Решение по дело №1756/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ ,във вр. с чл.203 АПК, вр.чл.1 ЗОДОВ.

Образувано е по 20 обективно съединени искови молби от М. К. Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор Белене, като исковите претенции са в общ размер на 416 000 лева по предявените общо 20 иска, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както следва:

1/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 06.04.2022г. когато е имал посетител в Затвора - Варна, който не е бил допуснат до свиждане с ищеца с мотив, че към момента е наказан, и няма право на свиждане.

2/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 08.09.2023 г. , когато за две нощувки е бил в чужда делегация в Затвора Варна в спално помещение № 309. Твърди, че помещението не е било обезпаразитено, липсвали са елементарни битови условия за нормална почивка / сън.

3/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за период от 15 дни през м. 10.2023 г. по време на изтърпяване на наказание в Затвора Варна, е бил принуден да спи на скъсан дюшек, който е пълен с дървеници.

4/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за период от 2 дни – 15-ти и 16-ти януари 2023 г. , когато е бил настанен при същите условия в Затвора Варна.

5/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за период от 15-ти до 22-ти май 2023 г. , поради наличие в помещенията на хлебарки, липса на хигиена и препарати.

6/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за период от 15-ти до 22-ти май 2023 г., като ищецът твърди, че е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, когато служител от охранителния състав го е принуждавал, заедно с други лишени от свобода, да си сваля “гащите до коленете“ и да кашля насила гол.

7/ 40 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 27.07.2020 г. до 19.05.2021 г., когато не му е осигурена работа.

8/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 19.05.2021 г. до 05.07.2022 г. , поради бездействие на служители при ответника за извършване на корекционна дейност.

9/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 19.05.2021 г. до 05.07.2022 г. в резултат на бездействието на администрацията на Затвора Варна по отношение задълженията й да осигури места и условия за спортни дейности на лишените от свобода.

10/ 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 27.07.2020 г. - 19.05.2021 г., поради бездействие да се осигури перална машина и препарати за почистване.

11/ 16 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 27.07.2020 г. - 05.07.2022 г., тъй като условията за хранене в столовата на Затвора Варна са били крайно неблагоприятни. Сочи се на мръсотия, студ, течове, непригодност въобще на помещението, отделно бездействие и по отношение поддръжката му в адекватно състояние и използване по предназначение от лишените от свобода.

12/ 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.07.2020 г. — 05.07.2022 г. , тъй като в Затвора Варна не са се спазвали противоепидемичните мерки срещуCOVID-19.

13/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 27.07.2020 г. - 05.07.2022 г. в Затвора Варна, когато ищецът е бил настанен в помещение № 114 с още 5-ма лишени от свобода - общо 6 човека, като твърди, че тази килия е била за 4-ма души.

14/ 7 000 лева за претърпени неимуществени вреди на 06.02.2021 г. в Затвора Варна, когато е бил безпричинно нападнат от служители на ответника , при ситуация инициирана от друг лишен от свобода, без да предприемат необходимите действия по разкриване на действителния нарушител.

15/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.05.2021 г. до 17.12.2021 г. , когато е бил настанен в едно спално помещение с лишен от свобода с наказание доживотен затвор, за тежко престъпление.

16/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.07.2020 г. до 05.07.2022 г. , поради наличие на дървеници.

17/ 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 27.07.2020 г. до 05.07.2022 г. поради липса на осветление в спалното помещение.

18/ 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 27.07.2020 г. до 05.07.2022 г., тъй като е бил лишен от възможност да изтърпи наказание при по- благоприятен режим, поради бездействието на отговорния служител.

19/ 16 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 27.07.2020 г. до 05.07.2022 г., поради липсата на битови условия – кухня, хладилник и готварска печка.

20/ 7 000 за претърпени неимуществени вреди в периода от 31.12.2021 г. до 01.01.2022 г. Ищецът твърди, че в нарушение на заповедите за вътрешния ред/режим в Затвора Варна и установени часове, е бил заключен в килията, и бил лишен от възможността да се чуе по телефона с близките си по случай настъпването на новата година.

По делото е предоставена правна помощ на М. К. Г. под формата на процесуално представителство и за осъществяването й е назначена адвокат М. Р. И..

В съдебно заседание ищецът участва чрез видеоконферентна връзка по реда на чл. 135а от ГПК, като подържа претенциите си.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, оспорва исковете като излага съображения за тяхната неоснователност и недоказаност. За ответната страна в съдебно заседание се явява юрисконсулт С., която по съображения в писмен отговор оспорва исковата претенции като неоснователни и претендира за отхвърлянето им и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в процеса прокурор счита, че исковите претенции не са доказани по основание и размер и не следва да се уважават.

Административен съд-Варна след цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, становищата на страните и приложимия закон, приема следното:

Относно условията на изтърпяване на наказанието съдът съобрази информацията, предоставена от ответника по реда на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. П. В., Д. К. Г., О. Х. М., Д. Д. К., С. И. С. и Д. Е. Т., както и публично достъпни доклади на Националния превантивен механизъм.

Видно от представени справки рег.№ 1064/20.02.2025 г. и рег. № 1632/12.03.2024 г. / л.291/ от началника на Затвора в [населено място], М. К. Г. е постъпил в затвора на 27.07.2020 г. в качеството на „Подсъдим“, за изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, наложена му по НОХД № 3036/2020 г. по описа на Районен съд-Варна. С присъда № 260066/02.11.2020 г. постановена по НОХД № 3036/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 години, като присъдата е влязла в законна сила на 10.05.2021 г.

Със Заповед № 2162/28.06.2021 г. на главния директор на ГДИН, М. Г. е преведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора в [населено място], считано от 05.07.2022 г.

М. К. Г. е пребивавал в Затвора в [населено място] , като „чужда делегация“ през периода от 05.07.2022 г., както следва:

- От 20.09.2022 г. до 07.10.2022 г.;

- От 24.10.2022 г. до 26.10.2022 г.;

- От 16.01.2023 г. до 18.01.2023 г.;

- От 08.03.2023 г. до 10.03.2023 г.;

- От 15.05.2023 г. до 22.05.2023 г.

От представената информация от ответника с молба вх.№ 18023/27.11.2024 г. /л.334-344/ се установява следното:

1/Съгласно График за провеждане на свиждане, утвърден от и.д. началник на Затвора-Варна със Заповед № Л-797/09.12.2021 г., свиждането в затвора се провежда по групи , и са първа и трета събота и втора и четвърта събота от месеца, първа и трета неделя от месеца и втора и четвърта неделя от месеца /л.345/. Със Заповед № 1013/01.12.2021 г. на началника на Затвора – Варна, ищецът е награден с „удължено свиждане за срок до 4 часа“. Съобразно представен график за удължени свиждания за месец април 2022 г. / л.346/ , няма регистрирана молба от ищеца за провеждане на извънредно свиждане.

За доказване на претендираните вреди съдът е допуснал на ищеца до разпит свид. Д. К. Г.- негова сестра. Свидетелката е посочила, че на 6-ти или 7-ми април е отишла на свиждане на ищеца. Не е била допусната да се срещне с него, както и е получила отказ да му предадат храната и цигарите, които е носила. Посочила е, че при други посещения, винаги е била допускана до свиждане. Било й обяснено, че ищецът е лишен от свиждане и е наказан. Посочила е, че е отишла в ден за свиждане, като е имало и други хора.

