№ 314
гр. Плевен, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500431 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 582/29.04.2025 г по гр. Дело № 6944/24 г по описа на
РС – Плевен състав на същия съд е ПРЕДОСТАВИЛ УПРАЖНЯВАНЕТО на
родителските права по отношение на С. В.ОВ Р., роден на *** г, на бащата В.
Р. М., ЕГН **********, село Г., общ. Г., ул. «Л.М.» ***, като е определил
режим на лични отношения на майката С. П. К. с детето С. всяка събота от 10
до 12 ч.
РС – Плевен също така на основание чл.127, ал.2 от СК, Е
ПРЕДОСТАВИЛ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение
на В.ИЯ В.ОВА Р.А, родена на 29.10.2012 г. на майката С. П. К., ЕГН
**********, от село Брегаре, като е определил режим на лични отношения на
бащата В. Р. М. с детето В.ИЯ всяка събота от 10 до 12 ч.
ОСЪДИЛ Е СЪЩО ТАКА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, В. Р.
М., ЕГН **********, село Г., общ. Г., ул. «Л.М.» *** да заплаща месечна
издръжка в размер на 269,25 лв. на детето си В.ИЯ В.ОВА Р.А, родена на
29.10.2012 г , чрез майка му С. П. К., ЕГН **********, от село Брегаре,
1
считано от датата на подаване исковата молба 29. 11. 2024 г, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪДИЛ Е СЪЩО ТАКА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, С. П.
К., ЕГН **********, от село Брегаре, да заплаща месечна издръжка на детето
си С. В.ОВ Р., роден на *** г, в размер на 269,25 лв., чрез баща му В. Р. М.,
ЕГН **********, село Г., общ. Г., ул. «Л.М.» ***, считано от датата на
подаване исковата молба 29. 11. 2024 г, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението e подадена от С. К., в която се
възразява, че решението е нищожно и неразбираемо като неговият смисъл не
може да се извлече дори и по тълкувателен път. В случай, е въззивният съд
прецени, че решението не е нищожно, то се възразява, че същото в частта, в
която родителските права върху детето С. Р. са предоставени на В. М., К. е
осъдена да заплаща издръжка и е определен режим на лични контакти.
Възразява се, че в тази част съдебният акт е очевидно неправилен, съдът се е
позовал на несъществуващи правни норми, неправилно е обсъждал в мотивите
брачна изневяра при предявен иск по чл. 127 ал.2 от СК.Възразява се, че съдът
неправилно и в противоречие с изложеното в социалните доклади,
психологическите оценки от ЦОП – Д. Митрополия е изложил мотиви, че
децата трябва да се отглеждат и от двамата родители. Възразява се ,че съдът е
разделил двете деца единствено по признака „пол“ на децата. Възразява се ,че
съдът се е позовал на доказателства, които не съществуват по делото като
справка от Затвора – Белене. Възразява се ,че съдът буквално е пренесъл и
преписал в мотивите си изявления на другата страна по спора. Възразява се, че
в мотивите на решението са налице дискриминационни квалификации,
свързани с образованието и квалификацията на страните, а не са изследвани
релевантни за спора обстоятелства. Претендира се постановяване на решение,
с което да се обяви за нищожно атакуваното решение ,респективно да се
отмени същото в обжалваните му части и да се постанови ново решение като
се уважи предявения пред първата инстанция иск.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и
счита, че решението на Пл РС в атакуваната част е правилно и
законосъобразно. Пред въззивния съд в открито съдебно заседание
въззиваемият взема становище, е се е грижел за децата си, намира се в
2
прекрасни отношения с тях, майката е отсъствала дълго от семейството
поради работа в чужбина и той се е грижел за децата. Претендира се
потвърждаване на решението като се заявява, че се приема мъдрото решение
на съда като въззиваемият не се отказва от грижите за дъщеря си,
родителските права върху която са предоставени на майката.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието в интерес на двете деца
на условия за предоставяне на родителските права на някой от двамата
родители при преценка на розителския капацитет на двамата родители
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА
РС е приел за безспорно по делото , видно от удостоверенията за
раждане, издадени въз основа на актове за раждане, че децата В.ИЯ В.ОВА
Р.А и С. В.ОВ Р., са родени от майка С. П. К. и баща В. Р. М..
Безспорно по делото е било , че родителите дължат издръжка на
децата си. Установява се по делото, според РС, от разпита на свидетелите, че
страните са разделени. По делото и изразено становище от ДСП, че в интерес
на децата е да се отглеждат от двамата родители, с които имат емоционална
връзка. РС е приел, че бащата е постъпил правилно, като е казал на децата да
си изметат стаите, да поддържат ред и чистота.
Съдът е взел под внимание пола на децата, поради което е приел, че на
бащата следва се предоставят родителските права върху момчето. На майката
следва да се определи подходящ режим на лични отношения със С. и
издръжка. Според РС М. има не по-лоши материалнобитови условия от
ищцата, далеч я превъзхожда като образование и квалификация. Той е
професионален възпитател, с отлични качества. Според РС законодателят е
определил неслучайно възрастта от 18 години за деликтоспособност на
лицата, излизайки от една предпоставка, че те, чрез своите желания, биха
могли да накърнят собствените си интереси, къде от незрялост, къде от
емоционалност. РС е посочил, че всяко едно дете на 10-12 годишна възраст би
предпочело да бъде при мама с по-занижен контрол, по - голяма свободия,
3
така да се каже. Според РС като учител по Български език и литература и по
Английски език, В. Р. М. може да даде по-добър старт в живота. Освен това,
работното време на учителите съвпада с учебното време на учениците, като те
през цялата лятна ваканция, почивните дни и делничните дни няма да остават
без човек, какъвто обаче не е случаят с ищцата, която възнамерява, според РС,
да ги оставя по осем часа сами, както е казала тя в откритото заседание –
цитат „могат да стоят сами“.
Съдът е изложил и значителни мотиви относно Средно
общообразователно училище „Христо Ботев“ гр. Никопол. То е било
основано през 1850 година като наследник на местното светско възрожденско
училище. СОУ „Христо Ботев” е единственото средищно училище в община
Никопол, осигуряващо обучение на деца от Никопол и 6 села от общината. В
момента в училището се обучават 440 ученици от I до XII клас, разпределени
в 20 паралелки. С учениците в СУ Христо Ботев гр. Никопол, работи
педагогически персонал от 40 учители и възпитатели. Предлага се обучение, в
центъра на което е поставено детето, с неговите потребности, интереси и
възможности. Учебното заведение осигурява целодневно обучение /по избор/
за учениците от начален курс, предлага обяд, активен отдих, самоподготовка.
На разположение на учениците са фитнес зала, компютърни зали. Работата по
проекти провокира творческата съзидателност, насърчава поемането на
инициативи и подготвя учениците за успех в живота. В СОУ „Христо Ботев”-
гр. Никопол се полагат грижи за нивото на обучение по всички образователни
предмети. Методиката на преподаване предполага атмосфера на доверие, а
самото учене е творчески процес, в който придобиването на знания е
удоволствие. Училището предлага: СИП, Оркестър, Народни танци, Спорт.
Обучението в горен курс е профилирано География и икономика, Биология и
здравно образование, Информационни технологии, Химия и опазване на
околната среда.
Друго съществено обстоятелство, на което РС е обърнал внимание, е
направената справка от Затвора – Белене, за съжителстващото лице с майката
на децата. Ищцата, според РС, още по време на съжителството си с ответника
е създала извънбрачна връзка с МИЛУШ ВЕЛИНОВ. Брачната изневяра е
углавно престъпление и се преследва и наказва по закон от римското право.
РС е посочил, че според закон от 1907 г, изневярата все още е
4
престъпление в щата Ню Йорк, текстът до момента не е отпаднал.
Прелюбодеянието се третира като престъпление в няколко американски щата
като Оклахома, Уисконсин и Мичиган, макар че обвиненията в съда са редки, а
присъдите - още повече. Законовите текстове са останали от времето, когато
изневярата все още е била единствената легална причина за развод. Според
нюйоркския закон, дефиницията за прелюбодеяние е случай, в който "човек,
чийто съпруг/съпруга е жив, влиза в интимни отношения с друг".
Прелюбодеяние е и връзката с женен мъж или с омъжена жена. Едва няколко
седмици след приемането на закона през 1907 г. са били арестувани женен
мъж и жена.
Съдът е приел, че родителските права над момичето следва да се
предоставят на майката, поради женския пол на детето. На бащата следва да
се определи подходящ режим на лични отношения с В.ИЯ и издръжка.
РЕШЕНИЕТО на Плевенски районен съд е незаконосъобразно в
атакуваната част
Въэв въззивната жалба се съдържат възражения за нищожност на
постановеното решение, които не са основателни. Решението е постановено от
компетентен за това състав на РС – Плевен, мотивите му са схематични, в една
част неотносими към спора, необосновани на доказателствата по делото, но
волята на съда е ясна ,поради което въззивният съд не счита, че е налице
нищожно решение. Пл ОС приема, че, с оглед на фактическите твърдения във
въззивната жалба, се атакува решението като незаконосъобразно само в
частта относно предоставянето на родителските права върху детето С.,
издръжката за това дете и режима на лични отношения с него. В този смисъл
следва да се приеме, че съдът е обвързан с проверка на първоинстанционното
решение само в тази част.
РС е изложил мотиви, които не се споделят от въззивната инстанция
изцяло. Мотивите на РС – Плевен са твърде схематични, в една съществена
част са неотносими към спора, не изследват в съвкупност събраните по делото
доказателства, не съдържат задълбочен анализ на доказателствата и
обосновани на тях изводи на съда, в голяма част преповтарят дословно
становището на една от страните по делото. Излагането на мотиви в този вид е
недопустимо от професионална гледна точка, но волята на съда е разбираема
5
и крайният резултат е ясен. РС – Плевен формално е приел, че детето от
женски пол следва да се отглежда от майката, а детето от мъжки пол- от
бащата.
Пред Пл ОС са събрани гласни доказателства.
Видно от разпита на св. Д. Д. същата работи като социален работник в
Център за обществена подкрепа – Долна Митрополия и работи с детето С.
ежеседмично. Свидетелката утвърждава пред съда, че е добре за детето
срещите с бащата да се провеждат на този етап в присъствието на специалист.
Видно от показанията на св. Н. Н. същата е ръководител на Центъра за
обществена подкрепа – Долна Митрополия, утвърждава пред съда, че двете
деца С. и В.ия посещават центъра. Свидетелката твърди, че е била на среща
между С. и неговия баща в присъствието и на още един социален работник.
Свидетелката твърди, че детето е било тревожно, било е забило поглед и не е
имал зрителен контакт със събеседника. Няколко пъти детето е казвали, че
иска да си тръгне и да прекрати срещата. Имало е специфични поведенчески
индикации, които, според свидетелката, са показвали вътрешно емоционално
напрежение по време на срещата.
Въззивният съд принципно кредитира показанията на свидетелките
като обективни и основаващи се на лични впечатления.
Виедно от приетия по делото пред въззивния съд социален доклад след
раздялата на родителите децата с майка си са се установили да живеят в с.
Брегаре в дома на родителите на бащата на децата. В социалния доклад се
утвърждава, че децата са споделяли при събеседване, че са били свидетели от
детска възраст на вербална и физическа агресия от страна на бащата към
майката. При срещи на децата с бащата се наблюдава обвинително поведение
на бащата спрямо детето В.ия във връзка с дадени от нея показания за
извършени блудствени действия. Впреки отправените забележки от
социалните работници да се промени темата на разговора бащата не се е
съобразил. Втората среща между децата и бащата е била краткротрайна, тъй
като децата не са се чувствали добре с баща си и желаят срещите да се
прекратят. По информация, предоставена от служител на ЦОП, който работи с
детето С., последното проявява типични белези на дете, което е жертва на
сексуално насилие, крие се, спазва дистанция, липсва зрителен контакт със
събеседника, в поведението му се наблюдават индикатори за психическо
6
страдание когато темата е свързана с бащата на детето. С. демонстрира
притеснение и тревожност, наплашен е от бащата, че ще бъде отведен в „дом
за деца“, детето е споделяло, че се страхува от черна сянка нощем. С. е на 10
години, отглежгда се при майката, има приятелски кръг в с. Брегаре, майката
има подкрепа от своя брат и своя приятел, който живее в София. Жилището, в
което живеят е собственост на майката, разполага с необходимите условия за
отглеждане на деца, децата ходят на училище, добре обгрижвани са, майката
работина постоянен трудов договор. Децата демонстрират любов и
привързаност към своята майка, добре обгрижвани са. В социалния доклад се
сочи, че децата изразяват нежелание да контактуват с баща си, да му гостуват
и да остават насаме с него. В социалния доклад се сочи, че децата имат
изградена и са в непрекъсната връзка помежду си и са емоционално
привъзрани към майката, която има условия да ги отглежда в семейна среда в
с. Брегаре. Социален доклад в същия смисъл е бил представен и пред РС –
Плевен на л. 17 от делото, който е бил обсъден от РС – Плевен в мотивите по
делото.
Пред първата инстанция на л. 95 от делото е представена справка от
Д“СП“ ОЗД – Долна Митрополия, в която се утвърждава, че срещите на
бащата с децата се използват от него да обърква, манипулира и стресира
децата, срещите са краткротрайни и децата не желаят да имат срещи с баща
си. Пред първата инстация са изслушвани децата като съдът е констатирал, че
децата единодушно са заявили, че искат да живеят при майката, искат
срещите са бащата да са по половин час в присъствието на социален
работник. По делото пред първата инстанция са събрани доказателства за
наличието на преписка рег. № 269/25 г на РП – Плевен, но не са налице
доказателства срещу кого и за какво е образуваната преписка. Искана е и
справка от РУ – Г. от съда за хода на производството за родителски права.
Пред въззивната инстанция е налице и оценка на работата с детето С. от ЦОП
– Долна Митрополия, която установява описаните обстоятелства в приетия
социален доклад.
С оглед гореизложеното съдът счита, че родителските права по
отношение на детето С. следва да се предоставят на майката. От събраните по
делото доказателства се установява, че децата са привързани към майката,
изпитват противоречиви чувства към бащата, налице са подходящи условия за
отглеждането им при майката, децата имат изградена връзка помежду си и в
7
техен интерес е да продължат да живеят заедно. По делото липсват
категорични доказателства за наличието на синдром на родителско
отчуждение, безспорно следва да се положат усилия от двете страни със
съдействието на съответните социални служители за успокояване на децата и
подобряване на връзката с бащата в съответствие с актуалната ситуация и
условия за това. Най – добрият интерес на детето С. изисква той да не бъде
отделян от настоящата му семейна и житейска среда, а да продължи да бъде
отглеждан от майката заедно с неговата сестричка, с която има установена
здрава връзка. При този извод на съда следва да се определи и режим на
контакти с бащата, който да е съобразен със събраните по делото
доказателства за поведението на бащата при срещите с децата и
необходимостта от присъствие на социален работинк. Въззивният съд
преценява, че присъствието и на майката на една част от срещите ще
подейства успокояващо на децата, а и от нейна страна следва да се положат
усилия за успокояване на децата и нормализиране на семейните
отношения.Бащата е учител и това обстоятелство следва да се отрази
позитивно на поведението му и бъдещото развитие на отношенията с детето
му. В този смисъл на този етап следва да се определи сравнително по –
ограничен режим на контакти на бащата с детето С. като при изменение на
обстоятелствата режимът би следвало да се разшири. Следва да се определи
режим на лични отношения на бащата с детето С. всяка сряда от 16 до 17 ч в
ЦОП – Долна Митрополия в присъствието на социален работник, както и
всяка втора и четвърта събота по местоживеенето на детето за времето от 10
до 12 ч в присъствието на майката, както и за времето от 16 до 18 ч на
рождения ден на детето С. по местоживеенето на детето в присъствието на
майката. На този етап с оглед установената от социалните работници и
служители на ЦОП тревожност и емоционална нестабилност на детето С. не
би следвало да се предвиди продължителен период за контакти през лятото и
през други празници.
Въззивният съд приема, че и двамата родители на детето С. работят и
реализират доходи, детето е на почти 11 г и има месечна нужда от издръжка
от порядъка на по – голяма сума за храна, облекло и учебни пособия, но е
претендирана издръжка в минимален размер като издръжката в съответствие с
нейния минимален размер спрямо размера на минималната работна заплата за
страната, следва да е в размер на 269,25 лв и следва да се поеме от бащата, а
8
останалата част от майката, която полага и всички останали грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, които също са материално оценими.
При този изход на делото следва да се присъдят разноски само на
въззивницата с оглед уважаването на въззивната жалба. Съгласно
разрешението, дадено в ТР 3/23г на ОСГК на ВКС на РБ в производствата по
спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се
прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба
или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато,
както и при прекратяване на производството по причина в поведението на
молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. По делото е
налице възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение. Видно от
представения списък за разноски и договор за правна защита и съдействие
такова е претендирано в размер на 800 лв като въззивният съд приема, че
такова възнаграждение се претендира в този размер изцяло за двете
инстанции. С оглед актуалната практика на СЕС досежно правомощията на
съда при определяне на разноските за адвокатски възнаграждения и липсата
на задължение да се съобрази съответна наредба, плод на самата адвокатска
гилдия, въззивният съд приема, че не следва да се намали възнаграждението
до размер от 600 лв като се съобрази сложността на делото, факта, че същото е
разгледано пред въззивния съд в едно заседание, но и извършените от
адвоката действия по подаване на въззивната жалба и обезпечаване на делото
с доказателства. Следва да се осъди въззиваемата страна да заплати разноски
за въззивната инстанция в размер на 896,93 лв адвокатско възнаграждение и
държавна такса за въззивната жалба. Следва да се осъди и въззиваемия да
заплати държавна такса по сметка на Пл ОС относно издръжката в размер на
387,72 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 582/29.04.2025 г по гр. Дело № 6944/24 г по
описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – Плевен е ПРЕДОСТАВИЛ
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на С. В.ОВ Р.,
роден на *** г, на бащата В. Р. М., ЕГН **********, село Г., общ. Г., ул.
«Л.М.» ***, като е определил режим на лични отношения на майката С. П. К.
9
с детето С. всяка събота от 10 до 12 ч , КАКТО И В ЧАСТТА, В КОЯТО Е
ОСЪДИЛ Е СЪЩО ТАКА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, С. П. К., ЕГН
**********, от село Брегаре, да заплаща месечна издръжка на детето си С.
В.ОВ Р., роден на *** г, в размер на 269,25 лв., чрез баща му В. Р. М., ЕГН
**********, село Г., общ. Г., ул. «Л.М.» № 3, считано от датата на подаване
исковата молба 29. 11. 2024 г, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, КАКТО И В ЧАСТТА, В КОЯТО С. П. К., ЕГН
********** е осъдена да заплати на РС – Плевен държавна такса в размер на
193,86 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
върху детето С. В.ОВ Р., род. На *** г НА МАЙКАТА С. П. К. ЕГН
********** от с. Брегаре, обл. Плевен
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето С. В.ОВ Р.,
род. На *** г С БАЩАТА В. Р. М., ЕГН **********, село Г., общ. Г., ул.
«Л.М.» № 3 всяка сряда от 16 до 17 ч в ЦОП – Долна Митрополия в
присъствието на социален работник, както и всяка втора и четвърта събота по
местоживеенето на детето за времето от 10 до 12 ч в присъствието на майката,
както и за времето от 16 до 18 ч на рождения ден на детето С. по
местоживеенето на детето в присъствието на майката
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, село Г., общ. Г., ул. «Л.М.» № 3
ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка на детето С. В.ОВ Р., род. На *** г чрез
неговата майка и законна представителка С. П. К. ЕГН ********** от с.
Брегаре, обл. Плевен в размер на по 269,25 лв месечно до 5-то число на
съответния месец, считано от 29.11.2024 г до настъпване на условия за
изменение или прекратяване на издръжката, заедно с лихвата за забава на
всяка просрочена вноска от датата на забава до окончателното изплащане на
сумата
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, село Г., общ. Г., ул. «Л.М.» № 3
ДА ЗАПЛАТИ НА С. П. К. ЕГН ********** от с. Брегаре, обл. Плевен
деловодни разноски в размер на 896,93 лв
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, село Г., общ. Г., ул. «Л.М.» № 3 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на
10
387,72 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
при условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от съобщението за
изготвянето му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11