№ 435
гр. Дупница, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510100724 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от „Йеттел България“ ЕАД обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска установяване по
отношение на ищеца, че ответникът С. Е. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ул. ***
дължи сума в общ размер от 1 312.05 лв., формирана, както следва:
1. по Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер + ***:
40.88 лв. - неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.12.2022г. –
09.02.2023г.;
49.98 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договора от страна на
абоната, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси;
96.00 лв. – дължими поради невръщане на устройство марка HUAWEI ***,
посочено в т. 7 от договора.
2. по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +****:
223.35 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 10.12.2022г. – 09.04.2023г.;
170.31 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на договора от страна на
абоната, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси;
604.19 лв. - лизингови вноски за периода 10.12.2022г. до края на срока на
1
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy *** – 11.09.2023г.;
72.84 лв. - разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг;
54.50 лв. - лизингови вноски за периода 10.12.2022г. до края на срока на
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване пакет базови аксесоари – 11.09.2023г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.02.2025г., до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че страните по делото са сключили процесните договори.
Въпреки настъпилата изискуемост на процесните вземания, същите не били заплатени
в срок. За посочените задължения са издадени фактури, подробно описани в исковата
молба, в които са индивидуализирани претендираните вземания. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК
ответникът е заявил, че е спрял да плаща, поради некоректни сметки, които са на други
лица. В проведеното на 05.08.2025г. открито съдебно заседание ответникът отново е
посочил, че сумата е погрешно начислена
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените установителни
искове са допустими, тъй като исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК,
в хода на което ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1. наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните по делото по посочените в исковата молба договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг; 2. изпълнение от
страна на ищеца на задължението за предоставяне на мобилните услуги и
предоставяне на устройствата по договорите за лизинг; 3. размера на вземанията си;
4. настъпил падеж.
При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявените
искове следва да се посочи следното: от представения по делото договор за услуга
Интернет за дома с предпочетен номер + ***, влязъл в сила на 11.10.2021г. /л. 6, стр. 2
2
и сл./ се установява, че между страните е сключен договор за услуга Интернет за дома,
по силата на който ответникът е следвало да заплаща месечен абонамент в размер на
19.99 лева като в договора е посочено, че падежът на вземането настъпва на 10-ти
всеки месец. В т. 7 от договора /л. 7/ е посочено, че на ответника е предоставено
устройство марка HUAWEI ***.
От представения по делото Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+**** от 28.12.2013г. /л. 12/ се установява, че между страните е сключен договор за
мобилни услуги, по силата на който ответникът е следвало да заплаща месечен
абонамент в размер на 13.99 лева като в договора е посочено, че падежът на вземането
настъпва на 10-ти всеки месец.
От представеното по делото допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 11.10.2021г. /л. 13, стр. 2 и сл./ се
установява, че между страните е сключено допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги, по силата на който ответникът е следвало да заплаща месечен
абонамент в размер на 32.99 лева за първоначалния срок на договора, след изтичането
на който възлиза на 41.99 лева и в договора е посочено, че падежът на вземането
настъпва на 10-ти всеки месец.
От представения по делото Договор за лизинг от 11.10.2021г. /л. 17, стр. 2 и сл./
се установява, че между страните е сключен договор за лизинг, по силата на който
ищецът, в качеството си на лизингодател е предоставил на ответника, в качеството му
на лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG
Galaxy *** – 11.09.2023г. като е предвидена месечна вноска в размер на 60.99 лева,
платима на всяко 11-то число на месеца.
По делото са представени и фактури, издадени в периода 10.01.2023г. –
10.04.2023г. /л. 33- л. 36/, от които се установява, че ответникът дължи следните суми:
сумата от 54.06 лева – главница за доставени мобилни услуги за периода от
10.12.2022г. до 09.01.2023г.; сумата от 66.44 лева- вноска за лизинг за периода от
10.12.2022г. до 09.01.2023г.; сумата от 65.44 лева – главница за доставени мобилни
услуги за периода от 10.01.2023г. до 09.02.2023г.; сумата от 66.44 лева- вноска за
лизинг за периода от 10.01.2023г. до 09.02.2023г.; сумата от 66.44 лева- вноска за
лизинг за периода от 10.02.2023г. до 09.03.2023г.; сумата от 96.00 лева – главница за
доставени мобилни услуги за периода от 10.03.2023г. до 09.04.2023г.; сумата от 465.08
лева- вноска за лизинг за периода от 10.03.2023г. до 09.04.2023г. Във фактурите са
посочени и дължимите суми за предоставените на ответника устройства: устройство
марка HUAWEI *** и устройство марка SAMSUNG Galaxy ***.
