РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. Благоевград, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. М.-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. М.-НАСЕВА Гражданско дело №
20231210102660 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл.
53Е, вх. В, чрез пълномощник, срещу Е. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. .
С исковата молба са предявени обективно и кумулативно съединени искове, с които се
иска да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу ответника, представляващо главница в размер на 919,98 лв. /деветстотин и
деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на
199.11 лв. /сто деветдесет и девет лева и единадесет стотинки/, 10.10.2020г. до 10.08.2021г., и
законна лихва в размер на 318,49 лв. /триста и осемнадесет лева и четиридесет и девет
стотинки/, дължима от 10.08.2021 г. - датата на изтичане на погасителния план до
28.09.2023г, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 40001006376, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.
- да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 275,00 лв. /двеста седемдесет и пет лева/ и възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 641,67 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане, постановено по ч. гр. д. 1990/2023 г. по описа на Районен съд -
1
гр. Благоевград, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 15.11.2023 г., предявява
настоящия иск относно вземанията на заявителя срещу Е. П. М. в общ размер на 2354,25 лв.
/две хиляди триста петдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, от които: главница в
размер на 919,98 лв. /деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/,
договорно възнаграждение в размер на 199,11 лв. /сто деветдесет и девет лева и единадесет
стотинки/, 10.10.2020г. до 10.08.2021 г., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на
275,00 лв. /двеста седемдесет и пет лева/, възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 641,67 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ и
законна лихва в размер на 318,49 лв. /триста и осемнадесет лева и четиридесет и девет
стотинки/, дължима от 10.08.2021 г. - датата на изтичане на погасителния план до
28.09.2023г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 40001006376. Сочи се, че в настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
претендира законна лихва в размер на 318,49 лева, дължима от 10.08.2021 г. - датата на
изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г. Поддържа се, че вземането на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД произтича от следните обстоятелства : Твърди се, че на
17.08.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40001006376 между „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и Е. П. М., като длъжник.при следните параметри
: Сума на кредита : 1000,00 лв.; Срок на кредита: 12 месеца; Размер на вноската: 101,73 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 48,57 %; Годишен лихвен процент: 41 %; Лихвен
процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 1220,75 лв. По поискана и закупена
допълнителна услуга: Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 300,00 лв.;
Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 700,00 лв.; Размер на вноска по
закупени допълнителни услуги: 83,33 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: Общо задължение: 2220,75 лв.; Общ размер на вноска: 185,06 лв.;
Дата на погасяване - 10-ти ден от месеца. Сочи се, че съгласно Декларации т.А към Договора
за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са
предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали
преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги
спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ Съгласно Декларации
т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма,
на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата
на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството. От
своя страна се сочи, че длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит
№ 40001006376 , като го сключва за срок от 12 месеца, с месечна вноска по погасителен
план в размер на 185,06 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Поддържа се, че
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора,
като на 17.08.2020 г. превежда парична сума в размер на 1000,00 лв. по посочения от
длъжника М. начин - чрез Изипей. Поддържа се, че съгласно чл. 4 от Общите условия към
ДПК № 40001006376 длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за
2
изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение,
което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи
във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид
основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната
изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в
размер на 199,11 лв. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска -10.10.2020 г. до дата на последната погасителна вноска - 10.08.2021 г.
Сочи се още в исковата молба, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните
в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК №40001006376
„КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече
допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК,
по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Твърди се, че
закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника, който се е
съгласил с определеното между страните възнаграждение за предоставянето на услугите -
„Фаст“ за сума в размер на 300,00 лв. и „Флекси“ за сума в размер на 700,00 лв. Сочи се още,
че закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните
възможности : - Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.
Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на
кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в
максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от длъжника; - Отлагане на
определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява по реда и при
условията, посочени в т. 15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като длъжника се е
възползвал от предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“; -
Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее,
те ще могат да поискат от кредитора да им намали с до 75 % размера на определен брой
погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни
вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга
„Флекси“ “ не се е възползвал от същата; - Смяна на падежната дата на вноските. Тази
уговорка дава на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита си, така че да е
удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/, като длъжника се е възползвал от
предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“. Твърди се в исковата
молба, че длъжникът не е изпълнил поетите договорни задължения и е направил само 2
пълни погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК №
40001006376 и трета частична в размер на 3,28 лева. Сочи се, че крайният срок за погасяване
на кредита съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит №
40001006376 е изтекъл на дата 10.08.2021г., с изтичането на който срок е настъпила и
изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Твърди се, че към настоящия
момент размерът на погасеното от Е. П. М. задължение по ДПК № 40001006376 е в общ
3
размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/., като с плащанията си длъжникът е погасил част от
задълженията по договора, от които номинал в размер на 184,99 лв. Сумата от 283,74 лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ, а сумата
от 30,00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК. Сочи се, че със
сумата от 101,27 лв. е платена част от законната лихва, дължима от датата на изтичане на
погасителния план до дата на входиране на заявлението. Предвид изложените обстоятелства,
се поддържа, че към днешна дата М. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ
размер на 2354,25 лева, от които: главница в размер на 919,98 лв. /деветстотин и
деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на
199,11 лв. /сто деветдесет и девет лева и единадесет стотинки/, 10.10.2020г. до 10.08.2021г.,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 275,00 лв. /двеста седемдесет и пет
лева/, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 641,67 лв. /шестстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ и законна лихва в размер на 318,49
лв. /триста и осемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, дължима от 10.08.2021 г. -
датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023г, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № 40001006376. В съответствие с
изложеното, се счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Сочи се още, кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на
клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и
СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това
КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на
кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да
отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит. Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок
от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ
Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, поради което се счита
за показателно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Твърди се, че ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора,
към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да
се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Твърди се, че поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 1990/2023г. След като длъжника е подал
възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено
указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на
15.11.2023г. Сочи се, че съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се
претендират възнаграждение за закупена услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга
Флекси, поради което на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД е подало настоящия осъдителен иск, а за останалата част от заявените
вземания е предявен установителен иск.
4
С Разпореждане № 258/19.01.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК. Съобщението до ответника е връчено на 09.02.2024г., като в законоустановения
срок не е постъпил писмен отговор.
С Определение по чл. 140 ГПК № 1689/29.08.2024 година, съдът е изготвил проекто-
доклад и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. С оглед депозирана
молба с вх. № 21317/04.10.2024 година от ответницата за възстановяване на срока за отговор
на исковата молба, съдът с протоколно определение № 2226/26.11.2024 година е възстановил
срока за отговор по чл. 131 от ГПК, считано от 26.11.2024 г, на ответницата Е. М.. Преди
постановяване на цитираното протоколно определение от страна на ответницата е депозиран
писмен отговор, с който се оспорва предявения иск.
Направено е искане на осн. чл. 241, ал. 1 от ГПК, в случай на постановяване на
отрицателно решение за ответницата, да бъде постановено разсрочване на вземането. Сочи
се, че наведените от фактическа и правна страна обстоятелства в исковата молба не
изясняват в пълна степен обстоятелства, които биха касаели законността на сключения
между страните договор. Излага се, че не ставало ясно колко месечни вноски са погасени и
колко се твърди че са дължими, за да се установи размера на задължението което ищеца
претендира. Твърди се, че не е налице задължение на Е. П. М. по въпросният договор за
кредит, като се сочи, че същата е внесла сума в размер на 1400,00 лева, които са внесени
чрез пост-терминални устройства на фирма "ИНТЕРКАПИТАЛ ГРУП" АД, с ЕИК
*********. По отношение на клаузата за договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/
се цитира съдебна практика, съгласно която максималният размер на лихвата
(възнаградителна или такава за забава) следва да е ограничен, като уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити - двукратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Сочи се, че
в договора не е уговорена възнаградителна лихва, нито е уговорено т.н от ищеца договорно
възнаграждение. Твърди се, че клаузата за дължимата т.н. договорно възнаграждение
/възнаградителна лихва/ по процесния договор за потребителски кредит е нищожна, като в
тази си част е противоречаща на добрите нрави. В конкретния случай се сочи, че в
процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но единствено като абсолютна
процентна стойност - 48,58%, като липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи
се, че последиците от обявяването на недействителността на клаузите регламентиращи
дължимата възнаградителна лихва, както и уговорения ГПР, са регламентирани в
разпоредбата на чл.23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи. Излага се, че по отношение на
заявените в заповедното производство вземания за закупен пакет е налице позитивно
5
произнасяне на заповедния съд, като е налице частично отхвърляне на заявената претенция
със влязло в законна сила Разпореждане № 2062/03.10.2023г., постановено по ч.гр.д. №
1990/2023г. по описа на Районен съд - Благоевград, с оглед отправеният осъдителен петитум,
се счита, че иска и в тази му част е изцяло неоснователен по основание и размер. Счита се,
че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните,
поради което се твърди, че са нищожни, като противоречащи на добрите нрави. С оглед не
спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7
- 9, и съгласно чл.22 от ЗПК се твърди, че договора за потребителски кредит е
недействителен. Излага се, че не може да се направи еднозначен извод, че разходите са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност, за цялото претендирано вземане,
доколко договорът е сключен на 17.08.2020г. Твърди се, че Е. П. М. е внесла сума в размер
на 1400,00 лв., с която сума е покрила задълженията си по процесния договор.
