В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 09.03.2021г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Членове: РУМЯНА ТАНЕВА

ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

И секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1016 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Е.Ю.”ЕАД, ЕИК:*** против Решение №260389/02.12.2020 по гр.д. №2196/2020г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с което е осъдено „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *******да заплати на „В.К.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *******, сумата от 59.40 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект Помпена станция „О.”, ИТН ***, за периода 01.06.2015г. – 30.06.2015г., за което е издадена фактура фактура № **********/30.06.2015г., ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 30.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 710 лв., представляваща направени по делото разноски.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Направено е искане да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от „ВИК” ЕООД, гр. Стара Загора иск като неоснователен.

В законния срок е постъпил отговор от „ВИК” ЕООД, в който подробно е взето становище по всички направени във въззивната жалба възражения и оплаквания по отношение на първоинстанционното решение Направено е искане да се потвърди решението на Районен съд.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на делото е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на „Е.Ю.” ЕАД да заплати на ищеца, като получена без основание, сумата от 59,40, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.“, ИТН ***, за периода 01.06.2015г. - 30.06.2015г. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В жалбата се поддържа, че е налице основание за плащане на начислената на ищеца такса за достъп до електроразпределителната мрежа, като независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът дължи заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор - било то „Е.Ю." ЕАД или „ЕСО“ЕАД. Твърди се, че цената за достъп до разпределителната мрежа се формира на база предоставена/заявена от клиента мощност и не зависи от консумацията на електроенергия и се изчислява по следния начин: цената за достъп е равна на предоставената до обекта мощност, умножена по броя на дните от отчетния период, посочен във фактурата, умножени по одобрената от КЕВР цена за достъп, затова дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на напрежение, на което става измерването на електрическата енергия, като при измерване на страна ниско и при измерване на страна на високо напрежение, тя би била еднаква. Поддържа, че начинът на измерване на електрическата енергия има отношение единствено към дължимостта на цената за пренос. Твърди също, че по делото не са налице никакви доказателства някога „В.К."ЕООД да е разтрогвало договорът си с дружеството, собственик на електроразпределителната мрежа, нито да се е отприсъединявало само от електроразпределителната мрежа, нито да е провело процедура по присъединяване към друга мрежа или да плаща цена за достъп на друг мрежови оператор. Счита, че водещо за това дали се дължи или не цена за достъп до електроразпределителната мрежа е не правото на собственост на съоръженията, а дали обектът на клиента е присъединен към електроразпределителната мрежа. Поддържа, че задължението на клиентите за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа намира своето основание в самото легално определение на понятието „достъп", съдържащо се в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, която има следното съдържание: "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба“. Съгласно § 1, т. 41а, б. „а" от ДР на ЗЕ, "ползвател на мрежата" е лице, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа, следователно няма съмнение, че „В.К."ЕООД дължи цена за достъп. Посочва изричната разпоредба на чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ, според която „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия ", т.е. тъй като от „В.К."ЕООД не са представени доказателства, че са сключили договор за достъп и пренос с оператора на електропреносната мрежа, тези услуги са били предоставяни именно от оператора на електроразпределителната мрежа. Поддържа, че задължението на „В.К."ЕООД да заплаща цена за достъп, произтича не само от Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 19.03.2013 г„ но от закона, т.е. „В.К."ЕООД дължи цена за достъп, на основание на изрични законови разпоредби, поради качеството си на клиент на енергия (§ 1, т. 276 от ДР на ЗЕ). Излага съображения, че цената за достъп до електрическите мрежи отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, включително разходите по диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа, като тя няма нищо общо с цената за пренос и между двата компонента не следва да се поставя знак за равенство. Намира за изцяло ирелевантно обстоятелството как и къде се извършва измерването на електрическата енергия, тъй като стойността на достъпа, като ценови компонент на крайната цена, дължима от потребителя, изобщо не се формира по отношение на отделния потребител според това как и къде е извършено измерването на електрическата енергия. Видно от съдържанието на решенията на КЕВР, цена за достъп до електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители съобразно нивото, на което е присъединен обекта им (средно напрежение (Ср.Н) или ниско напрежение (НН)), независимо от факта как и къде се извършва измерването на електрическата енергия. Потребителите, присъединени на ниско и средно ниво на напрежение заплащат цена за достъп на оператора на електроразпределителната мрежа, а тези, присъединени на високо ниво на напрежение - на преносния оператор. В случая, оператор на електроразпределителната мрежа за Югоизточна България се явява „Е.Ю."ЕАД, което дружество, по силата на разпоредбата на чл. 89 от Закона за енергетиката има задължение да осигурява разпределение на електрическата енергия, постъпваща в разпределителната мрежа; непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; управление на разпределителната мрежа и т.н., като тези дейности са вменени на разпределителното предприятие, без да се отдава значение на собствеността на съоръженията. В заключение, въззивникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да се отхвърли.

Така изложените възражения не могат да бъдат споделени, по следните съображения:

Няма спор, че считано от 01.07.2008г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

С разпоредбата на чл.29, ал.1 от ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, (в сила от 26.07.2013г.), издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, „Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.“ Съгласно ал.2 от същия член, „Клиент и производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор.“ Съгласно ал.3 от същия, „Клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13.“

Според т.24 (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) от §1 на ДР на Закона за енергетиката, "Енергийно предприятие" е лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този закон, или лице, което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за добив, или лице, което осъществява дейност по производство на електрическа и/или топлинна енергия и/или извършва търговия с природен газ, без да е задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон или лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи.

Съгласно § 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ПЗР на Закона за енергетиката, „Енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон.“

Според въззивния съд, тълкуването на горецитираните норми налага извод, че дължимостта на цена за достъп до електроразпределителната мрежа е пряко обвързана, както от това обектът на клиента да е присъединен към тази мрежа, така и от придобиването от страна на електроразпределителното дружество на енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната разпределителна мрежа, чрез които се извършват услуги от лицензираните енергийни предприятия, каквото е ответника, когато тези обекти са собственост на трети лица. И това е напълно логично, тъй като, както е посочил и ответника в отговора си, енергийните предприятия са длъжни да изпълняват лицензионната си дейност чрез собствени активи, доколкото услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ представлява предоставяне правото на ползване на същата за пренос на ел. енергия до обекта на клиента.

Не е спорно по делото, че ответникът е имал качеството на оператор на електроразпределителната мрежа за територия, в чийто обхват попада собствената на ищеца Помпена станция „О.“- с. О., ИТН ***, както и че страните са били обвързани от договор да достъп и пренос на електрическа енергия през електоразпределителната мрежа от 19.06.2013 г.

Не е спорно, а и се установява, че през процесния период 01.06.2015г. до 30.06.2015г., ищецът е собственик на Помпена станция „О.", с. О., Община Т., на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20кV. Това се установява и от представените по делото писмени доказателства: Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Т.; Акт за приемане и предаване на основни средства от Община Т. на ВиК - Стара Загора на следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1x630 към П.С. Д., Трафопост 1x400 към П.С. О., електропровод 20 кв. от подстанция Т. до П.С. Д. с отклонение към П.С. О., Кабелно захранване на П.С. Д. и П.С. О. от съответния трафопост; извадка от инвентаризационен опис. Видно от Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на помпена станция „О." с. О., на помпена станция „К.П.В.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В." и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза, начислената „такса достъп до разпределителната мрежа” до обект на ниско напрежение – Помпена станция „О.” ИТН *** за периода от 01.06.2015г. до 30.06.2015г. фактура № **********/30.06.2015г. е в размер на 59,40 лева и е заплатена от ищеца.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, през периода от 01.06.2015г. до 30.06.2015г., измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект Помпена станция „О.” ИТН *** се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в Помпена станция „О.”, собственост на ищеца. В заключението се сочи, процесният обект няма достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество и се захранва на ниво средно напрежение по собствен електропровод директно от подстанция на „ЕСО“АД. Според експертизата, ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не е дължал цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в Помпена станция „О.”, нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Т.". Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано.

Въз основа на същото и останалите доказателства по делото, установяващи, че обектът на ищеца не е свързан към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, съдът намира, че с начисляване и получаване на такса за "достъп до електроразпределителната мрежа" за обект ПС „О.“, ИТН *** за периода 01.06.2015г. – 30.06.2015г. в размер на 59,40 лв, включена в издадена от ответника фактура №**********/30.06.2015г., заплатена от ищеца, ответникът е получил тази сума без основание. Това е така, тъй като за да предоставя услугата достъп до електропреносната мрежа досежно процесния обект на ищеца, енергийното предприятие е следвало да е придобило същата от ищеца. В случая, обаче, ответникът е начислил на ищеца такса за достъп до собствените му съоръжения, които не са част от електроразпределителната мрежа, оперирана от ответника. Поради това, платената от ищеца такса за достъп е била недължима и на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане, което обуславя основателност на предявения иск.

Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като се препрати към мотивите му на основание чл.272 ГПК.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, въззивникът „Е.Ю.”ЕАД следва да заплати на „В.К.” ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв с ДДС.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260389/02.12.2020 по гр.д. №2196/2020г. по описа на Районен съд-Стара Загора.

ОСЪЖДА "Е.Ю." ЕАД Пловдив, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от А.Г., Г.Ч., К.Д.и К.В., ЕИК ***, да заплати на „В.К.“ ЕООД, *******, ЕИК *******, представлявано от Р.Т.Р.направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка *** “Централна Кооперативна банка” АД, IBAN - ***, BIC - ***.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	260140
Дата:	7 април 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия:	Христо Василев Симитчиев

Дело:	20215501001016
Тип на делото:	Въззивно търговско дело
Дата на образуване:	27 януари 2021 г.

Решение по дело №1016/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА