РЕШЕНИЕ
№ 3436
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110150284 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на
предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на
цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си
интерес от водене на установителни искове с обстоятелството, че срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК са депозирани възражения от длъжниците. Моли да се приеме за
установено, че ответникът П. А. Г. дължи на ищеца сумата 281,97 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г., и сумата 10,01 лв. – главница за цена на услуга за дялово
разпределение за периода м.03.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /25.04.2023 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и
1
сумата 38,10 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023
г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и
сумата 1,90 лв. - мораторно обезщетение за забава за периода 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г.,
начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Моли да се приеме
за установено, че ответникът А. Д. Г. дължи на ищеца сумата 281,97 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г., и сумата 10,01 лв. – главница за цена на услуга за дялово
разпределение за периода м.03.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /25.04.2023 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и
сумата 38,09 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023
г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и
сумата 1,90 лв. - мораторно обезщетение за забава за периода 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г.,
начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Моли да се приеме
за установено, че ответникът В. Д. Г. дължи на ищеца сумата 281,97 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г., и сумата 10,01 лв. – главница за цена на услуга за дялово
разпределение за периода м.03.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /25.04.2023 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и
сумата 38,10 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023
г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и
сумата 1,90 лв. - мораторно обезщетение за забава за периода 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г.,
начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира
разноски.
С влязло в сила разпореждане от 12.09.2023 г. производството по делото е прекратено
и исковата молба е върната по отношение на Р. П. Г. за дължимите от същия суми, поради
липса на правен интерес от предявяване на иск, доколкото не е подадено възражение от този
длъжник, така че заповедта за изпълнение по отношение на него е влязла в законна сила.
Ответниците П. А. Г., А. Д. Г. и В. Д. Г. оспорват предявените искове. Оспорват да са
потребители на топлинна енергия за имота. Оспорват да са потребили топлинна енергия в
претендираното количество, както и топлинната енергия да е била измерена правилно.
Релевират възражение за погасяване по давност на вземанията, падежирали преди 25.04.2020
г. Оспорват претенциите за лихви, доколкото считат, че изпадането им в забава е
предпоставено от връчването на покана, като сочат, че такава не им е връчвана. Молят за
отхвърляне на исковете на наведените възражения.
Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
2
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу П. А. Г., А. Д. Г., В. Д. Г. и Р. П. Г., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.05.2023 г., разпореждайки длъжниците да заплатят
претендираните вземания. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на
длъжниците П. А. Г., А. Д. Г. и В. Д. Г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на
уведомление. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена лично на длъжника Р. П. Г.,
от когото не е подадено възражение. Въз основа на указания, дадени от съда, заявителят е
предявил установителни искове срещу длъжниците П. А. Г., А. Д. Г. и В. Д. Г. за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение, по които е образувано производството по
настоящото дело.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредба за държавните имоти от 06.04.1993 г. се установява, че П. П. Г. и ... З. И. са
закупили от държавата процесния ..., находящ се на адрес: ....
От представената по делото справка от ..., ... се установява, че П. П. Г. е починал с акт
за смърт ... от ... г. и е оставил следните наследници по закон – син – Д. П. Г., син – Р. П. Г. и
съпруга – ... З. И..
От представеното по делото удостоверение за наследници от 06.02.2007 г. на ... З. И.,
се установява, че същата е починала и е оставила следните наследници по закон – син – Д.
П. Г. и син – Р. П. Г..
От представеното по делото удостоверение за наследници от 14.08.2014 г. на Д. П. Г.
се установява, че същият е починал и е оставил следните наследници по закон – съпруга – П.
А. Г., син – В. Д. Г., дъщеря – Е. Д. Г. и син – А. Д. Г..
От представената по делото молба – декларация за откриване на партида от ... г. се
установява, че след смъртта на своя съпруг Г., ... З. И. е открила партида при ищеца на
3
горепосочения адрес – ....
От представената по делото молба – декларация за откриване на партида с вх. № .../ ...
г., се установява, че Р. П. Г. е открил партида на свое име при ищеца с адрес на
топлоснабдения имот – процесния ..., находящ се на адрес: .... Посочено е, че семейството му
се състои от 2 – ма членове.
Видно от представените от ищеца фактури за начислена стойност на доставена
топлинна енергия до гореописания имот, се установява, че за техен получател се сочи Р. П.
Г., от което съдът формира извод, че въз основа на горепосочената молба – декларация за
откриване на партида с вх. № .../ ... г., ищецът е открил индивидуална партида, водена на
името на Р. П. Г., по която от този момент е започнало да се отчита потреблението за имота.
Съдът приема, че въз основа на искането, което е било прието от ищеца, продажбеното
правоотношение е продължило единствено в лицето на съсобственика Р. П. Г., който е
заживял в имота. Р. П. Г. е сключил писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, откривайки индивидуална партида при последното за целия
имот, като така е станал клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата, притежавана от другия съсобственик, негов брат, а
впоследствие от неговите наследници, поради което дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Няма данни по
делото за промяна на изложеното правно положение, като за този извод свидетелства и
фактът, че самият ищец продължава да издава счетоводните си документи относно
жилището на името на Р. П. Г.. Следва да се посочи, че в проведеното заповедно
производство заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника Р. П. Г. на
адреса на топлоснабдения имот, където същият продължава да живее, т.е. фактическата
обстановка от 2007 г. е останала непроменена.
Горното налага единствен възможен извод за неоснователност на предявените искове
срещу останалите съсобственици, следователно и за отхвърлянето им.
По разноските:
Ответниците не са направили разноски, доколкото са били представлявани от особен
представител в исковото производство, след като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
им е била връчена в заповедното производство при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от ..., ЕИК ..., ..., срещу
П. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., за признаване за установено в отношенията между
страните, че П. А. Г. дължи на ... следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 05.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21538/ 23 г. по описа на СРС, 138 - ми състав,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 281,97 лв.,
4
претендирана като стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г., и сумата 10,01 лв., претендирана като цена на услуга за дялово
разпределение за периода м.03.2020 г. – м.04.2022 г., относно топлоснабден имот: ...,
находящ се в ..., партида с абонатен № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението /25.04.2023 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 38,10 лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., начислено върху главницата за стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 1,90 лв., претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г., начислено върху главницата
за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от ..., ЕИК ..., ..., срещу
А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., за признаване за установено в отношенията между
страните, че А. Д. Г. дължи на ... следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 05.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21538/ 23 г. по описа на СРС, 138 - ми състав,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 281,97 лв.,
претендирана като стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г., и сумата 10,01 лв., претендирана като цена на услуга за дялово
разпределение за периода м.03.2020 г. – м.04.2022 г., относно топлоснабден имот: ...,
находящ се в ..., партида с абонатен № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението /25.04.2023 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 38,09 лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., начислено върху главницата за стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 1,90 лв., претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г., начислено върху главницата
за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от ..., ЕИК ..., ..., срещу
В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., за признаване за установено в отношенията между
страните, че В. Д. Г. дължи на ... следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 05.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21538/ 23 г. по описа на СРС, 138 - ми състав,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 281,97 лв.,
претендирана като стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г., и сумата 10,01 лв., претендирана като цена на услуга за дялово
разпределение за периода м.03.2020 г. – м.04.2022 г., относно топлоснабден имот: ...,
находящ се в ..., партида с абонатен № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението /25.04.2023 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 38,10 лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., начислено върху главницата за стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 1,90 лв., претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г., начислено върху главницата
за цена на услуга за дялово разпределение.
5
Решението е постановено при участието на ..., като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6