РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Велики Преслав, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200433 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от С. Г. М. с ЕГН **********, с адрес в гр.***,
ул.“**“№*, ап.*, срещу Наказателно постановление №22-0323-
000555/19.10.2022г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ
Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на издаденото НП, доразвити и в съдебно заседание от процесуален
представител на жалбоподателя. Същият релевира възражения за липсата на
знание у жалбоподателя относно отказът на ШРП да образува наказателно
производство за извършено престъпление чл.345, ал.2 от НК, относно
служебното прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС,
предвид че не е уведомен за това от съотв.органи. Изтъква се и приложимост
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед изложени в подкрепа на
посоченото аргументи се иска отмяна на посоченото НП. Претендират се и
разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез писмено
становище на процесуален представител оспорва като неоснователна така
подадената жалба, като се претендират и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
1
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 17.03.2022 г. св.П., св.Н. и техният колега И. И. –полицейски
инспектори при РУ Велики Преслав участвали в специализирана полицейска
операция по безопасност на движението в гр.Велики Преслав. Същите спрели
за проверка л.а „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Н 2229 АН, движещ се по
ул.“Ал.Стамболийски“ – в посока Градски пазар, управляван от
жалбоподателя С. Г. М.. При извършената проверка се установило, че
автомобилът е без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, за което бил съставен АУАН – за извършено нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ. Установено било и, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация на 01.02.2022 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Предвид
констатираното, св.П., съставил АУАН – за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Във връзка с направените на 17.03.2022 г. от полицейските служители
констатации, от страна на РУ - В.Преслав била сезирана РП-Шумен. С
Постановление от 19.10.2022 г. на прокурор при ШРП било отказано
образуването на досъдебно производство поради липса на доказателства за
осъществен състав на престъпление, с оглед приложимост според прокурора
на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, дефинираща малозначителност на
извършеното деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ -
В.Преслав за продължаване на административнонаказателното по отношение
на М. производство.
Въз основа на акта, посоченото в Постановлението на ШРП и
установеното в хода на образуваната административнонаказателна преписка,
било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на
което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, „Глоба“ в
размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за
извършено на 17.03.2022 г. нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП и му били
отнети 10 контролни точки.
Видно от приложеното по административнонаказателна преписка,
Уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането с рег. №
060741/03.01.2022 г. е изпратено на 07.01.2022 г. до собственика на л.а
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ Н 2229 АН- С. М., като след изискана
информация и направена справка в ЦАИСДО Сектор ПП-Шумен е
установено, че собственика на процесния автомобил не е уведомяван писмено
за прекратената регистрация на МПС-то.
Видно от приложената справка МПС - л.а „Фолксваген Пасат“ с рег.№
Н 2229 АН, собственост С. М., е с прекратена регистрация на 01.02.2022 г. на
осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП доколкото същото е посочено че е без „Гражданска
отговорност“.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели- св.П. и св.Н.
са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като
колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира
2
както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни,
така и писмените доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване
на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал
конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката
факти. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира направените
възражения в жалбата за незаконосъобразност на така издаденото НП, с
аргумент невръчване на прокурорския акт на жалбоподателя с което се сочи
да е накърнено правото му на защита, доколкото в случая се касае за отказ от
образуване изцяло на производство, и в този смисъл жалбоподателя не е бил
субект на проведено разследване, като с отказът за такова, което се явява
изцяло в интерес на същото, не може да се приеме, че се накърнява соченото
право на защита на лицето.
Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и
съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл.
57 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на обстоятелствената част на НП, на С. М. е
приписано нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по
техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден
винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна,
предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което
управлява пътно превозно средство.
Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
3
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер.
"Прекратяване на регистрацията" по смисъла на закона, съгласно
легалното определение в § 6, т. 69 ДР на ЗДвП, е отмяна на разрешението
превозното средство да се използва в пътното движение. Прекратяването на
регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение.Съгласно чл.143, ал.10 от
ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство.
В случая, видно от материалите по делото не се съдържат доказателства
за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя М..
Същият е управлявал собствения си автомобил, като не е бил уведомен
за настъпилата служебна дерегистрация на същия, доколкото уведомяването
му е втората кумулативна предпоставка наред с получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съобразно изричната норма на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложиматНаредба № I-45 от 24.03.2000 г. за да е
налице изпълнение на фактическия състав на посочената разпоредба.
От страна на АНО не са ангажирани доказателства, които да обосноват
субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание у страна на
дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация. Не е имало и обективни признаци, от които деецът да си
направи този извод, тъй като в случая, табелите са били поставени на
автомобила, видно от показанията и на разпитаните свидетели. Автомобилът
е бил дерегистриран служебно, без да се доказа, това обстоятелство да е било
доведено до знанието на самия жалбоподател и съобразно изискването на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият
да е бил информиран към момента, в който е била извършена проверката при
управлението на 17.03.2022 г. на процесния автомобил, като такива
доказателства не са събрани и в хода на прокурорската преписка, видно от
посоченото в прокурорския акт.
Поради изложеното не може да се приеме, че от субективна страна
въззивника М. е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за
това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същият, в качеството
си на водач на процесното МПС, не е осъзнавал общественоопасният
характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е
предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици,
нито е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна
от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието
извършено от жалбоподателя несъставомерно.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените
правни изводи, състава на съда намира, че неправилно е ангажирана
отговорността на С. М. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
поради което, като незаконосъобразно, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
4
За пълнота следва да се посочи, че отнемането на контролни точки,
осъществено с обжалваното НП, не е наказание по смисъла на ЗАНН и е
извън предмета на настоящата въззивна проверка.
По делото са претендирани разноски и от двете страни. С оглед изхода
на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се
присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от АПК. Процесуалният
представител на въззивника е представил Договор за правна защита и
съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500,00 лева, по отношение на които е направено възражение за прекомерност
от въззиваемата страна, което следва да бъде разгледано от съда. При
преценка на обстоятелството, че делото е разгледано в едно съдебно
заседание, с оглед обема на извършената от процесуалния представител на
въззиваемия работа по делото, съобразявайки липсата на негова фактическа и
правна сложност, съдът намира, че възражението на въззиваемата страна е
основателно и уговореното и платено от въззивника адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 400,00 лева, явяващ се
минималния такъв към момента на сключване на представения договор от
07.12.2022 г. и в който размер следва да бъде присъдено на въззивника,
изчислено съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0323-000555/19.10.2022г.,
издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което
на С. Г. М. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. М. с ЕГН
********** сумата от 400, 00 лева представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5