№ 20073
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110170104 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от .. ЕАД срещу Н. Б. В. и С. И. В. субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите при условията на
солидарна отговорност на ответниците, както следва: 2983,98 лева – главница
за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за
топлоснабден имот на адрес гр. София, .., ап.южен ведно със законна лихва за
период от 09.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 414,71 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 25.07.2023 г.,
48,04 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 09.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,36 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №44760/2023г. на СРС, 169 състав. Длъжниците са
подали възражения по чл.414 ГПК, поради което съобразно дадените указания
от съда, ищецът предявил настоящите искове. Претендира разноски.
Ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата молба по
1
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
С молба от 07.06.2024г. ответникът Н. В. е представил доказателства за
извършено плащане в размер на 1037,70 лева, което е поискал да бъде
съобразено от съда.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач .. ООД не е изразило
становище.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №44760/2023г. на СРС, 169 състав.
Не е спорно между страните по делото, че през процесния период между
тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
2
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване
на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна
енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабден
имот. Същото се установява и от представените по делото доказателства: НА
№ 114, том II, дело №287/974г. от 01.02.1974г.; съдебна спогодба по гр.д.
№2528/1982г. СРС; НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот от 25.10.2017г. на нотариус .., рег. № 106 в регистъра на Нотариалната
камара; НА за учредяване на договорна ипотека от 11.10.2019г. на нотариус ..,
рег. № 344 в регистъра на Нотариалната камара. Поради това съдът приема, че
3
ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по
смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен № .. през периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г. Съдът намира, че се установява и основанието за
солидарна отговорност на ответниците като собственици на процесния имот в
режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно чл.586, ал.1 ГПК
нотариусът извършва проверка за собствеността на имота, и доколкото не са
оспорени или опровергани установените от него обстоятелства, то с оглед
вписаното в НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от
25.10.2017г. на нотариус .., рег. № 106 в регистъра на Нотариалната камара;
НА за учредяване на договорна ипотека от 11.10.2019г. на нотариус .., рег. №
344 в регистъра на Нотариалната камара, съдът приема че имотът се
притежава от ответниците в режим на съпружеска имуществена общност. Това
обстоятелство и не се оспорва от тях.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
4
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач .. ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, не се оспорва от ответниците и се установява
от представените по делото писмени доказателства – индивидуални справки
за използваната ТЕ за процесния период и 2 бр. формуляри за отчет на уредите
за ДР на топлоенергията; обща фактура №../31.07.2021г.; обща фактура
№..31.07.2022г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изслушана и приета по делото, задълженията за процесния имот са както
следва: 2983,98 лева – цена на топлоенергия за периода м.05.2020г. до
м.04.2022г., лихва от 414,71 лева за периода 15.08.2020г. до 25.07.2023г., както
и сумата от 48,04 лева за дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до
м.04.2022г., както и лихва от 10,36 лева върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2020г. до 25.07.2023г. Вещото лице е
5
установило, че са извършени две плащания, относими към процесния период:
на 20.10.2023г. е заплатена сумата от 537,70 лева, с която са осчетоводени
погасявания на суми по фактура №../31.07.2023г., която не е от процесните
вземания; на 12.02.2024г. е заплатена сумата от 500 лева, с която са
осчетоводени погасявания по съдебното вземане в размер на 171,28 лева –
разноски и 328,72 лева – мораторна лихва. Вещото лице е констатирало и
извършено плащане на 14.12.2021г., с което е заплатена сумата от 562,25 лева,
с която е погасена частично обща фактура от 31.07.2020г., което обаче е
неотносимо към процесния период. От приетата по делото счетоводна
експертиза и от представените платежни нареждания към отговора на
исковата молба се установяват извършени плащания в общ размер от 1037, 70
лева. Съдът намира, че не следва да бъде съобразен начинът, по който
ищцовото дружество е осчетоводило плащанията, доколкото същото не е
съобразило изрично посоченото основание на плащанията и съответно не е
спазило разпоредбите на чл. 76, ал.1 ЗЗД. С оглед изложеното и като съобрази,
че ответникът е посочил като основание фактури, издадени за процесния
период в платежните нареждания, то плащанията следва да бъдат отнесени
изцяло към него.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на
чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец,
6
като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. През процесния период е извършвано дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен №...
Ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса да
установят, че са платили на ищцовото дружество сума в размер на 1037,70
лева, с която частично е погасено претендираното вземане.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за
консумирана топлинна енергия през процесния период са приложими Общи
условия на .. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
7
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2020г. и 2021г. разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е
настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Общите
фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2021г. и 31.07.2022г., а 45-
дневният срок е изтекъл на 14.06.2021г., респективно на 14.06.2022г. (45 дни
след изтичане на периодите, за които се отнасят фактурите, считано от
30.04.2021г., 30.04.2022г.). При това положение, с оглед неприложимостта на
цитираните по-горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди,
нито се доказва да е отправена от ищеца до ответника. Поради изложеното
искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
за потребена топлинна енергия за горепосочения период подлежи на
отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и претенцията за
присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово разпределение,
тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи да е
отправена от ищеца до ответниците.
С оглед установеното по делото и изложените мотиви, съдът намира, че
исковата претенция на ищеца се доказа до размер от 2983,98 лева – цена на
топлоенергия за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., и сумата от 48,04 лева за
дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г. Установи се
безспорно, че са извършени плащания за процесния период в размер на
1037,70 лева. С тази сума съдът приема за погасени задълженията за услугата
дялово разпределение изцяло, както и главницата с размер от 989,66 лева.
Дължимо остава задължението за главница за ТЕ до размер от 1994,32 лева.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото
8
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 289,67 лева за
исковото производство и в размер на 43,27 лева за заповедното производство.
Ответниците не претендират разноски.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150
от ЗЕ, предявени от .. ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, .., срещу Н. Б. В., ЕГН **********, и С. И. В., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. София, .., че Н. Б. В. и С. И. В. дължат при условията на
СОЛИДАРНОСТ на .. ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №44760/2023г. на
СРС, 169 състав, както следва: 1994,32 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, .., абонатен №.., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2023г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за стойността на доставена
топлинна енергия за сумата над 1994,32 лева до пълния предявен размер от
2983,98 лева, както и за сумата от 48,04 лева представляваща такса за услуга
дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г. като погасен
чрез плащане и предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на следните вземания: 414,71 лева – мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 25.07.2023г. и 10,36 лева - мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 25.07.2023г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Б. В., ЕГН **********, и
С. И. В., ЕГН **********, да заплатят на .. ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. София, .., разноски по делото в размер на 289,67 лева, както
и разноски за заповедното производство в размер на 43,27 лева.
Решението е постановено при участието на .. ООД, ЕИК .., като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
9
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №44760/2023г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10