№ 3773
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110206632 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Б. В. - А. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко :
Електронен фиш) Серия К № 4189089, издаден от СДВР, с който на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Е. Б. В. - А. е наложена „глоба” в размер на 400
(четиристотин) лева за това, че на 24.11.2020г. в 12.48 часа в град София, бул.
„Околовръстен път” № 13, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Бр. Бъкстон”
е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е
незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна, тъй като Електронният фиш бил връчен една
година след извършване на нарушението.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Е. Б. В. – А., редовно призована, не се
явява лично, нито изпраща представител, който да вземе становище по спора.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, се представлява от юрк. Виденов,
който в съдебно заседание на 13.09.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 13.09.2022г. процесуалният представител на въззиваемата
страна пледира за потвърждаване на Електронния фиш като правилен и законосъобразен.
Твърди се, че Електронният фиш отговаря на законовите изисквания и че при издаването му
не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Иска се СРС да
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Същевременно юрк. Виденов
1
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя в
случай, че то е над минималния размер.
С писмо вх. № 104868 от 26.05.2022г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Съгласно
ЗДвП влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно
постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват
влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или
реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на
Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се прави още позоваване и на §6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Посочва се, че нарушението е установено и заснето с преносима мобилна система
за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 560 в град София, бул. „Околовръстен път” № 13, с
посока на движение от бул. „България“ към бул. „Бр. Бъкстон”, като ограничението на
скоростта за конкретния участък от пътя е 50 км/час за населено място. Твърди се, че
техническото средство е преминало последваща метрологична проверка и че процесният
Електронен фиш е издаден на 25.11.2020г. Отбелязано е, че Е. Б. В. - А. не е подала
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. От ОПП - СДВР посочват, че нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. Твърди се, че
при издаването на Електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Поради това се иска СРС да
потвърди Електронния фиш като правилен и законосъобразен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея
има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това
техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден
Протокол № 4-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
30.10.2020г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Видно от Протокол №
4-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 30.10.2020г. (лист 10
и лист 28 от делото) тази проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип TFR-
1M № 4835 с идент. № 560/10.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-56748 от 25.11.2020г. и Ежедневна форма на отчет от 24.11.2020г.
2
(лист 12 и лист 14 от делото) за времето от 11.45 часа до 14.00 часа на 24.11.2020г.
техническо средство TFR1-M с № 560 е било позиционирано в град София, бул.
„Околовръстен път” № 13, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се
от бул. „България“ към бул. „Бр. Бъкстон“, при ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. За времето от 11.45 часа до 14.00 часа на 24.11.2020г. с посоченото по-горе
техническо средство били заснети общо 73 клипа – от № 15247 до № 15319, като един от тях
бил клип № 15277 (лист 7 от делото).
На 24.11.2020г. в 12.48 часа в град София, по бул. „Околовръстен път” № 13, с посока
на движение от бул. „България“ към бул. „Бр. Бъкстон”, лек автомобил „....“ с рег. № .......
(собственост на жалбоподателя Е. Б. В. - А.) се движел със скорост от поне 81 км/ч. (след
приспаднат толеранс от 3 км/час в полза на водача от реално измерената скорост от 84
км/час), при ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час. Скоростта, с която се
движел автомобилът била установена и заснета с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) TFR1-M с № 560 – клип № 15277.
Въз основа на снимковия материал от системата за видеоконтрол TFR1-M с № 560
(клип № 15277) срещу Е. Б. В. - А. (като собственик, на когото е регистрирано МПС-то) е
съставен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 4189089. С него от СДВР наложили на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на
Е. Б. В. - А. административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Електронният фиш е
връчен на 14.04.2022г. и е обжалван от Е. Б. В. - А. с жалба, подадена на 21.04.2022г.
