РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр.Плевен,
31.03.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
като
разгледа докладваното от съдия Маринска гр.дело №1256/2017г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д.№ 1256/2017г.
на ПлРС, е образувано въз основа на ИМ от И.С.С., чрез адв. А. С., против
„БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София, с която е предявен иск с правно основание чл.424 от ГПК. Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ч.
гр.д.№ 5574/2016г по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за незабавно
изпълнение № 3619/22.07.2016г, въз основа на извлечение от сметка, по Договор
за кредит от 24.07.2013г, по който ищецът е поръчител. Твърди се, че против издадената
заповед за незабавно изпълнение няма депозирано възражение по чл. 414 от ГПК.
Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№6072/2016г
по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за незабавно изпълнение №
3911/11.08.2016г, също въз основа на извлечение от сметка, по посоченият
Договор за Кредит. Посочва се, че и против тази заповед не е депозирано
възражение по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника С..
Твърди се, че въз основа на
заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано и ч. гр.д.№ 310/2016г по описа на
ПлРС, по което има издадена заповед за незабавно изпълнение № 206/20.01.2016г,
въз основа на извлечение от сметка, по посоченият Договор за кредит. Посочва
се, че против така издадената заповед за незабавно изпълнение, е депозирано
възражение по чл. 414 от ГПК. След дадени указания, е образувано гр.д.№2342/2016г.
по описа на ПлРС, по иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК. Посочва се,
че производството по делото, е приключило с влязло в сила решение на ПлОС, с
което претенцията на ищеца БАНКА ДСК, изцяло отхвърлена като неоснователна.
Твърди се, че заповед №
3619/22.07.2016г., издадена по ч.гр.д.№ 5574/2016г. и заповед №
3911/11.08.2016г., издадена по ч. гр.д.№ 6072/2016г.- и двете по описа на ПлРС,
касаят едно и също вземане, между едни и същи страни, като тези по заповед за
незабавно изпълнение № 206/20.01.2016г, по
ч.гр.д.№ 310/2016г. на ПлРС. Твърди се, че поради това, ищецът И.С., не
дължи на Банка ДСК, присъдените по посочените ч. гр. дела, суми, тъй като
претенцията на Банката, е било отхвърлена с влязло в сила съдебно решение.
Посочва се, че заповедите за незабавно изпълнение по посочени две ч. гр. дела,
са били издадени преди влизане в сила на решението.
Моли
съдът да постанови решение, с което, на основание чл. 424 от ГПК, да признае за
установено, че ищецът И.С., не дължи на „Банка ДСК”ЕАД, гр. София, присъдените
със заповед за незабавно изпълнение № 3619/22.07.2016г., издадена по ч.гр.д.№
5574/2016г. и заповед за незабавно изпълнение № 3911/11.08.2016г., издадена по
ч. гр.д.№ 6072/2016г.- и двете по описа на ПлРС, суми, съставляващи падежирали
вноски по Договор за кредит от 24.07.2013г, по който ищецът е поръчител.
След оставяне производството
без движение, ищецът изрично посочва, че в случая е налице ново писмено доказателство-
съдебното решение по гр.д.№ 2342/2016г по описа на ПлРС и в. гр.д.№ 694/2016г
по описа на ПлОС, което нови писмено доказателство, не е било известно на ищеца
С., до този момент.
С оглед на
така заявеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 424 от ГПК, за признаване за установено против Банка ДСК, че
длъжникът по ч. гр.д.№ 5574/2016г. и по ч. гр.д.№ 6072/2016г.- и двете по описа
на ПлРС- ищец в производството И.С., не дължи присъдените суми, поради наличие
на посоченото ново писмено доказателство, което не е било известно на ищеца до
този момент- влязло в сила съдебно решение, е недопустим. Съобразно т.16 от
ТР№4/2013г на ОСГТК на ВКС, преценката, дали в
исковата молба по иск по чл.424 ГПК, се твърдят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса
за дължимостта на вземането, е въпрос по допустимостта на производството, за
което съдът следи служебно, а не на неговата основателност. В случая, съобразно
изрично заявеното от страна на ищеца в допълнителната уточняваща молба, се
твърди наличие на ново писмено доказателство- под формата на влязло в сила
съдебно решение.
На съда е служебно известен
факта на съществуването на гр.д.№2342/2016г. по описа на ПлРС, по иск с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, тъй като делото е било на доклад на
настоящия съдебен състав. По посоченото дело, е постановено решение №1082/12.07.2016г,
с което е признато за установено, че отв. И.С., дължи на кредитора-ищец БАНКА
ДСК, сумата от общо
1042,44лв., от които сумата от 772,06лв.-главница и сумата от
270,38лв.-договорна лихва, дължими за периода 06.август.2015г.-06.януари.2016г.
вкл., съставляващи дължими падежирали вноски по Договор за кредит за текущо
потребление от дата 24.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-19.01.2016г., до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 209/20.01.2016г. по ч.гр.д.№ 310/2016г. на
ПлРС, като за разликата до пълният предявен размер от 6861,11лв- главница и от
1216,71лв- лихва, за периода 06.06.2014-18.01.2016г., искът е отхвърлен като неоснователен.
В рамките на производството по гр.д. №2342/2016г., не е било предмет на
изследване дължимостта на сумите по ч. гр.д.№ 5574/2016г. и по ч. гр.д.№
6072/2016г.- и двете по описа на ПлРС, нито от страна на ответника са въдени възражения
в насока, че присъдените суми са част от претенцията- предмет на посоченото
дело, които да са били предмет на изследване от съда. Следва да се отбележи, че
такива твърдения биха довели- евентуално – при установяване на тяхната
основателност, до недопустимост на част от производството по гр.д. №2342/2016г.
Въз основа на въззивна жалба, против осъдителната част на решението, е
образувано в. гр.д.№ 694/2016г. по описа на ПлОС, влязло в сила на 18.11.2016г,
с което решението е отменено и предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Нормата на чл.424 от ТПК, въвежда специален отрицателно
установителен иск, за установяване недължимост на присъдена сума, при наличие
на конкретни предпоставки- новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да станат
известни на длъжника, до изтичане на срока за възражение, или с които не е
могъл да се снабди в същия срок. В случая, като ново писмено доказателства се
твърди наличието на влязло в сила съдебно решение, по друго дело, което съдът
счита, че няма характер на писмено доказателство, по смисъла на цитираната
норма, а съставлява произнасяне- със сила на
присъдено нещо, от страна на съда, по конкретен правен спор и предмет.
Посоченото гр. дело №2342/2016г. на ПлРС, е имало за предмет конкретно вземане,
по Договор за кредит, дължимостта на което е обсъждано от съда, крайният
резултат от което, е обективиран в съдебният акт- решение по същество на спора. В този смисъл, съдебното
решение, не съставлява такова писмено доказателство, от съществено значение на
делото, с което страната не е могла да се снабди, респ. да узнае, до изтичане
на срока за възражение, което да обоснове допустимостта на производството по чл. 424 от ГПК и съответно-
преразглеждане дължимостта на вземането въз основа на това съдебно решение.
На
основание гореизложеното, следва производството по делото да бъде прекратено, а
исковата молба- върната на ищеца.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
На основание чл.130 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1256/2017г. на ПлРС, като НЕДОПУСТИМО и
ВРЪЩА ИМ на ищеца И.С.С.,***.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба от ищеца,
в едноседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: