Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 22.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание
на 25.02.2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гр.д. №149 по описа за
Производство
по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на
депозирана молба от Л.Р.И., ЕГН **********, с посочен адрес:*** против Т.Д.Й., ЕГН
**********,***, с която е направено искане за постановяване на мерки за защита
по ЗЗДН. В молбата се твърди, че през м.октомври 2012год. молителката напуснала
жилището, където живеели съвместно с ответника, като взела със себе си и
тяхното дете - малолетната Г.; пренесла се
при нейния баща в ***. Твърди се, че през м.ноември 2012год., през нощта,
ответникът отишъл до къщата, където тя, детето и баща й спели и счупил
прозореца на стаята, което я изплашило - нея и останалите. Твърди се, че
ответникът заплашвал молителката, че „ще я открадне, ще я направи проститутка,
ще ги запали”. Твърди се, че на 31.12.2012год. около 16,00часа ответникът
позвънил по телефона, отправяйки закана, че ще отиде да ги пребие. Твърди се, че ответникът наистина пристигнал не след дълго, отворил вратата на
къщата с ритник, носел в ръката си брадва и нападнал бащата на молителката, а
тя избягала с детето и сезирала полицията. Твърди се, че след като се върнала в
жилището заварила изпочупена цялата покъщина.
В о.с.з. молителката не се явява,
като се представлява от адв.К., която заявява, че по делото са събрани
доказателства, обосноваващи молбата на Л.И.
с оглед случилото се на 31.12.2012год. Адв.К. уточнява, че ответникът никога не
е оказвал физическо насилие спрямо
молителката, а само психическо, като видно от наведените доводи е, че по-скоро
изключително влошените отношения между бащата на молителката /свидетелят Е.И.-за
който се твърди ,че не е неин биологичен баща/ и ответника влияят негативно
върху психиката на молителката, което тя възприема като форма на
оказано домашно психическо насилие спрямо нея.
В о.с.з. ответникът се явява и се
представлява от адв.Г., като изцяло
оспорва изложените твърдения в молбата.
Ответникът твърди, че след раздялата си с Л. не е в лоши отношения с нея и има силното желание да се среща с малолетното
си дете Г.. Твърди, че се влюбил в Л., макар тя да била проститутка преди това,
и че въпреки несъгласието на майка си /св.Б.М./ заживял с нея на съпружески
начала. Твърди, че през този период живеели добре в жилище в ***. В изявлението
си по същество ответникът заявява, че няма конфликт с Л., а със свидетеля Е.Ш.И.;
че последният не бил съгласен Л. да
живее с него; че отправял заплахи спрямо него, т.к. не го харесвал от преди това,
както и че влияел на Л., която според твърденията на ответника е с психически проблеми и сочи д-р Т.
като неин лекуващ лекар. Ответникът твърди, че на 31.12.2012год. отишъл да види
детето си и да му даде подарък за Нова година и то след като говорил преди това със свидетеля Е.И., който
му казал да отиде. Ответникът твърди, че Л. живее в къщата на Е.И., като в
съседство са къщите на неговите четирима братя. Твърди, че когато пристигнал
свидетелят И. и неговият баща го посрещнали съответно с дърво в ръка и с
железен бастун и му нанесли побой.
Твърди, че не успял нито да види, нито да говори с Л.. За молителката излага
твърдение, че дори му помогнала впоследствие -вдигнала го от земята. Ответникът
твърди, че се грижи за детето си, но когато го взимал от дома на молителката то било мръсно, гладно и не искало
да се връща в дома, където майката живее понастоящем. Твърди, че не е знаел, че
детето е дадено в ДДЛРГ ”Детелениа”-Плевен на седмична грижа, както и че ще
предприеме мерки за в бъдеще да упражнява той родителските права. В заключение
ответникът твърди, че случилото се на 31.12.2012год. било постановка от страна
на свидетеля Е.И., както и че разстроения от всичко произлязло до онзи момент
бил той, а не молителката Л..
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, становището на страните и характеристиките на производството
по реда на ЗЗДН намира, че молбата се явява недоказана и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
На първо място следва да се отбележи, че от доказателствата
по делото според настоящия-съдия докладчик се обосновава извод, че не молителката, а по-скоро свидетелят Е.Ш. И.
е могъл да сезира съда с искане по реда на ЗЗДН. От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че действително отношенията между св.Е. И. и
ответника са влошени и то от години /според твърденията на св.Б.М. – още от
1991год./. Установява се /т.к. не се оспори от страна на молителката/, че
свидетелят Е.И. не е биологичен баща на молителката Л.. По отношение
показанията на свидетелите следва да се посочи че и двете лица имащи това процесуално качество
се явяват пряко заинтересовани от изхода на делото -свидетелят е сочен като
„баща” от молителката и същата живее в едно домакинство с него, а свидетелката е майка на ответника по молбата.Съдът,
на основание чл.172 от ГПК ги цени , съпоставяйки ги с останалите данни по
делото. Установи се по делото, че междуличностните отношения между свидетеля И.
и ответника са крайно влошени, за което свидетелства и фактът, че понастоящем
ответникът е с постановена от съда мярка за неотклонение „Задържане под стража”
с оглед привличането му като обвиняем за престъпление по чл.115 ал.1 вр. чл.18
ал.1 от НК, пострадало лице от което се явява свидетелят И.. Видно от мотивите
в представения съдебен акт /определение, постановено по ЧНД №70 по описа за
2013год. на ПлОС/ е, че съдът е приел, че не е налице обосновано предположение
ответникът да е извършил престъплението,
за което е привлечен, а по-скоро – за престъпление по чл.330 ал.3 от НК.
Действително наказателното производство тепърва предстои да се развива, респ.
да се събират доказателства и да се изяснява факта дали ответникът е
извършил съответно престъпление. Въпреки това, данните относно
привличането му към наказателна отговорност не могат да бъдат игнорирани от
съда по настоящото дело, но те касаят проблемни отношения не между страните по
делото, а между ответника и свидетеля Е.Ш.И.. Свидетелката Б.М. твърди, когато
молителката Л. живяла със сина й, в продължение на 5 години не общувала с баща
си. Твърди, че св.Е.Ш.И. не е баща на Л.,
както и че иска той да живее с нея. При разпита на свидетеля Е.Ш.И. последният
не отрича, че молителката Л. е подавала срещу него жалби в полицията, но твърди,
че това тя правила под натиск от страна на ответника. В пледоарията по същество
на адв.К. е видно, че същата набляга и обосновава искането на молителката за защита
с оглед случилото се на 31.12.2012год., като твърди, че молителката е тормозена
от ответника само психически. Видно от представената с молбата Декларация по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН е, че в същата молителката е заявила, че ответникът й се
заканил с убийство на 31.12.2012год., отправил й обиди и заплахи и унищожил
имуществото й. От доказателствата по делото не се обосновава на посочената дата
молителката да е била заплашвана, обиждана от страна на ответника – още повече,
че се установява факта, че на посочената дата ответникът не е успял да се приближи
и да говори с молителката, т.к. имал физическо стълкновение със свидетеля Е.Ш.И..
Няма доказателства молителката Л. да е
подавала жалба срещу ответника в
полиция, прокуратура и т.н. По отношение твърденията за унищожено имущество от
една страна няма данни то да е собственост на молителката, т.к. тя твърди, че
се преместила да живее при „баща си” в м.Кожухарска чешма. Следователно това
имущество е на свидетеля, който се явявал пострадал от съответно поведение и
действия на ответника. Що се отнася до
конкретизираните твърдения насилието, което ответникът оказал на
молителката да е психическо, то доказателства в тази връзка не са налице.
С оглед изложеното молбата се явява
недоказана и като така следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на процеса и на основание чл.11
ал.3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПлРС
държавна такса в размер 50лв., а на ответника –да заплати направените разноски
в размер 250лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената на 14.01.2013год. от Л.Р.И. против Т.Д.Й. молба за
защита по реда на ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН Л.Р.И., ЕГН **********,с
адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд Държавна такса в размер 50лв.,
а на Т.Д.Й., ЕГН **********, с адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер 250лв.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ за сведение на основание
чл.16 ал.3 от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на молителката и на ответника по
молбата, препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок
от връчването му.
Делото да се докладва след влизане в
сила на настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :