РЕШЕНИЕ
№ 978
гр. Перник, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720102563 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. Н., ЕГН: ********** от гр. П., ул.
„Л.“ № *, вх. *, ап. **, в качеството му на наследник на починалия длъжник Г. Н. Ч. срещу
„Топлофикация Перник“ АД с правно основание чл. 439 ГПК досежно неговата
наследствена ½ ид.ч. от задълженията на неговия наследодател. Ищецът твърди, че в полза
на ответника е издаден изпълнителен лист от 24.03.2010 г. по ч.гр.д. 7343/2009 г. срещу
неговия наследодател за суми в размер на 2857,40 лева главница за доставена топлинна
енергия в периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., сумата от 562,77 лв. законна лихва за
забава в периода от 01.07.2007 г. до 07.12.2009 г. ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-15.12.2009 г. до окончателното плащане и
сумата от 172,61 лева разноски.
Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 397/2010 г. по
описа на ЧСИ Е.Д., което било прекратено, а впоследствие на 25.08.2021 г. е образувано и.д.
№ 2067/2021 г. по описа на ЧСИ А.В.а. Неговият наследодател бил починал на 16.03.2013 г.
преди образуване на второто изп.дело. След образуване на делото /молба с вх.№
34871/25.08.2021г./ и след като ЧСИ бил установил от извършена проверка, че длъжника Г.
Н. Ч. бил починал съобразно данните от 22.09.2021 г. които служебно е събрала била
постъпила молба от взискателя с вх. № 40817/14.09.2021 г. ИД да се прехвърли на ЧСИ Е. Х.
с район на действие - Кюстендилски Окръжен съд, както и било изготвено съответното
съобщение от ЧСИ А. В.а с № 43103 /04.10.2021 г. че отказва да образува изпълнителното
дело пред нея и същото било изпратено на взискателя за вземане на становище.
Постъпила била молба от взискателя с вх. № 47163/18.10.2021 г. да се установят
наследниците на починалия и същите да се конституират, като не били посочени никакви
действия които се иска да извърши ЧСИ. Било с вх. № 54082 / 17.11.2021 г. входирано
удостоверение за наследници, като ЧСИ веднага била изготвила две съобщения изх. №
3571/27.01.2022 г. до наследниците - до И. Ч. получено на 01.03.2022 г. и изх. №
1
3572/27.01.2022 г. до Н. Н. получено също на 01.03.2022 г., с които по съществото си ЧСИ
ги уведомявала, че следва да заявят дали приемат наследството при което и двамата
наследници изрично били заявили че го приемат и не се отказват, което от своя страна ги
правило и страни в изпълнителното производство с правен интерес от настоящия иск, като
наследници на задълженото лице по изпълнителния лист и изпълнителното дело за цялата
сума по листа и при квоти от по 1/2 идеална част за всеки един от наследниците.
Ищецът бил установил също така, че въз основа на посочения изпълнителен лист имало
предходно изпълнително дело, а именно - изп.д. № 397/2010 г., по описа на ЧСИ Е. Д., нещо
което било отразено върху гърба на изпълнителния лист. При посещението в кантората на
ЧСИ А. В.а на 01.06.2023 г. за да се запознае със съдържанието на ИД № 2067/2021 г. било
установено следното: ИД № 2067/2021 г. по описа на ЧСИ В.а било образувано по ИЛ от
24.03.2010 г. издаден по ч.гр.д. № 7343 / 2009 г. по описа на ПРС.
В кантората на ЧСИ В.а установили, че срещу починалия му баща било заведено
изпълнително дело № 2067/2021 г. по описа на ЧСИ В.а на 25.08.2021г. с молба със
съответен вх. № 34871 / 25.08.2021 г. и по него била изготвяна ПДИ получена на 31.05.2023
г. от ищеца. Непосредствено след образуване на това ИД пред ЧСИ последния бил изготвил
искане за снабдяване с данни от 22.09.2021 г. и тогава бил установил че действителния
длъжник бил починал.
Без да съобрази в крайна сметка направеното от тях възражение, че срещу починало лице не
се образува изпълнително производство, а образуваното следва да се прекрати с всички
законови правни последици ЧСИ А. В.а била изпратила две съобщения до P C - Перник: с
изх. № 19789/13.04.2022 г. и с изх. № 19790/13.04.2022 г. с което искала от съда да изпълни
процедурата по реда на чл. 51 от ЗН.
Постъпили бил две съобщения от PC - Перник по ч.гр.д. № 2275/2022 г. и по ч.гр.д. №
2223/2022 г. според отразеното в определенията които ги придружават, че производствата в
крайна сметка се прекратяват и ПРС по ч.гр.д. № 2275/2022 г. изпраща по подсъдност
същото на PC - Дупница входирано при ЧСИ А. В.а с вх. № 20243/27.04.2022 г., а по
второто ч.гр.д. № 2223/2022 г. се изпраща по подсъдност на PC - Кюстендил входирано при
ЧСИ А. В.а с вх. № 20244/27.04.2022 г.
Съответно за изпратени до P C - Дупница съобщения с изх. № 25782/25.05.2022 г. със
отразено искане по реда на чл. 429 ГПК и второ с изх. № 25783/25.05.2022 г. и са входирани
нови съобщения с № 26798/08.06.2022 г. от P C - Дупниица че ч.гр.д. № 913 / 2022 г. е
прекратено и второ с вх. № 26800/08.06.2022 г. от PC - Кюстендил, че изпраща същото по
компетентност на PC - Дупница.
Входирано било съобщение по ч.гр.д. № 1151/2022 г. по описа на PC - Дупница с което се
указва на ЧСИ А. В.а да внесе по сметка на ДРС 300 лева депозит за особен представител,
нещо което тя естествено не била направила.
Входирано било с № 51656/16.11.2022 г. съобщение че ч.гр.д. № 1151/22 г. ДРС е насрочено
за 13.12.2022 г. и било последвало ново второ съобщение пак от ДРС с № 56777/19.12.2022
г. че ч.гр.д. № 1151/22 г. ДРС било пренасрочено за 14.02.2023 г., както и било входирано
съобщение с вх. № 9483/28.02.2023 г., ведно с препис на Решение по делото от което се
установявало че е вписано че не се отказва настоящия ищец от наследството оставено му от
неговия наследодател - баща му - длъжника по изпълнителния лист.
След получаване на горните документи, ЧСИ А. В.а събира данни за И. Ч. на 07.03.2023 г. и
прави справки за налични ТД с вх. № 9952/07.03.2023 г., справка в НАП с № 9954 /
07.03.2023 г. и справка с вх. № 9953/07.03.2023 г., както и входирана справка за
регистрирани банкови сметки № 9958/07.03.2023 г.
Едва тогава била изготвена ПДИ изх. № 10405/07.03.2023 г. до длъжника И. Ч. според която
тя дължала: 367.70 лева неолихвяема сума, 1428.70 лева главница, 1929.96 лева лихви, 2.60
2
лева присъдени разноски и 105.00 лева разноски по и.д. както и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 386.78 лева, както и други суми дължими до този момент в
общ размер на 50 лева или общото задължение към 07.03.2023 г. възлизало общо на 4270.23
лева, дължими от нея длъжника.
Изготвено било запорно съобщение № 10406/07.03.2023 г. до ЦКБ за налагане на запор на И.
Ч. получено от банката на 17.03.2023 г., като е постъпил и отговор от същото с вх. №
13915/24.03.2023 г. че била удържана сумата от 2083.47 лева, като от тази сума на
взискателя ЧСИ била превела 1840.47 лева
Едва на 11.05.2023 г. взискателя с нарочна молба с вх. № 20898/11.05.2023 г. бил поискал
конституирането на настоящия ищец - Н. Г. Н., като било поискано и да се присъединят и 25
лева като задължение направени разноски пред ДРС в частното гражданско дело, нещо
което било недопустимо.
ЧСИ А. В.а събира данни за Н. Г. Н. на 17.05.2023 г. и прави справки в НАП с №
21360/17.05.2023 г., втора с № 21362/17.05.2023 г., трета с № 21361/17.05.2023 г. и била
входирана справка за наличните банкови сметки № 21363/17.05.2023 г.
Едва тогава била изготвена ПДИ изх. № 22893/17.05.2023 г. до длъжника Н. Г. Н. според
която той дължи: 367.70 лева неолихвяема сума, 1428.70 лева главница, 1962.13 лева лихви,
2.60 лева присъдени разноски и 159.00 лева разноски по и.д. както и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 392.75 лева, както и други суми дължими до този момент в
общ размер на 80 лева или общото задължение към 17.05.2023 г. възлизало общо на 4392.88
лева, дължими от него длъжника.
Изготвено било и запорно съобщение № 22894/17.05.2023 г. до работодател, второ ЗС №
22895/17.05.2023 г. до Ти Би АЙ Банк получена на 26.05.2023 г. трето ЗС №
22896/17.05.2023 г. до Общинска банка и четвърто с № 22897/17.05.2023 г. до Юробанк, като
е постъпил отговор от Ти Би АЙ Банка.
До момента на образуване на ИД на 25.08.2021 г. от взискателя реално не били извършвани
и никакви годни да спрат или прекъснат давността изпълнителни действия за конкретното
вземане по ИЛ от 24.03.2010 г. Твърди, че на гърба на ИЛ от 24.03.2010 г. бил поставен
печат върху който била нанесена информация относно предходно образувано и прекратено
по силата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнително дело № 397/2010 г., образувано на
непосочена дата /липсва отбелязване/, с отразена дата на връчване на ПДИ на 09.02.2011 г. и
дата на прекратяване на ИД на 14.01.2020 г. описано от ЧСИ Е. Д..
ЧСИ Е. Д. била издала и предоставила срещу подпис Писмо изх. № 02295/01.06.2023 г.
според информацията в което се установявало, че ИД № 397/2010 г. било образувано на
основание молба на взискателя Топлофикация Перник АД с вх. № 5809/21.05.2010 г. с
изпълнителен лист от 24.03.2010 г. издаден по ч.гр.д. № 7343/2009 г. на PC Перник, като на
18.01.2011 г. била изготвена ПДИ. Длъжникът бил търсен за връчване на адрес, но не бил
открит и не било разлепено уведомление, по изпълнителното дело в смисъл на сега
действащия закон - „валидно изпълнително действие” не било извършвано валидно
изпълнително действие, по стария закон били извършвани само справки. По изпълнителното
дело нямало постъпили суми и на 14.01.2020 г. ИД № 397/2010 г. било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1. т. 8 и изпълнителния лист бил върнат на взискателя.
Заявява, че производството по второто ИД било образувано на 25.08.2021 г. въз основа на
изпълнителен лист от 24.03.2010 г. издаден по гр. дело № 7343 / 2009 г. по описа на ПРС.
Изпълнителният лист бил издаден в закрито производство по реда на чл. 410 и следващите
от ГПК за твърдени задължения за периода м. 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. за адрес гр. П.,
ул. „Л.” бл. *, вх. *, ет. *, ап. ** и на името на длъжник Г. Н. Ч.
По изпълнителен лист взискателят претендирал сума, представляваща за него непогасено
задължение за този период от Г. Н. Ч. в размер на общо задължение от 2857.40 лв. главница
3
за периода м. 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. ведно със законната лихва в размер на 562.77
лева за периода от 01.07.2007 г. до 07.12.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 15.12.2009 г. до окончателното изплащане
на вземането и направените разноски по делото в общ размер на 172.61 лева.
Първоначално въз основа на посоченият лист било образувано изпълнително дело №
397/2010 г. по опис на ЧСИ Е. Д.. Видно от печата, поставен на гърба на изпълнителния
титул делото не се установявало кога било образувано това ИД и налице била само датата на
връчване на ПДИ - 09.02.2011 г. и датата на прекратяването му 14.01.2020 г., което само по
себе си и с оглед издаденото удостоверение от ЧСИ Е. Д. се установявали относимите факти
и обстоятелства касателно погасяването по давност на вземанията, както и на правото на
принудителното им събиране вкл. до датата на образуване на второто ИД пред ЧСИ А. В.а
на 25.08.2021 г., а реално и това в настоящия случай като задължение да се установи било в
доказателствена тежест на ответното дружество и следвало да се приеме, че именно то било
това което следва да установява изпълнителни действия и времето през което са извършвани
за да се установи прекъсване на давността със такива в негова полза. ЧСИ бил прекратил
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с влязло в законна сила
Постановление за прекратяване, като едва ли това била датата отразена върху печата му
14.01.2020 г., но и установяване на датата на прекратяването на това ИД също било в тежест
на ответното дружество, вкл. и че през времето от образуване на първото ИД пред ЧСИ Е. Д.
до момента на прекратяването му на 14.01.2020 г. били предприемани каквито и да било
изпълнителни действия годни да спрат или прекъснат давността на вземанията.
Твърди, че в рамките на тук посоченото принудително изпълнение не са извършени
действия водещи до прекъсване на погасителната давност, поради което моли съда да
приеме за установено, че за ответника не съществува право на принудително изпълнение за
посочените в исковата молба суми, за които е издаден изпълнителен лист.
Моли съдът да признае за установено, че Н. Г. Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. Л. *,
вх. *, ап. **, в качеството му на наследник на починалия Г. Н. Ч., ЕГН: ********** и на 1/2
ид.ч. от наследството на същия НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република”,
сумите по Изпълнителен лист, издаден на 24.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 7343 по описа
на ПРС за 2009г, възлизащи на 1428.70 лева главница /представляващи 1/2 част от общия
размер на главницата от 2857.40 лева/, за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2007г. до 30.04.2009г; 281.39 дева - законна лихва за забава на месечните плащания
/представляващи 1/2 част от общия размер на законната лихва от 562.77 лева/ за периода
01.07.2007г. до 07.12.2009г., както и направените по делото разноски в общ размер на 86.31
лв. / представляващи 1/2 част от общия размер на същите - 172.61 лева/, като погасени по
давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В о.с.з. ищецът редовно призован не се явява лично и се представлява от процесуален
представител по пълномощие адв. В.. Същият заявява, че поддържат предявените искове и
молят същите да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендира сторените по
делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В о.с.з. ответникът се представлява от представител по пълномощие юрисконсулт С., която
моли съдът да постанови решение, съобразно събраните по делото доказателства.
Претендира сторените по делото разноски.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
4
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими,
тъй като към момента на подаването на исковата молба на 15.06.2023 г. е налице висящо
изпълнително производство по изп.д. № 2067/2021 г. на ЧСИ А.В.а, поради което и следва
да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 24.03.2010 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № от 18.12.2009 г. по ч.гр.д. №7343 /2009 г. по описа на
Пернишкия РС, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който
наследодателя на ищцата Г. Н. Ч. бил осъден да заплати на ответника главница в размер на
сумата от 2857,40 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., сумата от 562,77 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.07.2007 г. до 07.12.2009 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.12.2009 г. до окончателното й плащане, сумата от 172,61 лв., като
въз основа на този изпълнителен лист е образувано на изп.д. № 397/2010 г. на ЧСИ Е. Д. и
изп.д. № 2067 /2021 г. на ЧСИ А. В.а.
По делото се установи от приетите доказателства, че по изп.д. № 397/2010 г. на ЧСИ Е. Д.,
образувано по молба на взискателя на 21.05.2010 г. На 18.01.2011 г. е била изготвена
покана за доброволно изпълнение, като длъжникът не е бил намерен и е било залепено
уведомление. По това изпълнително дело не са били извършвани валидни изпълнителни
действия, а са били извършвани единствено справки. На 14.01.2020 г. изп.д. № 397/2010 г.
на ЧСИ Е. Д. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителния лист е
бил върнат на взискателя.
Въз основа на същият изпълнителен лист е било образувано второто изп.д. № 2067/2021 г.
на ЧСИ В.а на 25.08.2021 г. срещу починалото лице Г. Н. Ч., който е бил починал на
16.03.2013 г. съгласно представеното удостоверение за наследници, което обстоятелство е
отделено като безспорно между страните. По него била изготвяна ПДИ получена на
31.05.2023 г. от ищеца. Непосредствено след образуване на това ИД пред ЧСИ последния
бил изготвил искане за снабдяване с данни от 22.09.2021 г. и тогава бил установил че
действителния длъжник бил починал.
Без да съобрази в крайна сметка направеното от тях възражение, че срещу починало лице не
се образува изпълнително производство, а образуваното следва да се прекрати с всички
законови правни последици ЧСИ А. В.а била изпратила две съобщения до P C - Перник: с
изх. № 19789/13.04.2022 г. и с изх. № 19790/13.04.2022 г. с което искала от съда да изпълни
процедурата по реда на чл. 51 от ЗН.
Постъпили бил две съобщения от PC - Перник по ч.гр.д. № 2275/2022 г. и по ч.гр.д. №
2223/2022 г. според отразеното в определенията които ги придружават, че производствата в
крайна сметка се прекратяват и ПРС по ч.гр.д. № 2275/2022 г. изпраща по подсъдност
същото на PC - Дупница входирано при ЧСИ А. В.а с вх. № 20243/27.04.2022 г., а по
второто ч.гр.д. № 2223/2022 г. се изпраща по подсъдност на PC - Кюстендил входирано при
ЧСИ А. В.а с вх. № 20244/27.04.2022 г.
Съответно за изпратени до P C - Дупница съобщения с изх. № 25782/25.05.2022 г. със
отразено искане по реда на чл. 429 ГПК и второ с изх. № 25783/25.05.2022 г. и са входирани
нови съобщения с № 26798/08.06.2022 г. от P C - Дупница че ч.гр.д. № 913 / 2022 г. е
прекратено и второ с вх. № 26800/08.06.2022 г. от PC - Кюстендил, че изпраща същото по
компетентност на PC - Дупница.
Входирано било съобщение по ч.гр.д. № 1151/2022 г. по описа на PC - Дупница с което се
указва на ЧСИ А. В.а да внесе по сметка на ДРС 300 лева депозит за особен представител,
нещо което тя не била направила.
Входирано било с № 51656/16.11.2022 г. съобщение че ч.гр.д. № 1151/22 г. ДРС е насрочено
5
за 13.12.2022 г. и било последвало ново второ съобщение пак от ДРС с № 56777/19.12.2022
г. че ч.гр.д. № 1151/22 г. ДРС било пренасрочено за 14.02.2023 г., както и било входирано
съобщение с вх. № 9483/28.02.2023 г., ведно с препис на Решение по делото от което се
установявало че е вписано че не се отказва настоящия ищец от наследството оставено му от
неговия наследодател - баща му - длъжника по изпълнителния лист.
След получаване на горните документи, ЧСИ А. В.а събира данни за И. Ч. на 07.03.2023 г. и
прави справки за налични ТД с вх. № 9952/07.03.2023 г., справка в НАП с № 9954 /
07.03.2023 г. и справка с вх. № 9953/07.03.2023 г., както и входирана справка за
регистрирани банкови сметки № 9958/07.03.2023 г.
Едва тогава била изготвена ПДИ изх. № 10405/07.03.2023 г. до длъжника И. Ч. според която
тя дължала: 367.70 лева неолихвяема сума, 1428.70 лева главница, 1929.96 лева лихви, 2.60
лева присъдени разноски и 105.00 лева разноски по и.д. както и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 386.78 лева, както и други суми дължими до този момент в
общ размер на 50 лева или общото задължение към 07.03.2023 г. възлизало общо на 4270.23
лева, дължими от нея длъжника.
Изготвено било запорно съобщение № 10406/07.03.2023 г. до ЦКБ за налагане на запор на И.
Ч. получено от банката на 17.03.2023 г., като е постъпил и отговор от същото с вх. №
13915/24.03.2023 г. че била удържана сумата от 2083.47 лева, като от тази сума на
взискателя ЧСИ била превела 1840.47 лева
Едва на 11.05.2023 г. взискателя с нарочна молба с вх. № 20898/11.05.2023 г. бил поискал
конституирането на настоящия ищец - Н. Г. Н., като било поискано и да се присъединят и 25
лева като задължение направени разноски пред ДРС в частното гражданско дело, нещо
което било недопустимо.
ЧСИ А. В.а събира данни за Н. Г. Н. на 17.05.2023 г. и прави справки в НАП с №
21360/17.05.2023 г., втора с № 21362/17.05.2023 г., трета с № 21361/17.05.2023 г. и била
входирана справка за наличните банкови сметки № 21363/17.05.2023 г.
Едва тогава била изготвена ПДИ изх. № 22893/17.05.2023 г. до длъжника Н. Г. Н. според
която той дължи: 367.70 лева неолихвяема сума, 1428.70 лева главница, 1962.13 лева лихви,
2.60 лева присъдени разноски и 159.00 лева разноски по и.д. както и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 392.75 лева, както и други суми дължими до този момент в
общ размер на 80 лева или общото задължение към 17.05.2023 г. възлизало общо на 4392.88
лева, дължими от него длъжника.
Изготвено било и запорно съобщение № 22894/17.05.2023 г. до работодател, второ ЗС №
22895/17.05.2023 г. до Ти Би АЙ Банк получена на 26.05.2023 г. трето ЗС №
22896/17.05.2023 г. до Общинска банка и четвърто с № 22897/17.05.2023 г. до Юробанк, като
е постъпил отговор от Ти Би АЙ Банка.
До момента на образуване на ИД на 25.08.2021 г. от взискателя реално не били извършвани
и никакви годни да спрат или прекъснат давността изпълнителни действия за конкретното
вземане по ИЛ от 24.03.2010 г. Видно от гърба на ИЛ от 24.03.2010 г. бил поставен печат
върху който била нанесена информация относно предходно образувано и прекратено по
силата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнително дело № 397/2010 г., образувано на
непосочена дата /липсва отбелязване/, с отразена дата на връчване на ПДИ на 09.02.2011 г. и
дата на прекратяване на ИД на 14.01.2020 г. описано от ЧСИ Е. Д.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили
след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск
и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт
6
факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният
иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен
състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с
неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. №
397/2010 г. е било образувано на 21.05. 2010 г. или преди постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което към него
се прилагат разрешенията на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС намира приложение, тъй като изпълнителното
производство е образувано на 21.05.2010 г. преди постановяване на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен образуване на
изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по
същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поради
липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително
събиране на дълга след 21.05.2010 г., в продължение на повече от две години взискателят не
е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното
дело е перемирано към 21.05.2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на
закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване,
към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил
своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 397/2010 г. е перемирано на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 21.05.2012 г. По изложените съображения съдът
намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от
28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, какъвто е
7
настоящия случай. Изп. д. № 397/2010 г. е било образувано на 21.05.2010 г.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
какъвто е настоящия, случай не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. В настоящият
случай това ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. намира приложение, тъй като процесното
изпълнително производство изп. д. № 397/2010 г. е било образувано на 21.05.2010 г. преди
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на процесните вземания е
започнала да тече на 26.06.2015 г. и е изтекла в този случай на 26.06.2020 г., а исковата
молба е подадена на 07.06.2023 г. Предвид горното към 25.08.2021 г., когато е било
образувано второто изпълнително дело № 2067/2021 г. на ЧСИ А. В.а предвидената в
чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна погасителна давност е изтекла, поради което и
обективираните в процесния изпълнителен лист вземания на ответното дружество са
погасени по давност. На 18.10.2021 г. взискателят е депозирал молба да бъде прекратено
производството по отношение на длъжника Г. Ч., тъй като същият бил починал и да бъдат
конституирани на негово място неговите наследници. Това изпълнително действие е било
извършено след погасяването на вземанията по давност на 26.06.2020 г. Представено е било
удостоверение за наследници на същото, от което е видно, че е починало на 16.03.2013 г. и е
оставило като свои наследници двама сина- ищеца и и неговата майка Иванка Илиева
Чавкова. ЧСИ А. В.а на основание чл. 429 ГПК е изпратила на основание чл. 429 ГПК
съобщения до двамата наследници на 27.01.2022 г., с което им се указва на основание чл. 51
ЗН, че имат двуседмичен срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от
наследството на техния наследодател Г. Ч.. Същото изпълнително дело обаче е образувано
след 26.06.2020 г., когато вече е изтекла петгодишната погасителна давност по отношение
на процесните вземания.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца, не дължи на
ответника своята наследствена ½ ид.ч. от обективираното в процесния изпълнителен лист
вземане срещу неговия наследодател, поради погасяването му по давност.
По разноските:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е
представил списък по чл.80 от ГПК. Ответникът в случая не е направил признание на иска
по см. на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед изхода на спора съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 602,66 лв. Съдът счита за
неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като същото е под
минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т.2 от НМРАВ равняващ се на 659,28 лв.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.Перник, ж.к.
“Мошино“, ТЕЦ „Република“, че Н. Г. Н., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Л.“ № *, вх. *, ап.
8
**, в качеството му на наследник на починалия длъжник Г. Н. Ч., НЕ ДЪЛЖИ на
“Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.Перник, ж.к.
“Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумите по Изпълнителен лист, издаден на 24.03.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. № 7343 по описа на ПРС за 2009г, възлизащи на 1428.70 лева главница
/представляващи 1/2 част от общия размер на главницата от 2857.40 лева/, за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г; 281.39 дева - законна лихва за
забава на месечните плащания /представляващи 1/2 част от общия размер на законната
лихва от 562.77 лева/ за периода 01.07.2007г. до 07.12.2009г., както и направените по делото
разноски в общ размер на 86.31 лв. / представляващи 1/2 част от общия размер на същите -
172.61 лева/, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********,
адрес на управление: гр.Перник, ж.к. “Мошино“, ТЕЦ „Република“, да заплати на Н. Г. Н.,
ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Л.“ № *, вх. *, ап. ** сумата от 602,66 лева,
представляваща общ размер на сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9