№ 37065
гр. София, 04.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110148659 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 237403/07.07.2025 г. от Б. П. П. и Кристияна М. И. – ищци,
чрез пълномощника им по делото адв. Д. П. от САК, с която е заявено искане по чл. 248 ГПК
за изменение на постановеното по делото Решение № 12554/26.06.2025 г., постановено по
гр.д. № 48659/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав, в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение, присъдено в полза на ищците за заплатеното от тях адвокатско
възнаграждение на адв. Д. Х. П., в проведеното преди настоящото исково, заповедно
производство по ч.гр.д. № 2971/2024 г. по описа на съда, като им присъди пълния размер от
по 400 лв., заплатено от тях при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът в лицето на „Уиз Еър Унгария“ Лтд., със
седалище и адрес на управление в гр. Будапеща, **********ел. „Лехнер Йодьон“ № 6, Н-
1095, чрез процесуалния си представител адв. К. И. депозира становище, за неоснователност
на молбата. Ответникът счита, че с оглед ниската правна и фактическа сложност на
заповедното производство и унифицирането на същото с утвърдени образци, на заявителите
не следва да се признаят и присъждат разноски, по-големи от вече присъдените от съда, до
размер от 50 лв. за адвокатско възнаграждение. Моли за отхвърляне на искането на
молителите.
Съдът, като се запозна с искането на ищците и становището на ответника, намира
молбата по чл. 248 ГПК за подадена в срок и от легитимирана страна, поради което
същата е процесуално допустима, но по същество я намира за неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно приложените по ч.гр.д. № 2971/2024 г. по описа на СРС доказателства – 2 бр.
ДПЗС от 20.12.2023 г., заявителите Б. П. П. и Кристияна М. И., са заплатили на
упълномощения от тях адвокат Д. П., всеки по 400 лв., за изготвяне и подаване на заявление
по чл.410 от ГПК срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България, във вр. с изплащане на
обезщетение на осн. чл.7, пар.1, от Регламент № 261/2004г. за полет № W6 4377, планиран за
17.07.2023 г. от София до Копенхаген, изпълнен със закъснение повече от 3 часа.
В хода на заповедното производство, пълномощника на заявителите е подал 1 бр. общо
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /по образец/, с което е
предявил вземанията им към длъжника в размери по 400 евро за обезщетение за отказан
достъп до борда на самолета, по 51,50 евро на заявител за предварително сторени разходи за
1
хотел в крайната дестинация за една нощ и по 83,80 евро на заявител, представляваща
разликата в заплатената цена между стари и нови билети до крайната дестинация.
В хода на производството, длъжникът е заплатил частично претендираните от него
суми, като за разликата от общо 102,99 евро, отказал плащане. Съдът указал на заявителите
възможността да предявят установителен иск за съществуването на вземанията си /по 51,50
евро на всеки от тях/ представляващи предварително сторените разходи за нощувка за една
нощ в Копенхаген. С искова молба от 15.08.2024 г., заявителите са предявили иск за
установяване на вземанията си от по 51,50 евро и било образувано настоящото исково
производство. В хода на същото, ищците вече Б. П. и Кристина И., отново представлявани
от адв. П., представили доказателства – 2 бр. ДПЗС от 10.08.2024 г., че са заплатили по още
400 лв. всеки от тях, адвокатско възнаграждение за процесуалното им представителство,
защита и съдействие по настоящото исково производство по гр.д. № 486659/2024 г.
Ответникът, още в отговора в срока по чл.131 от ГПК, възразил срещу прекомерността
на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът частично е приел за основателно
и с решението си присъдил на ищците по общо 450 лв. за заплатените от тях адвокатски
възнаграждения, по 400 лв. за исковото производство и по 50 лв. за заповедното такова.
При постановяване на решението си, съдът е взел предвид както липсата на
фактическа и правна сложност на делото, така и обема на извършената работа от
процесуалния представител на ищците в двете фази на производството. Съдът е преценил,
че справедлив размер на дължимите се на ищците съдебни разноски, в частта относно
заплатеното от тях адвокатско възнаграждение е претендирания от тях минимален размер на
същото за исковото производство /от по 400 лв./ като е отчел, че основната част от защитата
на техните права и интереси, с оглед частичното оспорване на претенцията им, заявена със
заявлението по чл.410 от ГПК, се осъществява именно в рамките на исковото производство.
Заявлението, което процесуалния представител на ищците е подал по чл.410 от ГПК е по
образец, за двамата заявители е подадено едно общо заявление, в което са изложени едни и
същи обстоятелства, от които произтичат претендираните вземания и съдействието, което им
е оказано се изчерпва с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и депозирането на още
една молба, с която са представени доказателства за спазения срок по чл.415 от ГПК за
предявяване на установителните искове.
В настоящото исково производство, ищците вече представлявани от пълномощника си
адв. П., са депозирали писмена искова молба, в която подробно са изложили
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, представили са доказателства
за твърденията си и са заявили искания към съда. След насрочване на делото, от името на
ищците е депозирана молба във връзка с проекто-доклада и дадените с него указания към
тях, а преди насроченото открито съдебно заседание, са представили и още една молба, в
която са изразили становище във вр. с отговора на ответника, по съществото на спора и са
приложили Списък с разноски по чл.80 от ГПК.
В настоящото производство, пълномощника на ищците, не е взел участие в
насроченото открито съдебно заседание, а е депозирал единствено писмени молби и
становища. Въпреки това, съдът е отчел, че това производство е същинско такова, има
състезателен характер и по него се осъществява основната защита и съдействие при
реализиране на правата на страните.
Ето защо и съдът е приел, че претендирания от ищците размер от 400 лв. за
заплатеното от тях адвокатско възнаграждение, е справедливо възмездяващ положения
адвокатски труд, като е отчел както броя на предявените искове, уважения размер на
същите, броя на проведените заседания, осъществените процесуални действия от страна на
пълномощника на ищците в тях, както и тези, изпълнени в писмен вид, чрез отправени до
съда молби, писмени бележки, становища.
Съпоставяйки извършените от пълномощника на ищците процесуални действия по
2
защита на техните права и интереси, в хода на двете фази на производството, съдът счита, че
справедливия размер на дължимото му се адвокатско възнаграждение в хода на заповедното
производство, при проведено след него исково такова, е присъдения такъв от общо 100 лв.
(по 50 лв. за всеки от заявителите).
По делото липсват данни и представени доказателства от молителите, които да водят
до друг извод на съда.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно искането на ищците за изменение
на постановеното по делото Решение № 12554/26.06.2025г., в частта за присъдените им
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 48659/2024 г. по описа на СРС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, заявена от страна на Б. П. П. и
Кристияна М. И. – ищци, чрез пълномощника им по делото адв. Д. П. от САК, с вх. №
237403/07.07.2025 г., за изменение на Решение № 12554/26.06.2025 г., постановено по гр.д.
№ 48659/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3