2/ От представената от зам.-началника на Затвора-Варна Справка изх.№ 7148/19.11.2024 г. се установява, че на 08.09.2023 г. ищецът е пребивавал в Затвора-Варна, като чужда делегация. Бил е настанен в спално помещение 309, което е с квадратура от 18,62 кв.м , със самостоятелен санитарен възел, с баня, мивка и течаща вода. В спалните помещения има осигурен достъп до дневна светлина, а на прозорците е монтирана ПВЦ прозоръчна дограма. Всеки лишен от свобода разполага със самостоятелно легло, масичка и шкаф за лични вещи. Дюшеците се обезпаразитяват и при необходимост се подменят с нови, като последващата доставка на нови дюшеци е през септември 2023 г. Дезинфекция и дератизация в Затвора-Варна се извършвали от оторизирана фирма , по утвърден график, както на общите части, така и на всички спални помещения. Представени са: 1. кочани от квитанции от 04.09.2023 г., 05.10.2023 г., 24.10.2023 г. , 30.08.2023 г., 01.09.2023 г., 31.08.2023 г. за получаване от вещеви склад на дюшеци; 2. протоколи за извършена дезинсекция и деритизация от 18.09.2020 г., 14.08.2020 г., 14.07.2020 г., 10.06.2020 г., 12.05.2020 г.; 3. Протоколи-инспекционен лист за извършена ДДТ обработка от 25.01.2021 г., 05.03.2021 г., 05.05.2021 г., 19.07.2021 г., 16.08.2021 г., 02.06.2021 г., 01.09.2021 г., 05.11.2021 г., 17.12.2021 г., 20.05.2022 г.; 4. Протоколи за извършване на ДДД обработка на спалните помещения на І-ва, ІІ-ра, ІІІ-та и ІV-та група от 30.08.2023 г., 31.08.2023 г. и 01.09.2023 г.

3/ В представената информация от ответника е посочено, че към месец октомври 2023 г. всички дюшеци в спалните помещения са били подменени с нови, като били изработени от специална материя, която възпрепятства проникване и размножаване на инсекти. Прилагат се протоколи от извършени ДДД обработки.

4/ За периода месец януари 2023 г. ответникът прилага протоколи за извършени ДДД обработки. Посочено е, че обработката се състои от пръскане на спалите помещения с препарати и обгазявани чрез ароматизатори с цел третиране на дрехи, спално бельо и дюшеци против инсекти.

5/ За периода месец май 2023 г. ответникът прилага протоколи от извършени ДДД обработки. Посочено е, че при извършена проверка в медицинския център в затвора не са установени оплаквания от ищеца и прегледи от лекар във връзка с ухапвания от инсекти.

6/На 15.05.2023 г. ищецът е постъпил в Затвора Варна, като чужда делегация от Затвора Белене. Бил обискиран на основание чл.92,ал.1,т.1 от ЗИНЗС от младши инспектор П. В. П.- надзирател в Затвора Варна, в специално обособено помещение „временна приемна“. В администрацията на Затвора Варна, няма депозирани сигнали, жалби, докладни записки, или други документи от служители на надзорно-охранителния състав и лишения от свобода, от които да е видно, че при извършване на обиска ищецът е бил подложен на нечовешко или унизително отношение. Видно от сведението на младши инспектор П. по случая от 15.11.2024 г., същият е действал съгласно разпоредбите на чл.93,ал.1,ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС.

7/Установява се, че в периода от 27.07.2020 г.- 19.05.2021 г., в продължение на 10 месеца, на ищеца не е била осигурена работа. Въпреки изложеното в представената справка на началника на Затвора [населено място], че ищецът не е подавал молба за работа, от показанията на свид. В. се установява, че ищецът е подал 4 молби за осигуряване на работа. В представената Справка рег.№ 1064/20.02.2025 г. на началника на Затвора [населено място] е посочено, че участието в трудовата дейност на обвиняемите и подсъдимите е била за длъжностите „коридорен отговорник“ и „хигиенист в коридор“. Свид. В. е посочил, че за длъжностите, за които е кандидатствал Г. е било изискуемо основно образование, което той не е завършил, като съобразно представените документи е завършил пети клас.

8/От представената по реда на чл.284,ал.3 от ЗИНЗС информация е видно, че след настаняването на ищеца в условията на втора група, е изготвен първоначален план за изпълнение на присъдата. Планът е изпълнение на присъдата е подписан саморъчно от ищеца , като в коментари е отбелязал : „Съгласен съм с плана“. С лишения от свобода е водена редовно и периодично индивидуално корекционна дейност, съгласно изведените зони с дефицит в профила на нуждите. Ищецът е бил насочван към всички достъпни предлагани дейности от корекционен характер ( групови и индивидуални) , специализирани корекционни програми за обществено въздействие, но доколкото не е заявил изрично писмено желание за участие, не е упражнявана принуда или натиск в тази насока. В Затвора Варна са организирани достъпни за лишените от свобода от всички групи , общогрупови мероприятия провеждани в киносалона на затвора. Няма данни за участието на ищеца в самодейните органи на лишените от свобода. По времето на престоя на ищеца в условията на втора група, са провеждани турнири по карти, шах, табла, тенис на маса, сформирана е група „Български народни танци“, организирани са театрални представления , беседи от представители на различни изповедания и т.н. Ищецът не е изявявал желание за участие. Не е заявил писмено желание да продължи своето образование. В Затвора Варна няма регистрирани жалби или сигнали от негова страна, относно бездействие при изпълнение на задълженията по чл.152-158 ЗИНЗС. Достоверността на изложените в справката факти, е потвърдена с показанията на свид. В..

9/ От представената по реда на чл.284,ал.3 от ЗИНЗС информация е видно, че на лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в Корпуса на Затвора Варна, включително и тези които са настанени в 5-група „обвиняеми“ и „подсъдими“ лица, е предоставена везможност ежедневно за престой на открито не по-малко от един час на ден, на определената за тази цел площадка за извършване на двигателна активност, чрез използване на спорните уреди. От месец април 2020 г. администрацията на Затвора Варна е увеличила времето за престой на открито на всички лишени от свобода с 30 минути. Сочи се, че в двора пред сградата на затвора има обособена площадка за престой на открито , с пешеходна зона и зона за активна спортна дейност. Същата е снабдена със спортни уреди за фитнес. Лишените от свобода имат възможност да упражняват активност с игра „Тенис на маса“, или тихи игри като „Ш.“, „Табла“, „Карти“ и др. След 2019 г. е направен ремонт на площадката за престой на открито, като е увеличена площта й.

10/ От представената информация е видно, че затворът разполага с перално помещение, където лишените от свобода могат да перат дрехите си по утвърден от началника на затвора график. Представени са графици за дейността на перално- Затвор Варна в сила от 07.06.2021 г., в сила от 10.01.2022 г. и в сила от 01.02.2024 г. Представени са протоколи за предоставяне на материали за хигиенно-битови нужди на лишените от свобода от 14.07.2020 г.,15.08.2020 г., 09.2020 г., 20.10.2020 г., 19.11.2020 г., 09.12.2020 г., 01.2021 г., 02.2021 г., 03.2021 г., 19.04.2021 г., 05.2021 г., 06.2021 г., 07.2021 г., 08.2021 г., 08.2021 г., 09.2021 г., 10.2021 г., 11.2021 г., 12.2021 г., 01.2022 г., 02.2022 г., 03.2022 г., 04.2022 г., 05.2022 г., 06.2022 г., 07.2022 г., 08.2022 г. Посочено е, че материалите се предават на коридорните отговорници, които ги разпределят на останалите лишени от свобода в групата за която отговарят.

11/ От представената информация е видно, че в затворническата кухня работят по домакински щат на затвора общо 12 лишени от свобода. Отделно са назначени четирима хигиенисти и четирима помощник-работници. Посочено е, че столовата за хранене е в добро състояние, както по отношение на хигиената, така и за осигурените битови условия. След всяко хранене пода и масите се почистват с необходимите препарати. Осветлението се постига с дневна светлина и достатъчно на брой осветителни тела. През зимния период отоплението се осъществява от централно парно отопление за целия корпус.

В период от 2016 г. до 2017 г. е извършен цялостен основан ремонт в корпуса на затвора. Подменена е В и К инсталацията, доизградени са санитарни възли, с течаща питейна вода във всяко спално помещение. Извършени са СМР дейности по цялостно измазване, полагане на подови настилки и боядисване на стени и тавани. Старата дограма е подменена с нова ПВЦ дограма на вратите и прозорците на спалните помещения. Изградена е нова ел.инсталация с поставени нови осветителни тела във всички спални помещения и коридори от корпуса на затвора. Извършени са СМР дейности за благоустрояване на мястото за престой на открито, където е изграден навес от поликарбон, тоалетна и мивка с течаща питейна вода.

