Определение по дело №56444/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13189
Дата: 7 април 2023 г. (в сила от 7 април 2023 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20211110156444
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13189
гр. София, 07.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110156444 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************” АД, чрез
юрк. И.Х., срещу В. Г. И., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2000 лева, представляваща
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-0411 от 02.10.2007 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 3360,12 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 19.04.2013 г. до 07.12.2020
г.; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 78 лева, представляваща годишни такси за поддръжка, дължими на
основание т. 10 от договора; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 60 лева, представляваща разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 5,56 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 08.12.2020 г. до 17.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2007 г. между страните бил сключен договор
за издаване на револвираща международна кредита карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № 51РКО-В-0411, по силата на който ищецът предоставил на
ответника банков кредит овърдрафт в размер на 2000 лева. Предоставеният кредит бил
изцяло усвоен по банковата сметка, открита на името на кредитополучателя, чрез
1
многократни трансакции, извършени в периода от 04.10.2007 г. до 02.03.2013 г. Ответникът
погасявал задълженията си по кредита, но след 19.04.2013 г. изпаднал в забава. Поради
допуснатото просрочие, на основание Раздел XIII, т. 13.1, вр. т. 13.1.1. от общите условия на
банката, приложими към процесния договор, ищецът изпратил до кредитополучателя покана
за доброволно погасяване на задължението в седемдневен срок от получаването , след
изтичането на който щял да счита целия кредит за предсрочно изискуем. Твърди се, че
поканата била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 28.10.2020 г. Поради
непогасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение банката обявила кредита
за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.12.2020 г. За вземанията си кредиторът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 13.01.2021 г. по ч. гр. д. № 64124 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. Г. И. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. П..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На
първо място прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Оспорва
твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост на кредита била настъпила на
08.12.2020 г. В тази връзка твърди, че кредитът бил изцяло изискуем още към 19.04.2013 г.,
като срокът за ползване на овърдрафта не бил продължаван и нова карта не била издавана от
страна на банката. Възразява, че клаузите на процесния договор били нищожни като
неравноправни. Лихвеният процент бил уговорен в нарушение на добрите нрави. Освен това
процесният договор бил недействителен и на специалните основания, предвидени в чл. 22
ЗПК, поради неспазване на изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК.
Оспорва предявените искове и по размер. Твърди, че ответникът бил заплащал част от
вноските по кредита, но въпреки ищецът претендирал в цялост разрешения кредитен лимит.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни. Претендира направените по делото разноски, както и присъждане на
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
Ответникът не оспорва, че на 02.10.2007 г. сключил с ищеца договор за издаване на
револвираща международна кредита карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-В-0411, по силата на който банката му предоставила банков
кредит овърдрафт в размер на 2000 лева, поради което съдът намира, че посоченото
обстоятелство не се нуждае от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. съществуването на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на
2
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-0411 от 02.10.2007 г., което обвързвало
страните през целия процесен период;
2. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;
3. осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита в пълен размер (включително наличието на непогасени в срок вноски по главница
и/или дължими лихви), както и че банката уведомила ответника за упражняване на правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;
4. размера на дължимите по договора за кредитна карта суми за главница, договорна
възнаградителна лихва, годишни такси за поддръжка и мораторна лихва;
5. извършването на претендираните разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост;
6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
първоначално издадената му кредитна карта била блокирана от банката още през 2013 г.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба
задачи. Доказателственото искане, направено в отговора на исковата молба, за задължаване
на ищеца да представи процесния договор за кредитна карта в оригинал следва да бъде
оставено без уважение, доколкото ответникът не оспорва нито съдържанието на договора,
нито неговата автентичност.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата в размер на 2000 лева, представляваща главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-В-0411 от 02.10.2007 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
3
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 3360,12 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 19.04.2013 г. до 07.12.2020 г.; иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 78
лева, представляваща годишни такси за поддръжка, дължими на основание т. 10 от
договора; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата в размер на 60 лева, представляваща разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата в размер на 5,56 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
08.12.2020 г. до 17.12.2020 г.
ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че на 02.10.2007 г. сключил с ищеца договор за
издаване на револвираща международна кредита карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № 51РКО-В-0411, по силата на който банката му предоставила
банков кредит овърдрафт в размер на 2000 лева. Посоченото обстоятелство НЕ СЕ
НУЖДАЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. съществуването на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-0411 от 02.10.2007 г., което обвързвало
страните през целия процесен период;
2. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;
3. осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита в пълен размер (включително наличието на непогасени в срок вноски по главница
и/или дължими лихви), както и че банката уведомила ответника за упражняване на правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;
4. размера на дължимите по договора за кредитна карта суми за главница, договорна
възнаградителна лихва, годишни такси за поддръжка и мораторна лихва;
5. извършването на претендираните разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост;
6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
4
първоначално издадената му кредитна карта била блокирана от банката още през 2013 г.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 64124 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. Определя депозит в размер на 300 лева, който следва да бъде внесен от
ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА
за вещо лице В.Д.П., специалност: счетоводна отчетност, която да бъде уведомена за
допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ
за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за задължаване
на ищеца да представи процесния договор за издаване на револвираща международна
кредита карта в оригинал.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 24.04.2023 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответницата в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието
на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с
крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5