Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.
София, 09.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова
в. гр. д. № 13411 по описа за 2019 год., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 64179 от 13.03.2019 г. на Софийски районен съд, 30 с - в, по гр. д. №
51699 по описа за 2018 г. е отхвърлен
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че Д.И.Ш. с ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *****
сумата от 3 052, 50 лв., начислена по фактура № ********** от 08.03.2018 г.
(посочена в исковата молба с № **********/09.03.2018 г.), като е отхвърлено искането за присъждане в полза на ищеца Д.И.Ш. на съдебни и деловодни
разноски в размер на 122, 10 лв. и последният е осъден да заплати в полза на
ответника „Ч.Е.Б.“ АД разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищеца Д.И.Ш., чрез представителя му, в която решението се
оспорва като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Излагат
се съображения, че с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на петчленен
състав на ВАС ПИКЕЕ са
отменени занапред, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.
Въпреки че разпоредби на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ са останали да действат до
последващата им окончателна отмяна с Решение № 2315/21.02.2018 г., ВАС, 5
членен състав, влязло в сила 13.11.2018 г., в чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ е предвидено,
че при установена промяна на схемата на свързване, корекция може да се извърши
само въз основа на констативен протокол за установяване на намесата в
измервателната система, който отговаря на изискванията на чл. 47 ПИККЕ (отм.).
Тъй като към момента
на извършване на проверката на 01.03.2018 г. процедурата по чл. 47 ПИКЕЕ е била
отменена, следва да се приеме, че липсват действащи ПИКЕЕ и крайният снабдител
не е имал законно основание да коригира сметката на ищеца, понеже не е изпълнил
задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (нормата препраща към правила - вече
отменени). Излагат се доводи, че съгласно чл. 195, ал. 2 АПК в срок от 3 месеца
КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. След
отмяната им и към момента на проверката на електромера на ищеца не са налице
действащи и приложими правила за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Освен това не е била изпълнена
законовата делегация в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане на такъв ред.
Ищецът твърди, че с ПИКЕЕ не е въведената обективна отговорност на потребителя,
поради което приложение в конкретния случай отново следва да намерят общите
правила на договорната отговорност. Поддържа, че действително е въведено законово основание
ответникът да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електроенергия, на само ако е изпълнил задълженията си по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - т. е. при
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че
има основание за корекции и при наличие на одобрени правила за измерване на количеството
електрическа енергия. Възможността за извършване на корекция в сметката на
потребителя въз основа на въведената обективна отговорност е отпаднала, именно
защото не са били налице действащи и приложими правила и крайният снабдител не
е имал законово основание да коригира сметката на ищеца, тъй като не е изпълнил
задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Моли решението
да се отмени и искът за недължимост на сумите по корекцията да се уважи.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна - ответникът „Ч.Е.Б.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Според ответника, в правилно приложение на материалния закон СРС е
приел, че извършената корекция на сметката на ищеца и издаването на процесната фактура е
направено на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
и чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ. По делото е
доказано, че са били налице всички
нормативно регламентирани предпоставки за извършване на корекция на сметка на
клиента предвид установеното нерегламентирано въздействие върху СТИ и
неотчитането на преминаващата през него ел.енергия, което се установява и от
СТЕ приета пред СРС. Фактите от
извършената проверка са възприети от двамата представители на потребителска
организация, като на проверката е присъствал и представител на МВР, който е
удостоверил с подписа си верността на изложените в протокола констатации, като
е присъствал по време на всички действия, съгласно свидетелските показания. Потребителят - въззивник също е присъствал на проверката
и е подписал КП. Твърди се още, че КП № 1019725/01.03.2018 г. е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно установените с
него обстоятелства, с която съдът следва да се съобрази, понеже е подписан от
представител на МВР. Поддържа се, че към датата на извършване на процесната
проверка на СТИ на ищеца 01.03.2018 г. съществува
законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество
да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия. Формулировката на
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ съдържа законова делегация за приемане на подзаконов нормативен акт,
уреждащ възможността на корекционна процедура. ДКЕВР е оторизиран да определи методиката за преизчисляване, която е задължителен
елемент от самата процедура по установяване случаите на неизменена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия и последиците свързани с това. Неоснователно е възражението на въззивника, че корекционната
процедура е незаконосъобразна поради отмяна разпоредби от ПИКЕЕ (с изключение
на чл. 48 - чл. 51) с Решение № 1500/06.02.2017 г на ВАС. Доколкото
ПИКЕЕ са подзаконов административен акт, на основание чл. 195, ал. 1 от АПК той
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. от
датата на обнародването му, съгласно чл. 194 от АПК и няма обратно действие.
Според ответника, независимо от отмяната на част от разпоредбите на ПИКЕЕ,
считано от 06.02.2017 г., към датата на
извършената проверка чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ са действаща правна уредба.
Последващата отмяна на останалите
разпоредби на ПИКЕЕ не се отразява на правото на ответника да извърши корекция,
на база действащите в периода разпоредби на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ и КП съставен на основание клаузи
от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Според ответника е неоснователно възражението
на ищеца, че нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ (отменена след м. 02.2017 г.) е единствената,
която дава право на оператора на мрежата да извършва проверки. Поддържа, че с
ПИКЕЕ е създадена фикция относно
количеството потребена ел. енергия и периода за коригиране на сметката, която замества реалното потребено количество ел.
енергия в периода, в който електромерът не е отчитал. Правилно СРС е
приел, че става въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е необходимо да се установява дали
неточното или непълно отчитане на ел. енрегията е по вина на клиента, а е достатъчно
да се установи обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно
измерване на ел. енергия. Споделя се извода на СРС, че е налице специална обективна
отговорност, в отклонение от общите правила на договорната отговорност. Поддържа
се, че е спазена процедурата по чл. 17 във вр. с чл. 49 от ОУ на дружеството за
уведомяване на клиента за корекцията и правата на потребителя са били гарантирани
в максимална степен. Според ответника е ирелевантно за спора обстоятелството, че не са променени Общите условия на
дружеството след приемане на ЗИД на ЗЕ от 2012 г., тъй като клаузите им съответстват
на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. В ПЗР на ЗИД на ЗЕ от бр. 54 на ДВ от 2012 г. и
няма изискване да бъдат изменени действащите към момента ОУ на договорите. Позовава са на
практика на ВКС и СГС по въпроса. Моли да се потвърди изцяло решението.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца,
като моли да не се присъжда адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди събраните по делото
доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран и се е произнесъл по иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 3 052, 50 лв., начислена по
фактура № ********** от 08.03.2018 г., въз основа корекция на сметката по КП №
1019725/01.03.2018 г. на ЧЕЗ „Разпределение България“ АД.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността
на цялото решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената
част и по релевираните оплаквания за незаконосъобразност. Съдът следи служебно
единствено за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно постановено и допустимо. Въззивният
състав намира, че решението е постановено, при изяснена от СРС фактическа
обстановка.
По съществото на жалбата и във връзка с оплакванията на
ищеца срещу оспореното решение, въззивният съд намира следното :
От фактическа страна по делото не
е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по ЗЕ. Пред СРС не е
било спорно и обстоятелството, че ищецът е потребител на ел. енергия за
периода. Следователно изводът,
до който е достигнал и СРС, че страните са се намирали в облигационни отношения
по силата на договор за продажба на електрическа енергия по чл. 98 а от ЗЕ, е
обоснован.
Не се е спорило и по факта, че преизчисляването на
консумираната електрическа енергия за посочения период е извършено след
съставяне на констативен протокол, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „А“ от
ПИКЕЕ, по цени на електрическата енергия утвърдени от ДКЕВР.
Пред СРС е не е било спорно, че при
проверка на обекта, находящ се в с. Говедарци, ул. „***е съставен Констативен
протокол 1019725/01.03.2018 г. от служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, подписан от двама служители на ФП,
подписан от потребител и представител на МВР. В него е
констатирана липсва пломба на щита на ел.
таблото, липсва индикация на дисплея за наличието на L3 /фаза
Т /трета/, разхлабен е левият винт на деривационната пластина на трета фаза
като по този начин е прекъсната връзката между токовата и напреженовата ел.
бобини. Установена е промяна в схемата на свързване в измерителната система на
електрическа енергия. В тази насока е и
заключението на приетата пред СРС и
неоспорена съдебно – техническа експертиза, която
установява, че преизчисляването на сметката на абоната
съответства на одобрените цени на електрическата енергия от ДКЕВР.
Във
връзка с извършването на проверката пред СРС са разпитани свидетелите Х.К.служител
на ЧАЗ „Разпределение България“ АД и Д. Т.– представител на ФП. Според двамата
свидетели представителя на полицията също е подписал протокола след като са му
се обадили за проверката. На проверката е присъствал и потребителя, подписал
протокола.
Спорът пренесен и в настоящото производство касае основно
въпроса дали е налице правно основание за начисляване на електрическа енергия,
определена по извършената корекция на сметката на ищеца.
Настоящият състав, за разлика от СРС
намира, че при
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищецът да му дължи исковата сума на основание ПИКЕЕ, приети по
силата на законовата делегация със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.
Относно наличието на ред за уведомяване на клиентите за
извършените корекции на сметките им в ОУ на доставчика въззивният състав намира
следното :
След измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т.