С Определение № 46/09.01.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
редовно призовано, не се явява законният представител, не се явява и процесуален
представител. Депозирана е писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в
тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба, както и изразява становище по същество на
делото. Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от
ГПК, като се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответницата
адвокатско възнаграждение.
Ответницата Е. П. М., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален
представител, който поддържа депозирания писмен отговор и оспорва предявените от ищеца
искове, като пледира за тяхното отхвърляне. Подробни съображения излага в писмена
защита. Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от
ГПК, като се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1990/2023 г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, с вх. № 19500/29.09.2023г. срещу длъжника Е. П. М., по което с Разпореждане №
2062/03.10.2023 година е отхвърлено заявление, подадено от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично
6
задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Е. П. М., за следните суми: сумата от 275 лв.
/двеста седемдесет и пет лева/ - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, дължимо до 10.08.2021 година и сумата от 641,67 лв. /шестстотин четиридесет и един
лева и шестдесет и седем стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси,
дължимо до 10.08.2021 година, като е издадена Заповед № 890/03.10.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е. П. М., ЕГН
**********, от гр. Благоевград, ж.к. „Запад“, бл. 55, ет. 6, ап. 36 да заплати на кредитора
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от Светослав Николаев
Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак, управители, чрез
юрисконсулт Глория Петрова, следните суми: - сумата от 919,98 лева /деветстотин и
деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - неплатена главница по Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40001006379 от 17.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 29.09.2023г., до окончателното и
изплащане; - сумата от 199,11 лева /сто деветдесет и девет лева и единадесет стотинки/ -
неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.10.2020 г. до 10.08.2021 г.; - сумата от
419,76 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ - законна лихва
за периода от 10.08.2021г. до 28.09.2023 г.; - сумата от 30,78 лева /тридесет лева и седемдесет
и осем стотинки/ - държавна такса; - сумата от 31,33 лева /тридесет и един лев и тридесет и
три стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта да изпълнение е връчена на
ответницата на 11.10.2023г., като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от
длъжника.
С Разпореждане от 06.11.2023г. съдът е указал на заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си
в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса, както и че
следва да представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок, в противен
случай съдът ще обезсили Заповедта за изпълнение. Съобщението за постановеното
разпореждане на съда е връчено на 15.11.2023г. на юрисконсулт Кръстева.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал
настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1990/2023г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, както и е
предявен осъдителен иск.
Установява се от искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№ 40001006376, че е отправено на 17.08.2020 г. от Е. П. М. - длъжник до „Профи Кредит
България“ ЕООД, като са посочени параметрите на желания заем.
От приобщения по делото в оригинал договор за потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ № 40001006376 от 17.08.2020г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, в
7
качеството му на кредитор - от една страна и Е. П. М., в качеството й на клиент от друга
страна се установява, че по силата на така сключения договор, кредиторът е предоставил
кредит в общ размер на 100,00 лева, срещу задължението на клиента да върне получения
потребителски кредит в срок от 12 месеца, като размерът на всяка от месечните вноски е
101,73 лева. На следващо място е уговорено, че кредитът се олихвява при ГПР от 48,57 % и
ГЛП от 41, 00%, като лихвеният процент на ден възлиза на 0,11%. В договора е отразено още
- дължима сума по кредита – 1220,75 лв. Съгласно т. V и VI от договора е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение
за закупен пакет Фаст в размер на 300,00 лева и възнаграждение за допълнителен пакет
Флекси в размер на 700,00 лева. Размерът на вноската за закупена допълнителна услуга е в
размер на 83,33 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Уговорено е, че общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга
възлиза както следва: общо задължение - 2220,75 лв.; общ размер на вноската 185,06 лева и
дата на погасяване - 10-ти ден от месеца.
Съгласно буква „Б” от Декларации, неразделна част от процесния договор са Общи
условия за физически лица, които са били предадени при подписването на договора, както и
че клиентът е запознат със същите и ги приема, след като внимателно се е запознал със
съдържанието им преди подписването на договора за кредит. Видно е, че на клиента е
предоставена информация, касателно процесния договор за кредит, посредством Стандартен
европейски формуляр, в който са обективирани основните параметри на сключения договор
за потребителски кредит - по аргумент на буква „А”, т. 1 от договора.
Към договора е приложена декларация от Е. П. М. и Общи условия на ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД към договор за потребителски кредит, всички подписани от Е. П.
М.. Видно от погасителен план към потребителски кредит № 40001006376, първата
погасителна вноска е с дата 10.09.2020 г., а последната – 10.08.2021 г., като погасителния
план е подписан от клиента М..
Видно от Общите условия на „Профи кредит България” ЕООД към договор за
потребителски кредит е, че същите допълват клаузите на договора за потребителски кредит,
като определят взаимните права и задължения на кредитора и клиента. В този смисъл е
уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто
процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е посочено, че
лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на
ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита. Видно от Общите
условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи неразделна част от
договора за потребителски кредит съгласно клаузата на чл.А раздел Декларации, в раздел 15
„Допълнителни услуги“ са описани условията, при които потребителят може да се възползва
от допълнителни услуги,а именно: Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на
дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В
8
15.2.1 Отлагане на вноски от Общите условия е посочено, че „ако договорът за
потребителски кредит/ДПК/ е със срок - клиентът може да поиска кредиторът да му отложи
една погасителна вноска след платена първа вноска по ДПК." По долу в същата точка е
посочено, че това е максималният брой, който може да бъде отложен и който важи за целия
срок на ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да му отложи на части
или накуп допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече
от три последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени причините, поради
които клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски като
например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с
доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност,
започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три
седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиента няма
право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен трудов
договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му,
Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от
потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски е
установена процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има
възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е посочена
процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие
от изброените документи: лекарско заключение, показващо времетраенето на
неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за
уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ
прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на
трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети. В чл.15.2.1.1. от
Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните документи, доказващи
наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към кредитора не по-
късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Документите трябва да са
издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението. Като отлагането
на погасителните вноски зависи в крайна сметка от одобрението на кредитора. В 15.2.1.2 от
Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията на чл.15.2 за
периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски съгласно
погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.2.2,
15.2.2.1 в Общите условия.
Видно от преводно нареждане на дата 17.08.2020 година „Профи Кредит България“
ЕООД е превела на Е. П. М. към EasyPay сумата по кредита. От представеното по делото
извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит № 40001006376 се установява,
че общата платена сума по договора към настоящия момент е в размер на 600,00 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
9
правна страна :
Предявени са обективно и субективно съединени искове - установителен иск с правно
основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК,
във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86
ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и
следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По отношение допустимостта на исковете:
Исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяване на установителния
иск, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 1990/2023г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 890 от 03.10.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми.
Същата е връчена на ответника, като е подадено възражение в законоустановения срок, като
съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането, предмет на заповедта. Исковата молба е подадена в рамките
на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът
следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Осъдителния иск също е допустим, доколкото за предявените с него суми липсва
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Относно иска с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и
следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответника - кредитополучателя; - реалното предоставяне от
кредитодателя на заемополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; -
размер на претендираната главница,настъпването на падежа на задължението.
По иска за договорно възнаграждение ищецът следва да докаже, че в договора е
уговорена клауза за дължимост на такова, както и настъпване на неговата изискуемост,
размер на същото.
По иска за лихва за забава периода и размера на забавата.
За ответника - следва да докаже възраженията си, погасяване на претендираното от
ищеца вземане, представляващо главница, договорно възнаграждение и лихва за забава.
По осъдителните искове - ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно
доказване процесуалните предпоставки на иска по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на
валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който
ищецът има качеството на кредитодател, а ответника - кредитополучател, че в договора е
уговорена клауза за дължимост на допълнителни услуги - Фаст и Флекси, както и настъпване
10
на тяхната изискуемост, размер на същите.
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от
ЗПК.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Е. П. М. е
сключен на 16.06.2020 година Договор за потребителски кредит № 40001006376, по силата
на който е предоставена сума в размер на 1000,00 лева. Установи се от приложеното по
делото нареждане от 17.08.2020 година /л. 17 от делото/, че „Профи Кредит България“ ЕООД
е превела чрез Изи Пей на Е. П. М. сумата в размер на 1000,00 лева, поради което съдът
намира, че ответницата е сключила процесния договор, като нещо повече, същата е
извършвала и погасявания по кредита. Със същия договор в т. V и VI от договора е
уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
възнаграждение за закупен пакет Фаст - предоставя право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит в размер на 300,00 лева и възнаграждение за
допълнителен пакет Флекси - предоставя право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит в размер на 700,00 лева. Размерът на вноската за закупена
допълнителна услуга е в размер на 185,06 лева и е дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по кредита и по закупената
допълнителна услуга възлиза както следва: общо задължение – 2220,75 лв.; общ размер на
вноската 185,06 лева и дата на погасяване - 10 ден от месеца.
Ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, представлява финансова
институцията по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го
определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна, ответника има
качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП. При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
По делото е представен в оригинал процесния договор и общи условия към договора,
подписани от двете страни по него, вкл. подписана всяка страница от заемателя.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
11
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните /качеството на
кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на изключенията по чл. 4, ал. 1, 2 и
3 ЗПК/ и съдържанието на правата и задълженията, се установява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 Закона за потребителския кредит. След като процесният договор
за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички
договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на
тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност /така постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и решение № 23/07.07.2016 г.
постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о../.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор, съдът констатира следното:
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При
тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която
този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит,
този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С
оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не
само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
12
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги Фаст и Флекси противоречат на принципите на равнопоставеност и
добросъвестност на страните, като са нищожни, поради следното:
Съдът намира, че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя за
предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона.
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст - предоставя право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 300,00 лева и
възнаграждение за допълнителен пакет Флекси - предоставя право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит в размер на 700,00 лева.
На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в
чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит."
В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния договор
за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане.
13
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на
императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от
Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че използване на графа за
допълнителни плащания, която да активира допълнителни услуги е явно противоречие с
изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив
така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на
потребителя.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не
допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в
пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи
възнаграждение. Още повече, че въпросните услуги реално представляват само опция, от
която кредитополучателят би могъл да се възползва в бъдеще, но независимо дали се е
възползвал или не от нея, той дължи посочената цена, която в случая е колкото размера на
отпуснатия кредит. Подобна клауза причинява вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - тоест представлява
неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне по
тази клауза, напротив, установява се, че въпросният "пакет" е достъпен за предлагани
кредитни услуги на търговеца, които са декларирали желание за закупуването му в искането
си за кредит. Конкретните процедури по предоставяне на услугите, част от въпросния пакет,
са описани в Общите условия на търговеца и няма данни потребителят да е имал
възможността да влияе на тяхното съдържание. Дори и да са въведени нови промени в
Общите условия, от предходните такива, в случая единствената разлика е, че е добавено
изречението „пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга“.
Съдът намира, че дори и индивидуално уговорено, подобно клауза би била нищожно
поради противоречие с добрите нрави, т. к. е сключено при изначална липса на
еквивалентност на насрещните престации и има за цел единствено да постави в
неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора. Уговореното
възнаграждение обикновено превишава размера на възнаграждението по кредита
/договорената възнаградителна лихва/, без да представлява цена за действително
14
предоставени услуги. С уговарянето на посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с
погасителните вноски по кредита, води до скрито оскъпяване на същия, защото посоченият
ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени
правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в
„може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен
да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от
това не е предвидено. Само по себе си такава уговорка е нищожна, тъй като води до
неоснователно обогатяване.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на опредЕ. услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги Фаст и за допълнителна
услуга Флекси. Тяхното заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на
потребителя едва след като той изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ за
доставката й.
Отделно от горното, по отношение на закупения пакет допълнителни услуги "Фаст" -
предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“ - право
на промяна на погасителния план, същите се явяват нищожни, поради прякото противоречие
със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска начисляване на разходи за
усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя). Тъй като тези
услуги представляват част от задължението по договора, като са елементи от договорното
съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията,
установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от
пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит - на коя дата ще си получи
парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от "общия
разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр и следователно да участват по реда на чл.
19, ал. 1 ЗПКр при формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно текста
на договора, представен по делото това не е направено - ГПР е изчислен само върху
главницата и лихвата, а таксите за "допълнителни услуги" са добавена след това, отделени са
като отделни вноски по "допълнителен" договор, и не участват при формиране на ГПР.
Така съобразно с практиката на Съда на Европейския съюз - т. 1 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 срещу „Профи кредит България“ ЕООД, член 3, буква ж от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета е взето решение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договора за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
15
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техния размер, попада в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, или те представляват конструкция,
предназначена да покрие действителните разходи по този кредит. В случая уговореното в
процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" в размер на 300,00 лв. и
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 700,00 лв. е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР (индикатор за
общото оскъпяване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума /към датата на сключване
на договора/, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19,
ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Според практиката
на СЕС - решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя"
се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за
кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които
кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница. В случая сумата по договора
за кредит е в размер на 1000,00 лв., а възнаграждението за допълнителна услуга е общо в
размер на 1000,00 лв., т. е колкото е размерът на главницата. Съобразявайки параметрите на
договора за кредит към момента на неговото сключване, включително, че само ГЛП е в
размер на 41,00%, след собствени изчисления чрез използване на калкулатор за изчисляване
на ГПР и по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че с включването и на възнаграждението за
услуга "Фаст" и възнаграждението за услуга „Флекси“ ГПР по договора би надхвърлил 50 %.
Възнагражденията за допълнителни услуги не са отразени като разход при формирането на
оповестения ГПР от 48,57 %, въпреки, че са включени в общия дълг и месечните вноски.
16
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Разходът за допълнителна услуга подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните
вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително
възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите. Кредитодателят е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит
по начин, изключващ възможността за възприемане от страна на потребителя на
действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на
пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите, без да включи в
него значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги. Така
уговорената такса не е включена в оскъпяването на ползваната сума, което води до
нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащането й (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за
дължимост на това вземане.
Претендираното вземане за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. В решението си от 21 март 2024 г. СЕС
постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива
2008/48 разходи - а в случая не са включени разходите по допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ - ДПК следва да се счита за нищожен. Отделно от това, въпросните клаузи от ДПК,
позволяващи на съответния потребител да отлага и да разсрочва плащането на месечните
вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че
този потребител ще се възползва от посочените възможности, несъмнено имат
неравноправен характер, понеже разходите за тях са явно непропорционални на размера на
отпуснатия заем, тъй като отпуснатият кредит е в размер на 1000,00 лева, а общия сбор на
закупените допълнителни услуги също е 1000,00 лева, което категорично сочи на
непропорционалност /въпросното решение на СЕС от 21 март 2024 г./. По същността си тези
услуги представляват допълнителен разход по кредитния договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР
на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР, което в настоящия случай не е сторено. СЕС
изрично разяснява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се
съблюдава основният принцип на пропорционалност. С оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в ДПК, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, следва да се
приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. В конкретния казус, ако разходите за споменатите допълнителни
услуги се включат в ГПР, той многократно ще надхвърли петкратния размер на законната
17
лихва по просрочени задължения, което ще има за последица нищожност поради
противоречие със закона.
Съгласно т. 2, член 10 параграф 2, буква ж и член 23 от Директива 2008/48 е взето
решение да се тълкува в смисъл, че когато в договора за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщането от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
С решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България на Съда на ЕС е
прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит
и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Съдът приема, че невключването на разхода за
услуга "Фаст" в оповестения ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита.
Същевременно няма данни за индивидуално уговаряне на клаузите, каквито не могат да се
почерпят от самия договор, който е сключен при общи условия и е очевидно типизиран.
