№ 296
гр. Бургас, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в заседание при закрити врати на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Търговско дело №
20242100900182 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод молба на „АГРО ФЕРТ БЪЛГАРИЯ”
ООД, ЕИК *********, с управител понастоящем Васил Николаев Бояджиев, с искане
за обявяване неплатежоспособност съответно свръхзадлъжнялост, с начална дата
01.01.2024 г., откриване производство и обявяване на несъстоятелност, назначаване на
временен синдик, постановяване на обща възбрана и запор на имуществото на
„КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Валентин
Каравълчев, както и указване на сроковете за предявяване на вземанията.
Молителят твърди, че е кредитор на ответника по молбата въз основа на 21
броя сделки с основание- предоставяне на заем и финансова помощ, в периода
04.04.2023 г.- 12.12.2023 г., в общ размер от 2 800 000 лв., по които договори имало
начислени лихви в размер на общо 31 195 лв. Ответникът бил върнал малка част в
размер на 120 000 лв., като останал задължен със сумата от 2 711 195 лв., която
въпреки отправените покани не заплатил. Сочи се, че към момента били настъпили
окончателните падежи на сделките, длъжникът не платил изискуеми и ликвидни вече
вземания в сочения общ размер. Заявява се, че ответникът имал много други
кредитори за големи суми, които били предявили претенциите си.
Твърди се наличието на неплатежоспособност от страна на ответника, поради
невъзможността да плати паричните задължения с настъпил падеж. Сочи се и за
свръхзадлъжнялост поради продължителното неплащане, свързано с финансови
затруднения, което било индиция, че задълженията надвишавали наличното
имущество на длъжника.
1
По делото бе подадена нарочна молба за присъединяване като кредитор в
лицето на „Алси 8“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Николай Филипов, с
искания, аналогични на първия молител, която бе уважена и с протоколно определение
от 12.09.2024 г. дружеството бе конституирано като кредитор. Последното твърди, че
ответникът имал непогасени задължения по 44 фактури за периода от 15.07.2022 г. до
30.04.2024 г., дължими за стоки, услуги и наеми, за сумата от общо 3 340 105,18 лв.,
както и 8 броя договори за паричен заем, сключени за периода от 06.07.2023 г. до
02.02.2024 г. за сумата от общо 455 000 лв. Въпреки отправените покани длъжникът не
се бил разплатил, поради което и този кредитор счита, че е налице
неплатежоспособност съответно свръхзадлъжнялост с начална дата 01.01.2024 г.
Ответното дружество оспорва качеството кредитор на двете дружества, като
заявява, че сочените от кредиторите сделки не са сключвани, управителят на „Камекс
Комерс“ ЕООД не е подписвал, съответно не е задължавал дружеството с визираните
суми.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молителят „АГРО ФЕРТ БЪЛГАРИЯ” ООД твърди, че е сключил с ответника
21 сделки с основание предоставяне на заем и финансова помощ в периода от
04.04.2023 г. до 12.12.2023 г. за сумата от общо 2 800 000 лв. В подкрепа на това
представя 20 броя лихвени листи, съставени към различни договори за заем за
различни суми, както и потвърдително писмо за задължения/вземания от 29.03.2024 г.,
под които е поставен подписа на управителя на ответника и печат на дружеството.
Последното оспори автентичността на така представените доказателства, като заяви,
че подписа не е положен от управителя Каравълчев. В тази връзка бе допусната и
извършена съдебно- графологична експертиза, вещото лице по която даде заключение,
че подписите, положени под Кредитополучател, както на лихвените листи, така и на
потвърдителното писмо, са отпечатък от печат на подпис, положен от Валентин
Каравълчев. От страна на „АГРО ФЕРТ БЪЛГАРИЯ” ООД не се оспори констатацията
на вещото лице, като се заяви, че подписването на документи чрез печат било
практика на управителя Каравълчев.
Съдът, с оглед заключението на вещото лице, намира, че не се доказва по
несъмнен начин, че в полза на молителят действително са налични визираните
дължими вземания спрямо ответното дружество. Самите договори, които се сочи, че са
сключвани между страните, не се представиха по делото. Приложените и описани по-
горе лихвени листи и потвърдително писмо не може да се приеме безкритично, че са
подписани именно от управителя Валентин Каравълчев, тъй като е безспорно, че
подписа на Кредитополучател не е положен саморъчно. Липсата на ръчно положен
2
подпис поставя под съмнение дали действително управителя или упълномощен от него
представител на „Камекс Комерс“ ЕООД е задължил дружеството с условията по
твърдените договори. Касае се за подпис, който се поставя чрез печат, и който може да
бъде поставен под всеки документ от лицето, в което се намира този печат
фактически. Това лице, обаче, е напълно възможно да не е титуляра на подписа,
поради което само с оглед факта, че на печата е изобразен подписа на Валентин
Каравълчев, и при направено оспорване, не се следва безкритичния извод, че
дружеството, което същият представлява, се задължава валидно. Без правно значение е
в случая каква е практиката на полагане на подписа от страна на последния.
Само на това основание, обаче, не може да се отрече наличието на заемни
отношения между страните, предвид на това, че договорът за заем е неформален, като
законът не изисква наличието на писмена форма за неговата валидност.
Фактическият състав на договора за заем съобразно разпоредбата на чл. 240,
ал. 1 ЗЗД обхваща наличие на реално предаване на сумата, както и поемане на
задължение от страна на заемателя да я върне при настъпване на падежа. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно.
По делото е приложено извлечение от банковата сметка на „АГРО ФЕРТ
БЪЛГАРИЯ“ ООД, от която е видно, че молителят е превел по сметка на „КАМЕКС
КОМЕРС“ ЕООД различни суми с посочено основание „заем по договор“ и
„финансова помощ“. С оглед неоспорване от страна на длъжника обстоятелството, че
сумите са постъпили по неговата сметка, съдът приема този факт за доказан. От
посоченото основание обаче „финансова помощ“ не може с категоричност да се
приеме, че получателят й е поел задължението да я върне, т.е. че финансовата помощ е
възмездна, доколкото същата може да е дадена и по формата на дарение. Както бе
посочено по- горе единият от елементите на заемния договор е именно поето
задължение от заемателя да върне предоставената сума, което не може да се следва
само от реалното й предоставяне. Доколкото бе прието, че представените лихвени
листи и потвърждение на задължения не обвързват страните поради липса на ясно
изразена воля за сключването на твърдените договори от страна на ответника, следва
да се приеме и че факта на реално предаване на сумите не доказва поето от страна на
ответното дружество задължение да върне сумата.
При почти аналогични факти въззивната инстанция е имала повод да се
произнесе, приемайки, че когато предаването на парична сума е установено, но
липсват други данни на какво основание е направено то, не може да се презумира, че
задължението е възникнало от заемен договор, в какъвто смисъл е установената
практика още с решение № 37/25.06.1969 г. по гр.д. № 32/1969 г. на ОСГК. Не
съществува законова презумпция, която да замести доказване на основанието, на което
сумата е преведена. Предвид, че ищецът е този, който твърди, че това основание е
3
договор за заем или финансова помощ, в негова тежест е при условията на пълно и
главно доказване да установи в процеса, че процесната сума е дадена като заем или
помощ, предадена е на ответника и той я е приел като заем или възмездна помощ.
Наред с това следва да се докажат и другите елементи от фактическия състав на
договора за заем и финансова помощ- поето насрещно задължение за връщане на
сумата от ответника и други условия на договора, ако има такива- срок на връщане,
лихва и пр. В този смисъл Решение № 43 от 20.04.2016 г. на БАС по в.гр.д. № 91/2016
г., което не е било допуснато до касационно обжалване с Определение № 553 от
19.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 4292/2016 г., IV г.о., ГК.
По отношение на преведените суми с посочено основание „заем по договор“
предвид непредставяне на самите договори, съдът не може с категоричност да приеме,
че действително прехвърлените от молителя суми са дадени в заем на ответника, по
договори, сключени в периода 04.04.2023 г.- 12.12.2023 г.
Следва да се посочи и обстоятелството, че от представените писмени
доказателства не се установява и още един факт, а именно уговорен и изтекъл падеж
на плащане, за да се приеме, че действително се касае за ликвидни и изискуеми
задължения, както твърди молителя.
По отношение присъединения кредитор „АЛСИ 8“ ЕООД, същият твърди
наличието на ликвидни и изискуеми вземания от ответника на основание 44 броя
фактури и 8 броя договори за наем. Последните бяха оспорени от длъжника отново с
твърдението, че са неавтентични поради неподписването им от страна на управителя
на дружеството. От заключението на вещото лице по съдебно- графологичната
експертиза се установи, че всички приложени по делото писмени договори за заем
отново не са подписани саморъчно от управителя Валентин Каравълчев, а се касае за
подпис, който се поставя чрез печат, и който може да бъде поставен под всеки
документ от лицето, в което се намира този печат фактически, и което може да е
различно от титуляра на подписа. Липсват и доказателства за реално предоставяне на
сумите.
Представените фактури, сами по себе си, не установяват с категоричност
сключването на сделка между двете страни. Същите не носят подписа на представител
на дружеството, което се твърди във фактурите, че дължи сочените в тях суми. Не са
налични данни да са били приети от такъв представител, поради което липсва
доказателства, обосноваващи извод, че за издаването на тези фактури длъжника е
наясно. С оглед твърдението на ответника, че и „АЛСИ 8“ ЕООД не е негов кредитор,
поради липса на вземания в полза на последния, както и неангажирането на други
доказателства, от които да се черпи информация кога са били сключвани неформални
договори между страните, с предметите, посочени в самите фактури, какви
задължения е поела всяка от страните по тях, кога и как е било уговорено плащането,
4
съдът намира, че представените фактури не доказват с категоричност сключване на
търговска сделка при извършено оспорване на този факт. Липсват доказателства дали
стоките или услугите, предмет на всяка фактура, са извършени или доставени,
съответно е възникнало задължение за заплащане, дали същите са отразени в
счетоводството на длъжника, евентуално ползван ли е данъчен кредит за тях. Ето защо
същите не доказват с категоричност наличието на изискуемо задължение на ответника.
Липсата на доказателства за наличие на задължения обезмисля и стойността на
извършеното потвърждение на салда.
Заключенията на съдебно- икономическата експертиза също не могат да
обосноват извод за наличие на изискуемо вземане, тъй като по делото се установи, че
счетоводството на длъжника липсва, и така изготвените заключения са хипотетични.
Дори и да се приеме, че все пак сочените от „АЛСИ 8“ ЕООД задължения
съществуват, то с оглед заявеното по- горе досежно представените договори за заем и
фактури, не се налага и извод, че тези вземания са с настъпил падеж, съответно са
изискуеми.
Всичко изложено по- горе по отношение на двамата кредитори, дава
основание на настоящата инстанция да приеме, че не се доказва по категоричен начин,
че молителите са кредитори спрямо ответника по молбата, тъй като липсват
достатъчно доказателства, обосноваващи тезата на „АГРО ФЕРТ БЪЛГАРИЯ“ ООД и
„АЛСИ 9“ ЕООД, че същите имат изискуеми вземания спрямо длъжника по смисъла
на чл.608, ал.1 от ТЗ. Липсата на един от елементите на фактическия състав на
сочената норма, води до неоснователност на подадената молба за откриване на
производство по несъстоятелност. В този смисъл не следва и не е необходимо да се
обсъжда състоянието на неплатежоспособност съответно задлъжнялост.
Гореизложеното прави молбата неоснователна, поради което и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора искането на ответника за заплащане на сторените
разноски следва да бъде уважено. Претендира се сумата от 1650 лв.- внесени депозити
за вещи лица. По делото обаче са налични доказателства за реално заплатена само
сумата от общо 850 лв., която и следва да бъде присъдена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „АГРО ФЕРТ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, с
управител понастоящем Васил Николаев Бояджиев, и присъединеният кредитор
„АЛСИ 8“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Николай Филипов, за обявяване
неплатежоспособност, съответно свръхзадлъжнялост, с начална дата 01.01.2024 г.,
5
откриване производство и обявяване на несъстоятелност, назначаване на временен
синдик, постановяване на обща възбрана и запор на имуществото на „КАМЕКС
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Валентин Каравълчев, както и
указване на сроковете за предявяване на вземанията.
ОСЪЖДА „АГРО ФЕРТ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, с управител
понастоящем Васил Николаев Бояджиев, и присъединеният кредитор „АЛСИ 8“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Николай Филипов, да заплатят на
„КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Валентин
Каравълчев, поравно сумата от 850 лв., съставляваща сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в 7-дневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
След влизане в сила на решението внесените от „АГРО ФЕРТ БЪЛГАРИЯ“
ООД първоначални разноски в размер на 10000 лв. да се върнат на дружеството по
посочена от него банкова сметка.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6