№ 255
гр. Враца, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Борис К. Динев
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500421 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4390/26.06.2025 г. на "Йеттел
България" ЕАД, ЕИК ***, подадена чрез пълномощника му адв.З. Ц., против
Решение № 184/31.05.2025 г. по гр.д.№ 1713/2023 г. по описа на Районен съд-
Бяла Слатина в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника-ищец
иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че
ответникът Р. С. О., ЕГН **********, дължи на дружеството сумата 224,98 лв.
– неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на
договори за мобилни услуги.
В жалбата се поддържа, че постановеното решение в обжалваната му
част е неправилно поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. Посочва се, че размерът и основанието за възникване на
задълженията за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги за номера ********** и ********** са уредени от страните в
т.9 на Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. и т.9 на Договор за
мобилни услуги №*** от 26.08.2021 г., като според тези клаузи размерът на
неустойката за всеки от двата номера възлиза на 112.49 лв., равняващ се на
сбора на три стандартни месечни абонаментни такси без вкл.ДДС (по 30.82
лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора в размер на 20.03 лв.
Въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд, че
посочените неустоечни клаузи са нищожни. Счита, че предвиденият в тях
1
начин на формиране на неустойката не противоречи на добрите нрави, не води
до неоправдано разместване на имуществени блага и не накърнява принципа
за недопустимост на неоснователното обогатяване. Също така намира, че
уговореното в договорите за мобилни услуги задължение за неустойка,
възникващо при предсрочно прекратяване на договорите поради
неизпълнение на паричните задължения на абоната, е съобразено с
разпоредбата на чл.92 ЗЗД и с присъщите на подобна клауза санкционна и
обезщетителна функция. Навежда доводи, че неустойките по посочените
договори са формирани като сбор от 3 компонента: 1/ сборът от три месечни
абонаментни такси без вкл.ДДС; 2/ част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора; 3/ разликата в цената на мобилното устройство без
абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до
края на договора. Изтъква, че така определените компоненти на неустойката
кореспондират на нейния характер на отнапред определено обезщетение за
вреди, които не трябва да се доказват. Развива конкретни съображения по
отношение на всеки от трите компонента, които обобщава с извода, че
уговорената неустойка по договора е съобразена с вредите, които е претърпял.
Счита, че в конкретния случай са налице всички предпоставки за начисляване
на задължение за неустойка и с оглед наличието на изрична неустоечна
клауза, която определя условията за възникване на това задължение и с която
ответникът се е съгласил, следва да се приеме, че с недобросъвестното си
поведение длъжникът е станал причина за прекратяване на договора, което е
довело до начисляване на неустойки в негова тежест.
В подкрепа на своята теза въззивникът се позовава на т.3 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, като изтъква, че в конкретния
случай претендираните неустойки в трикратен размер на стандартните
месечни абонаментни такси изпълняват присъщата обезпечителната,
обезщетителна и санкционната функция на неустойката по чл.92 ЗЗД и са
съобразени със сключената Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисията за
защита на потребителите и „Йеттел България“ ЕАД. Позовава се и на
практика на съдилища в страната.
В жалбата се изразява несъгласие и с изводите на районния съд за
неравноправност на клаузите за неустойка. Излагат се теоретични съждения
относно предвидените в ЗЗП предпоставки, при наличието на които се приема,
че е налице неравноправна клауза, като се посочва, че в конкретния случай не
се установява наличието на нито една от тях. Твърди се, че е налице
индивидуално договорена клауза, която е формулирана по ясен и разбираем
начин, отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до
незначително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя в ущърб на последния. Според въззивника, в
процесната хипотеза не е налице и неравноправност на клаузата за неустойка
на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като уговореното обезщетение не е
прекомерно, а е ограничено до сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за съответния номер без вкл. ДДС.
Най-сетне в жалбата се твърди, че мотивите на районния съд относно
липсата на доказателства за надлежното прекратяване на договорите
вследствие виновното неизпълнение на задълженията на ответника, са
неправилни, тъй като по делото са представени доказателства, от които е
2
видно, че длъжникът е бил поканен да заплати дължимите суми в определен
срок.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за признаване за установено, че Р. С. О. дължи на
дружеството-въззивник сумата 224,98 лв. – неустойка, обезщетяваща вредите
от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги. Претендира
се и присъждане на направените деловодни разноски в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден отговор на жалбата от
насрещната страна – ответника Р. С. О., чрез назначения му от районния съд
особен представител адв.В. С..
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред РС-Бяла Слатина е образувано по искова молба
от "Йеттел България" ЕАД против Р. С. О..
В исковата молба се посочва, че между Р. С. О. и "Йеттел България"
ЕАД (с предишни наименования "Космо България Мобайл" ЕАД и "Теленор
България" ЕАД) са сключени Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021
г. и Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г., като първият договор
се прилага спрямо мобилен номер **********, а втория договор – спрямо
мобилен номер **********. Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода
м.11.2021 г. – м.03.2022 г., във всяка от които са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различните договори, както следва:
- по Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. са начислени
задължения в общ размер от 194,33 лв., от които 81,84 лв. – незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси и 112,49 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя;
- по Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. са начислени
задължения в общ размер от 428,52 лв., от които 316,03 лв. – незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси и 112,49 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
В исковата молба се посочва, че размерът и основанието за
възникване на задълженията за неустойки при предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги за номера ********** и ********** са уредени
в идентичните т.9 на двата договора, съгласно които в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициативна на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без ДДС. В допълнение абонатът дължи
и: 1/ част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай, че
3
такива отстъпки са уговорени от страните); 2/ част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай, че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Сочи се също, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Според изложеното в исковата молба, поради липсата на изпълнение
от страна на ответника на паричните му задължения, "Йеттел България" ЕАД
е депозирало заявление по чл.410 ГПК до Районен съд-Бяла Слатина, въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1126/2023 г. и е била издадена заповед
за изпълнение. След дадени указания от заповедния съд, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в
законоустановения срок кредиторът предявява иск за признаване за
установено съществуването на вземанията по издадената заповед за
изпълнение в общ размер от 622,85 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника.
С Решение № 184/31.05.2025 г. по гр.д.№ 1713/2023 г. по описа на РС-
Бяла Слатина е признал за установено по отношение на Р. С. О., че дължи на
"Йеттел България" ЕАД, ЕИК ***, сума в размер на 397,87 лева - главница за
неплатени суми по сключени м/у страните договори за електронни
съобщителни услуги с № *** от 26.08.2021г. и № *** от 26.08.2021г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК – 21.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за която претенция
е издадена Заповед за изпълнение № 652/23.08.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 1126/2023 г. по описа на РС Бяла Слатина, отхвърлил е иска за
разликата до пълния размер на претенцията от 622,85 лева и е присъдил в
полза на ищеца разноски за заповедното и исковото производство, съразмерно
с уважената част от исковите претенции.
Както бе посочено, пред настоящата инстанция първоинстанционният
съдебен акт се обжалва само в отхвърлителната част, касаеща дължимостта на
претендираните неустойки. В останалата част решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
За да се произнесе по основателността на предявените искове за
заплащане на неустойки, настоящият съдебен състав обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
С представените писмени доказателства по първоинстанционното
дело се установява, че Р. С. О. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни
услуги "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, както следва:
- по Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. , с мобилен
номер **********, избран абонаментен план "Тотал+" , със срок на действие
24 месеца, при месечен абонамент за този срок от 31,99 лв.;
- по Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. , с мобилен
номер**********, избран абонаментен план "Тотал+" със срок на действие 24
месеца, при месечен абонамент за този срок от 31,99 лв.
4
За потребените от абоната-ответник услуги за периода м.11.2021 г. -
м.03.2022 г. ищецът е издал следните фактури:
- фактура № ********** от 05.11.2021 г. за отчетен период на
потребление 05.10.2021 – 04.11.2021 г. с дължима стойност 152,99 лв., със срок
за плащане до 20.11.2021 г. , към която е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера;
- фактура № ********** от 05.12.2021 г. за отчетен период на
потребление 05.11.2021 – 04.12.2021 г. с дължима стойност 203,60 лв., а при
отчитане на натрупаните задължения от предходен период – дължима
стойност от 356,59 лв., със срок за плащане до 20.12.2021 г. , към която е
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера;
- фактура № ********** от 05.01.2022 г. за отчетен период на
потребление 05.12.2021 – 04.01.2022 г. с дължима стойност 63,98 лв., а при
отчитане на натрупаните задължения от предходен период – дължима
стойност от 420,57 лв., със срок за плащане до 20.01.2022 г. , към която е
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера;
- фактура № ********** от 05.03.2022 г. за отчетен период на
потребление 05.02.2022 – 04.03.2022 г. с дължима стойност 224,98 лв. за
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, а при отчитане на
задължения от предходен период – 622,85 лв., със срок за плащане до
20.03.2022 г.
