№ 246
гр. Русе, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500214 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.
София чрез ОПУ-Русе против решение №1071/08.12.2021 г., постановено по
гр.д.№2134/2021 г. на Русенския районен съд, с което е признато за
установено съществуването на вземане на ЗК „Лев Инс“ АД-София за сумата
в размер на 821.96 лв.- главница, представляваща суброгационна претенция,
произтичаща от изплатено застрахователно обезщетение за щети на лек
автомобил с рег. № ****, настъпило на 27.03.2018 г. на Дунав мост, с вкл. 10
лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от
05.10.2020 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 184.04 лв. лихва
за забава за периода 16.07.2018 г.- 29.09.2020 г. по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №47819/2020 г. по описа на СРС и е осъдена да заплати
направените разноски. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което
искът се отхвърли. Иска присъждане на направените разноски за
1
производството.
Ответникът по жалбата ЗК „Лев инс“ АД- гр.София е подал отговор по
реда на чл.263 от ГПК, в който взема становище за неоснователно на жалбата.
Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
Претендира направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата и трето лице помагач „ Пътинжинеринг“ АД-
гр.Русе счита жалбата за основателна по съображенията, изложени в
отговора.
Ответникът по жалбата и трето лице- помагач „“Хидрострой“ АД-
гр.София счита жалбата за основателна по изложените в отговора
съображения.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявеният от ЗК „Лев инс“
против жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от ГПК- за
установяване на вземане сумата в размер на 821.96 лв.- главница,
представляваща суброгационна претенция, произтичаща от изплатено
застрахователно обезщетение за щети на лек автомобил с рег. № ****,
настъпило на 27.03.2018 г. на Дунав мост, с вкл. 10 лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2020 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 184.04 лв. лихва за забава за
периода 16.07.2018 г.- 29.09.2020 г. по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №47819/2020 г. по описа на СРС.
Установено е, че в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 47819/2020 г. по описа на СРС за сумата в размер на сумата в
размер на 821.96 лв.- главница, представляваща суброгационна претенция,
произтичаща от изплатено застрахователно обезщетение за щети на лек
автомобил с рег. № ****, настъпило на 27.03.2018 г. на Дунав мост, с вкл. 10
2
лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от
05.10.2020 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 184.04 лв. лихва
за забава за периода 16.07.2018 г.- 29.09.2020 г. и за направените разноски.
Заповедта за изпълнение е оспорена от длъжника с възражение по чл.414
от ГПК, поради което кредиторът е предявил иск за установяване на
вземането си в законоустановения срок.
Тези факти обуславят допустимостта на предявеният иск, поради което
същият правилно е разгледан по същество.
В производството в доказателствена тежест на кредитора е до установи
вземането си както по основание, така и по размер.
В настоящият случай застрахователното дружество- кредитор е навело
твърдения, че вземането му- предмет на издадената заповед за изпълнение,
представлява регресно притезание за изплатено застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди на МПС от проявеното бездействие от
страна на жалбоподателя.
Изложените от кредитора фактически твърдения сочат, че същият
основава вземането си на разпоредбата на чл.410 от КЗ.
Съгласно цитираната правна норма с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя
по имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на
вредите, следва да са налице следните елементи от фактическия състав на
правната норма: наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен с увреденото лице с период на покритие към момента на настъпване
на застрахователното събитие, възникнало право на застрахования срещу
причинителя на вредата и извършено валидно плащане от застрахователя.
По делото в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и с приетата в
първоинстанционното производство експертиза е установено, че за лек
3
автомобил „БМВ“ с рег.№ ***** е сключена имуществена застраховка
„Каско“ със застрахователна полица № 93001710095619 на 06.11.2017 г. със
срок на валидност от 07.11.2017 г.- 06.11.2018 г.
Въз основа на уведомление от водача на МПС- В.З.М. е образувана
застрахователна преписка. В уведомлението водачът е посочил, че на
27.03.2018 г. на Дунав мост - трасе за вход към Република България е
реализирал ПТП с горепосочения автомобил като преминал през
несигнализирана неравност на пътното платно – отломка от пътната настилка
(парче асфалт), в резултат на което са увредени предна броня, предна лява
джанта, предна лява гума и преден ляв подкалник на автомобила.
Мястото на произшествието е посетено от служители на Пътна полиция
при ОД МВР – Русе и е съставен констативен протокол за ПТП.
Въз основа на уведомлението, с приложен протокол за ПТП в ЗК “ Лев
Инс“ АД- гр.София е заведена щета №0017-1261-18-450598, извършен е
оглед и опис на настъпилите по автомобила щети, определено е и на
25.05.2018 г. е изплатено на пострадалото лице застрахователно обезщетение
в размер на 811,96 лв.
С регресна покана, получена от ОПУ – Русе на 17.07.2018г.
застрахователното дружество е претендирало от ответника сумата от 811,96
лв. на основание чл. 410, ал.1 КЗ.
За установяване на механизма на ПТП и вредите в производството са
събрани писмени доказателства, свидетелските показания на водача на
автомобила и е назначена САТЕ.
Показанията на св.М са подробни, последователни и логични и
установяват мястото на ПТП, механизма на настъпването му, така както е
посочено и в съставения протокол за ПТП и правилно са кредитирани от
първоинстанционният съд.
Свидетелят е установил, че на горепосочената дата се прибирал от
Румъния към България с автомобила си. В българския участък на Дунав мост
се разминал с два камиона, единият от който изхвърлил парче, „голяма буца“
асфалт, което той не успял да избегне и през което преминал автомобилът.
При преминаването на автомобила през това парче асфалт се чул силен
трясък, трудно овладял автомобила, а след като слязъл установил, че предната
4
му лява джанта е разделена на две части. Парчето асфалт останало под колата.
Скоростта на автомобила към момент на сблъсъка била не повече от 50 км/ч.
Свидетелят сигнализирал органите на КАТ, които посетили мястото и
извършили оглед и заснемане. Мястото било посетено и от мобилна група на
застрахователя.
С приетата по делото експертиза е установено, че технически е възможно
посочените увреждания на автомобила да са получени по начина, описан в
материалите по делото и съобщен от водача, установен е и причинно-
следствената връзка между посочения механизъм на ПТП, описан от св. М и в
протокола за ПТП и щетите по автомобила, посочена е тяхната стойност.
Жалбоподателят и Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014 , състоящ
се от третите лица- помагачи, на 26.11.2014 г. са сключили договор за
възлагане на обществена поръчка- изх.№ РД-37-45/26.11.2014 г. с предмет:
извършване на дейностите по поддържане / превантивно, текущо, зимно и
ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
републиканските пътища на територията на ОПУ-Русе.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск по съображения, че по делото е установено мястото на ПТП,
причината за това- преминаването през неровност парче отронил се асфалт,
поради което може да се обоснове извод за проявеното бездействие от страна
на жалбоподателя да поддържа пътищата в добро състояние и съответно са
налице предпоставките за ангажиране на неговата отговорност. Прието е, че
не е доказано възражението за съпричиняване, тъй като препятствието не
било видимо и предвидимо, а водачът се движил в рамките на разрешената
скорост.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно
е приложен материалния закон.
Правилно първоинстанционният съд е приел за установени заявените в
исковата молба факти и въз основа на тях законосъобразно е обосновал извод,
че е налице настъпил застрахователен риск по валидно сключена застраховка
„Каско“ на МПС. Правилно е прието, че застрахованото МПС е получило
5
увреждане при премиване през несигнализирана неравност на пътното платно
– отломка от пътната настилка (парче асфалт), в резултат на което са
увредени предна броня, предна лява джанта, предна лява гума и преден ляв
подкалник на автомобила и че извършеното от застрахователя плащане е
валидно, тъй като е в съответствие с договора за имуществено застраховане и
ОУ към него.
Механизмът на увреждането е установен с представеният от
застрахования протокол за ПТП, показанията на св.М и с приетата по делото
експертиза, установена е и причинната връзка между увреждането и
преминаването на автомобила през неравността, както и стойността на
вредите, поради което доводи на жалбоподателят за недоказаност на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане са изцяло
неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят се е суброгирал в правата на
увредения, което обуславя основателността на иска.
Жалбоподателят е навел доводи, че съдът не е съобразил наличието на
съпричиняване, за което е направил възражение.
Доводите са неоснователни. В процеса в доказателствена тежест на
жалбоподателя е да установи фактите, които имат характер на съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба жалбоподателят посочил, че е налице
съпричиняване, поради неспазване на правилата за движение на водача на
застрахованото МПС, изразяващи се в несъобразяване на скоростта на
движение в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Цитираната правна задължава водачите на МПС да съобразяват
скоростта на движение, наред с другите фактори и със състоянието на пътя, с
оглед възможността да спрат пред всяка предвидимо препятствие,
Правилно първоинстанционният съд е приел това възражение за
неоснователно. По делото не са ангажиани доказателства, които да
уставновят наведените от жалбоподателя твърдения за движение на водача с
несъобразена скорост. Липсват категорични доказателства, които да
установяват каква е била скоростта му към момента на преминаване през
6
пътния участък, където е настъпило ПТП. С оглед описания и приет за
установен по делото механизъм на ПТП, правилно първоинстанционният съд
е приел, че не е налице допринасяне от страна на водача за настъпването на
материалните щети, тъй като изроненото от другите МПС парче асфалт, през
който е преминал автомобила, е непредвидимо препятствие на пътното
платно и водачът не е имал обективна възможност да избегне преминаването
си през него.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата е представляван от юрисконсулт, който е
изготвил отговор по реда на чл.263 от ГПК, без явяване в съдебно заседание.
Предвид обема на осъществената правна защита в полза на ответника следва
да се присъди възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на
150 лв.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1071/08.12.2021 г., постановено по гр.д.
№2134/2021 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София да заплати на ЗК
„Лев инс“ АД- София сумата в размер на 150 лв.- разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8