Решение по дело №238/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В. З. В. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Заповед рег. № 313з-572/12.03.2025 г., издадена от директора на ОДМВР – П., с която е отказано да бъде извършена първоначална регистрация на МПС – лек автомобил [Марка], модел „**, с идентификационен номер на рама **.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречието му с материалния закон. Твърди, че са налице предпоставките за извършване на първоначална регистрация на моторното превозно средство и излага подробни разсъждения в тази насока. Моли съда да отмени обжалваната заповед, както и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Г. Б., поддържа жалбата и искането си за отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноските като представя списък по чл.80 от ГПК и доказателства, че същите са действително направени.

В съдебно заседание ответният административен орган – директорът на ОДМВР – Перник, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Началото на административното производство е поставено на 10.04.2024 г., когато жалбоподателят подал заявление по чл.12а, ал.1, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45 от 24.03.2000 г./. Заявлението било за първоначална регистрация на превозно средство – лек автомобил [Марка], модел „**“, с идентификационен номер на рама ** и номер на двигателя **.

Със заявлението за първоначална регистрация са представени изискуемите приложения съгласно чл.12а, ал.1, т.5-10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и копия от тях - документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство /договор от 09.04.2024 г., Фактура № 165/09.04.2024 г./, документ за самоличност /лична карта № *********, издадена на 24.06.2021 г. от МВР П./, документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ – Застрахователна полица № BG/07/124001160336/10.04.2024 г. и др.

По подаденото заявление е извършена проверка по реда на чл.5, ал.3 от Наредба № І-45/2000 г. от комисия в състав, определен със заповед на директора на ОДМВР – П., при която се установило, че буквите и цифрите от номера на рамата, щамповани върху десния преден ботуш на амортисьора, са с шрифт, различен от този на завода производител, на различно разстояние един от друг и с различна дълбочина. С оглед на това дейността по регистрация на превозното средство била преустановена, а по случая били уведомени служителите от сектор „Криминална полиция“ на Първо РУ – П.. Те снели писмени сведения от В. З. В.. С Протокол за доброволно предаване от 10.04.2024 г. последният им предал лекия автомобил и документи по опис.

По материали на Първо РУ – П. /техен УРИ № 1920р-7252/2024 г./, при Районна прокуратура – П. била образувана прокурорска преписка рег. № 2340/2024 г. по описа на прокуратурата, преписка УРИ № 192000-15101/2024 г. на Първо РУ – П.*. След анализ на съдържащите се в преписката данни и писмени документи /договори, австрийски сертификати за регистрация, фактура и др./, писмени обяснения на Валентин Златков Валентинов и други лица, Експертна справка № 221/22.05.2024 г., информация от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР и т.н. прокурор Р. Ц.. – прокурор в Районна прокуратура – П.приел, че няма данни за извършено престъпление по чл.345а, ал.1 от НК и издал Постановление за отказ да се образува досъдебно производство рег. № 2340/24.09.2024 г.

На 07.10.2024 г. превозното средство е върнато на жалбоподателя срещу разписка от същата дата.

След влизането в сила на горепосоченото постановление, с Писмо рег. № 1158р-10408/09.10.2024 г. ВПД началник на сектор ПП при ОДМВР – П.* направил предложение за продължаване на проверката, въз основа на която да се потвърди или отхвърли идентификацията на превозното средство.

На 08.10.2024 г. комисия, назначена от директора на ОДМВР – П.* със Заповед № 313з-1897/2021 г., извършила оглед на лекия автомобил, заявен за първоначална регистрация от В. З. В.*, и изготвила Протокол № 1158р-10377/08.10.2024 г.

При трасологично изследване, резултатите от което са обективирани в Експертна справка № 419/16.10.2024 г. /рег. № 313р-19194/18.10.2024 г./ по описа на НТЛ – ЕКД – ОДМВР – П. било потвърдено, че върху идентификационния номер на автомобила има интервенция, изразяваща се в заличаване номера на рамата посредством механичен или абразивен инструмент и допълнително нанасяне на номер на рама **, както и че в областта, където е изписан той са били извършени ремонтни дейности. Констатирано било също, че на определеното от производителя място липсва производствен стикер с данни за номера на рамата. Чрез визуални изследвания били установени номерът на купето на автомобила, а именно: **, както и номерът на двигателя – 3**, като не били установени признаци на интервенция.

В хода на проверката било изпратено Писмо рег. № 313000-17415/23.10.2024 г. до „**“ – [населено място] – официален представител и сервиз на марката „**“, с искане за предоставяне на информация относно VIN-номера, номера на двигателя, номера на скоростната кутия и номерата на други идентифициращи части на лек автомобил [Марка], модел „5**“, произведен през 2004 г., с производствен номер **1.

В отговор на горното писмо е изпратено Становище изх. № 136/25.10.2024 г. от „**“ – [населено място] /вх. № УРИ 313000-17776/28.10.2024 г. при ОДМВР – П.*/, в което е отразено, че след направена справка в системите на завода производител BMW AG, е установено, че производствен номер ** принадлежи на автомобил [Марка], модел „**“, с номер на рама **, с фабрично вложен дизелов двигател с номер **тип **, произведен на 10.11.2004 г. за европейски пазар /Г.*/ с дата на старт на фабричната гаранция 08.12.2004 г., със сив цвят на купето, 4 врати, 4+1 места и тип на купето – лимузина. Към писмото са приложени разпечатки от системата на завода производител, съдържащи информация за фабрично вложените агрегати и екстри на автомобила.

За допълнително изясняване на фактите по случая, директорът на ОДМВР – П.** изпратил Писмо рег. № 313р-20666/11.11.2024 г. до дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР с искане за събиране на информация от компетентните власти в Република А.*, тъй като именно там първоначално е било регистрирано процесното превозно средство.

С Писмо рег. № В-3671/17.02.2025 г. на ДМОС, директорът на ОДМВР – .П е уведомен, че според получено съобщение от ИНТЕРПОЛ – Виена, превозното средство [Марка], модел „**“, с номер на рама **, е било регистрирано на територията на страната през периода 23.06.2016 г. – 10.01.2019 г. с рег. № **на лицето D.E. родена на [дата]., с адрес: ****, както и че на австрийските власти не е известно автомобилът да е бил краден, нито да са извършвани интервенции по рамата му на тяхна територия. В съобщението било отразено също, че превозното средство е било произведено за ФРГ и доставено там на 12.11.2004 г., поради което е възможно с данни за евентуално извършена процедура по пренабиване на рамата да разполагат немските служби.

Назначената от директора на ОДМВР – П.* комисия обективирала действията по проверката и установените факти в Докладна записка рег. № 313р-4891/12.03.2025 г. Направила предложение да не се регистрира лекия автомобил, поради това че не може да се установи поставения от производителя идентификационен номер /VIN/.

Въз основа на така събраните в хода на административното производство доказателства директорът на ОДМВР – П. издал оспорения акт – Заповед № 303з-572/12.03.2025 г., с която отказал да бъде извършена първоначална регистрация на МПС – лек автомобил [Марка], модел „**“, предоставен от В. З. В.**, поради това че не може да се установи поставеният пот производителя идентификационен номер /VIN/.

Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ или областните дирекции на МВР /ОДМВР/ по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. В случая постоянният адрес на собственика е в [населено място], което е в района на ОДМВР – П.*, а заповедта е издадена от директора на ОДМВР – П.*, което сочи, че е спазено изискването за материална компетентност на административния орган.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и е със посоченото в чл.59, ал.2 от АПК съдържание – означени са издателят и адресата й, отразени са фактически и правни основания за издаването й, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, датирана е и е подписана.

В административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяната й, но обективираният в нея отказ за извършване на регистрация на МПС е в противоречие с материалния закон. Съображенията са следните:

Отказът е основан на разпоредбата на чл.143, ал. 3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № І-45/2000 г., според които не се регистрира пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя.

От представеното с административната преписка и прието като доказателство по делото Становище изх. № 136/25.10.2024 г. /вх. № УРИ 313000-17776/28.10.2024 г. при ОДМВР – П.*/ на „**“ – [населено място] – официален представител и сервиз на марката „БМВ“, е видно, че направената справка в системите на завода производител BMW AG потвърждава, че производствен номер **, който е констатиран като номер на купето на заявения автомобил при извършените визуални изследвания, принадлежи на автомобил [Марка], модел „**“, с номер на рама **, с фабрично вложен дизелов двигател с номер **, сив цвят на купето, 4 врати, 4+1 места. Същите данни са отразени както в приложените и приети като доказателства по делото разпечатки от системата на завода производител, така и в заявлението за първоначална регистрация, подадено от жалбоподателя. Ето защо, неправилен се явява извода на комисията, а после и на издателя на оспорения акт, че поставеният от производителя идентификационен номер /VIN/ не може да се установи. Тъкмо обратното, от писмените документи и съпоставката на данните в тях, по категоричен начин се налага, че макар и изписани с различен шрифт, различен от този на завода производител, на различно разстояние един от друг и с различна дълбочина, буквите и цифрите формират номера на рамата, посочен от завода производител.

Номерът, изписан като номер на рама върху десния преден ботуш на амортисьора **, отговаря на посочения номер на рама в договор от 01.04.2024 г., сключен между продавача Е. Д.с адрес: 4**, и доставчика „**“ ЕООД. Видно от Писмо рег. № В-3671/17.02.2025 г. на ДМОС, според получено съобщение от ИНТЕРПОЛ – В.**, превозното средство [Марка], модел „**“, с номер на рама **, е било регистрирано на територията на Република А.** през периода 23.06.2016 г. – 10.01.2019 г. именно на лицето D.E., родена на [дата]., с адрес: *** Отбелязано е също, че на австрийските власти не е известно автомобилът да е бил краден, нито да са извършвани интервенции по рамата му на тяхна територия, но е направено предположение рамата да е пренабита в Г.**, тъй като превозното средство е било произведено за ФРГ и доставено там на 12.11.2004 г.

От експертната справка, приложените протоколи и писма е видно, че автентичният идентификационен номер на процесния автомобил е установен. В този смисъл, дори да се приеме, че интервенцията е равнозначна на някоя от трите хипотези по чл.143, ал.3 от ЗДвП – подправяне, заличаване или повреждане на идентификационния номер на ППС /което категорично не се установява от фактите по делото/, пречката за регистрирането му отпада.

Разпоредбата на чл.7 ал. 1 от Наредба № I-45/2000 г. на МВР, при която се отказва регистрация на автомобил, следва да се тълкува само в контекста на основанието на закона в чл.143, ал.3 от ЗДвП - невъзможност да се установи идентификационен номер /ИН/ поради подправяне, заличаване или повреждане на ИН, докато се установи автентичния ИН. А такава хипотеза в случая не е налице.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че липсва предпоставката на чл.143, ал.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № І-45/2000 г. Затова отказът на директора на ОДМВР – П.* да извърши регистрация на процесния лек автомобил, обективиран в оспорената заповед е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и на основание чл.172, ал.2, във вр. с чл.146, т.4 от АПК следва да бъде отменен, а преписката – на основание чл.173, ал.2 от АПК да бъде върната за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. На основание чл.174 от АПК следва да се определи срок за изпълнение на съдебното решение - 14 дни от получаване на преписката.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 1010,00 лв. /хиляда и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 1000,00 лв. /хиляда лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, във вр. с чл.146, т.4, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед рег. № 313з-572/12.03.2025 г., издадена от директора на ОДМВР – П.*, с която е отказано да бъде извършена първоначална регистрация на МПС – лек автомобил [Марка], модел „**“, с идентификационен номер на рама **, по заявление, подадено от В. З.В.** с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес].

ВРЪЩА преписката на административния орган – директорът на ОДМВР – П.*, за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за издаване на съответния акт по искането за регистрация, считано от получаване на преписката при административния орган.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи – [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на В. З. В.** с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], направените по делото разноски в размер на 1010,00 лв. /хиляда и десет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.