РЕШЕНИЕ
№ 13816
гр. С. 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110109990 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ...................,
срещу „............“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ............. с
която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 7 923,05 лева,
представляваща левовата равностойност на шест броя неразрешени от нея платежни
операции, осъществени от банковата й сметка с IBAN: ................. открита при ответната
банка, както следва:
1 бр. картова транзакция на 26.04.2023 г. в полза на търговец ............”, на сума в размер
на 282,41 евро;
2 бр. картови транзакции на 26.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми в
размер на 1 117,94 евро и 1 187,88 евро;
3 бр. картови транзакции на 27.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми в
размер на 460,37 евро, 434,96 евро и 567,43 евро.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.02.2024 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че ищцата М. В. Д. е клиент на
„............“ АД и има открита банкова сметка при ответното дружество с IBAN: ................. на
която е титуляр съгласно договор от 27.11.2006 г. Към посочения договор има издадена
банкова карта с № ..............., която ползва рядко и с която никога не е извършвала плащания
през интернет среда. Излага твърдения, че на 10.05.2023 г. е направила опит да използва
услугата „......... банкиране“, при което й е било поискано посочване на QR-код, с какъвто тя
не разполага. С оглед на последното посетила клон на ........... на адрес гр. ............., където
поискала да й бъде коригирана услугата „......... банкиране“, но проблемът не бил отстранен.
Поради това, на 11.05.2023 г. посетила друг клон на ........... с адрес ул. .........., при което
установила липсата на сумата от 4 050,99 евро от горепосочената банкова сметка. От
предоставената й разпечатка ищцата установила, че с нейната карта е пазарувано от .........
магазини “........ чрез опцията мобилно банкиране на 27.04.2023 г., 28.04.2023 г., 01.05.2023 г.
и 02.05.2023 г. Твърди, че е оспорила 1 бр. трансакция към ......... търговец ..........bg от
1
26.04.2023 г., на стойност 282,41 евро, и 5 бр. трансакции към ......... търговец aboutyou.bg,
две от които извършени на 26.04.2023 г., на стойност съответно 1 117,94 eвро и 1 187,88
евро, както и три броя транзакции от 27.04.2023 г., на стойност 460,37 евро, 434,96 евро и
567,43 евро. Общият размер на оспорените трансакциите възлизал на 4 050,99 евро, с левова
равностойност 7 923,05 лева. Излага доводи, че не е попълвала документ за откриване на
мобилно банкиране, няма приложението „........... ..............“ и не е ползвала тази услуга, което
обстоятелство е било известно на банката, защото помежду им не е бил подписван договор
или анекс към съществуващ такъв, с който в обслужването й да е била включена и услугата
мобилно банкиране чрез телефон. Твърди, че банковата й карта е била анулирана веднага.
Във връзка с нерегламентираното ползване на средства от банковата й сметка подала сигнал
в полицията, по повод на който е била образувана преписка № .......... г. по описа на ...............
Изискана била информация от представителите на електронните магазини ................
откъдето били получени отговори, че с карта на ищцата от тях не е било пазарувано. В
Софийска градска прокуратура е била образувана пр. пр. № 526/2024 г. Подадена е била
жалба и в банката, откъдето бил получен отказ за възстановяване на сумите по оспорените
транзакции, при мотиви, че плащанията са извършени след верификация освен с данните от
самата карта, така и чрез биометрична характеристика /т. нар. QR check/ - код за сканиране.
Ищцата твърди, че такова потвърждаване е невъзможно да бъде направено, тъй като тя не е
сключвала договор за мобилно банкиране и не е инсталирала приложението „...........
..............“ на телефона си. Излага твърдения, че е подала искане до Помирителната комисия,
пред която банката представила становище по случая в смисъл, че чрез телефона, който
ищцата е посочила в банката с номер 0888 496 350, чрез мобилния оператор е получила
есемеси с кодове, които е въвела за потвърждаване на плащанията. От Помирителната
комисия било предложено споразумение на страните, което банката отхвърлила и
производството било прекратено. Ищцата поддържа, че в случая банката е допуснала
нарушения на чл. 100 ЗПУПС, като при използване на картата на ищцата не е извършено
установяване на идентичността на клиента чрез променливи елементи, свързващи
операцията с конкретна сума и получателя. Поддържа, че по силата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в
случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай
не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за
операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни
съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е
необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на
платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената
платежна операция. Позовава се на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, съгласно която норма платежната
операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при
липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Поддържа, че каквато и да е
причината с картата й да бъдат извършени плащания, това не може да се разглежда на
плоскостта на умишленото или поради груба небрежност неизпълнение на едно или повече
от задълженията й по чл. 75 ЗПУПС. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, а в
условията на евентуалност моли присъдената сума да бъде намалена поради съпричиняване
от страна на ищцата. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е клиент на "............" АД и е
титуляр на разплащателна сметка с IBAN: .................. Поддържа, че ищцата използва .........
(електронно) банкиране, въз основа на сключен договор за ......... банкиране от 06.03.2019 г.,
като последната е заявила и ползва дебитна карта с № .......******....... издадена от банката.
Твърди, че оспорените транзакции са извършени в интернет среда, с банковата карта на
ищцата с номер .......******....... посредством дигиталния портфейл (приложение) ........, и
представляват разрешени такива. Излага твърдения, че картата на ищцата е била
регистрирана в приложението ........ на 25.04.2023 г. посредством достъпване на
функционалността за регистрация на приложението посредством ........... ...............
Ответникът твърди, че шестте процесни трансакции, осчетоводени по сметката на ищцата на
27.04.2023 г., 28.04.2023 г. и 02.05.2023 г., са били разрешени на 26.04.2023 г. и 27.04.2023 г.
посредством приложението ........ с идентификация на ползвателя на приложението
посредством определените от доставчика на Приложението идентификационни данни, като
картата на ищеца е добавена в приложението на външния доставчик чрез достъпване на
функционалността за регистрация на приложението посредством приложението ...........
............... Входът в приложението ........... .............. и използването му за добавяне на платежна
карта в приложение на външен доставчик става с идентификация на ползвателя посредством
2
зададен от лицето, активирало приложението, цифров код или биометрична характеристика
и вграден софтуерен токън. Активирането на приложението ........... .............. е осъществено с
въвеждане в приложението на потребителското име и паролата на ищцата за .........
банкиране, както и с еднократен код, изпратен на мобилния телефон на ищеца, посочен пред
банката с номер ......... посредством SMS съобщение. Ответникът излага доводи, че за
извършване на оспорените транзакции, техният автор следва да: знае потребителското име и
паролата на ищеца за вход в ........... ........., необходими за активирането на мобилното
приложение ........... ..............; да се намира във владение на мобилния апарат, на който е
поставена СИМ картата с мобилния телефонен номер на ищцата – ......... и на който е
изпратено SMS съобщение с еднократна парола, необходима за активирането на мобилното
приложение ........... ..............; да отключи приложението ........... .............. със зададен пръстов
отпечатък или посредством лицево разпознаване или друга биометрична характеристика, в
зависимост от функционалностите на устройството, на което е инсталирано и активирано
приложението ........... .............., за да достъпи функционалността за регистрация на
Приложението ........ посредством приложението ........... ..............; да извърши идентификация
посредством определените от доставчика на Приложението ........ идентификационни данни
(като ПИН код, пръстов отпечатък, лицево разпознаване и др.). Ответникът поддържа, че в
случая, при разрешаването на процесиите транзакции, банката е приложила изискваното,
съгласно чл. 100 ЗПУПС, задълбочено установяване на идентичността на платеца, чрез
използването на елемент „знание", манифестиран чрез потребителското име и парола за вход
в ........... ........., и елемент „притежание", манифестиран чрез еднократният код за активация
на приложението ........... .............., изпратен като SMS на мобилния телефон на
картодържателя, обявен пред банката. Приложеното задълбочено установяване на
идентичността на платеца при разрешаване на процесиите транзакции с карта в интернет,
посредством приложението ........, в което картата на Ищеца е регистрирана чрез
приложението ........... .............., активирано с горепосочените елементи от ЗУИ - „знание" и
„притежание", от една страна и използването на определените от доставчика на
приложението ........ идентификационни данни, от друга страна, дават основание на банката
да приеме, че транзакциите са автентични и разрешени от ищцата по настоящото дело, в
качеството й на картодържател на банковата карта, с която са извършени транзакциите и на
лице, единствено разполагащо с елементите на задълбоченото установяване на
идентичността, необходими за разрешаване на транзакциите. Излага доводи, че предвид
механизма на разрешаване на оспорените транзакции, то са налице недвусмислени
обстоятелства по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, даващи право на банката да счита, че
платежните операции изхождат от ищцата, съответно да ги изпълни и съответно това
плащане да има погасителен ефект спрямо задълженията й като доставчик на платежни
услуги да извършва плащания. В условията на евентуалност твърди, че действайки при
условията на груба небрежност, ищцата е позволила трето лице да получи достъп до
нейните персонализирани защитни характеристики, включително потребителското име и
паролата за вход в ......... банкиране; еднократният код за активация на мобилното
приложение ........... .............. - и двата елементи на задълбоченото установяване на
идентичността на клиента съгласно чл. 100 ЗПУПС, както и идентификационните данни,
изисквани от доставчика на външното приложение, необходими за разрешаване на
процесиите трансакции, с което е нарушил законовите и договорни разпоредби, поради
което следва да понесе вредите от процесните трансакции. Излага доводи, че съгласно чл. 75,
т. 1 и т. 3 ЗПУПС, ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен
платежен инструмент, има задължението да използва платежния инструмент в съответствие
с условията за неговото издаване и използване, както и да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да
не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния
инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.
Ответникът излага доводи, че в жалбата си до помирителната комисия за платежни спорове
ищцата е изложила твърдения за „някакъв вид „хакване", което се е случило с нея. Според
ответникът, макар да не потвърждава изрично предприети от нея действия в нарушение на
своите законни и договорни задължения, от тези твърдения се прави обоснован извод, че
ищцата най-вероятно е предоставила свои данни на трети лица. Поддържа, че предвид
обстоятелството, че елементите за задълбочено установяване на идентичността са
независими един от друг и компрометирането на един не би могло да компрометира друг
елемент, то за да бъде успешно нареден и потвърден един превод, в случай, че същият не е
извършен от титуляря, то е необходимо всички елементи да са компрометирани. Това не
може да стане без активното съдействие от страна на ищцата, независимо дали е осъзнавано
3
и целенасочено или не. В обобщение посочва, че предвид гореизложеното са възможни
следните изводи: или ищцата не е разкрила персонализираните защитни характеристики,
необходими за разрешаване на процесната транзакция, което означава, че транзакцията е
извършена от нея и е автентична, или ищцата е действала в нарушение на договорните и
законовите си задължения, с груба небрежност, и е предоставила всички необходими данни
за разрешаване на транзакцията, поради което на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС следва да
понесе всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, тъй като ги е причинила
с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради
груба небрежност. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните по делото не са спорни, поради което и с проекта на доклад,
обективиран в Определение № 45256/06.11.2024 г., обявен за окончателен без възражения на
страните в тази му част в проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание, са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата:
1./ че ищцата М. ........... е титуляр на разплащателна сметка с IBAN: ................. открита при
ответника „...........“ АД; 2./ че ищцата е заявила и ползва дебитна карта с № .......******.......
издадена от банката.
По делото е представен и приет като писмено доказателство, неоспорен от ищцовата
страна, Договор за електронно банкиране от 06.03.2019 г. /л. 77/, сключен на посочената
дата между „............“ АД и М. ..........., въз основа на който клиентът възлага, а Банката
приема да осигурява ползването на услугите на Електронно банкиране чрез заявените от
клиента канали за посочените в „Регистрационната карта за електронно банкиране“ сметки.
От представената „Регистрационната карта за електронно банкиране“ /л. 78/,
представляваща неразделна част към договора от 06.03.2019 г., се установява, че
регистрирана за електронно банкиране на името на М. ........... е сметка с IBAN: .................. В
графа „Допълнителни средства за активни операции“ е отбелязано „SMS пароли“ за мобилен
телефон с номер 0888 496 350. Договорът за електронно банкиране от 06.03.2019 г. и
Регистрационната карта за електронно банкиране към него са саморъчно подписани от
ищца, чийто подпис не е оспорен като неавтентичен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Към тях
са приложени 2 броя въпросници за идентификация на клиент физическо лице от
26.02.2021 г. /л.79-80/ и от 13.02.2024 г. /л.81/.
С оглед на съвпадащите фактически твърдения на ищцата в сезиращата съда искова
молба и на ответното дружество в молба с вх. № 8781/10.01.2025 г., съдът приема, че
помежду им не се спори, че с банковата карта на ищцата с № .......******3583 са извършени
следните картови транзакции: 1./ 1 бр. картова транзакция на 26.04.2023 г. в полза на
търговец ............”, на сума в размер на 282,41 евро; 2./ 2 бр. картови транзакции на
26.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми в размер на 1 117,94 евро и 1 187,88 евро;
3./ 3 бр. картови транзакции на 27.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми в размер
на 460,37 евро, 434,96 евро и 567,43 евро. Извършването на посочените картови транзакции
и датите на тяхното осчетоводяване се установява от приложеното и прието като писмено
доказателство извлечение от банкова сметка ................. за периода 01.01.2023 г. –
31.12.2023 г. /л. 16-18/.
Тоест с карта с № .......******3583 и от банкова сметка на ищцата с IBAN: .................
са извършени 6 броя картови транзакции в полза на търговец ............” и на търговец ............”
на 26.04.2023 г. и 27.04.2023 г. на обща стойност 4 050,99 евро.
С оглед на признанието на ответното дружество, направено с молба с вх. №
8781/10.01.2025 г., съдът приема за безспорно между страните, че на дати 27.04.2023 г.,
28.04.2023 г., 01.05.2023 г. и 02.05.2023 г. от Банката не са изпращани съобщения до ищца с
„код за потвърждаване на плащанията“.
Според писмо вх. № 398549/07.12.2024 г. от ...........“ АД /л. 148/ на 25.04.2023 г. в
10:12 часа и 10:15 часа не са били изпращани съобщения до телефонния номер на ищцата –
.............. С последващо писмо вх. № 83972/10.03.2025 г. /л.185/ от страна на ...........“ АД се
посочва, че в периода 25.04.2023 г. – 02.05.2023 г. от системите му не са изпращани
съобщения, свързани с регистрацията или използването на платежната карта в дигиталния
портфейл .........
По делото е приет като писмено доказателство Формуляр за рекламация вх. №
4
69973/11.05.2023 г. /л.11-12/, подаден от М. ..........., в качеството й на оправомощен ползвател
на карта с № .......******....... с който се оспорват извършени процесните плащания, както
следва: 1./ плащане, извършено на 27.04.2023 г., 12:45 часа, на сума в размер на 282,41 евро,
в полза на .........., 2./ плащане, извършено на 28.04.2023 г., 12:46 часа, на сума в размер на
1117,94 евро, в полза на ......, 3./ плащане, извършено на 28.04.2023 г., 12:46 часа, на сума в
размер на 1187,88 евро, в полза на ......, 4./ плащане, извършено на 02.05.2023 г., 16:04 часа,
на сума в размер на 460,37 евро, в полза на ......, 5./ плащане, извършено на 02.05.2023.2023
г., 16:04 часа, на сума в размер на 434,96 евро, в полза на ......, 6./ плащане, извършено на
01.05.2023 г., 16:04 часа, на сума в размер на 567,43 евро, в полза на ....... Във формуляра е
декларирано от страна на картодържателя, че по време на извършване на оспорените
транзакции картата се е намирало у него, като банката е била информирана за блокиране на
картата на 10.05.2023 г.
По делото е приета като писмено доказателство Декларация – въпросник от
11.05.2023 г. /л.13-15/, попълнена от М. ..........., в качеството й на оправомощен ползвател на
карта с № .......******....... с която последната е декларирала пред банката следните
обстоятелства: последното ползване на картата е извършено от деклараторката на 16.04.2023
г. при заплащане на такса в ............ по време на извършване на оспорените транзакции
деклараторката се е намирала в гр. С. като същата е съхранявала банковата си карта при
личните си документи и до нея не е имало достъп трето лице; никой не знае пин кода на
картата на деклараторката, като последно промяна на същия е била извършена при
фактическото получаване на картата; деклараторката не ползва приложения, последно е
получавала имейл от ........... на 10.05.2023 г.
С Писмo изх. № 16508/04.07.2023 г. /л. 19/ „............“ АД е уведомило М. ..........., че
намира възраженията по формуляр за рекламация от 11.05.2023 г. за неоснователни и счита,
че не са налице основания за възстановяване на сумите по оспорените транзакции.
По делото е прието Писмо от 04.08.2023 г. /л. 24/, с което „............“ АД уведомява
КЗП – Помирителна комисия за платежни спорове, че не са налице основания за
възстановяване на сумите на М. ........... по оспорените 6 платежни операции /процесните
такива/, във връзка с които последната е подала рекламация, по повод на която е образувано
помирително производство № 189/2023 г.
С Писмо изх. № Ц-03-6537/07.02.2024 г. /л.27/ КЗП – Помирителна комисия за
платежни спорове е уведомила М. ..........., че „...........“ АД не приема изготвеното
помирително предложение по помирително производство № 189/2023 г. и на това основание
последното се прекратява.
По делото са представени и приети като писмено доказателство Общи условия на
............ АД за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти, приети от
Управителния съвет на банката на 16.03.2020 г., последно изменени на 20.12.2021 г. /л. 83-
90/, Приложение № 1 към тях /л.91-92/, и Общи условия на ........... АД за платежни услуги
за физически лица /л.93-97/.
С писмо вх. № 67385/25.02.2025 г. от ...... /л.180-183/.са представени писмо от
12.08.2024 г. от ......... и електронно съобщение от 26.08.2024 г. от ............. В писмото от .........
се заявява, че в периода 20.04.2023 г. – 10.05.2023 г. в полза на посочения търговец не е
постъпвало плащане от дебитна карта № ............... и номер на сметка ........
По делото са изслушани и приети основно и допълнително експертно заключение
на вещото лице Н. С. К. по допуснатата компютърно техническа експертиза, които
преценени по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвени.
Според основното заключение на компютърно техническата експертиза /л.156-161/,
на предоставеното му за изследване устройство – мобилен телефон марка “A.”, модел
“............”, със сериен номер „............”, IMEI ............. и използващо мобилен номер..................,
не са намерени следи от приложението „........... ..............“. Посоченото приложение не е и
никога не е било инсталирано на изследваното устройство, за което след справка в
системите на производителя „A.” по сериен номер е констатирано, че е закупено от
официален дистрибутор на производителя и първоначално е регистрирано и се ползва от м.
август 2022 г. Изслушан в съдебно заседание, експертът уточнява, че възможно описаната в
заключението SIM карта да е ползвана на друго мобилно устройство, като при изготвяне на
експертизата не са му представяни документи за собственост на изследваното устройство.
Според констатациите на вещото лице по допълнителното заключение на
5
компютърно техническата експертиза /л.191-210/, изготвено на база на събрания по делото
доказателствен материал и допълнително представени му от ответното дружество журнални
записи (логове), извлечения от база данни и справки от банковите сметки, приложението
„........... ..............“ позволява добавяне на дебитни и кредитни карти ........ към „........“, което
улеснява безконтактните плащания чрез мобилни устройства с операционна система ..........
Активацията на мобилното приложени включва следните стъпки: 1./ Инсталация на
мобилното приложение „........... ..............“ от съответния магазин за приложения -
„...............“ (A. телефони), „............. за, .......... или „.......“ за „......... 2./ Въвеждане на
потребителско име и парола: При първоначално стартиране на приложението, трябва да се
въведе потребителското име и паролата, които се използват от клиента за достъп до „...........
.........“ (интернет банкирането на ответника). Ако клиентът няма активирано .........
банкиране, може да го направи във всеки клон на банката или изцяло ......... на адрес
..............; 3./ Получаване на SMS код: След въвеждане на потребителското име и паролата,
клиентът получава SMS с код за достъп до приложението „........... ..............“ на мобилния
номер, който е посочен от клиента и е наличен в системите на банката към момента на
активацията; 4./ Създаване на ПИН код: Клиентът въвежда ПИН код с дължина от 6 до 12
цифри, който може да се използва оттук нататък за бъдещ достъп до приложението; 5./
Избор на метод за вход: Клиентът може да избере предпочитания от него начин за вход - с
ПИН кода от т.4 или с биометрични данни като пръстов отпечатък или лицева
идентификация, ако устройството поддържа тази функция. След успешна активация,
приложението се обвързва с конкретното устройство и не може да бъде използвано на друго
устройство без повторна активация (създава се т.нар. „тоукън“ - връзка на клиент с
устройство). При активиране на „........... ..............“ на ново устройство, предходната
активация се анулира, гарантирайки, че само една инстанция на приложението е активна и
свързана с потребителя. С активирането на мобилното приложение „........... ..............“ се
прилагат два елемента за силно удостоверяване на автентичността на клиента, а именно
знание – на потребителското име и паролата за ......... банкирането, и притежание -
мобилният телефонен номер на клиента, на който се получава еднократният код за
верификация. Ако приложението „........... ..............“ е вече активирано и след като бъде
достъпено, е възможно от него да бъде добавена карта в приложението „...............“ и
съответно да бъде използвана от услугата „........“. След като картата бъде добавена в „........“,
не е необходимо достъпване на приложението „........... ..............“ за извършване на
трансакции и ......... плащания. Стъпките за добавяне на карта в приложението „...............“ и
услугата „........“ от приложението „........... ..............“ са следните: 1./ Вход в приложението
„........... ..............“ - Потребителят се идентифицира чрез цифров код (ПИН) или биометрична
характеристика (пръстов отпечатък или лицево разпознаване), предварително зададени при
активацията на приложението. Използва се вградения уникален „тоукън“ в приложението;
2./ Избор на карта за добавяне в „........“; 3./ Прехвърляне към „........“ - След натискане на
бутона ........... ........“, се зарежда интерфейсът на приложението „........“. На екрана се
визуализира бутон ,.............“, който потребителят трябва да натисне; 4./ Попълване на адрес
за фактуриране (billing address) в приложението „............“; 5./ Приемане на условията за
ползване - На следващия екран се визуализират условията за ползване {„................“) на
„........“. Потребителят ги приема, натискайки бутон ,/...................“/; 6./ Завършване на
добавянето - След успешното добавяне, „........“ визуализира съобщение за успешно
добавена карта, включително последните четири цифри от картовия номер. След като
картата веднъж е добавена в услугата „........“, потребителят може да я използва за
извършване на ......... плащания в поддържани уебсайтове и мобилни приложения, без да се
налага повторно въвеждане на картови данни и без участието на приложението „...........
