О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………..2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 604 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 7811/23.12.2019
г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
действащ чрез адв. Веселина Маринова, срещу Решение № 373
от 06.12.2019 г., постановено по гр. д.
№ 607/2019 г. по описа на РС-Провадия,
ГО, 3-ти съдебен състав, с което, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено
в отношенията между страните, че А.О.Е.,
ЕГН **********,***, действащ чрез адв. Н. и адв. Георгиева, не
дължи на въззивника, сумата в размер на 1051.48 лева /хиляда петдесет и един
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № ********** от
22.04.2019 г., начислена след корекция на сметката за
периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., за обект на потребление, находящ се в с. Добрина, община Провадия, област
Варна, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
В срока по чл. 263 от
ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във
въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи
се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания
и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и
постановяване на нов съдебен акт, с който се отхвърли исковата претенция, както
и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът оспорва
изводите на РС-Варна досежно липсата на правно основание за съществуването на
вземането на ответника–въззивник, като излага подробни доводи, за това че е
налице такова, а именно чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на
реално потребено от абоната количество ел. енергия, защото процесният
електромер не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергията и на техническите
изисквания, което е довело до неправилно и неточно измерване на потребената ел.
енергия. Излага се, че въззивното дружество е носител на субективното
потестативно право да изчисли размера на консумираната ел. енергия за до 90 дни
по методиката, установена в чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. Сочи, че количеството ел.
енергия за корекция се изчислява за период от датата на констатираното неточно
измерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка, но
не по-дълъг от 90 дни. Поддържа, че е спазена процедурата при извършената
проверка, както и нормативнорегламентираната методика при остойностяване на
доставеното количество ел. енергия, като цените са съобразени с тези, които са
одобрени от ДКЕВР за процесния период.
В
отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Въззиваемият
оспорва доводите на въззивника за наличие на правно основание, от което да
произтича гражданското притезание, предмет на настоящото производство,
доколкото към дата на проверка са отменени правилата на ПИКЕЕ, уреждащи
процедурата и условията за установяване на предпоставките за извършване на
едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период. Поддържа, че не
е доказан и фактът, че количеството ел. енергия е реално доставено. Сочи, че
СТИ е собственост на търговското дружество и върху него пада тежестта за
поддръжката, контрола и редовното отчитане на показанията на СТИ. Моли се за
потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените разноски.
Страните не са
обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 7811/23.12.2019 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Веселина
Маринова, срещу Решение № 373 от 06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 607/2019
г. по описа на РС-Провадия, ГО, 3-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №
604/2020 г. на
ОС-Варна за 22.04.2020 г. от 09:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а
на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.