изложените в касационната жалба възражения повтарят доводите на лицето в жалбата му пред ВТРС, на които последният е дал изчерпателен и задълбочен отговор, в съответствние с доказателствата и закона. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП /в ред. към датата на извършване на нарушението/ водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. За да се приеме, че даден автомобил е управляван със съобразена скорост следва избраната от водача скорост на движение да е такава, че да му позволи да спре пътното превозно средство, когато внезапно възникне предвидима опасност за движението. Предвидимо препятствие е това препятствие, което може да бъде разумно очаквано и се намира в рамките на диапазон, който може да бъде прогнозиран. Съществуващата възможност за внезапно потегляне и включване в движението на паркиран автомобил е именно такова препятствие.

Неоснователни са и доводите на касатора, че липсват доказателства, свидетелстващи за конкретната стойност на движение на автомобила, поради което не можело да се направи изводи дали същата е съобразена или не с визираните в чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Следва да се прави разлика между съобразена скорост и превишена скорост. Действително когато се касае за ангажиране отговорността за превишена скорост е необходимо да бъде установено по безспорен начин каква точно е скоростта на движение на конкретния автомобил, какво е въведеното ограничение на скоростта за съответния пътен участък и с колко точно е превишена скоростта за съответния пътен участък, тъй като в зависимост от превишението на установената скорост законодателят е предвидил различна санкция. Когато обаче се касае за нарушение движение с несъобразена скорост не е задължително условие, а често и фактическо това е невъзможно, да бъде установена конкретната числова стойност, с която се е движил даден автомобил. За да се приеме, че даден автомобил е управляван със съобразена скорост следва избраната от водача скорост на движение да е такава, че да му позволи да спре пътното превозно средство, когато възникне опасност за движението. Иначе казано, за да не е осъществен състава на административно нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП избраната скорост на движение на автомобила трябва да се съобразява с всички фактори, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, т.е. със скорост, позволяваща му да спре при създаване на предвидима опасност от настъпване на ПТП. /Виж Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н.д.№ 10/1984 г. на ОСНК на върховен съд на Република България/. След като не е успял да спре и да предотврати настъпването на ПТП касаторът е управлявал автомобила си с несъобразена скорост, поради което правилно, обосновано и законосъобразно е ангажирана отговорността му за така извършеното нарушение. Независимо, че водачът на другия автомобил е извършил неправилна маневра, това по никакъв начин не освобождава Д. Д. от задължението му да управлява автомобила си със съобразена скорост, която да му позволи да предотврати ПТП при възникване на внезапна опасност. Очевидно жалбоподателят не е се съобразил с обстоятелството, че се движи в населено място, не е взел предвид интензивността на движението и наличието на паркирани автомобили вдясно, още по-малко е избрал скорост, която да му позволи при възникване на внезапна опасност от потегляне на някой от тези автомобили да спре.

Нарушението не е и маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, още повече, че според приложената справка за нарушител касаторът е наказван с влезли в сила наказателни постановления и друг път за нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275/18.07.2025 г. по НАХД № 271/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.