МОТИВИ: срещу подсъдимия И.П.К. *** е предявено обвинение по чл. 151 ал.1 във вр.
с чл. 26 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимия признава вината си, дава обяснения по реда на чл. 222
от НПК.
По искане на подсъдимия И.К. и неговия защитник, делото бе разгледано по
реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК -
съкратено съдебно следствие, като съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК
подсъдимия призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласи да не се
събират доказателства относно тези факти.
Въз основа направеното самопризнание от подсъдимия И.К.,
съпоставено с показанията на свидетелите В.М.Н., С.К.М., Б.Й.Й., Т.И.П., като и
останалите писмени материали, съдържащи се в ДП № 469/2019г. по описа на РУ
Габрово, всички приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото, както следва: Протокол за освидетелстване
/оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето,
заключението на съдебно психиатрична и психологична експертиза, справка
за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, писмо от РУ Габрово от
сътрудник социални дейности, заместващ ръководителя на ЦНСТДБУ, формуляр за докладване на случай при съмнение
за насилие или друга рискова ситуация, Протокол за доброволно предаване, съдът
намери за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката В. М. Н. е родена на ***г. и скоро след
това грижите за нейното отглеждане поела баба й И.Г. ***. Последната живеела на
семейни начала без сключен граждански брак с подсъдимия И.П.К. ***. Отношенията между подсъдимия и В. били добри.
На неустановена дата на 2014г. възползвайки се от
малолетието и наивността на В., подсъдимия осъществил полов акт с нея, като
пострадалата се съгласила на това доброволно, без да е принуждава.
За времето от неустановена дата на 2014г. до
неустановена до месец май 2018г., както в къщата на улица „*****” №4 в гр.
Габрово, използвайки временното
отсъствие от дома на бабата на В., И. И.,
така и в покрайнините на града, в лек автомобил, подсъдимият К. осъществявал
полови актове с малолетната, като това ставало с периодничност веднъж месечно.
Съвкупляването продължило по същия начин и
периодичност и след месец май 2018г., когато свидетелката В.Н. навършила 14
годишна възраст.
Последният полов акт би осъществен на неустановена
дата през месец април/май 2019г,. когато подсъдимият И.К. с мобилния си телефон
направил снимки по време на акта.
От 15.10.2018г. свидетелката В.Н. е настанена в
Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания- гр. Габрово, в
жилище на улица „Чардафон” № 12 заедно с други лица, между които е и
свидетелката С.М..
На 10.08.2019г. подсъдимият К. изпратил направените
от него снимки в профила във „Фейсбук” на свидетелката С.М.. Снимките
свидетелката М. показала на свидетелката Б.Й. - сътрудник социални дейности в
ЦНСТДБУ и която към този момент замествала ръководителя на центъра. Виждайки
снимките, свидетелката Й. подала сигнал в РУ Габрово.
От заключението на съдебно психиатрично -
психологичната експертиза е видно, че
свидетелката В.М.Н. при осъществените сексуални отношения с подсъдимия К. за периода от неустановена дата на 2014г. до
неустановена дата през месец май 2018г.
е разбирала тяхното свойство и значение. Същата може правилно да
възприема и възпроизвежда фактите за посочения период, като може да участва в
качеството на свидетел в наказателното производство.
Така установената обстановка е
предмет на оспорване от подсъдимия И.К.. Същият призна изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да се не събират
други доказателства досежно тези факти.
Заявява, че съжалява за стореното.
Самопризнанието направено от подсъдимия И.К. се
подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, които са абсолютно
еднозначни и са в такава взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, налагат категоричния и несъмнен извод, относно авторството на
деянието и начина му на извършване.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимият И.К. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 151 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Съдържащите се в очертаната правна норма признаци
визират умишлено съвкупление с лице, ненавършило 14-години /извън обсега на
криминализираните в чл. 152 НК хипотези на изнасилване/, на каквато дейност
сочи конкретиката по настоящото дело.
В инкриминирания период, подсъдимия И.К. е
осъществявал периодично полови актове с малолетната Н., при наличието на
изискуемите интелектуални и волеви характеристики на предвидената форма на
вина, а именно пряк умисъл.
Деецът е съзнавал, че извършва съвкупление, желае
неговото осъществяване, като осъзнавал възрастта на пострадалата.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и
подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички останали обстоятелства имащи значение за
определяне размера на наказанието и наложи наказание при приложение на разпоредбата на чл. 58 а ал.1
от НК –
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, предвид настъпила
реабилитация.
Самопризнанието не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството
по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия защитник
желание и от това следва определяне на наказание при приложението на чл. 58 а
от НК.
Отегчаващи вината обстоятелства – много ниската
възраст на пострадалата от престъплението, която е полово незряла и поради това
се застрашава в много висока степен нейното нормално физическо и психическо
развитие.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия, като деец е занижена предвид съдебното му
минало.
Степента на обществена опасност на деянието е висока,
същото засяга охранявани обществени
отношения, които осигуряват и съблюдават половия морал и правилното духовно и
физическо развитие на подрастващите. Малолетните не могат да формират правно
валидна воля и поради това законодателят е приел, че извършването на подобни деяния е достатъчно общественоопасно, за да се
защитят подрастващите от действия застрашаващи правилното им физическо и
духовно развитие.
При така извършеният анализ и отчитайки
изключителната морална укоримост на извършеното от подсъдимия, съдът счете,
че наказанието следва да бъде определено
към средния размер, а именно ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Преценявайки всички обстоятелства и съобразявайки се с правилото на чл. 35 ал.3
от НК, че наказанието трябва да е
съответно на престъплението, съдът намира, че следва да бъде наложено наказание
именно в посоченият размер.
Така определеното наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода съобразно правилото на
чл. 58 а ал.1 от НК следва да бъде намалено с 1/3 или същото се явява в размер на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид
размера на наказанието, фактът, че подсъдимият не е осъждан, съдът
счете, че за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното му
изтърпяване.
Налице са
предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. При
определяне размера на изпитателния срок съдът отчете тежестта на извършеното
деяние и счете, че съответен се явява изпитателен срок в размер на четири
години.
На осн. чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
определеното общо наказание лишаване от свобода в размер на две години, за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Така определеното по вид, размер и начин на
изтърпяване наказание съдът счита за справедливо, съответно на извършеното,
както и че с него ще се постигнат целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия И.П.К. да заплати направените по
делото разноски в размер на 403,20 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на осн. чл.
189 ал.3 от НПК.
Вещественото доказателство – 1 брой
СД, след влизане в сила на присъдата да остане към делото.
Причини за
извършване на деянието - незачитане на половата неприкосновеност.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: