№ 27935
гр. София, 09.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110137597 по описа за 2024 година
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС.
Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение
на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна
защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и
в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната
разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски
кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги –
динамично плащане и бързо разглеждане по договора за кредит, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да
заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.
Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата
1
по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство.
В договора ГПР е посочен на 44,43 %, по-малко от императивния
максимум от чл. 19, ал. 5 ЗПК, но в тази величина не са отчетени таксите –
динамично плащане и бързо разглеждане , каквото потребителят е длъжен да
плати. Всички подобни допълнителни вземания следва да се приемат за част
от „общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следователно да
участват по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на ГПР.
С включването им ГПР надхвърля 50 %. Клаузите за изчисляване на
ГПР и определяне размера му са нищожни. Същевременно, в практиката на
Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в договора не
е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни
възнаграждения за услуги като процесните, целият договор може да се
приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност
на кредита, т.е. само за главницата, и само за тази сума следва да се издаде
заповед на заявителя.
Главницата е в размер на 1300 лв., видно от заявлението потребителят
вече е заплатил главница - 1003,02 лв., по неравноправните клаузи –
динамично плащане и бързо разглеждане 875,16 лв. и 583,76 лв. Платеното
по двете неравноправни клаузи е в размер на 1458,92 лв., който не само
надхвърля търсената сума по главница със заявлението (269,98 лв.), а и
надхвърля размера на отпуснатия кредит. Въз основа на горното, съдът
намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за главницата,
тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
сумата от 269,98 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ,Т ООД с ЕИК: , и адрес: **********, срещу
Длъжникът В. Д. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, за сумата от
540,59 лева (петстотин и четиридесет лева и 59 стотинки), представляваща
главница , ведно със законна лихва за период от 20.06.2024 г. до изплащане на
вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева)
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева (двеста лева).
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
2
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи и на ЗАЯВИТЕЛЯ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3