Поради това и съобразявайки практиката на СЕС съдът намира, че таксата за услуга "Фаст"
по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания,
за да се включи в общия разход по кредита (в подкрепа на този аргумент са напр. решение №
24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, решение № 260628 от 21.02.2022 г.
по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на СГС и др.).
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, са
установени и в противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Със закупуването на допълнителната услуга "Фаст" потребителят е поставен в
значително понеблагоприятно положение в процесното правоотношението и въз основа на
това клаузите, с които се уговаря допълнителната услуга са и неравноправни по смисъла на
Директива 93/13/ЕИО, доколкото възлагат допълнителна финансова тежест за потребителя,
оскъпяват "цената на кредита" и по съществото си представляват реализирана за кредитора
печалба. Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да бъде посочен действителният ГПР по
договора за кредит, с оглед правото на потребителя да се информира относно
действителната икономическа тежест на договора - така решение от 21.04.2016 г. по дело
Radlinger и Radlingerovб, C?377/14, според което за потребителя годишният процент на
18
разходите е от основно значение като общ разход по кредита, който е представен под
формата на процент, изчислен по единна математическа формула. СЕС подчертава, че
всъщност този процент позволява на потребителя да прецени от икономическа гледна точка
обхвата на задължението, поето със сключване на договора за кредит.
В настоящия случай в договора е посочен ГПР, който не отговаря на действителния
размер на всички общи разходи по кредита, тъй като не включва разходите за допълнителни
услуги. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нищожните клаузи, съответно неспазването на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, не могат да бъдат
заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя
съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски
договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от
Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за
недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от
националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици.
Следва да се отчете и че с решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съда на ЕС е
прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Ето защо нарушаването
на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (неточно посочване на ГПР) води до
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, включително съгласно
тълкуването на европейското право, дадено с цитираното решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело С714/22.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
19
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР. Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като
нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Тъй като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е
недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност, но не дължи връщане на лихви
и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установи, че ответницата е
извършвала плащания по процесния договор кредит в размер общо на 600,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за частично
основателен, а осъдителният иск за неоснователен.
С оглед установеното плащане на суми по договора за кредит в размер на 600,00 лева,
тази сума следва да бъде приспадната от размера на отпуснатия кредит в размер на 1000,00
лева, поради което установителният иск за главница е основателен за сумата от 400,00 лв.,
като за сумата над 400,00 лева до предявения размер от 919,98 лева, както и останалите
претендирани суми по установителния и осъдителния иск, а именно договорно
възнаграждение в размер на 199,11 лв. /сто деветдесет и девет лева и единадесет стотинки/,
10.10.2020г. до 10.08.2021г., и законна лихва в размер на 318,49 лв. /триста и осемнадесет
лева и четиридесет и девет стотинки/, дължима от 10.08.2021 г. - датата на изтичане на
погасителния план до 28.09.2023г, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 40001006376, както и възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 275,00 лв. /двеста седемдесет и пет лева/ и възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 641,67 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки/, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, следва да се отхвърлят.
От ответницата Е. П. М. е сторено искане за разсрочване на вземането. Съдът намира
искането по чл. 241, ал. 1 от ГПК за неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение, тъй като липсват доказателства относно обстоятелствата по чл. 241, ал. 1 от ГПК -
имотно и здравословно състояние, разходи и др., на база на които да се направи обоснован
извод за това следва ли задълженията да бъдат разсрочени и по какъв начин.
20
Независимо че исковете са частично уважени, съдът намира, че не се следват разноски
на ищеца съобразно уважена част от исковите претенции. Съобразно т.5 от Решение на СЕС
от 16 юли 2020 по съединени дела C-224/19 и C-259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат
върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи. Тези разяснения намират приложение и в настоящия случай.
Макар и производството да не е образувано по почин на потребителя, то в рамките на
процеса се установи, че ищецът базира вземането си на клаузи, които са неравноправни и
които водят до извод за цялостна недействителност на кредитното правоотношение. Именно
предвид това, дадените по - горе задължителни разяснения на СЕС следва да намерят
приложение и в тежест на потребителя да не се възлагат част от разноските, сторени от
ищеца. В горния смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 129/30.07.2024г. по търг. дело
№ 630/2023г., I т.о., в което е прието, че присъждането в тежест на ответника на
процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска, при прилагане на разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК, в случай при който спорът е за съществуването на задължения,
произтичащи от признат за изцяло недействителен на основание чл.22 от ЗПК и при
приложение на чл.23 от ЗПК, би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй
като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на
ефективен съдебен контрол.