Предвид представените по делото договори и фактури и неоспорването им в
законоустановения срок от ответника, съдът намира, че предявените искове са
основателни и доказани.
По отношение на възражението на ответника, че че спрял да плаща, поради
некоректни сметки, които са на други лица, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, въпреки
указанията на съда в тази насока.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 92, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените установителни
3
искове са допустими, тъй като исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК,
в хода на което ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие
на следните предпоставки: наличие на уговорена между страните неустойка;
неизпълнение на задължението, което неустойката обезпечава; размер на неустойката.
По делото се установи, че между страните са сключени Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**** от 28.12.2013г. /л. 12/; допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 11.10.2021г. /л. 13, стр.
2 и сл./; Договор за лизинг от 11.10.2021г. /л. 17, стр. 2 и сл./, подробно анализирани от
съдебния състав по-горе.
В представените по делото договори и допълнително споразумение е
предвидено, че в случай на прекратяването им по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора или други документи през
първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Доколкото ответникът не
доказа по делото, че е заплатил дължимите месечни вноски, то съдът приема, че е
налице неизпълнение от страна на ответника на поетите с договора задължения да
заплаща в срок ежемесечно дължимите абонаменти и цена за предоставени мобилни
услуги, което е довело до правото на оператора да прекрати едностранно договорните
правоотношения, съгласно чл. 75 от ОУ /л. 28/ .
По отношение на следващите елементи от фактическия състав на предявения
иск – неизпълнение на задължението, което неустойката обезпечава и размер на
неустойката, следва да се изложи следното: ищецът твърди, че процесните вземания в
размер на 49.98 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договора от страна
на абоната; 170.31 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на договора от страна
на абоната представляват неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги.
Във връзка с посочените две неустойки, ищецът заявява, че двете неустойки
имат наказателен характер и представляват общият сбор от дължимите три
абонаментни месечни такси по сключените договори за мобилни услуги.
С оглед гореизложеното, съдът следва да изложи следните съображения: в
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД се посочват функциите на неустойката: обезпечаваща
изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението.
Следователно договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно
обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. От друга страна,
според указанията в ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3, ОСТК, неустойката
следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
4
обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл освен посочените от закона
обезпечителна и обезщетителна функции, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и санкционна /наказателна/ функция. Неустойката има санкционна
/наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер надхвърля вредите от
неизпълнението. Посочено е, че преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно
изброените критерии като: естеството и размера на обезпеченото с неустойка
задължение; обезпечаването на задължението с други, различни от неустойката,
правни способи; съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от
неизпълнението, както и вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението, за
което е предвидена. Предвид изложеното съдът намира, че неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси, с оглед на обезщетителната функция не накърнява
добрите нрави. Предвидените неустойки целят да стимулират потребителя към
изпълнение на договорните задължения и към изрядно поведение, което да не допуска
прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по негова вина и в
същото време целят да обезщетят мобилния оператор при предсрочно прекратяване на
договора, тъй като същият е предоставил специални цени и преференциални условия
при сключването му с намерението за срочно обвързване и очакване за сигурен
приход.
С оглед всички гореизложени съображения предявените искове се явяват
основателни и доказани изцяло.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2025г., до изплащане на
вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 506.00
лева /ДТ – 75.00 лв. и 431.00 лв. – адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 505 лв. по гр. д. №
326/2025год. по описа на РС – Дупница, IV състав.
Мотивиран от изложеното РС – Дупница
РЕШИ:
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6 срещу С. Е. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ул. ***,
че С. Е. С. дължи сума в общ размер от 1 312.05 лв., формирана, както следва:
1. по Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер + ***:
5
40.88 лв. - неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.12.2022г. –
09.02.2023г.;
49.98 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договора от страна на
абоната, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси;
96.00 лв. – дължими поради невръщане на устройство марка HUAWEI ***,
посочено в т. 7 от договора.
2. по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +****:
223.35 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 10.12.2022г. – 09.04.2023г.;
170.31 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на договора от страна на
абоната, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси;
604.19 лв. - лизингови вноски за периода 10.12.2022г. до края на срока на
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy *** – 11.09.2023г.;
72.84 лв. - разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг;
54.50 лв. - лизингови вноски за периода 10.12.2022г. до края на срока на
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване пакет базови аксесоари – 11.09.2023г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.02.2025г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. Е. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ул. *** да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сума в размер на 506.00 лева – разноски за исковото производство и сума в размер на
505.00 лева – разноски по гр. д. № 326/2025год. по описа на РС – Дупница, IV състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6