6 от чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, в тях трябва изрично да се предвиди ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба следва, че по силата на делегацията
на ЗЕ е дадена възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура,
чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави
корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на
продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както
и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6
(ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението и
на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки - предвиждане на ред
за уведомяване в ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ.
Второто условие е реализирано, след влизането в сила на
ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем
изцяло отменени с решение № 1500
от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г.
и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС
- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и
51), но не
се установява да е реализирано първото условие.
Във връзка с доводите на ищеца, поддържани и във въззивното
производство, настоящият състав намира, че в ОУ на ответника липсва предвиден
ред за уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на сметки. Относно
необходимостта от едновременното наличие на посочените две предпоставки ВКС се
е произнесъл в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО,
решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
След като ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е
доказал да е съобразил действащите си ОУ с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, следва че той не е изпълнил вмененото му със закон задължение, а
предвидената в ЗЕ процедура не е завършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите не се е породило. Кумулативното реализиране на
двете условия е предвидено от законодателя като засилена гаранция за защита
правата на потребителя.
Допълнителен аргумент в тази посоча е обстоятелството, че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са собствени на оператора на
електропреносната мрежа
(„ЧЕЗ Разпределение България“ АД) и по правило потребителят няма
достъп до монтираните от доставчика СТИ. Въззивният състав намира, че
доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен
надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и
измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран
персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване
на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури правилното и
коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил задълженията
по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са му възложени със
закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на потребителя и той
не може да носи отговорност за него.
В отговор на възраженията на ответника,
според настоящият състав, действащите Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР не съдържат клауза, която да
урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция
на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия.
Въззивният съд намира, че в чл. 17,
ал. 2 от действащите ОУ на ответника е предвидено единствено, че в случаите на
корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на
дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В
чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото като в предходната норма : че
потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за дължимите от него суми при
извършена корекция на сметката поради грешка в отчитането на ел. енергията и
съставен констативен протокол.
Посочените норми не са съобразени с
измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които законът предоставя на
доставчика във връзка с извършването на корекции на сметките на потребителите,
предвиждането на ред за уведомяването им за извършване на проверки за точното
измерване на ел. енергия, които могат да доведат до корекции на сметките им по
реда на ПИКЕЕ, е задължително условие. Идеята на законодателя е именно да се
гарантират правата на потребителите.
В отговор на възражението на ответника, че ЗЕ не го
задължава да изготвя нови ОУ, настоящият състав намира, че съобразяването на
процедурата по уведомяване на клиентите за предстоящите проверки, които могат
да доведат до корекции на сметките им не изисква приемане на изцяло нови ОУ.
Такова изменение би могло да се извърши и чрез допълване на действащите такива
и привеждането им в съответствие с изискванията на ЗЕ.
Освен изложеното въззивният състав споделя тезата, че с чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърлят
рамките на определената от ЗЕ законова
делегация, като се въвеждат правила за създаване на корекции, чрез въвеждане на
фикция за потребена ел. енергия за минал период от време, без действителната
консумация да бъде установена. ЗЕ действително делегира правомощия на ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, както сочи ответника, но не й делегира правомощия да въвежда специална обективна
отговорност за потребителите за заплащането й. Такава обективна отговорност според съда
може да бъде предвидена само по силата
на закон или по
изрична законова делегация, но не и с подзаконов нормативен акт, какъвто безспорно се явява ПИКЕЕ.
В заключение въззивният състав намира, че корекцията
на сметката на абоната е извършена без да е налице нормативно основание за
това.
Само за пълнота и във връзка с доводите в тази връзка следва
да се посочи, че съдът не споделя тезата, че констативния протокол от 01.03.2018
г. съставлява официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл. 179 ГПК и
установява с материална
доказателствена сила удостоверените
в него факти, понеже е подписан
от представител на МВР. От събраните пред СРС гласни доказателства се
установява, че органите на полицията са уведомени по – късно за проверката и
технически не са присъствали по време на осъществяването й, а са информирани за
констатациите на проверяващият служител на третото за спора лице - дружеството
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Освен това, за да се ползва констативния
протокол с доказателствената сила на официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК,
следва той да е съставен (изготвен) от длъжностно лице в кръга на правомощията
му. В случая КП е съставен от служители на трето за спора дружество - „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, като единствено е подписан от представител на МВР в
последствие.
След като ответникът не е установил
пълно и главно, че е налице основание за ангажиране отговорността на потребителя
- ищец, незаконосъобразно СРС е направил извод, че отрицателния установителен
иск за недължимост на сумата по корекцията е неоснователен. Съдът намира, че
доколкото не се установява основание за корекция на сметката на ищеца е без
правно значение обсъждане на доказателствата, които касаят начисляването на
сумите от ответника. Същото се отнася и за доводите в исковата молба относно несъответствието
на ОУ на дружеството със ЗЗП.
Като съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи
изводи на двете инстанции не съвпадат, решението следва да се отмени и искът по
чл. 124 ГПК да се уважи.
Предвид промяната в изхода от спора решението следва да се
отмени и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ответника, както и
в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане разноски на ищеца и в
негова полза да се присъдят разноските за държавна такса пред СРС в размер на
122, 10 лв.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото
производство има ищеца и в негова полза следва да се присъдят разноски за
държавна такса от 61 лв. за тази инстанция.
В производството се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение за ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв., които съдът определя
в размер на 444 лв. на основание чл. 7, ал. 2 т. 2 НМРАВ, съобразно интереса по
спора.
Ответникът е възразил срещу присъждането на такива разноски
с доводи, че не са уговорени между страните. Съдът констатира, че в
представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие е
уговорено заплащането на разноски за безплатна правна помощ по реда на чл. 38,
ал. 1 и 2 ЗАдв. и такива следва да се присъдят в полза на адвоката на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 64179
от 13.03.2019 г. на Софийски
районен съд, 30 с - в, по гр. д. № 51699 по описа за 2018 г., с което е отхвърлен
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че Д.И.Ш. с ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *****
сумата от 3 052, 50 лв., начислена по фактура № ********** от 08.03.2018 г.
(посочена в исковата молба с № **********/09.03.2018 г.), отхвърлено е искането за присъждане в полза на ищеца Д.И.Ш. на сторените от него съдебни
и деловодни разноски в размер на 122, 10 лв. и последният е осъден да заплати
разноски в полза на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.И.Ш.
с ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, с ЕИК ***** сумата от 3 052, 50 лв., начислена по фактура № ********** от
08.03.2018 г. (посочена в исковата молба с № **********/09.03.2018 г.),
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център да
заплати на Д.И.Ш. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски както следва : държавна такса за СРС в размер на
122, 10 лв. и
държавна такса за СГС от 61 лв.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център,
да заплати на
адв. П.П., с адрес по делото : гр. София, бул. „*****, адвокатско
възнаграждение за СГС в размер на 444 лв., на основание чл. 38, ал. 2, вр. с
ал. 1 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член
на IV-Д
въззивен състав, по въззивно гр. дело № 13411 на СГС за 2019г.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил,
съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да
се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената
в закона процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите - невъзникнало, предвид което при произнасяне на
решението и подписването му останах на особено мнение, като съображенията за
това са следните:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, се установи възможност за коригиране на сметката на абонати
на ел.енергия за минал период при условие на стриктно спазване на предвидените
в правилата изисквания.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура
се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/;
при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата
за свързване /чл. 48, ал. 2/, при които е установена повреда или неточна работа
на тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г. в сила от 16.11.2013 г./., действали
към процесния период, за който ответното дружество е начислило чрез корекция
потребление на електрическа енергия, е предвидена възможност за оператора на
ел. разпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия,
като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е
предвиден начин на извършване на корекцията.
В исковата молба ищецът, предявил
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
недължимост на сумите, претендирани от ответното дружество по процесната
фактура, се позовава на липса в общите условия, приложими към договора между
страните, на клауза, установяваща ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка при доказано неточно отчитане на потребена електрическа
енергия. Възприемането на посочените доводи за основателни от мнозинството на
състава обуслови и изхода от правния спор, поставен за решаване пред настоящата
инстанция.
Намирам, че липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не
съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в
хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно
и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите. Разпоредбите на
чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в
решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в
посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото
на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а
не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
По въпросите, релевантни за настоящото
производство, е постановена и по-нова съдебна практика на Върховния касационен
съд – напр. Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 160/31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2020 г., IV г.
о., ГК, Решение № 237/11.01.2021 г. по гр.д. № 1553/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 8/04.02.2021 г. по гр.д. № 1358/2020 г., IV г. о., ГК и др./.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено. Както е посочено в решението по настоящото
дело, представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите
предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за
уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства е
видно, че ищецът е уведомен за извършената корекциия на сметката му за
ел.енергия, като същият е отнесъл въпроса за недължимостта на процесната сума с
предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника, т.е. осъществил
е правото си на защита срещу претенцията на ответника да са налице основания за
прилагане на корекция. С оглед последното намирам, че целта на закона,
съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото
потребителят е узнал за корекционната процедура и предвид несъгласието си с нея
е предявил иск за недължимост на сумата по издадената фактура.
По
изложените съображения считам, че на обсъждане следваше да се подложат
въпросите относно спазването на самата корекционна процедура, правилността на
начисляване на количеството електрическа енергия, респективно дали претендираната
от ответника с процесната фактура сума се дължи от ищеца.
Мл. съдия:
/М.
Малоселска/