През 2021 г. е извършен основен ремонт в помещенията на затворническата кухня, чрез полагане на подови настилки /гранитогрес/, измазване и боядисване на стени, облицоване с фаянс и др. строителни материали , осигурени въз основа на договор с ГДИН-София и с труд на лишени от свобода. През 2023 г. е извършен основен ремонт на столовата към затворническата кухня. Представени са протоколи от контрол на изкуствено осветление изготвени от „Медико“ ЕООД- акредитиран орган за контрол „ФРС“ от вид „С“ от ИА БСА, със сертификат за акредитация рег.№ 100 ОКС/14.05.2020 г., валиден до 17.12.2022 г. и рег.№ 100 ОКС/23.12.2022 г., валиден до 23.12.2026 г. - от 22.06.2020 г. и от 21.10.2024 г. Представени са изготвени от същия акредитиран орган протокол от контрол на микроклимат от 22.06.2020 г. и протокол от определяне качеството на въздуха в помещенията на обществени сгради чрез измерване на концентрацията на въглероден диоксид от 19.06.2020 г.

12/Във връзка с обявено извънредно положение в страната, дадените препоръки на Националния оперативен щаб за борба с коронавирус ( COVID 19) и Заповед с рег.№ 2616/13.03.2020 г. на главния директор на ГДИН-София , на основание чл.15, чл.119 от ЗИНЗС и във връзка с чл.325,ал.1 и чл.327 от ППЗИНЗС, в Затвора Варна е сформиран кризисен щаб със Заповед № 191/13.03.2020 г. на началника на затвора. От началника на затвора са изготвяне периодични доклади до главния директор на ГДИН, в които подробно са описани предприетите мерки и извършваните дейности в Затвора Варна и подразделенията му, във връзка с обявеното извънредно положение в страната, с цел ограничаване разпространението на COVID-19- Доклад рег.№ 3018/16.12.2021 г. Доклад рег.№ 3126/30.12.2021 г., Доклад рег.№ 31/06.01.2021 г., Доклад рег.№ 103/13.01.2022 г., Доклад рег.№ 241/27.01.2022 г., Доклад рег.№ 327/03.02.2022 г., Доклад рег.№ 393/10.01.2022 г., Доклад рег.№ 467/17.02.2022 г., ( л.510-544) и Доклад рег.№ 2900/02.12.2021 г. ( л.551-559), Доклад рег.№ 2823/25.11.2021 г., Доклад рег.№ 2774/18.11.2021 г., Доклад рег.№ 2222/16.09.2021 г. и др. ( л.578-652).

13/ В периода 27.07.2020 г.-05.07.2022 г. ищецът е бил настанен преимуществено в спално помещение № 114, с квадратура от 20,44 кв.м, със самостоятелен санитарен възел, мивка и течаща вода. В коридора /общите части/ също е имало изграден санитарен възел, баня, мивка и течаща вода. Спалното помещение, където е пребивавал е било оборудвано с швафчета и маса със столове. Броят на лишените от свобода, с които е пребивавал ищеца, отговарят на изискванията на чл.43,ал.4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ от 4 кв.м., а именно 5 лишени от свобода.

14/ В хода на извършена проверка на 06.02.2021 г. е извършено претърсване в 5-та група, 212 спално помещение и личен обиск на лишените от свобода. По случая е изготвена Докладна записка вх.№ 109/09.02.2021 г. по описа на Затвора Варна. При претърсването в личното шкафче на М. Г. бил намерен и иззет мобилен телефон, марка BLU, модел Z5, черно-син на цвят. Проверката била извършена от Д. Б. П.- ИСДВР на 5-та група в Затвора Варна. Било направено предложение за налагане на наказание на ищеца на основание чл.101,т.4 от ЗИНЗС. Ведно с посочената докладна записка били съставени и Протокол за иззети вещи № 0008506/06.02.2021 г. и Протокол за претърсване и обиск № 4/06.02.2021 г., които били подписани от ищеца без възражения. Със Заповед № 278/26.03.2021 г. на началника на Затвора Варна му е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за участие в колективни мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода“, за срок от два месеца ( л.347). Със Заповед № 278А/26.03.2021 г. на началника на Затвора Варна е иззет предмета на нарушението ( л.348).

15/М. Г. е разпределен във втора група на 19.05.2021 г. с решение на комисията по чл.55,ал.2 от ЗИНЗС, вр. чл.35 от ППЗИНЗС. Настанен е в 117 спално помещение, с капацитет на настаняване на 5 лишени от свобода. Лишеният от свобода М. Й. М. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години., видно от Протокол № 1356/21.12.2017 г. по ЧНД № 1470/2017 г. по описа на Окръжен съд-Варна. Със Заповед № 225/26.02.2021 г. издадена от началника на Затвора Варна, първоначално постановения от съда режим от „строг“ е заменен на „общ“ режим. Със Заповед № 579/25.05.2022 г. на началника на Затвора Варна, лишеният от свобода е преместен за доизтърпяване на наказанието в ЗООТ „Разделна“. Впоследствие с Определение № 64/25.01.2023 г. по ЧНД № 31/2023 г. по описа на Окръжен съд-Варна, е освободен условно предсрочно, с наложени мерки за пробационен надзор по чл.42а,ал.2,т.2 от НК за срок от три години. По време на престоя в 117 спално помещение, ищецът не е депозирал молби, жалби и сигнали по отношение на лишените от свобода, с които е бил настанен в спалното помещение. Впоследствие той е бил преместен в спално помещение № 114, поради постъпили срещу него оплаквания от другите лишени от свобода.

От представено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.02.2022 г. на прокурор при РП-Варна ( л.684) се установява, че ищецът е подал жалби до Районна прокуратура-Варна против М. М. Ж. и М. Й. М., за това че заплашвали с убийство другите в групата. Постановен е отказ за образуване на досъдебно производство и е прекратена преписка № 15922/2021 г. по описа на РП-Варна. В хода на проверката не е установено към жалбоподателя да са отправяни закани за убийство.

16/ За периода 27.07.2020 г.-05.07.2022 г. поради наличието на дървеници.

От страна на ответника са представени протоколи за извършени ДДТ обработки описани в т.2.

17/ От страна на ответника са представени протоколи за изкуствено осветление № 6551-2/22.06.2020 г. и № 11631/187/-1/21.10.2024 г. от акредитиран орган на контрол „ФРС“ от вид „С“- „Медико“ ЕООД.

18/М. Г. е постъпил в Затвора Варна на 27.07.2020 г. с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 17.05.2021 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. През времето, през което е пребивавал в Затвора Варна до превеждането му в Затвора Белене, не е имало законово основание за замяна на режима в по-лек.

19/В Затвора Варна храненето на лишените от свобода е осигурено чрез приготвяне на храна в затворническата кухня и хранене в столова.

20/По време на новогодишните празници и при всички останали случаи, след приключване на вечерната проверка, която е с начален час 21,00 часа, всички спални помещения /килии/ в корпуса на затвора, където са настанени лишени от свобода на общ, строг и специален режим се заключват, съгласно изискванията на чл.52,т.2, чл.53,т.2 и чл.54,т.2 от ППЗИНЗС.

Справката е придружена от документи, установяващи изложеното в нея, описани по-горе в изложението.

По искане на ответника е разпитан като свидетел А. П. В. на длъжност инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора Варна. Свидетелят е заявил, че познава ищеца от 2016 г. На 21.11.2016 г. вледствие на изготвено от него становище и предложение на началника на Затвора Варна, ищецът е бил предсрочно освободен. Постъпил е в групата за която той отговаря на 19.05.2021 г. Ищецът е подавал множество жалби и сигнали до различни институции. Когото е постъпил е бил настанен в спално помещение № 117 , което е за пет лишени от свобода, с площ от 20 кв.м. Този капацитет не е бил превишаван след извършения ремонт. Вследствие на възникнали конфликти с други лишени от свобода, е преместен в спално помещение № 114, въз основа на молба , която се съхранява в затворническото му досие. Не е бил в помещение с повишена сигурност. Пребивавал е с М. М. в спално помещение № 117. Това лице е с наложено наказание „доживотен затвор“. През 2017 г. наказанието му е заменено с „лишаване от свобода“ за 30 години и през 2021 г. е заменен режимът му на изтърпяване на наказанието, като е изпратен в Разделна. През месец май 2022 г. е бил предсрочно освободен. Ищецът не е подавал оплаквания по отношение на М.. По преценка на свидетеля не е извършван тормоз или други действия, които да превишават законоустановените. Ищецът е подавал 4 молби за работа, по които има становища и същите са разгледани от комисията по чл.55,ал.1 от ЗИНЗС. Ищецът е завършил пети клас, съобразно представените документи. В СОУ „Макаренко“ е придобил шлосер 3 разряд- студена обработка на метали. Молбите на ищеца за назначаване на работа са били за длъжности за които се изисква основно образование, поради което са оставени без уважение. Провеждана е индивидуална корекционна работа с всеки един лишен от свобода, като отчетът се отразява в Дневник обр.5. Целите и задачите са описани в инидивидуалния план по изпълнение на присъдата, който се подписва от инспектор СДВР и с коментар на лишения от свобода, в случай че има забележки. Свидетелят няма спомен за лишаване на ищеца от спортни и културни мероприятия. Посочил е, че всяка година се провеждат турнири по т.н. „тихи игри“. В коридора има маса за тенис, която е сгъваема и може да се ползва свободно през цялата седмица. В киносанола са организирали концерти и театрални представления. Последно през 2021 г. или 2022 г. е гостувал Русенския държавен театър. Организират се турнири и чествания по време на официалните празници. За деня на Народните будители се изнасят представления. Има създадена група за български народни танци. За престоя на открито има поставени уреди за поддържане на физическа активност. Свидетелят е посочил, че на територията на затвора няма изградено футболно игрище.

По искане на ищеца са разпитани свидетелите О. Х. М., Д. Д. К., С. И. С. и Д. Е. Т..

Свидетелят О. Х. М. е посочил, че също води дела. Засякъл се е с ищеца в трето отделение на затвора в [населено място], като не си спомня точния период. Посочил е, че в целия затвор има дървеници, като всеки трябва да намери начин да се предпази. Когато е бил в една килия с ищеца, е имало дървеници. Посочил е, че се пръска против дървеници, но след това се появяват отново. Заявява, че може да посочи белези по краката си. Твърди, че и към момента има същия проблем. Сочи, че се е налагало да спи на земята. Има легла и дюшеци за всички, които се разпределят между лишените от свобода.

Свидетелят Д. Д. К. е посочил, че познава ищеца от Затвора Варна и са заедно в Белене. Познава се от дълги години с ищеца. През 2021г. е бил в Разделна и след това през 2022г. е заминал за Белене. Били са в един отряд, но не са били в една килия. В периодите през които са били заедно са си споделяли за семейството и водените дела. През 2020г. не е бил в Варна. През 2022г. е влязъл в Затвора Варна през месец май и до месец декември е бил в Разделна. През 2023 г. е преместен в Белене. Бил е три-четири пъти в Затвора Варна само по делегация, когато е идвал по дела. Бил е настанен в приемното помещение № 309. Твърди за лоши условия и наличие на хлебарки и дървеници. Твърди за лоши условия в Затвора Варна, включително настаняване на 7-8 човека в една килия. При връщането си в Белене се е налагало да си купува лекарства, тъй като е правил алергична реакция поради наличието на хлебарки и дървеници. По отношение на храната е заявил, че не може да я определи като добра или лоша, но не може да се оплаче. Посочил е, че храната се слага от лишени от свобода, без ръкавици и без да дават прибори. Който няма лична вилица или лъжица , трябва да яде с ръце. От тези чинии ядат 10 човека. Няма представа дали чиниите се мият. На лавката се продават прибори и само който си носи, може да се храни с тях.

Свидетелят С. И. С. е заявил, че не знае какво се е случило. Влязъл е в затвора през 2020 г. и е излязъл през 2022 г., като е влязъл отново през 2023 г. Бил е в един коридор с ищеца, като са се засекли за кратко време. Няма спомен той да е изразявал недоволство. Според свидетеля храната и условията са били добри.

Свидетелят Д. Е. Т. е заявил, че е бил заедно с ищеца в Затвора Варна през 2020 г. Посочил е, че условията в затвора са били „в окаяно състояние“. Твърди, че е имало плъхове, хлебарки и дюшеците са били в лошо състояние. С ищеца са били в един коридор от 2020 г. до 2021 г. – около седем-осем месеца. Храната е била в „окаяно“ състояние. В целия затвор е имало дървеници и хлебарки. Имало е случай при които в килиите са настанени повече лица от предвидените. Перилните препарати се дават рядко и никога не са били достатъчни. Нямало е игрище тъй като е било използвано за складиране на желязо и профили. Имало е зали за други спортове. В помещенията е нямало хладилници и печки. На него също не му била осигурена работа. Посочил е, че има проветрение и отдушници, но същевременно има дървеници и хлебарки. Твърди за лошо състояние на дюшеците и одеялата.

В публичното достъпни годишни доклади на омбудсмана на Република България като Национален превантивен механизъм , се съдържа информация относно Затвора Варна. Съобразно правомощията си по чл.46 от ЗИНЗС Омбудсманът на Република България е издал Заповед № РД-08-32 от 22.07.2021 г. за извършване на проверка в периода 02.08. – 05.08.2021 г., в Затвора – [населено място]. Видно от изготвения доклад, който е достъпен на интернет адрес: chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/[интернет адрес]%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%20%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%202021%D0%[интернет адрес] „В проверените спални помещения, в корпуса на затвора, се спазва изискуемата жилищна площ, спрямо броя на настанените лица, но в някои от помещенията имаше наличие на влага и мухъл по стените и в санитарните възли. Проверяващият екип констатира наличие на хлебарки и дървеници във всички проверени спални помещения. Проблемът с наличието на хлебарки и дървеници във всички места за лишаване от свобода е дългогодишен. Националният превантивен механизъм многократно е оценявал същия като грубо нарушение на чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и в тази връзка е отправял множество препоръки, в предходни свои доклади, за справяне с този проблеми“.

В изпълнение на Заповед № НПМ-33#1/19.10.2023 г. на омбудсмана на Република България, екип на омбудсмана в състав от трима експерти е извършил планирана проверка от 23.10. до 27.10.2023 г. в Затвор Варна. Видно от изготвения доклад, който е достъпен на интернет сраница: chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/[интернет адрес]%D0%94%D0%9E%D0%9A%D0%9B%D0%90%D0%94%20%D0%9E%D0%A2%20%D0%9F%D0%9B%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%A0%D0%90%D0%9D%D0%90%20%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%92%D0%95%D0%A0%D0%9A%D0%90%20%D0%92%20%D0%97%D0%90%D0%A2%D0%92%D0%9E%D0%A0%D0%90%20%D0%92%D0%90%D0%A0%D0%9D%D0%90%20%D0%98%20%D0%9E%D0%91%D0%A9%D0%95%D0%96%D0%98%D0%A2%D0%98%D0%AF%D0%A2%D0%90%20%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%[интернет адрес] „Помещенията, в които са настанени лишените от свобода, отговарят на законовите изисквания за изискуема площ от 4 кв. м. на настанено лице. Във всяко спално помещение е изграден санитарен възел от около 2 кв. м., има осигурен достъп до дневна светлина, а на прозорците е монтирана PVC прозоречна дограма. Всеки коридор на затворническия корпус разполага с по една обща баня“. омбудсманът в качеството си на НПМ е отправил препоръка до министъра на правосъдието да бъдат предприети спешни действия за трайно преодоляване на наличния проблем с вредителите.