..............“. Процесът на разрешаване на трансакции през „........“ преминава през няколко
последователни стъпки: 1./ Избор на метод за плащане - При извършване на покупка в
......... магазин или мобилно приложение, клиентът избира „........“ като предпочитан метод за
разплащане; 2./ Визуализация на платежна страница - След избор на „........“, на екрана се
зарежда платежна страница, предоставена от търговеца, на която се показват детайлите на
трансакцията, включително дължимата сума и името на търговеца; 3./ Избор на платежна
карта - Ако клиентът има повече от една карта, регистрирана в „........“, се визуализира
списък с наличните карти и потребителят избира тази, с която желае да извърши плащането;
4./ Автентикация на клиента - След избор на картата, за да бъде трансакцията разрешена,
клиентът трябва да потвърди плащането чрез метода за автентикация, който използва на
устройството си. Това може да бъде ПИН код, пръстов отпечатък или лицево разпознаване;
5./ Одобрение и завършване на плащането - След успешна автентикация, „........“ изпраща
заявката за плащане към търговеца, като в този процес се използва токенизирана (временна)
6
версия на картовите данни. Реалният номер на картата не се разкрива, което осигурява
допълнителна защита срещу измами. Търговецът получава потвърждение за трансакцията,
след което плащането се счита за успешно. В конкретния случай, въз основа на данните,
получени от журналните записи на ответната банка, експертът е констатирал следното:
процесът по активирането на приложението „........... ..............“ е стартирал на 25.04.2023 г. в
22:12:09 часа и чрез използване на потребителско име и парола от ......... банкирането на
ищцата и чрез SMS код, изпратен на мобилен номер ..................., като процесът по
активация е приключил на 25.04.2023 г. в 22:14:06 часа; на 25.04.2023 г. в 22:35:18
часа процесната карта е добавена в услугата „........“ чрез приложението „........... ..............“,
където картата е била „токенизирана“ (т.е. е създадена виртуална карта с номер .............. и
дата на валидност 07/26). Картовите операции (трансакции) преминават през два етапа -
авторизация и осчетоводяване. Този двуетапен процес е стандартен за картовите плащания и
е автоматизиран, което означава, че няма човешка намеса и няма възможност за произволно
спиране на вече одобрена авторизация. След успешна авторизация банката-издател няма
право да откаже осчетоводяването и сетълмента на сумата (окончателното прехвърляне
на средства от банката на клиента към банката на търговеца), освен ако не възникне грешка
или ако търговецът сам не отмени трансакцията. В комуникационната система на ответника
са налични 2 записа за изпратени SMS съобщения на дата 25.04.2023 г. до телефонен номер
..............., както следва: на 25.04.2023 г. 22:12:10 „...................: 355-224-230. ................., с
отбелязване, че е успешно прието, и 25.04.2023 г. 22:14:07 „................ Ako tova deystvie ne e
izvarsheno ot vas, nezabavno se svarzhete s OBB: ................/You successfully activated UBB
..............“, отново с отбелязване, че е успешно прието. Разликата между датата на
извършване на трансакциите и датата на осчетоводяването се дължи на стандартния
двуетапен процес на картовите плащания - авторизация и осчетоводяване. В момента на
плащането сумата се проверява и блокира по сметката на клиента, но парите все още не
напускат сметката му. Осчетоводяването се извършва след като търговецът официално
изиска сумата от банката-издател, което може да отнеме няколко дни в зависимост от
процесите на съответните платежни системи. Ако трансакцията е направена в неработен
ден, осчетоводяването може да бъде забавено до първия следващ работен ден. Прилагането
на описаните на страницата на Банката мерки намалява вероятността от компрометиране на
......... достъпа и повишава нивото на сигурност, като ограничава възможностите за
извършване на неразрешени трансакции от трети лица. Изслушан в съдебно заседание,
експертът уточнява, че не е възможно приложението „Гугъл Пей“ да се инсталира на
телефон „Айфон“, тъй като това приложение работи само на телефони с операционна
система „А.“.
По делото е приета Фактура № ..............г. /л. 223/, издадена от „................“ ЕАД, с
получател М. В. Д., удостоверяваща закупуване на апарат A. ............ 128 .................
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 7 923,05 лева,
представляваща левовата равностойност на шест броя неразрешени от нея платежни
операции, осъществени от банковата й сметка с IBAN: ................. открита при ответната
банка, както следва:
- 1 бр. картова транзакция на 26.04.2023 г. в полза на търговец ............”, на сума
в размер на 282,41 евро;
- 2 бр. картови транзакции на 26.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми
в размер на 1 117,94 евро и 1 187,88 евро;
- 3 бр. картови транзакции на 27.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми
в размер на 460,37 евро, 434,96 евро и 567,43 евро.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.02.2024 г., до окончателното плащане.
По така предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1./ сключването с ответника на договор за платежни услуги; 2./ изпълнението
от страна на банката на конкретните платежни операции, индивидуализирани в исковата
молба, които не са били заявени от платеца в срока на действие на договора за съответната
карта; 3./ стойността на всяка платежна операция; 4./ уведомяване на банката без
неоснователно забавяне за неразрешените операции.
7
В доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: 1./ всяка платежна операция е автентична /т. е. че
е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на
последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент,
включително неговите персонализирани средства за сигурност/; 2./ всяка платежна операция
е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък, за който той
отговаря; 3./ при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на
платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено, или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.
Между страните по делото не са спорни, поради което и с проекта на доклад,
обективиран в Определение № 45256/06.11.2024 г., обявен за окончателен без възражения на
страните в тази му част в проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание, са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: 1./
че ищцата М. ........... е титуляр на разплащателна сметка с IBAN: ................. открита при
ответника „...........“ АД; 2./ че ищцата е заявила и ползва дебитна карта с № .......******.......
издадена от банката.
По същество между страните не се спори, че от банковата карта на ищцата с №
.......******........... са извършени следните картови транзакции: 1./ 1 бр. картова транзакция
на 26.04.2023 г. в полза на търговец ............”, на сума в размер на 282,41 евро; 2./ 2 бр.
картови транзакции на 26.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми в размер на 1
117,94 евро и 1 187,88 евро; 3./ 3 бр. картови транзакции на 27.04.2023 г. в полза на търговец
............” на суми в размер на 460,37 евро, 434,96 евро и 567,43 евро. Тоест с карта с №
.......******...........и от банкова сметка на ищцата с IBAN: ................. са извършени 6 броя
картови транзакции в полза на търговец ............” и на търговец ............” на 26.04.2023 г. и
27.04.2023 г. на обща стойност 4 050,99 евро, с левова равностойност от 7 923,05 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги
коригира
неразрешена или неточно изпълнена платежна операция, само ако ползвателят на платежни
услуги го е уведомил без неоснователно забавяне, след като е узнал за такава операция,
която поражда възможност за предявяване на правата му, но не по-късно от 13 месеца от
датата на задължаване на сметката му. В случая, от неоспорените констатации на вещото
лице Н. К. по приетата допълнителна компютърно-техническа експертиза и приетите по
делото писмени доказателства – формуляр за рекламация от 11.05.2023 г., жалба до КЗП и
книжа по помирително производство № 189/2023 г., се установява, че след узнаване за
извършване на оспорените парични транзакции, ищцата незабавно е уведомила ответната
банка за нерегламентирано ползване на издадени на нейно име банкови карти.
С оглед на горното, съдът приема, че обстоятелствата, възложени в доказателствена
тежест на ищеца, са установени по делото.
Спорът между страните в настоящото производство по същество се концентрира
върху това дали оспорените 6 броя картови транзакции са разрешени или не по смисъла на
чл. 70, ал. 1 ЗПУПС – дали титулярят на съответната сметка ги е наредил или е дал
съгласието за изпълнението им, както и налице ли са основания за освобождаване на
ответната банка от отговорност за възстановяване на сумите по оспорените платежни
операции.
Според нормата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, съответно, при липса на съгласие
– платежната операция е неразрешена.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване на автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или
друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В ал. 3 и ал. 4
на същата разпоредба е предвидено, че установяването на автентичността е процедура, която
позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на
конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за
сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и
процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна
операция. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна
8
операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на
услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент
не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца
или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност
не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС. Доставчикът на платежни
услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е
приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на
ползвателя на платежни услуги. Следователно, при така очертаната нормативна уредба, за
ангажирането на отговорността на доставчика на платежни услуги за изпълнението на
неразрешена платежна операция по сключен между него и ползвателя на услугите договор, е
достатъчно от ползвателя на платежните услуги само да се направи твърдение, че
платежната операция не е разрешена, в който случай законът възлага изцяло в тежест
на доставчика на платежни услуги да установи при условията на пълно и главно
доказване конкретни факти, при които тази отговорност не възниква или нейното
ангажиране се изключва. Разпоредбите на ЗПУПС дословно възпроизвеждат текстовете на
Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015
година за платежните услуги във вътрешния пазар, поради което и се нуждаят от тълкуване
за извличане на точния им смисъл. Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС
недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца операция,
макар и наредена чрез договорения платежен инструмент (потребителско име и парола в
комбинация с мобилен токен), е възложен в тежест на доставчика на услугата.
Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция,
която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в
правната сфера на платеца само при доказване от страна на банката, че е налице
измама – в двете й разновидности: извършена от платеца или извършена от получателя на
плащането, който има качеството ползвател на платежната услуга, или при умишлено или
при груба небрежност от страна на ползвателя на платежните услуги неизпълнение на
съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния
инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която
предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции,
когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията
си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност.
В разглеждания случай, като съобрази констатациите на вещото лице Н. С. К. по
изслушаната допълнителна компютърно-техническа експертиза, която преценена по реда на
чл. 202 ГПК следва да се кредитира като обективно, прецизно и компетентно изготвена,
съдът приема за установено по делото, че процесните 6 броя картови транзакции са
извършени чрез плащания със създадена в приложението ................ виртуална карта,
обвързана с издадената на името на ищцата платежна карта ............ с № ..............., като
обвързването на платежнaта карта на ищцата с приложението ........ е станало чрез мобилното
приложение „........... ..............“ на 25.04.2023 г. в 22:35:18 часа /българско време/ с токън.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1-3 ЗПУПС Доставчиците на платежни услуги прилагат
задълбочено установяване на идентичността на платеца, когато платецът: достъпва
платежната сметка .........; инициира електронна платежна операция; извършва друго
действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащането или
друга злоупотреба.
Задълбоченото установяване на самоличността изисква включването на два или
повече от следните елементи: знание – нещо, което само ползвателя знае (т. е. обстоятелство
с което единствено ползвателя на платежни услуги е запознат); притежание – т.е. нещо
което само ползвателят притежава (обичайно самият платежен инструмент); характерна
особеност – т.е. нещо характерно и с което се характеризира ползвателя – арг. чл. 100, ал. 4
ЗПУПС.
Според чл. 56 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на
платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти, дейността по задълбочено установяване на идентичността на платеца се
осъществява при спазване на мерките за сигурност в съответствие с изискванията на глава
втора от Регламент (ЕС) № 2018/389.
В чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 2018/389, представляващ пряко приложимо вторично
право на ЕС (арг. чл. 288 ДФЕС), е изяснено, че когато доставчиците на платежни услуги
прилагат задълбочено установяване на идентичността на клиента в съответствие с член 97,
9
параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2366, установяването на идентичността се основава на
два или повече елемента, категоризирани като знание, притежание и принадлежност, и води
до генерирането на код за установяване на идентичността. Кодът за установяване на
идентичността се приема само веднъж от доставчика на платежни услуги, когато платецът
използва кода, за да получи достъп до своята платежна сметка ........., да инициира електронна
платежна операция или да извършва каквото и да било действие дистанционно, което би
могло да е свързано с риск от измама при плащането или други злоупотреби. Според
съображение № 1 от преамбюла на Регламента, платежните услуги, предлагани по
електронен път, следва да се извършват по сигурен начин посредством технологии, които
могат да гарантират безопасно установяване на идентичността на ползвателя и възможно
най-голямо ограничаване на риска от измами. Процедурата за установяване на
идентичността следва по принцип да включва механизми за мониторинг на операциите с цел
откриване на опитите за използване на персонализираните средства за сигурност на
ползвателя на платежни услуги, които са били изгубени, откраднати или незаконно
присвоени, и следва също така да гарантира, че ползвателят на платежни услуги е законният
ползвател, който чрез нормално използване на персонализирани средства за сигурност дава
съгласие за прехвърляне на финансови средства и достъп до своята информация за сметка.
Освен това е необходимо да се уточнят изискванията за задълбочено установяване на
идентичността на клиента, които следва да бъдат прилагани всеки път, когато платецът
получава достъп до своята платежна сметка ........., инициира електронна платежна операция
или извършва дистанционно действие, което би могло да е свързано с риск от измама при
плащането или други злоупотреби, като се изисква генерирането на код за удостоверяване на
идентичността, който да е устойчив срещу риск от цялостно подправяне, или чрез
оповестяване на някой от елементите, въз основа на които е генериран кодът.
От приетата допълнителна компютърно-техническа експертиза, която съдебният
състав кредитира като задълбочено и прецизно изготвена, следва извод, че оспорените 6
броя платежни операции са изпълнени чрез прилагане на два от елементите за
удостоверяване, при прилагане на "задълбочено установяване на идентичността на клиента"
по смисъла на чл. 100, ал. 4 ЗПУПС – знание и притежание.
Самото използване на платежния инструмент обаче не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца. В този смисъл съдът съобрази изричната
норма на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС, съгласно която при твърдение на ползвателя на платежната
услуга, че не е разрешавал платежната операция, регистрираното от доставчика на платежни
услуги, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната
операция е била разрешена от платеца. Още повече, че по делото се установи, че незабавно
след установяване на факта на извършване на плащанията ищцата е сезирала компетентните
органи на СДВР и е подала формуляр за рекламация до ответната банка, в резултат на което
банковата й карта е била блокирана. Същевременно, от заключението на вещото лице Н. С.
К. се установи по категоричен начин, че плащанията са извършени със създадена в
приложението ........ виртуална карта, което приложение не е възможно да се инсталира на
телефон „А., тъй като това приложение работи само на телефони с операционна система
„А.“. Като от събрания доказателствен материал се установи, че считано от 2022 г. ищцата
ползва именно телефон марка „А.“. При тези обстоятелства следва да се приеме, че
процесните платежни операции не са били разрешени – арг. чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗПУПС.
По делото не се твърди и не се установява платежните операции да са били засегнати
от технически повреди в системата на електронно банкиране, респ. да са били опорочени от
грешка или пропуск на служител на банката доставчик на платежната услуга.
С оглед на горното съдът следва да разгледа възраженията на ответната банка за
наличие на основания за освобождаването й от отговорност за изпълнението на
неразрешените платежни операции.
На основание чл. 75 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да
използва определен платежен инструмент, има следните задължения: 1. да използва
платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които
трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява
доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба,
присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да
не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния
10
инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.
По силата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, за да бъдат възложени в тежест на платеца всички
загуби, свързани с неразрешени платежни операции, е необходимо да ги е причинил чрез
измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено
или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от
размера им.
Измамата в гражданскоправен аспект е предвидена като основание за унищожение на
договора (чл. 29 ЗЗД), когато страната по сделката е била подведена от другата страна или
трето лице да я сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение - чрез създадена у нея
невярна представа за предмета на сделката, за съдържанието на насрещните права и
задължения и правните й последици. Действалата при измама страна е сключила сделката
именно в резултат на умишлено създадените у нея неверни представи, с очаквания за други
правни последици и не би я сключила ако не е била въведена в заблуждение. Измамата по
смисъла на НК също изисква възбуждане или поддържане у някого на заблуждение (невярна
представа), което обаче има особена користна цел – набавяне за себе си или за другиго
имотна облага, която едновременно причинява и имотна вреда. В хипотезите на чл. 80, ал. 3
ЗПУПС, за да обуславя освобождаване на доставчика на платежни услуги от отговорността
за извършените неразрешени платежни операции, измамата трябва да е извършена от самия
платец при използването на платежния инструмент, каквито твърдения ответникът не
излага.
По делото не се твърди и не се установяват измамливи действия от страна на ищцата.
Поради това съдът следва да разгледа хипотезата за умишлено или поради груба небрежност
неизпълнение на едно или повече от задълженията на платеца по чл. 75 ЗПУПС, а именно: 1.
да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и
използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални – което в
случая не се твърди, 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от
него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния
инструмент незабавно след узнаването – което също не се твърди, а и и не се оспорва от
банката, че това задължение е своевременно изпълнено от ищцата; и 3. след получаване на
платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите
персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е
информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява
такава информация заедно с платежния инструмент – това е и конкретно релевираното
неизпълнение на задължение на ищцата, с оглед на твърденията на банката, че същата не е
положила грижа за опазване па персонализираните защитни характеристики на платежния й
инструмент. Доказване, че неизпълнението на това задължение е резултат на проявен умисъл
или груба небрежност обаче не е проведено от ответника. Мотивите на съда за това са
следните:
Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните
последици и субективно се желае, цели, тяхното настъпване, докато небрежността се
свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на
поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на
добрия стопанин. В процесната хипотеза не се твърди и не се установява проявен от ищцата
умисъл при неизпълнение на задължението да пази персонализираните защитни
характеристики на платежния й инструмент.
В трайно установената съдебна практика се приема, че небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на
определена категория лица (добрия стопанин) с оглед на естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Заключението за
допусната груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително
поведение на лицето с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност. В практиката се приема, че грубата небрежност е тежко
нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в
конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не
би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните
последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е
11
рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки
конкретен случай /в този смисъл Решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на
ВКС, Четвърто ГО, Решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, Четвърто ГО,
Решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 291/2012 г.
по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г.
на ВКС, Четвърто ГО и др. /.
Задължението за опазване на предоставените персонални средства за достъп до
платежния инструмент за активно опериране с платежната сметка на ищцата изисква
предприемане на всички разумни действия за запазването им в тайна, включително да не
записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния
инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.
Разумните действия обичайно се свеждат до наличие на парола за достъп до
функционалностите на телефона, използване на антивирусна програма и поддържането й в
състояние на актуалност, съответно фактическо опазване в тайна на предоставените пароли
и периодичната им промяна.
В случая, в хода на производството банката не е ангажирала никакви доказателства, а
единствено бланкетно е навела твърдения за проявена груба небрежност от страна на
ищцата – в качеството й на ползвател на предоставените платежни услуги, чрез
предоставяне на данните относно персоналните й кодове и пароли за достъп и разрешаване
на съответните банкови операции. С действащата нормативна уредба доставчикът на
платежни услуги е поставен в по- неблагоприятно положение, но той е икономически по-
силната страна. А и част от спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск.
Издаването на платежни инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото
банкиране, по подобие на предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката
както от невъзстановяване на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното
използване на платежни инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър
търговец при проучване надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на
това да поеме разумен риск – така приетото в Решение № 408 от 15.06.2022 г. на САС по в. т.
д. № 239/2022 г.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответното дружество
не е изпълнило възложената му по делото доказателствена тежест, като не е установило при
условията на пълно и главно доказване своевременно заявеното си възражение, че
неразрешените банкови транзакции от сметката на ищцата са извършени вследствие на
неизпълнение на законоустановените в тази връзка задължения на последната като
ползвател на услугата, поради което именно банката следва да понесе неблагоприятните
последици от това, като й бъде възложена отговорността за оспорените от ползвателя
плащания. На основание чл. 79 ЗПУПС ответникът дължи възстановяване на ищцата на
стойността на неразрешените платежни операции – сумата от 4 050,99 евро, с левова
равностойност от 7 923,05 лева.
При горните мотиви предявеният осъдителен иск се явява изцяло основателен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищцата. Последната претендира
сторени разноски за платена държавна такса, като представя доказателства за платена такава
в размер на 317,00 лева, разноски за платен депозит за КТЕ в размер на 300,00 лева, както и
разноски за платен адвокатски хонорар, като представя доказателства за платен такъв в
размер на 1 320,00 лева – по договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г., който
съдът не намира за прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и
конкретно извършените от процесуалния представител действия, вкл. участие в 3 открити
съдебни заседания.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „............“ АД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр.
............. да заплати на М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ..................., на основание чл.
79, ал. 1 ЗПУПС, сумата в размер на 7 923,05 лева, представляваща левовата равностойност
на шест броя неразрешени платежни операции, осъществени от банкова сметка с IBAN:
12
................. открита на името на М. В. Д., ЕГН **********, при „............“ АД, както следва:
1 бр. картова транзакция на 26.04.2023 г. в полза на търговец ............”, на сума в размер
на 282,41 евро;
2 бр. картови транзакции на 26.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми в
размер на 1 117,94 евро и 1 187,88 евро;
3 бр. картови транзакции на 27.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми в
размер на 460,37 евро, 434,96 евро и 567,43 евро.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.02.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „............“ АД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр.
............. да заплати на М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ..................., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1 937,00 лева – сторени разноски в производството по гр.
д. № 9990/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13