Съдебният състав прие така изложената фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно : снимков материал – клип № 15277 (лист 7
от делото); справка за собствеността на МПС с рег. № ....... (лист 8 от делото); Заповед на
Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. (лист 9 от делото);
Протокол № 4-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
30.10.2020г. (лист 10 и лист 28 от делото); Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-56748 от 25.11.2020г. (лист 12 от делото);
снимка на техническото средство (лист 13 от делото); Ежедневна форма на отчет от
24.11.2020г. (лист 14 от делото); извадка от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 4189089 (лист 15 от делото); справка за нарушител/водач (лист
16 от делото); писмо от ОПП – СДВР с вх. № 171796/17.08.2022г. (лист 26 от делото); писмо
от Главна Дирекция „Национална полиция“ с вх. № 176075/24.08.2022г. (лист 27 от делото);
писмо от Български институт по метрология с вх. № 176237/24.08.2022г. с приложено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 - с приложения (лист 29-
46 от делото) и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 177377/25.08.2022г.
приложена схема (лист 47-48 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни,
3
достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства.
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 4189089 е обективно и достоверно писмено доказателство, което съдът кредитира и
установява, че процесният Електронен фиш е връчен на 14.04.2022г.
Справката за собствеността на МПС с рег. № ......., както и справката за
нарушител/водач са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът кредитира тези справки и съответно
приема, че собственик на заснетото МПС с рег. № ....... е Е. Б. В. – А. и че тя има няколко /не
много/ предишни нарушения на ЗДвП.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931/30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на Ежедневна форма на отчет от 24.11.2020г.
(лист 14 от делото), както и на Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-56748 от 25.11.2020г. (лист 12 от делото), тъй като тези
писмени доказателства са годни, информативни, относими, обективни, достоверни и
взаимно допълващи се. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-56748 от 25.11.2020г. се установява мястото, времето, посоката
на движение на контролираните МПС-та от позиционираното в служебен автомобил с рег.
№ С 2184 МР техническо средство, броят и номерата на клиповете, заснети на това място с
въпросното техническо средство, както и индиректно се установява ограничението на
скоростта на движение на превозните средства (50 км/час за населено място) и това, че там
не е имало поставен пътен знак за ограничение на скоростта. От Ежедневната форма на
отчет от 24.11.2020г. се установява, че служебният автомобил е спрян в 11.45 часа в град
София, бул. „Околовръстен път” № 13, за да контролира скоростта на движение на МПС-та,
движещи се от бул. „България“ към бул. „Бр. Бъкстон” при ограничение на скоростта 50
км/час за населено място, като АТСС е било TFR1-M с № 560 и е било позиционирано на
това място до 14.01 часа на 24.11.2020г., което включва процесния час - 12.48 часа. В същия
смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-56748 от 25.11.2020г., в който документ като период на
работа на АТСС е отразено времето от 11.45 до 14.00 часа, което съвпада с времето,
посочено в Ежедневната форма за отчет.
За ограничение на скоростта 50 км/час за населено място на 24.11.2020г. в град
София, по бул. „Околовръстен път” № 13, с посока на движение от бул. „България“ към бул.
„Бр. Бъкстон” данни се съдържат не само в Ежедневната форма на отчет от 24.11.2020г. и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-56748 от 25.11.2020г., но и в писмото от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. №
4
177377/25.08.2022г. и приложената към него схема (на лист 47-48 от делото), както и от
писмото на ОПП – СДВР с вх. № 171796/17.08.2022г. (лист 26 от делото). Тези писма са
относими, достоверни и еднопосочни писмени доказателства, които намират опора и в
останалите, кредитирани по-горе писмени доказателства. Поради това СРС им се доверява.
От съвкупната им преценка се установява, че на процесното място е важало общото
ограничение на скоростта за движение на МПС-та в населено място - 50 км/час.
От писмо на Български институт по метрология с вх. № 176237/24.08.2022г. с
приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (с
приложения), писмо на Главна Дирекция „Национална полиция” с вх. №
176075/24.08.2022г., Протокол № 4-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M от 30.10.2020г. и чл.30, ал.5 от Закона за измерванията се установява, че
техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение на
24.11.2020г. е одобрено съобразно нормативните изисквания, срокът на валидност на
одобряването на АТСС е бил до 24.02.2020г., след това е преминало последваща проверка в
Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към
Главна дирекция „Национална полиция” на 30.10.2020г. (за срок от 12 месеца, т.е. до
30.10.2021г.) и съответно се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически
изправно и към 24.11.2020г., а направените с него измервания са в съответствие със Закона
за измерванията. Поради това (с оглед разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията) СРС приема, че техническото средство, заснело процесния автомобил и
неговата скорост на движение е било годно към процесната дата да установи нарушението и
попада в обхвата на „автоматизирани технически средства и системи” според §6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол № 4-38-20 от проверката
на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 30.10.2020г. се вижда, че въпросното
техническо средство има идент. № 560/10 и този номер 560 е вписан и в Ежедневната форма
на отчет, в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-56748 от 25.11.2020г., а също и в снимковия материал – клип № 15277, то това
означава, че именно провереното на 30.10.2020г. техническо средство тип TFR-1M е било
използвано и при заснемане на процесното нарушение. Всичко това показва, че
техническото средство, с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в
експлоатация съгласно нормативната уредба, счита се за одобрен тип към 24.11.2020г.
(съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията) и изготвените с него писмени доказателства
(снимките, приложени по делото) имат доказателствена сила.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на лист 13 от делото става ясно
къде е било позиционирано техническото средство, с което е измерена скоростта на
5
движение на МПС-то. Посредством снимка - клип № 15277 (лист 7 от делото) се установява
марката и регистрационният номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението; конкретно измерената скорост на движение и това, че в лентата на движение
на заснетото МПС няма други превозни средства. Този снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради
това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
съответно го кредитира. Доколкото клип № 15277 е направен на 24.11.2020г. в 12.48 часа и
попада в часовия диапазон от 11.45 часа до 14.00 часа, в който техническо средство TFR-1M
с № 560 е било позиционирано в град София, бул. „Околовръстен път” № 13, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се с посока на движение от бул.
„България“ към бул. „Бр. Бъкстон” (според Протокола на лист 12 от делото и Ежедневната
форма за отчет на лист 14 от делото), съдът приема, че процесното нарушение е заснето
именно с техническото средство, описано в Ежедневната форма на отчет, Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-56748 от
25.11.2020г. и в Протокол № 4-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M от 30.10.2020г. Доколкото между снимката - клип № 15277 (от една страна) и
Ежедневната форма на отчет и Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-56748 от 25.11.2020г. (от друга страна) има
припокриване относно времето, мястото, номера на техническото средство, ограничението
на скоростта, а същевременно клип № 15277 попада сред номерата на изображенията,
направени на 24.11.2020г. от 11.45 часа до 14.00 часа на процесното място, за съда не
възниква съмнение, че клип № 15277 е направен именно с техническо средство TFR-1M с №
560.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
6
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Описано е самото нарушение. Посочено е, че
става въпрос за управление на МПС със скорост от 81 км/час при ограничение на скоростта
в населено място 50 км/час. Налице е съответствие с посочената като нарушена правна
норма - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
глоба /в размер на 400 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се
плати. Освен това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки. Поради това СРС приема, че няма
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш, нито
че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
7
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ следва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал и да са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
/Български институт по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на информацията и
издаването на Електронен фиш става не при установяване на нарушението, а по-късно,
както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно административно –
наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от
ЗАНН в случая се явява неприложима.
Към датата на нарушението /24.11.2020г./ вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на
вътрешните работи участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено в действащата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
8
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Видно от лист 12 от делото Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-56748 от 25.11.2020г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
24.11.2020г., а датата 25.11.2020г. е датата на регистриране на документа под № 4332р-
56748. Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили, приели и проверили
въпросния Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-56748 от 25.11.2020г. са посочени номерата на първото и
последното изображение, както и общият брой на констатираните нарушения. Освен вид и
номер на ползваното техническо средство в Протокола е посочено, че техническото средство
е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 4-38-20 от
30.10.2020г. с годност за експлоатация до 30.10.2021г. Коментираният тук Протокол е
придружен със снимка на уреда (видно от лист 13 от делото), поради което СРС приема, че
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
9
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
Съдебният състав приема релевираните в жалбата доводи за неоснователни. Вярно е,
че от датата на нарушението 24.11.2020г. до датата на връчване на Електронния фиш
(14.04.2022г.) са минали близо една години и пет месеца. За разлика от АУАН и НП, при
издаването на Електронен фиш законодателят не е предвидил срок, след изтичането на
който да не може да се издава, респ. връчва Електронен фиш. Нормата на чл.34 от ЗАНН тук
не важи, нито има друга аналогична разпоредба в законодателството, която да се отнася до
Електронния фиш. Поради това изтеклият период от време от извършване на деянието до
връчването на Електронния фиш не може да бъде основание съдът да приеме, че е допуснато
съществено процесуално нарушение. Изтичането на определен срок от извършване на
нарушението би имало значение единствено за прекратяване на административното
производство поради изтекла давност. В случая, обаче, от датата на нарушението
(24.11.2020г.) до връчването на Електронния фиш (14.04.2022г.) не е изтекъл 3-годишният
срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Към момента на постановяване на
съдебния акт на СРС – 10 състав не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от
ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това съдът не счита, че са налице
основания за прекратяване на административното производство.
