РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Добрич, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230101764 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-
54, срещу Д. ИВ. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Добрич, ж.к.
„****“, бл. **, вх. Б, ет. 5, ап. 13, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4817 по
описа на Районен съд Добрич за 2018 г: 1) 1246, 44 лева, представляваща
главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
**********/13.04.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. ИВ. Н.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.11.2018 г. до окончателното изплащане; 2) 192, 57
лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
15.06.2018 г. до 16.08.2018 г.; 3 ) 92, 10 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху главницата от 1264, 44 лева за периода от 15.06.2018
г. до 14.11.2018 г.
В исковата молба се твърди, че на 13.04.2018 г. между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит № **********. По силата на
съглашението ищецът е предоставил на ответника сумата от 1344, 00 лева, а
1
последният се е задължил да върне сума в размер на 1569, 85 лева на
дванадесет вноски, в срок до 15.04.2019 г. Сумата от 1344, 00 лева е била
преведена от ищеца директно на „Техномаркет България“ АД за закупуване
на мобилен телефон „Samsung Galaxy S8”.
Сочи се, че ответникът не е погасил три последователни вноски, за
периода от 15.06.2018 г. – 15.08.2018 г. Затова, на основание чл. 16, т. 2 от
договора, на последния е било изпратено уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Сочи се, че съобщението е било
получено лично от Д.Н..
Заявява се също, че въз основа на подадено заявление са били
издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 4817 по описа на Районен съд Добрич за 2018 г. Настоящото
производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4817 по описа на Районен съд Добрич за 2018 г: 1)
1246, 44 лева, представляваща главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № **********/13.04.2018 г., сключен между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и Д. И. Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2018 г. до окончателното
изплащане; 2) 192, 57 лева, представляваща възнаградителна лихва,
начислена за периода от 15.06.2018 г. до 16.08.2018 г.; 3 ) 92, 10 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от 1264,
44 лева за периода от 15.06.2018 г. до 14.11.2018 г. Претендират се и
разноски.
В съдебно заседание не се представлява. Процесуалният представител
– юриск. С.С., депозира молба, с която заявява, че поддържа исковете и
претендира разноски за исковото производство и за заповедното
производство.
В законоустановения срок ответникът не e депозирал отговор на
исковата молба.
Процесуалният представител на Д.Н. – адвокат Г.Г., излага защитната
си теза в молба, именувана „писмена защита“. Счита, че исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира и разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения договор за потребителски договор № ********** се
установява, че на 13.04.2018 г. между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем. По силата на съглашението кредиторът
2
се е задължил да заплати на ответника сумата от 1344, 00 лева, необходима за
закупуване на мобилен телефон, а последният се е задължил да върне сума от
1569, 85 лева на дванадесет вноски. Последната вноска по кредита е с падеж
15.04.2019 г. Годишният процент на разходите по кредита е 33, 59 %, а
лихвеният 29, 69 %. В договора е отразен и погасителен план, в който са
посочени размерът на вноските и падежните им дати. От т. 16.2 се
установява, че страните са се уговорили при просрочване на три поредни
месечни вноски, считано от падежната дата на последната непогасена вноска,
вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо в целия му размер, без
да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
Видно от приложената фактура № ********** от 13.04.2018 г.,
ищецът е изпълнил задължението си по договора и е превел сумата от 1344,
00 лева на „Техномаркет България“ АД, представляваща цена на мобилен
апарат „Samsung galaxy S8 64 GB M. Black G950“ и застраховка „mobitech“ за
18 месеца.
По делото е приложено уведомление, адресирано до Д.Н.. В същото е
обективирано изявление на ищеца, че обявява цялото непогасено задължение
по кредита за предсрочно изискуемо, поради неплащане на вноски с падежи:
15.06.2018 г., 15.07.2018 г. и 15.09.2018 г. От обратната разписка се
установява, че уведомлението е било получено от ответника през месец
октомври 2018 г.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че длъжникът е усвоил заемната сума от 1344, 00
лева. Този факт се потвърждава и от приложената фактура с № 179/21.02.2017
г., издадена от „Техномаркет България“ АД фактура № ********** от
13.04.2018 г., за сумата от 1344, 00 лева. Кредитодателят е превел на
дружеството сумата за закупуване на мобилен апарат „Samsung galaxy S8 64
GB M. Black G950“ и застраховка „mobitech“ за 18 месеца. Според
заключението на вещото лице, неплатени са останали главница от 1246, 44
лева и възнаградителна лихва от 192, 57 лева, за периода от 15.06.2018 г. до
16.08.2018 г. Експертът е изчислил, че върху просрочената главница се дължи
обезщетение за забава в размер на 92, 10 лева, за периода от 15.06.2018 г. до
14.11.2018 г.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
Възраженията на ответника, направени по отношение на
заключението, са неоснователни. Изготвянето на експертизата само въз
основа на представени от ищеца документи е оправдано, доколкото всички
необходими документи се намират именно при ищцовото дружество. Фактът,
че материалът, послужил на вещото лице за изготвяне на заключението, се
намира във фактическата власт на ищеца, сам по себе си не поставя под
съмнение достоверността на експертното становище.
3
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит; плащането на цената на стоката в размер на
1344, 00 лева, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата
от 1246, 44 лева.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на
договор за потребителски кредит. Установи се, че ищецът е изпълнил
основното си задължение по договора и е превел заемната сума от 1344, 00
лева на дружеството „Техномаркет България“ АД. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че след извършени плащания от
страна на ответника е останала непогасена част от главницата в размер на
1246, 44 лева. Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от
които да се установи, че е платил процесната сума.
Ответникът е релевирал твърдения за ненастъпила предсрочна
изискуемост в писмената си защита. Същите са заявени след изтичане на
срока за отговор и правото на ответника да ги въведе е преклудирано.
Независимо от това обаче, с оглед правилното решаване на делото,
предсрочната изискуемост следва да бъде коментирана от съда. Необходимо е
да бъде съобразено приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по
тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният съд е
посочил, че предсрочната изискуемост по същността си представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват
от момента, в който длъжникът е получил уведомлението. Този факт се
установи от обратната разписка, удостоверяваща получаването на
уведомлението. Оттук се налага изводът, че процесният кредит е станал
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
При това положение се налага изводът, че искът за главницата трябва
да бъде уважен в цялост.
По иска за претендираната възнаградителна лихва е в тежест на
ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит;
плащането на цената на стоката от 1344, 00 лева, уговорка за плащане на
4
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на
претендираната лихва в размер на 192, 57 лева.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват
с тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им.
От договора се установи, че страните са уговорили за ползването на
паричната сума да бъде плащана възнаградителна лихва от 29, 69 % . От
изчисленията на вещото лице стана ясно, че за периода от 15.06.2018 г. до
16.08.2018 г. се дължи възнаградителна лихва от 192, 57 лева. Следователно и
този иск трябва да бъде уважен в цялост.
По акцесорния иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да
установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното
задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
Обезщетението за забава се претендира за периода от 15.06.2018 г. до
14.11.2018 г. Установи се, че ответникът не е погасил вноската си по кредита
с падежна дата - 15.06.2018 г. Поради тази причина обезщетение за забава се
дължи от този момент върху неплатената главница. Експертът е изчислил, че
за процесния период размерът на дължимото обезщетение възлиза на 92, 10
лева. Ето защо, искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
180, 62 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лева и
държавна такса в размер на 30, 62 лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 619, 38
лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лева; държавна
такса в размер на 119, 38 лева; депозит за вещо лице в размер на 200, 00 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 180, 62 лева; за първоинстанционното производство – 619, 38
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
5
Хаджикоцев“ 52-54, срещу Д. ИВ. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
град Добрич, ж.к. „****“, бл. **, вх. Б, ет. 5, ап. 13, иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1246, 44 лева, представляваща главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № **********/13.04.2018 г., сключен между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и Д. И. Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК от 27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4817 по описа на Районен съд Добрич за
2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, срещу Д. И. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
град Добрич, ж.к. „****“, бл. **, вх. Б, ет. 5, ап. 13, иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 192, 57 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за
периода от 15.06.2018 г. до 16.08.2018 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4817 по описа
на Районен съд Добрич за 2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, срещу Д. И. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
град Добрич, ж.к. „****“, бл. **, вх. Б, ет. 5, ап. 13, иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 92, 10 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху главницата от 1264, 44 лева, за периода от 15.06.2018 г. до 14.11.2018
г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4817 по описа на Районен съд Добрич за 2018 г.
ОСЪЖДА Д. И. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Добрич, ж.к. „****“, бл. **, вх. Б, ет. 5, ап. 13 , да заплати на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ 52-54 , сумата от 180, 62 лева – разноски по ч.гр.д. №
4817/2018 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Д. И. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Добрич, ж.к. „****“, бл. **, вх. Б, ет. 5, ап. 13, да заплати на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, сумата от 619, 38 лева – разноски по гр.д. № 1764/2021 г.
на Районен съд Добрич.
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7