ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1410
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502734 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „А1 България“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; против Разпореждане от 18,06,2021 г., постановено по ч. гр. д. №
9935/2021 г., на РС Пловдив, 7 гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
32088/16,06,2021 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник „РОЯЛ ЕНЕРДЖИ
ГРУП ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ООД – ГР. Пловдив, ЕИК *********; за заплащане на
сумата от 3529,18 лв. – начислена неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, формирана въз основа на всички дължими такси до края на периода на
договора, и обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно,
като оспорва формирания от РС извод за противоречие на претендираната неустойка с
добрите нрави. Счита, че са налице всички законови изисквания за дължимост на
претендираното вземане, поради което иска от въззивния съд да отмени
първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със
заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника за посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
32088/16,06,2021 г. от „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на
1
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу „РОЯЛ ЕНЕРДЖИ ГРУП
ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ООД – ГР. Пловдив, ЕИК *********; за суми, дължими въз
основа на сключени между тях договори за мобилни услуги, сред които и посоченото
по-горе вземане.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта за спорната
пред настоящата инстанция неустойка като е приел, че при извършена с оглед
служебните правомощия по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е констатирал противоречие на
искането със закона и добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът следва да откаже
издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите
нрави. Съгласно формираната съдебната практика (напр. Решение № 229/21,01,2013 г.
на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т.о.; Решение № 178/26,02,2015 г. на ВКС по т. д. №
2945/2013 г., II т. о.) при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно
за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от
договора, в която същата е била уговорена. В случая заявителят е поскал издаването на
заповед за изпълнение за вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения между страните договор за мобилни услуги, предвиждащ че ако достъпът
до мрежата бъде спрян или абонаментът бъде прекратен по инициатива или вина на
абоната преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка
в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът
се прекратява, по техния стандартен размер до изтичане на съответния срок на
ползване. Настоящият състав на съда споделя изложените от първоинстанционния съд
съображения за нищожност на посочената клауза поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в средство за неоснователна
обогатяване за оператора, който получава правото да претендира и получи уговорените
месечни абонаментни такси по техния т.нар. „стандартен“ размер, който е по- висок от
уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях. В този смисъл е и
цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика по спорове за дължимост на
неустойка, формирана по сходен начин, по договори за наем и лизинг, която практика
следва да намери приложение по аналогия и в настоящия казус. Ето защо правилно
първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на
заповед за изпълнение за вземането за неустойка, тъй като същото противоречи на
закона и добрите нрави.
По отношение на претенцията за „обезщетение за обработка на просрочени
задължения“ в размер на 2 лв., настоящият състав на съда изцяло споделя
съображенията за неоснователност, изложени от РС.
При това положение за правилен се приема изводът на първостепенния съд за
2
това, че процесните задължения противоречат на добрите нрави и заявлението в тази
част следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Затова обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 18,06,2021 г., постановено по ч. гр. д. №
9935/2021 г., на РС Пловдив, 7 гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
32088/16,06,2021 г. от „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник „РОЯЛ
ЕНЕРДЖИ ГРУП ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ООД – ГР. Пловдив, ЕИК *********; за
заплащане на сумата от 3529,18 лв. – начислена неустойка при предсрочно
прекратяване на договора, формирана въз основа на всички дължими такси до края на
периода на договора, и обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3