В хода на съдебното производство ищецът е представил последна
покана за доброволно плащане от 05.02.2022 г., адресирана до Р. О., с която
същият е уведомен, че общата стойност на задълженията му по сключените
договори с Теленор възлиза на 397,87 лв. с ДДС, като е приканен да плати
доброволно задълженията си в срок до 10 дни от датата на писмото, и е
уведомен, че при неплащане на дължимата сума договорът ще бъде прекратен
и ползването на съответния мобилен номер няма да бъде възможно, а към
дължимата сума ще бъде добавена и неустойка в размер съгласно договора –
224,98 лв., при което общото задължение ще възлезе на 622,85 лв.
Приложено е писмо изх.№ 30/13.01.2025 г. от Български пощи, в което
е посочено, че получените за доставка непрепоръчани кореспондентски пратки
с подател "Йеттел България" ЕАД се доставят съгласно клаузите на договора, а
непрепоръчаните кореспондентски пратки с получател Р. О. са доставени
съгласно сключения договор.
В първоинстанционното производство е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че
посочените фактура са редовно осчетоводени от „Йеттел България“ ЕАД, като
задълженията на ответника по тях са в общ размер на 622,85 лв., от които
неустойки в размер на 224,98 лв. Вещото лице е посочило подробно начина на
изчисляване на неустойката за всеки от мобилните номера. Дало е
заключение, че начислените задължения са изготвени в съответствие с
условията на процесните договори за ползване на мобилни услуги, като е
конкретизирало, че на ответника не са начислени суми по договор за лизинг и
неустойка във връзка с такъв договор.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК съдът извърши
служебна проверка относно валидността на първоинстанционното решение и
5
допустимостта му в обжалваната част.
Атакуваното решение е валидно, като постановено от надлежен
съдебен състав, функциониращ в пределите на правораздавателната си власт,
изготвено е в законоустановената форма, по ясен и разбираем начин и е
подписано от постановилия го съдебен състав.
Първоинстанционното решение е и допустимо в обжалваната част.
Налице е издадена заповед за изпълнение за вземането, която е връчена на
длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е
разпоредена процедура по чл.415, т.2 ГПК. Указанията на заповедния съд до
заявителя по този ред са съответни и са връчени на заявителя на 29.11.2023 г.,
като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск - исковата молба
е постъпила в съда на 18.12.2024г. /изпратена по пощата на 15.12.2023 г./.
С оглед очертания по-горе в мотивите на съдебния акт предмет на
спора, въззивният съд дължи произнасяне по предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД - за признаване на установено, че ответникът дължи
заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението си да
заплаща месечните абонаментни такси и стойността на ползваните услуги по
сключените договори за мобилни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма
определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените
вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е
предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и
специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с
преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния
длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и
наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от
причинените вреди.
В случая всеки един от процесните договори за мобилни услуги
съдържа в себе си клауза, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на уговорения срок, по вина или по инициатива на потребителя, или
при нарушаване на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а)
неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията
на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са
били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти,
потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския
и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок
на договора; и (б) в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок
на договора.
6
Тълкувана по реда на чл.20 ЗЗД, посочената клауза обуславя извод, че
неустойка се дължи само при предсрочно прекратяване по договора в една от
посочените хипотези – предсрочно прекратяване по инициатива на
потребителя въз основа на взето от него решение за това или предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя и при неспазване на негови
договорни задължения по договора за мобилни услуги, т.е. развалянето му от
доставчика на мобилни услуги. Следователно предпоставка за възникване на
вземанията за неустойки е прекратяването на договорите за предоставяне на
мобилни услуги.
В процесния случай ищцовото дружество претендира сума за
неустойка по всеки един от договорите за мобилни услуги, начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, т.е. касае се за едностранно разваляне на договора от оператора
при виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна.
Като отчита, че първоинстанционно решение е влязло в сила частично
и със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че ответникът Р. С. О.
дължи на "Йеттел България" ЕАД сумата 397,87 лв., представляваща
задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси, настоящият съдебен състав приема, че са били налице предпоставките
на т.75 от Общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги /в сила от 10.09.2010 г.,
последно изменени на 12.04.2021 г./, според които при неспазване на което и
да е задължение по част ХІІІ от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията
на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него, а според т.19б,
бук."в" Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи
условия.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че това право на
едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги е било надлежно
упражнено от "Теленор България" ЕАД.
При едностранно прекратяване на договора от страна на доставчика в
хипотезите на т.19б от ОУ липсва изрична уредба относно начина, по който
следва да стане това прекратяване, за разлика от предвидените хипотези в
т.19в от ОУ, където изрично е посочено, че договорът се прекратява
едностранно от доставчика с едномесечно писмено предизвестие, както и в
чл.19а от ОУ, където е уредено и право на потребителя на едностранно
прекратяване на договора с едномесечно писмено предизвестие. Настоящият
съдебен състав намира, че при липсата на изрична уредба относно начина, по
който следва да стане прекратяването в условията на т.19б от ОУ, надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общото правило на
чл.87 ЗЗД, съгласно чиято ал.1, изр.1 когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
7
договора за развален, а съгласно ал.2 писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма.
В случая сключените между страните договори за мобилни услуги са в
писмена форма, поради което и изявлението за развалянето им, с което се
предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок също
следва да бъде направено в писмена форма. Тежестта за доказване на факта,
че такова изявление за разваляне е било изготвено и е достигнало до
ответника пада върху ищеца и същият следва да установи това обстоятелство
при условията на пълно доказване.
В конкретния случай по делото не се установи адресираната до абоната
последна покана за доброволно плащане от 05.02.2022 г. да му е била
изпратена на посочения от него адрес чрез непрепоръчана пощенска пратка.
Действително от ОПС-Враца е изпратено писмо, в което се сочи, че
получените за доставка непрепоръчани кореспондентски пратки с подател
"Йеттел България" ЕАД се доставят съгласно клаузите на договора, а
непрепоръчани кореспондентски пратки с получател Р. О. са доставени
съгласно сключения договор. Липсва обаче информация дали конкретната
покана за доброволно плащане от 05.02.2022 г. е била изпратена до ответника,
дали е била доставена и на коя дата, дали е била получена лично от лицето или
е депозирана в пощенска кутия и пр. При това положение не може да се
установи дали изявлението за разваляне на договора е достигнало до
потребителя, още по-малко моментът на твърдяното от въззивника получаване
на тази покана. При липсата на тези данни не само не може да бъде направен
извод за надлежно извършено едностранно прекратяване на договорите за
мобилни услуги, но при неизвестен точен момент на прекратяване на
договора не може да бъде изчислен и размерът на неустойката, съгласно
клаузите на договора.
Освен това, нито в рамките на заповедното производство, нито в
рамките на исковото производство е осъществено надлежно връчване на
ответника на препис от документ, изходящ от ищцовото дружество /в
частност исковата молба, която би могло да се възприеме като изявление за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги/, преди крайния срок
на договора – 26.08.2023 г., за да се приеме, че в хода на съдебното
производство е осъществено предсрочно едностранно прекратяване на
правоотношението от оператора. Препис от заявлението по чл.410 ГПК не се
връчва на длъжника, а заповедта за изпълнение е съдебен акт, а не изявление
на кредитора за предсрочно прекратяване (освен това препис от същата е бил
връчен на длъжника в условията на чл.47, ал.1, вр. ал.5 ГПК). Размяна на
исковата молба е извършена след изтичане уговорения срок на договора за
мобилни услуги и то чрез назначения от съда особен представител на
ответника.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че по
делото не е доказано преди края на уговорения срок на действие на договора
до длъжника да е достигнало писмено волеизявление на кредитора за
предсрочно прекратяване на договора. След като ищецът не е доказал
надлежно да е упражнил правото си предсрочно да прекрати договора, то не е
доказал и възникването и съществуването на вземането си за неустойка като
последица от предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя.
При този извод безпредметно се явява обсъждане на доводите за нищожност
8
на клаузата за неустойка като неравноправна клауза по смисъла Закона за
защита на потребителите.
В обобщение на изложеното въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част, в която е отхвърлен предявеният от въззивника-ищец иск за признаване
за установено, че ответникът Р. С. О., дължи на дружеството сумата 224,98 лв.
– неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на
договори за мобилни услуги.
С оглед изхода на спора право на съдебни разноски за въззивната
инстанция има въззиваемия Р. О., но същият не е направил такива.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184/31.05.2025 г. по гр.д.№ 1713/2023 г.
по описа на Районен съд-Бяла Слатина в обжалваната част, в която е
отхвърлен предявеният от "Йеттел България" ЕАД, ЕИК ***, иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД за признаване за установено, че Р. С. О.,
ЕГН **********, дължи на дружеството сумата 224,98 лв. – неустойка,
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на договори за мобилни
услуги.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9