С оглед на всичко изложено по-горе СРС – 10 състав прие, че Електронният фиш не
следва да се отменя на формално основание, а спорът трябва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал (клип № 15277) настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. В конкретния
случай е била установена (заснета) скорост на движение 84 км/час. В предвид възможността
за грешка в рамките на 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че конкретно
заснетият автомобил се е движил с поне 81 км/час. В тази връзка съдът се позова на
представения по делото Протокол № 4-38-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 30.10.2020г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. Тази допустима
грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков
материал (клип № 15277) измерената скорост е 84 км/ч., докато в обжалвания Електронен
фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от 81 км/ч., която се явява
по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 84 км/ч. и в тази връзка
не са нарушени правата на жалбоподателя.
От Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 15277, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-56748 от 25.11.2020г.,
10
писмото на лист 26 от делото и схемата, изпратена от Агенция „Пътна инфраструктура“ се
установява, че на процесното място е важало общото ограничение на скоростта в населено
място - 50 км/час.
От изложеното до тук следва, че щом водачът на лек автомобил „....“ с рег. № ....... се
е движил на 24.11.2020г. в 12.48 часа на процесното място с поне 81 км/ч. (след приспадане
на толеранса от 3 км/час в полза на водача поради възможността от грешка при измерване
на скоростта с техническото средство) при ограничение на скоростта 50 км/ч. в населено
място, то следва да се приеме, че от обективна страна доказано е извършено нарушението по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на
скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е 31 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при липса на знак за ограничение на скоростта, не следва да управлява МПС
със скорост над 50 км/час и че щом е измерена скорост от поне 81 км/ч. значи е съзнавал
обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „....“ с рег. № ........
Въпреки това, обаче, доколкото чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП казва, че собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, то в конкретния случай правилно е била ангажирана
отговорността именно на Е. Б. В. - А.. Това е така, защото жалбоподателят е физическото
лице – собственик на лек автомобил „....“ с рег. № ....... (според справката, приложена на
лист 8 от делото). В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на Електронния фиш,
жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена декларация до
териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай в
изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил
Електронния фиш на Е. Б. В. - А. като лице по чл.188, ал.1 от ЗДвП /доколкото заснетото
МПС е собственост на жалбоподателя/. В Електронния фиш изрично е указана
възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал жалбата - предмет на настоящото производство, т.е. Е.
Б. В. - А. не се е възползвала от предоставената й законова възможност да обори
презумпцията на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Поради това следва да бъде ангажирана
административната отговорност на Е. Б. В. - А. за извършеното с нейния автомобил
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
11
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост от 31 до
40 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в размер на 400 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 31 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на Е. Б. В. - А. (като собственик на МПС, недоказала, че
автомобилът е бил управляван от друго лице) следва да се определи глоба в размер на 400
лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за това
нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това Електронният
фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно
наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушителят има извършени и
други /предишни/ нарушения на ЗДвП. Процесното нарушение е типичен пример на
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради това СРС счита, че деянието не представлява
маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и по време на съдебните прения пред СРС – 10 състав
процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласночл.63д, ал.1 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно заседание пред СРС – 10 състав с
участието на юрк. Виденов. Заседанието е било с продължителност десет минути. Правният
спор не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Поради това жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
12
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4189089, издаден от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
на Е. Б. В. - А. е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА Е. Б. В. - А. с ЕГН **********, с известен по делото адрес : гр. Дупница,
ж.к. „Развесена върба“ № 6, етаж 8, ап.24, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13