Ответницата по делото има право на разноски, съобразно отхвърлената част на
предявените искове, като от същата се претендира адвокатско възнаграждение в размер
общо на 1115,00 лева, от които 300,00 лева за даване мнение по исковото и заповедното
производство, изготвяне и депозиране на молби и заявления за получаване на преписи;
550,00 лева процесуално представителство по исковото производство и 250,00 лева за
явяване в повече от две съдебни заседания, както и 15,00 лева за издаване на съдебни
удостоверения.
От страна на ищцовото дружество е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът взе предвид
и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг.
на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 25.01.2024г. по
дело С-438/2022г. е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже
21
да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета
от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.101,
§ 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС. Ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. От друга страна, правния ред в страната - в чл. 36,
ал.2 от Закона за адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. С Решение № 9273/27.07.2016г., постановено по
адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485
от 02.05.2017г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви
критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение
в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се
обосновава с два обективни критерия - обемът и сложността на извършената работа,
величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност
на делото. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са
обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и
на двата критерия кумулативно.
Съдът намира, че в настоящия случай при съобразяване цитираната и задължителна за
националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес над националната такава,
както и всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценка
на вида, естеството и обема на свършената работа, а именно депозиране на молба за
възобновяване срока за подаване на отговор; явяване в три поредни съдебни заседания,
ангажиране на писмени доказателства, намира направеното от ищцовото дружество
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото е
определен един общ адвокатски хонорар по всички предявени искове, поради което намира,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в пълен размер от 1100,00 лева.
С оглед на горното, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответникът съразмерно с
отхвърлената част на предявените искове, се дължат разноски в размер на 925,55 лв., поради
което ищецът следва да бъде осъден да ги заплати на ответницата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
22
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на
ответницата Е. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ж. к. „Запад“ бл. 55, ет. 6,
ап. 36, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. Г. И. П., следните
суми, които са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
890/03.10.2023г., издадена по ч.гр.д. № 1990/2023г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, както следва : сумата от 400,00 лева /четиристотин лева/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 40001006376 от 17.08.2020 г., сключен
между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Е. П. М., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 29.09.2023 г.
до изплащане на вземането, като отхвърля като неоснователни предявените искове срещу Е.
П. М., ЕГН **********, с адрес:, за главница за сумата над 400,00 лв. до предявения размер
от 919,98 лв., представляващ главница по Договор за потребителски кредит № 40001006376
от 17.08.2020 г., както и по отношение на сумата от 199,11 лева /сто деветдесет и девет лева
и единадесет стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.10.2020 г. до
10.08.2021 г. и сумата от 318,49 лв. / триста и осемнадесет лева и четиридесет и девет
стотинки/ - законна лихва за периода от 10.08.2021г. до 28.09.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище: гр. , чрез пълномощника юрк. Г. И. П. срещу Е. П. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. осъдителни искове, с които се иска да се осъди ответницата Е. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр., да заплати на ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище:, чрез пълномощника юрк. Г. И.П., следните суми : -
сумата от 275,00 лв. /двеста седемдесет и пет лева/ - неплатено възнаграждение за закупена
и използвана услуга Фаст, дължимо до 10.08.2021 година; - сумата от 641,67 лв. /шестстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ - неплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси, дължимо до 10.08.2021 година, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението в съда - 29.09.2023г. до изплащане на вземането до изплащане на
вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощника юрк. Г. И. П. да заплати на Е. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. на сумата
от 925,55 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
сторените от ответника разноски в исковото производство, съобразно отхвърлената част на
исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК банкова сметка, по която ответницата може да
23
заплати присъдените суми на ищеца : Юробанк България - IBAN : и Алианц Банк България
АД, IBAN : .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Е. П. М., ЕГН ********** за
разсрочване на задълженията на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 1990/2023 г. по описа на РС - Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград, в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
24