Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 378
08.06.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева -
Ранчева при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Чиркалева АНД (К) № 121 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.И.Г., подадена
чрез адв. П. В. К. - Д., с посочен съдебен адрес: ***, против Решение №80 от 29.12.2021
г., постановено по АНД №369 по описа на Районен съд – Харманли за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. В същото съдът
правел правилна констатация, че с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 18.01.2021г., влязло в сила на 24.02.2021г. било
прекратено наказателното производство по ДП №339/2020 година по описа на РУ –
Харманли, водено срещу С.И.Г., като постановлението за прекратяване, ведно с
материалите по досъдебното производство, било изпратено на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. Стара Загора, за налагане на административно
наказание по отношение на същия. На 19.05.2021г. бил съставен АУАН серия
А-2020, бл. №****** за нарушение, извършено от жалбоподателя на 05.08.2020г.,
въз основа на който било издадено и обжалваното Наказателно постановление
№43-0000586/24.06.2021г. от Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“ – Стара Загора, като никъде – нито в АУАН, нито в НП не било
посочено, че същите се издават на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН въз основа на
постановление на РП – Харманли за прекратяване на досъдебно производство.
Неправилно съдебният състав направил необоснован и несъответен на
доказателствата извод, че при издаването на НП и АУАН не били допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. Неправилен бил и изводът на съда, че нарушение от
административнонаказващия орган на разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН
„не се явява от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не се
нарушават правата на нарушителя“, въпреки, че твърдяното нарушение затруднявало
сериозно правото на защита на наказаното лице. На второ място се сочи, че
обжалваното решение било изцяло немотивирано досежно по-голямата част от
изложените от страна на жалбоподателя пред районния съд оплаквания. Не били
обсъдени всички доводи в жалбата и пледоарията по същество. Съдът изобщо не
обсъдил твърденията за недоказаност на извършеното административно нарушение и
представения в тази връзка граждански договор №2 от 01.08.2020г. Тезата на
жалбоподателя не била чисто защитна, а се
подкрепяла и от събраните гласни доказателства. Процесуалното нарушение
било съществено и неотстранимо, а като не отчел същото, съдебният състав
постановил решението си при неправилно
приложение на материалния закон. Разпитаните свидетели – актосъставителят и свидетелят
по акта, изцяло подкрепяли същата, но неясно защо съдът напълно пренебрегнал
показанията им, че лично не са снели обяснения от свидетеля Д. П.и наред с
това, отново непонятно защо съдът приел, че показанията им категорично установяват фактическата обстановка, описана
в акта за установяване на административно нарушение. На следващо място, в
процеса на контрол на наказателното постановление, съдебният състав не обсъдил
възможността за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН, въпреки представените с
жалбата доказателства за изключително влошеното здравословно и имотно състояние на жалбоподателя. В
настоящия случай, още в хода на административнонаказателното производство
административнонаказващият орган не изпълнил вмененото му задължение по чл.53 ал.1 от ЗАНН. Липсвали данни за
съображенията и мотивите да не се приложи привилегията на закона, а също така
липсвали данни и за съображенията и мотивите на наказващия орган да приложи
чл.53 ал.1 от ЗАНН, като отново не били обсъдени обстоятелствата в тази насока.
След като в случая това не било направено, била налице предпоставка за отмяна
на наказателното постановление. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и
взето предвид и от съда. Липсата на данни за съображенията и мотивите за неприлагането
на чл.28 от ЗАНН представлявало нарушение на материалния закон, опорочаващо
правилността на издаденото наказателно постановление. Моли се за отмяна на
решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на
Районен съд – Харманли.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №80 от 29.12.2021г., постановено
по АНД №369/2021г., Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно
постановление №43-0000586 от 24.06.2021г., издадено от Директор на РД „АА“
Стара Загора, с което на С.И.Г., за нарушение на чл.6 ал.1 от Закон за
автомобилните превози (ЗАвтП) и на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, е
наложена глоба в размер на 2 000 лева.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Приел е за
доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в
АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Изложени са и съображения, че
наложеното административно наказание е определено в съответствие с предвиденото
в закона.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила,
които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по
никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.6 ал.1 от Закон за
автомобилните превози, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на
превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално
компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз,
издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които
превозвачът извършва дейността.
В чл.93 ал.1 от Закон за автомобилните превози е посочено, че водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1.
глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е
достигнал и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател
административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и
пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи съставомерността на
описаното в НП нарушение. При така събраните доказателства за настоящата
инстанция не остава никакво съмнение относно осъществяването както от
обективна, така и от субективна страна на вмененото деяние именно от
касационния жалбоподател по начина и във времето, посочени в оспореното НП.
В тази връзка и доколкото изложените от районния съд
мотиви за потвърждаване на наказателното постановление изцяло се споделят от
настоящия състав, не е необходимо преповтарянето им, а на основание чл.221 ал.2
изр.2 от АПК се препраща към тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен
съд Харманли правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното
постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №80 от 29.12.2021г.,
постановено по АНД №369/2021г. по описа на Районен съд - Харманли.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.