Административен Съд – Варна, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

В практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете и разглеждането им по отделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл. 3 от ЕКПЧ, като противоречащ на принципите и стандартите, установени от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, изискващи разглеждането на исковете при прилагането на кумулативния подход.

В пилотното решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото Н. и други против България, ЕСПЧ, коментирайки практиката на българските съдилища при разглеждането на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че те „са поискали да се установи дали ищците са успели да докажат, че ответният орган е отговорен за незаконосъобразно действие или бездействие. При преценка на този критерий, съдилищата са вземали предвид само специфичните правила, предвидени в съответните закони или нормативни актове … Дори когато те вземат предвид общите правила, като забраната за нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията (ЕКПЧ) … съдилищата … се отнасят към тези правила просто като помощни средства при тълкуването на конкретни законови или нормативни разпоредби, а не като към пълноправни норми, чието нарушение само по себе си да доведе до установяване незаконосъобразност на поведението на ответния орган.” В същото решение ЕСПЧ коментира, че разделянето на исковете, с оглед на всеки отделен елемент от условията на задържането, би довело до там, че ако „един аспект на тези условия не противоречи на дадено конкретно национално правило, когато се разглежда изолирано”, обосновава у тези съдилища „склонност да постановят, че условията са „законни”. По нататък в решението се сочи, че „по отношение на средствата за обезщетяване във връзка с условията на задържане, били те съдебни или административни, тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане … след това опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. В допълнение, процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетения трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6, §1 от Конвенцията”. В същото решение ЕСПЧ сочи, че „когато оплакването … е по силата на чл.3 от Конвенцията … съдът … трябва да направи преглед на твърдените действия или бездействия, и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушаване на този член съобразно принципите и стандартите, установени от Съда (ЕСПЧ) в неговата практика … Ако … съдът … констатира, било то по същество или изрично, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на условията, при които въпросното лице е било задържано (в миналото или към настоящия момент), то този … съд трябва да предостави подходяща компенсация … Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек.”.

Същото се приема от ЕСПЧ и в решение от 10.02.2012 г. по делото на Шъханов срещу България, където се сочи, че разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

При съобразяване на тази практика, че при преценката за наличието на увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил поставен при изпълнение на наложеното му наказание "лишаване от свобода" и от които той претендира неизпълнение, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат разгледани като един иск.

Исковете за присъждане на обезщетение са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност (действия и бездействия), изразяващи се в: 1/ недопускане до свиждане на сестрата на ищеца; 2/ липса на ефективни действия по дезинсекция на помещенията в затворническото общежитие; 3/ липса на елементарни условия за спане; 4/ нечовешко и унизително отношение от страна на служител на администрацията на затвора; 5/ отказ за предоставяне на работа; 6/ неосигуряване на социална дейност и възпитателна работа; 7/ липса на места и условия за спортни дейности; 8/ неосигуряване на перална машина и пране на спалното бельо, препарати, материали за почистване; 9/ неосигуряване на условия за хранене в столовата на затвора; 10/ неспазване на противоепидемичните мерки; 11/ неспазване на изискването за минимална разполагаема площ на спалните помещения; 12/ непредприемане на действия при нарушение от друг лишен от свобода; 13/ настаняване в едно помещение с лишен от свобода с наказание „Доживотен затвор“, за тежко престъпление; 14/ липса на нормално осветление; 15/лишаване от възможността да изтърпи наказание при по-благоприятен режим; 16/ неосигуряване на битови условия- кухня, хладилник и готварска печка; 17/ лишаване от възможност да поздрави близките си по случай настъпване на Нова година и при претендирано обезщетение в общ размер на 416 000 /четиристотин и шестнадесет хиляди/ лв. за неимуществени вреди вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

По аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС по предявеният иск родово и местно компетентен е да се произнесе Административен съд – Варна.

По аргумент от чл. 205 от АПК (според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН.

Дейността на администрацията на затвора, респективно – на затворническото общежитие към него, е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. Предвид горното разглеждания в настоящото производство исков период - от 27.07.2020 г. до 10.2023 г., ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална легитимация.

По изложените съображения искът е процесуално допустим.

По основателността на иска:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Първата, необходима за уважаване на иска, предпоставка е установяване наличието на незаконосъобразна административна дейност, която би могла да се изразява в: 1/ издаване на незаконосъобразен административен акт; 2 извършване на незаконосъобразно действие, или 3/ незаконосъобразно бездействие. Незаконосъобразното действие или бездействие може да е само фактическо, т.е. такова, което е предприето, респективно не е предприето без правно основание. Незаконосъобразното действие, респективно бездействие не може да бъде правно действие.

Втората, необходима за уважаване на иска предпоставка, е доказаното наличие на вреда – имуществена и/или неимуществена.

Третата материална предпоставка е наличието на причинна връзка между твърдения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Липсата на която и да е от посочените материални предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.

Предвид установената в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция за настъпване на твърдените неимуществени вреди до установяване на противното, настоящият състав на съда намира, че при решаване на спора следва да се произнесе по основанията, свързани с установяването на нарушаване на забраните по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ, като подложи на преценка фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца. Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца /главно доказване/, а за останалите два елемента /настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението/ съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение . Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода /липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС/, е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване /при опровергаване на презумпция/, т. е. цели се да се опровергаят доказателствата и твърденията от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда намира, че искът е частично основателен.

1/За периода 06.04.2022 г. , когато е бил лишен от право на свиждане.

Съгласно нормата на чл.86,ал.1,т.2 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно. Съгласно чл.73,ал.2 от ЗИНЗС свиждането се провежда по график, утвърден от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. По делото са ангажирани надлежни доказателства, че ответникът, в съответствие с предписанието на цитираната норма на ППЗИНС, е утвърдил своевременно график за провеждане на свижданията на настанените в Затвора-Варна . Съгласно представеният график лишените от свобода имат право на срещи с близките си през съответната събота или неделя от месеца.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се установи да е налице нарушение на цитираните правни норми, както и на реда за разрешаване и провеждане на свиждане на ищеца. Неоснователно ищецът претендира, че е бил лишен от свиждане с неговата сестра. Датата, която посочва е 06.04.2022 г. – работен ден . Чрез събраните гласни доказателства се установява, че сестра му Д. Г. го е посетила на 06.04.2022 г. или 07.04.2022 г., като и втората дата е работен ден. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на изключителни причини, които да обосновават провеждане на свиждане извън установения график. Свидетелката е заявила, че винаги е била допускана до свиждане с ищеца, като отказът е инцидентен. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, в която е заявила, че е посетила ищеца в ден за свиждане. Същата е била категорична в посочване на датите 06.04.2022 г. и 07.04.2022 г., а възприятията й , че е би ден за свиждане и е имало и други хора, не могат да се приемат като обективни и достоверни. Ответникът не е допуснал нарушение, като не е разрешил свиждането да се проведе извън утвърдения график. Спазването на зададените правила говори за липса на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС – незаконно действие или бездействие на длъжностни лица на ответника.

2./ За периода 08.09.2023 г. , 15 дни през м.10.2023 г. , 15-16 януари 2023 г., 15-ти до 22 май 2023 г. във връзка с настаняването му като чужда делегация в Затвора Варна при лоши битови условия- скъсани дюшеци и наличие на хлебарки и дървеници и за периода и за периода 27.07.2020 г.-05.07.2022 г. заради лоши битови условия поради наличието на дървеници.

От представената информация по реда на чл.284,ал.2 от ЗИНЗС се установява, че на 08.09.2023 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 309. За другите периоди, когато е постъпил като чужда делегация не е представена информация. Изложените в исковата молба твърдения за липса на битови условия за нормална почивка и обезпаразитяване на помещението се опровергават от съдържащите се в посочената информация данни, както и от представените доказателства за заведени като вещеви в Затвора Варна общо 271 дюшека, получени на няколко партиди, като последната е от 24.10.2023 г. Т.е. към процесния период същите са били подменени в спалните помещения.

По делото са приобщени представени от ответника Протоколи за извършени услуги от „ДДД-1“ ООД и приемо-предавателни протоколи за извършена месечна услуга по договор с „ ДДТ Сървиз“ ООД, с които се установяват извършени ДДД обработки на всички части в затвора, през 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема , че за периода 08.09.2023 г. , 15 дни през м.10.2023 г. , 15-16 януари 2023 г., 15-ти до 22 май 2023 г. и за периода и за периода 27.07.2020 г.-05.07.2022 г. ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в „други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“, и по-точно неблагоприятните условия за процесните периода са се изразявали в следните нарушения - наличие на дървеници и хлебарки в килиите . Наличието на вредители в помещенията не е свързано с неизбежната степен на страдание, присъща на наказанието, а го надхвърля и е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с недостатъчни усилия на затворническата администрация по справяне с този системен проблем. Изводът за това не се оборва от предоставените от ответника доказателства за периодична дезинсекция в Затвора Варна , доколкото както писмените, така и устни източници на информация, са единни, че тези мерки не са ефективни. Свидетелските показания на О. Х. М., Д. Д. К. и Д. Е. Т. също потвърждават, че затворническата администрация, въпреки системните си усилия, изразяващи се в дезинфекции, дезинсекции и дератизации през процесния период, не е успявала да се справи с наличието на дървеници и хлебарки в Затвора Варна. Тази констатация се потвърждава и от изготвените във връзка с Националния превантивен механизъм доклади, от съдържанието на които се установява, че в Затвора Варна съществува систематичен проблем поради наличието на хлебарки и дървеници, т.е. въпреки предприетите мерки този проблем не е отстранен. Предвид презумпцията по чл. 284, ал.5 ЗИНЗС съдът приема наличието на претърпени неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с условията на изтърпяване на наказанието в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС за доказани.

3/ За периода от 15 до 22 май 2023 г. във връзка с подлагането му на нечовешко и унизително отношение от служител на охранителния състав в Затвора-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1,т.1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се извършва задължителен обиск при влизане и излизане от мястото за лишаване от свобода. Задължението за извършване на обиск в хипотезата на чл.92,ал.1,т.1 от ЗИНЗС е нормативно установено и не е предоставено на преценката на съответното длъжностно лице. Въведените с чл. 93 от ЗИНЗС необходими изисквания са обискът да не се извършва по начин унижаващ достойнството на лишените от свобода. В случая не се установяват наведените в исковата молба твърдения за унизително отношение от страна на служителя извършил обиска. По случая е прието сведение от 15.11.2024 г. от мл. инспектор П., в които е посочено , че обискът е извършен съобразно нормативноустановените изисквания. В случая обискът на ищеца е извършен при влизане в Затвора Варна , като „чужда делегация“. Обискът е извършван от служител от мъжки пол и е изцяло негова преценката, с оглед неговата ефикасност, дали е необходимо събличане на дрехи на обискираното лице. В тази връзка обискът е извършен съгласно чл. 93, ал. 1 ЗИНЗС, а именно по начин, изключващ унижаване на достойнството на ищеца. Недоказани са твърденията за извършване на обиска по унизителен за ищеца начин. Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на изложените в исковата молба твърдения. Няма депозирани сигнали, жалби и т.н. по случая, които биха били индиция за осъществено от служител на ответника неправомерно поведение.

4/ За периода 27.07.2020 г.- 19.05.2021 г., тъй като не му е осигурена работа.

От показанията на свид. В. и представените от ищеца писмени доказателства се установява, че ищецът е подал четири молби за назначаване на работа. Установява се , че няма завършено основно образование.

Полагането на труд е право на лишените от свобода, установено с нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС. С разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС се предвижда, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му, т. е. на правото на труд не съответства задължение за администрацията непременно да осигури работа на лишения от свобода. В този смисъл изпълнението на горното задължение не е безусловно, а зависи от обстоятелства и предпоставки, които са от обективен и субективен характер. Обективни са съществуващите възможности за работа, вкл. вида и тежестта на трудовата дейност, откритите работни места и условията на труд. Субективни са останалите критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС, както и преценката на администрацията чрез комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС.

Според чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в ДП "Фонд затворно дело" и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения, като в ал. 7 изрично се посочва, че приоритетно се разглеждат заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. Процедурата по обявяване на работните места, кандидатстването за заемане на същите и за избор на кандидатите е надлежно уредена в чл. 164, ал. 2 – ал. 7 от ППЗИНЗС, а в ал. 3 изрично се сочи, че включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след оценката на риска. Последният е задължителен критерий за преценка и формиране на решение на комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС, която разпределя лишените от свобода по работни обекти. В този смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 1 от ППЗИНЗС, според която решенията на комисията се вземат въз основа на оценката по чл. 55, ал. 2 от ЗИНЗС при първоначално назначаване на новопостъпилите или по предложение на съответния инспектор социални дейности и възпитателна работа.

Описаната по-горе детайлно процедура по назначаване на работа на лишен от свобода дава възможност на затворническата администрация да прецени дали лицето следва да полага труд. Същата приключва със заповедта на началника затвора по чл. 166, ал. 2 от ППЗИНСЗ, според която за назначаването на работа на лишените от свобода и в случаите, в които се налага преместване в друга група, началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед.

Следователно волеизявлението на административния орган за отказ може да е продиктувано от обективна невъзможност за предоставяне на подходяща работа или от субективна преценка, във връзка с положението на конкретния лишен от свобода и изискванията за сигурност, на каквато законът му дава право. При тази нормативна уредба както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност, по целесъобразност. Следва да се има предвид и че според чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като не са налице доказателства в случая да е била налична възможност за избор между различни позиции или места за работа, и ищецът да е бил лишен от такъв избор.

Отделно от изложеното от показанията на свид. В. се установи, че молбите на ищеца не са уважавани поради липсата на изискуемо образование за заемане на длъжност по домакински щат. Не е релевантно обстоятелството, че е назначен на работа в Затвора-Белене, тъй като въведените там изисквания са неотносими към кандидатстващите за работа лишени от свобода в Затвора Варна.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнението на това действие. Следва да се посочи, че нормата на чл. 162, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно която обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях, като за целта те подават молба до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, която се съхранява в досието, предвижда само една възможност лишеният от свобода да бъде трудово ангажиран при наличие на свободен щат, и само при изрично подадена молба от лишения от свобода. С посочената норма не е въведено нормативно задължение на администрацията на затвора да осигури работа на всеки лишен от свобода. Независимо от наличието или липсата на подадени молби за работа от основно значение в конкретния случай е, че администрацията на затвора няма нормативно установено задължение да осигури работа на лишените от свобода, поради което не е налице и твърдяното бездействие, което от своя страна да е довело до изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, или уронване на човешкото достойнство на ищеца по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили неимуществени вреди. В тази връзка преживяното емоционално страдание от ищеца не е със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на нормалното, за наложеното наказание - лишаване от свобода.

5/ За периода 19.05.2021 г.-05.07.2022 г. поради неосигуряване на социална дейност и възпитателна работа.

В чл. 152 от ЗИНЗС е посочено, че социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциалиазация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: диагностична и индивидуална корекционна дейност, програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди, образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа, и с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. По аргумент от нормата на чл. 157 от ЗИНЗС специализираните програми за индивидуална и групова работа се реализират от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа съвместно със служителите от останалите направления на дейност, доброволци и външни експерти с подходяща подготовка. Специализираните програми имат за цел- мотивиране и насърчаване на законосъобразно поведение, повишаване на социалната компетентност и изграждане на поведенчески умения, преодоляване на зависимости. Участието на осъдените в специализирани програми е доброволно. Сътрудничеството им в процеса на ресоциализация се насърчава.

От представената информация по реда на чл.284,ал.2 от ЗИНЗС се установява, че с ищеца е водена редовно и периодично индивидуална корекционна дейност, съгласно изведените зони с дефицит в профила на нуждите. Ответникът е оспорил наведените с исковата молба твърдения за осъществено бездействие във връзка с извършвана спрямо ищеца корекционна дейност чрез показанията на свид. В.. Ищецът не е направил искане за събиране на доказателства за опровергаване на свидетелските показания и съдът ги кредитира като достоверни. Наведените в исковата молба твърдения са твърде общи, поради което оспорването им само с ангажиране на гласни доказателства от страна на ответника, съдът приема за достатъчно. Отделно от това видно от представените Докладна записка рег.№ 2870/04.03.2022 г. от инспектор С. В. С. и Докладна записка рег.№ 682/24.01.2022 г. от инспектор А. П. В., ищецът сам е възпрепятствал провеждането на корекционната дейност. Установи се и създадена организация в Затвора-Варна за участие на лишените от свобода в организирани мероприятия , сформирана група по народни танци, като от страна на ищеца липсва изявено желание за участие. Не е налице твърдяното бездействие, което от своя страна да е довело до изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, или уронване на човешкото достойнство на ищеца по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили неимуществени вреди.

6/ За периода от 19.05.2021 г.- 05.07.2022 г. поради неосигуряване на места и условия за спортни дейности.

Както нормата на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС, така и тази на чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС, въвеждат правило спрямо всеки лишен от свобода, освен престоят на открито, да се осигури по възможност физическа или спортна активност - условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ЗИНЗС предвижда осигуряване на условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден, извън времето за престой на открито, която разпоредба обаче не е императивна и не създава задължение на администрацията да го изпълни точно в този обем. Изпълнението на разпоредбата е според възможностите на съответното място за лишаване от свобода, респ. задържане под стража при съобразяване с наличната материална база, брой лишени от свобода и др.

От представените от ответника справки, включително и от показанията на свид. В. се установява, че в Затвора Варна са създадени условия за извършване на спортна дейност. Има обособена площадка за престой на открито, със зона за активна спортна дейност, в която са разположени спортни уреди. Обстоятелството, че няма изградено футболно игрище не сочи към неизпълнение на задължението по чл.164,ал.1 от ЗИНЗС, доколкото е осигурена друга възможност за активен спорт.

7/ За периода от 27.07.2020 г.- 19.05.2021 г. поради неосигуряване на перална машина, чисто спално бельо, препарати за почистване.

Според чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, смяна на личното и постелъчното бельо следва да се осъществява най-малко веднъж седмично. Съобразно чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода, респ. задържаните под стража лица се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Видно от събраните доказателства в Затвора Варна има перално помещение, в което лишените от свобода могат да перат дрехите си съобразно утвърден график. Представени са и протоколи , от които е видно, че всеки месец от 07.2020 г. до 08.2022 г. са предавани материали за хигиенно-битови нужди на лишените от свобода, които се разпределят от коридорните отговорници. Що се отнася до възраженията за липса на достатъчна хигиена, съдът счита, че същата зависи предимно и основно от действията на пребиваващите във всяко отделно помещение, като липсват доказателства за оплаквания от страна на ищеца за недостиг на препарати за хигиенизиране на помещенията.

8/ За периода от 27.07.2020 г.- 05.07.2022 г. поради лоши условия за хранене в столовата в Затвора Варна.

Не се доказаха твърденията на ищеца за лошите условия на столовата в Затвора – Варна. Видно от представената информация по чл.284,ал.3 от ЗИНЗС през целия период столовата е в добро състояние, както от хигиенна гледна точка, така и от страна на битови условия, осигурено е необходимото осветление чрез прозорци и осветителни тели, както и централно парно отопление. Твърденията за лошите битови условия в столовата в затвора не се установяват от събраните гласни доказателства. Разпитаните по делото свидетели Д. Д. К. и Д. Е. Т. са изразили възприятията си относно качеството на храната, но не и относно условията в столовата в затвора. В противовес с твърдяното от ищеца и другите двама свидетели свид. С. И. С. е заявил , че при престоя му в Затвора Варна условията и храната са били добри.

9/ За периода от 27.02.2020 г.-05.07.2020 г. поради неосигуряване на противоепидемични мерки срещу COVID -19.

Неоснователни и твърде общи са твърденията на ищеца относно бездействието за осигуряване на противоепидемични мерки. Ищецът не твърди, че през посочения период се е заразил с вируса COVID -19. Т.е. за него не са настъпили конкретни вреди в резултат на твърдяното бездействие , а само страх от заболяването , безпокойство, стрес и т.н. От представената от ответника справка и приложените писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че в Затвора Варна са били взети своевременни, адекватни и достатъчно по обем превантивни мерки за ограничаване разпространението на заболяването. Следва да се посочи, че в този период повечето хора са изпитвали страх от заболяването, което е нормално предвид характера на вируса и мащабите на пандемията.

10/ За периода от 27.07.2020 г. до 05.07.2022 г. , когато е бил настанен в помещение № 114, в нарушение на изискванията за изискуема площ.

Според чл.43,ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Ищецът не е ангажирал други доказателства, а дори и не е направил твърдения в кои помещения в Затвора- Варна е изтърпявал наказанието си, какъв е бил броят на лицата, обитаващи едно и също помещение с него за времето на исковия период.

Ищецът винаги е разполагал с изискуемата площ от 4 кв.м. Това се установява, както от показанията на свид. В. , така и от докладите на Националния превантивен механизъм, които са подробни по отношение на други установени нередности , но са категорични, че помещенията, в които са настанени лишените от свобода, отговарят на законовите изисквания за изискуема площ от 4 кв. м. на настанено лице.

11/ За периода 06.02.2021 г., когато бил безпричинно нападнат, при ситуацията, която е инициирана от друг лишен от свобода, срещу когото не били взети мерки.

Ищецът не сочи , в какво се състои извършеното от другия лишен от свобода нарушение. Установява се, че на същата дата при извършен обиск в спално помещение № 212 е намерен и иззет мобилен телефон, намиращ се в личното шкафче на ищеца, като за извършеното нарушение му е наложено дисциплинарно наказание със Заповед № 278/26.03.2021 г. на началника на Затвора-Варна. Ищецът има претенция от упражнено правомощие по чл. 85, чл. 86 от ППЗИНЗС - обиск и претърсване от органи на затворническата администрация, а не се касае за фактически действия, които не са предвидени в закона. Обискът и претърсването са правни действия, за които администрацията е задължена, респективно оправомощена по силата на закона. В случая се касае за реализиране на предвидено правомощие в закона, свързано с ограничение при упражняването на правото на собственост, а не до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като примерно изброените по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, което изключва приложението на последната разпоредба. Обискът и претърсването не могат да се характеризират, като незаконосъобразни фактически действия, тъй като в чл. 95 ЗИНЗС, чл. 85 и чл. 86 от ППЗИНЗС са регламентирани правомощията на органа по изпълнение на наказанието да ги извърши при наличието на основанията за това. В настоящия случай основанието е чл. 85,ал.1 от ППЗИНЗС. За извършеното претърсване е съставен Протокол № 4/06.02.2021 г., които е подписан от ищеца, с изрично отбелязване, че няма възражения. В този смисъл не се установява незаконосъобразно действие, като предпоставка за претендираните неимуществени вреди.

12/ За периода от 09.05.2021 г. до 17.12.2021 г., когато е бил настанен в едно спално помещение с лишен от свобода с наказание „Доживотен затвор“, за тежко престъпление.

През посочения период ищецът е изтърпявал наказанието си „лишаване от свобода“ при условията на строг режим. Поставените на общ и строг режим се настаняват в помещения, които се заключват през нощта – чл. 52 и чл. 53 ППЗИНЗС, като изключение са тези, настанени по чл. 248 ЗИНЗС и доживотно осъдените.

Установява се, че за периода 09.05.2021 г. – 17.12.2021 г. ищецът е бил настанен в едно спално помещение с лишения от свобода М. Й. М., който е изтърпявал наказание лишаване от свобода за срок от 30 години. Към момента на настаняването на ищеца в същото спално помещение, първоначално определеният строг режим на изтъпяване на наказанието на М. е бил заменен с общ режим, считано от 26.02.2021 г. Недоказано е твърдението , че ищецът е сезирал администрацията на затвора, за това че се чувства застрашен от това лице. Видно от показанията на свид. В., лишеният от свобода М. е бил кротък и не е създавал проблеми. Ищецът не сочи причините поради които се е чувствал застрашен от посоченото лице. Следва да се посочи, че в хода на образувана проверка по жалба на ищеца до Районна прокуратура-Варна № 15922/2021 г. не е установено към жалбоподателя да са отправяни закани за убийство от посочения лишен от свобода, поради което е постановен отказ да се образува досъдебно производство от 17.02.2022 г. на прокурор при РП-Варна. Настаняването на ищеца и М. в едно и също спално помещение не е в нарушение на закона, нито обосновава извод за допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

13/ За периода 27.07.2020 г.- 05.07.2022 г. , поради неосигуряване на осветление.

Безспорно липсата на осветление представлява нарушение на чл.3,ал.1, вр. ал.2 от ЗИНЗС. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС , количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Ищецът не излага конкретни доводи, нито сочи, в какво се изразяват претендираните вреди от липсата на достатъчно осветление.

В случая не се установява, че количеството дневна светлина е в противоречие с изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Всички спални помещения в Затвора-Варна са снабдени с прозорци, които осигуряват естествено осветление през деня. Изискванията за изкуствено осветление се съдържат в Наредба № 49 за изкуствено осветление, издадена от министъра на народното здраве (обн., ДВ, бр. 7 от 23.01.1976 г. ). От ответника е приложен Протокол за изкуствено осветление № 6551-2/22.06.2020 г. за проверено съответствие на изкуственото осветление с Наредба № 49/1976 г. Не са установени нередности по отношение на количеството дневна светлина и степента на изкуственото осветление и при провеждането на Националния превантивен механизъм.

14/ За периода 27.07.2020 г.- 05.07.2022 г., когато е бил лишен от възможност да изтърпи наказанието при по-благоприятен режим.

Процедурата за замяна на режима в местата за лишаване от свобода е регламентирана в Глава 8, Раздел V на ЗИНЗС. Съгласно чл.66,ал.1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Издадената заповед по чл.66,ал.2 от ЗИНЗС подлежи на оспорване пред административния съд. Отделно от това замяната на режима в местата за лишаване от свобода се извършва въз основа на влязъл в сила индивидуален административен акт. В случая задължението, неизпълнение на което се релевира като незаконосъобразно административно бездействие, е обусловено от волеизявление на административния орган, т.е. от издаването на административен акт. В настоящето производство съдът не може да направи преценка относно наличието или липсата на предпоставки за замяна на режима за изтърпяване на наказанието.

15/ За периода 27.07.2020 г.- 05.07.2022 г., поради липса на битови условия-кухня, хладилник и готварска печка.

Липсва нормативно задължение за осигуряване от администрацията на затвора на кухня, хладилник и готварска печка в спалните помещения или на достъпно място в общите части. Чл. 84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС урежда правото на лишените от свобода на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Ответникът е осигурил изхранването на лишените от свобода в Затвора-Варна с функциониращата столова. Ищецът не твърди и не са налице доказателства, че е претърпял вреди в резултат на недостатъчна или неподходяща храна в Затвор Варна. След като ответникът няма задължение да осигури възможност за самостоятелно приготвяне на храната на лишените от свобода, не е налице твърдяното бездействие.

16/ За периода 31.12.2021 г.- 01.01.2022 г., когато е бил заключен в спалното помещение и не е имал възможност да се чуе с близките си по случай настъпването на нова година.

Съобразно чл.52,т.2 и чл.53,т.2 от ЗИНЗС лишените от свобода на строг и общ режим се настаняват в помещения, които се заключват през нощта. Съгласно чл.79,ал.1 от ППЗНЗС лишените от свобода имат право да провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги. Но тези разговори могат да се проведат само при условията на режима на изтърпяване на наказанието, т.е. по отношение на ищеца тази възможност е в рамките на деня. Не е въведено изключение в провеждането на телефонни разговори в периода на официалните празници. Ищецът не твърди наличието на неотложна нужда за провеждането на разговор, а само за отправяне на поздрави, което не е наложително и е възможно да се направи в и рамките на деня.

С оглед изложеното съдът приема , че установената от доказателствата по делото развилата се зараза с паразитни инсекти в Затвора Варна несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото достойнство. Наличието на дървеници и хлебарки в помещенията не е свързано с неизбежната степен на страдание, присъща на наказанието, а безспорно го надхвърля и е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с недостатъчните усилия на затворническата администрация по справяне с този системен проблем. Системните ухапвания, дори и знанието за наличието на дървеници в обитаваните помещения, безспорно могат да предизвикат чувство на страх от разболяване, незащитеност или малоценност, т. е. налице са доказани вреди, подлежащи на овъзмездяване по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК.

В останалата част претенциите на ищеца са неоснователни, защото твърдените евентуални вреди не са причинени от специализиран орган по изпълнение на наказанията, т. к. не е налице и акт, действие и/или бездействие, с който се нарушава чл. 3 ЗИНЗС. Поради това не са налице като елементи от фактическия състав на увреждането както причинната връзка между твърдяното бездействие, изразяващо се в недопускане до свиждане на сестрата на ищеца, липса на елементарни условия за спане, нечовешко и унизително отношение от страна на служител на администрацията на затвора, отказ за предоставяне на работа, неосигуряване на социална дейност и възпитателна работа, липса на места и условия за спортни дейности, неосигуряване на перална машина и пране на спалното бельо, препарати, материали за почистване, неосигуряване на условия за хранене в столовата на затвора, неспазване на противоепидемичните мерки, неспазване на изискването за минимална разполагаема площ на спалните помещения, непредприемане на действия при нарушение от друг лишен от свобода, настаняване в едно помещение с лишен от свобода с наказание „Доживотен затвор“, за тежко престъпление, липса на нормално осветление, лишаване от възможността да изтърпи наказание при по-благоприятен режим, неосигуряване на битови условия- кухня, хладилник и готварска печка, лишаване от възможност да поздрави близките си по случай настъпване на Нова година, така и самата неимуществена вреда, за да бъде присъдено обезщетение за нея по справедливост.

Относно размера на обезщетението: От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Интензитетът на негативното въздействие е нисък доколкото не се установи по делото, че наличието на вредителите е оказало влияние на здравословното състояние на ищеца. Релевантните оплаквания на ищеца касаят единствено наличието на дървеници и хлебарки. Няма твърдения за причинени системни ухапвания, алергични реакции и т.н. Липсват данни да е посещавал медицинския кабинет с оплаквания от ухапване от дървеници. Не се доказва непрекъснато негативно въздействие по време на целия престой в Затвор Варна, във връзка с изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или като чужда делегация. При отчитане съвкупно на интензитета на негативните преживявания, продължителността за исковия период, при съобразяване на стандарта на живот в страната и решенията на ЕСПЧ, съдът счита, че обезщетението следва да бъде определено в размер от 3000 лева за целия исков период. Предвид частичната основателността на основната претенция доказана е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 07.08.2023 г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора по искането на ответника за разноски:

Според чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС ищецът не заплаща разноски в производството, включително и за юрисконсултско възнаграждение при частично уважаване на иска. Поради това направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието да заплати на М. К. Г., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в З. Б. сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени страдания, предизвикани от бездействия на органи на ответника, довели до наличието на дървеници и хлебарки , в помещенията, в които той е бил настанен в периода 08.09.2023 г. , 15 дни през м.10.2023 г. , 15-16 януари 2023 г., 15-ти до 22 май 2023 г. и за периода 27.07.2020 г.-05.07.2022 г., което е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенциите в останалата част до пълния размер от 416 000 ( четиристотин и шестнадесет хиляди ) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Административен съд-Варна, Троен състав.