№ 140
гр. Шумен, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630101722 по описа за 2023 година
Производството е образувано по отрицателен, установителен иск с
правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, от А. А. Р., чрез
пълномощника адв. С. от АК Шумен, против ДФ „Земеделие“ гр. София, при
участието на конституирано по искане от ответника, по реда на чл. 219 ГПК,
трето лице – помагач на негова страна „НАП – ЦУ“ гр. София, с който ищецът
иска да реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, като бъде признато за установено по отношение
на ответника, че ищецът не дължи парични вземания по ИЛ издаден на
03.02.2005 г., по ГД № 535/2005 г., по описа на СРС, 45 състав, като погасени
по давност преди образуване на ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А.
Р., с район на действие ШОС.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 18.07.2023 г.
му била връчена Покана за доброволно изпълнение по ИД № 20229300400860,
по описа на ЧСИ А. Р.. След като се запознал с материалите по делото в
канцеларията на ЧСИ А. Р. установил, че е изпълнението е образувано на
01.12.2022 г. въз основа на Молба от „НАП - Централно управление“, гр.
София вх. № 23475/01.12.2022 г. и ИЛ от 03.02.2005 г., издаден по ГД №
535/2005 г., по описа за на СРС, 45 състав, по силата на който ищецът бил
осъден да плати на ДФ “Земеделие“ 11 564,00 лева - главница, 10 043.00 лв. -
мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г.,
1
както и законната лихва върху главницата считано от 28.01.2005 г. до
окончателно плащане. От направени отбелязвания върху обратната страна на
изпълнителния лист било установима, че преди образуване на ИД № 860/2022
год., по описа на ЧСИ А. Р., по този изпълнителен лист било образувано
предходно ИД № 2430/2006 год., по описа на ДСИ при ШРС, което било
прекратено с Постановление на ДСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
влязло в законна сила на 30.06.2018 г., поради това, че взискателят не е поскал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години -
последното изпълнително действие било извършено на 10.02.2009 г..
Моли съдът да постанови решение, с което да бъде прието за
установено, че ищецът не дължи вземанията по ИЛ издаден на 03.02.2005 г.,
по ГД № 535/2005 г., по описа на СРС, 45 състав, като погасени по давност
преди образуване въз основа на този ИЛ ИД № 20229300400860, по описа на
ЧСИ А. Р., от които: 11 564.00 лв. - главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва
върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г. год.; 23 819.17 лв. -
законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 г. до 01.08.2023 г.,
ведно със законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до окончателно
плащане.
Претендира разноски в настоящото и в обезпечителното производства.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава
писмен отговор на исковата молба. Намира искът за неоснователен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Претендира разноски.
В Становище рег. № 2561/15.02.2024 г., по реда на чл. 131 ГПК, третото
лице – помагач на страната на ответника - „НАП - София“ прави възражение
за недопустим на установетелния иск поради липса на правен интерес за
ищеца от предявяване /становище съдържащо се и в отговора на исковата
молба в качеството му на първоначален ответник/, обосновано с твърдението,
че към момента на завеждане на иска ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ А.
Р., е прекратено по искане на взискателя с Постановление изх. №
12301/04.08.2023 г., по описа на ЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК,
при което по принудителното изпълнение не се извършвали изпълнителни
действия. По повод молба рег. № 17698/19.12.2023 г., с която ищецът иска
претендираните разноски в размер на 2 675,00 лева и разноските сторени по
2
изпълнителното дело в размер на 207.20 лева, да бъдат присъдени в тежест на
„Национална агенция за приходите - София“, счита че не ги дължи твърдейки,
че не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба, а ответникът и
третото лице, чрез процесуални представители, поддържат отговорите.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
От приобщеното ИД № 2430/2006 г., по описа на ДСИ при РС Шумен,
водено срещу ищеца, се установява, че е образувано въз основа на Молба изх.
№ 10-01-748/26.09.2006 г., по описа на Агенция за държавни вземания, с
приложен ИЛ от 03.02.2005 г., издаден по ГД № 535/2005 г., по описа на СРС,
45 състав, по силата на който ищецът бил осъден да плати на ДФ “Земеделие“
сумите: 11 564,00 лева – главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху
главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 год., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 28.01.2005 год. до окончателно плащане.
Със Съобщение изх № 2519/08.06.2018 г., връчено на 22.06.2018 г., НАП
София, като правоприемник на взискателят, е уведомен, че ИД № 2430/2006 г.,
по описа на ДСИ при РС Шумен, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК с Постановление от 07.06.2018 г., за обжалване на което в законовия
едноседмичен срок не са налични доказателства.
Въз основа на Молба рег. № 2259/06.07.2018 г., оригиналът на ИЛ от
03.02.2005 г., издаден по ГД № 535/2005 г., по описа за на СРС, 45 състав, е
върнат на НАП София на 10.07.2018 г. с Известия за доставяне – обр. 243 на
Български пощи.
От приобщеното ИД № 860/2022 год., по описа на ЧСИ А. Р., се
установява, че е образувано срещу ищеца въз основа на Молба вх. №
23475/01.12.2022 г. от НАП - централно управление София и представен ИЛ
от 03.02.2005 г., издаден по ГД № 535/2005 г., по описа за на СРС, 45 състав.
Върху обратната страна на този Изпълнителния лист е направено отбелязване,
че „ПП на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е влязло в законна сила на
30.06.2018 г.“.
3
С Покана изх. № 10879/18.07.2023 г., връчена от ЧСИ А. Р. на 18.07.2023
г., ищецът е поканен да изпълни задължението си по ИД № 860/2022 год., като
плати доброволно, в двуседмичен срок, общо 49 545.91 лева, от които: 11
564.00 лв. - главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за
период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г. год.; 23 819.17 лв. - законна лихва
върху главницата считано от 28.01.2005 г. до 01.08.2023 г.; Законна лихва
върху главницата след 01.08.2023 г. до плащане на главницата; 230 лв. -
разноски по ИД; 3809.74 лв. лева - такси по тарифата към ЗЧСИ и 80.00 лв. -
публични държавни вземания дължими към 01.08.2023 г..
С Молба рег. № 19743/19.07.2023 г., по описа на ЧСИ А. Р.,
процесуалният представител на длъжника се противопоставя на предприетите
изпълнителни действия, като с възражение се позовава на изтекла в полза на
длъжника погасителна давност.
На 24.07.2023 г., процесуалният представител на длъжника подава
Молба рег. № 10225/24.07.2023 г. за обезпечаване на бъдещ иск по реда на чл.
390 ГПК, въз основа на която е образувано, приобщеното към настоящото
производство, ГД № 1628/2023 г., по описа на ШРС. С Определение №
1719/24.07.2023 г., по описа на ШРС, е допуснато исканото обезпечение, чрез
спиране изпълнението по ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р., след
внасяне на гаранция в размер на 5000 лева, като е определен двуседмичен срок
за предявяване на иск. Съобщението за постановения съдебен акт е връчено на
25.07.2023 г. /вторник/, при което срокът за предявяване на иск е следвало да
изтече на 08.08.2023 г. /вторник/. На 28.07.2023 г. /петък/, след внасяне на
определената гаранция, в полза на длъжника е издадена Обезпечителна
заповед № 17/28.07.2023 г., като на 01.08.2023 г. /вторник/, от процесуалният
представител на длъжника, е подадена Молба рег. № 10672/01.08.2023 г., по
описа на ШРС, с приложено доказателство, че настоящият иск е предявен.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор
писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и като съобрази разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателен, установителен, с правно основание чл.
439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, който има за предмет само оспорване на
4
изпълняемото материално право. Надлежни страни по това оспорване са
носителите на това материално право: длъжник и взискател по ИД № 860/2022
г., по описа на ЧСИ А. Р..
Специфична предпоставки за допустимост на защитата по реда на чл.
439 ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Такъв факт е бездействието на кредитора със
съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на
изпълнителното производство, което поражда за длъжника потестативното
право да се позове на погасяване на искането за принудително осъществяване
правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. С
други думи: бездействието на носителя на едно гражданско право да го
упражни или да поиска принудителното му изпълнение, през определен от
закона срок, води до погасяване на искането за принудително осъществяване –
т. е. изсрочва искането към органите за правна защита да постановят решение
или да приведат съдебно решение в изпълнение. Такива органи за правна
защита са, както съдът, така и съдебен изпълнител, данъчна администрация
или арбитраж.
В настоящият случай ищецът се позовава на такъв факт, като твърди и се
домогва да докаже, че ответникът Държавен фонд „Земеделие“ гр. София,
имащ качеството на взискателя по ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р.,
който чрез процесуалния си субституент „Национална агенция за приходите –
централно управление гр. София“, е имал възможността на действа с оглед
защита на интересите си, не е сторил това, поради което след изтичане на
определения в закона срок е лишен от правото да търси изпълнение по
принудителен ред – поради изтекла давност е погасена възможността за
принудително осъществяване правото на принудително изпълнение по ИД №
860/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р..
По общо правило погасителната давност не се прилага служебно /чл.
120 ЗЗД/, не настъпва и по право, а въз основа на волеизявление на длъжника -
едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно право. Това
означава, че правозащитният орган не може да възбуди процес и приложи
погасителната давност по своя инициатива. В този смисъл фактическият
състав на погасителната давност включва три елемента: 1/изтичане на
5
определен от закона срок; 2/бездействие през този срок на носителя на
субективно право и 3/волеизявление на правно задълженото лице, отправено
към органите за правна защита, с което се позовава на изтекъл в негова полза
срок.
По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова полза
погасителна давност може да се осъществи само като възражение срещу
предявен от носителя на субективното право (кредитора) иск или предприети
от кредитора чрез правозащитен орган действия на принудително изпълнение
(привеждане в изпълнение на изпълнителен лист).
По изключение, както е в процесния случай, като извънредно средство
за защита в изпълнителното производство, правото на длъжника може да се
осъществи пред съда чрез отрицателен, установителен иск по реда на чл. 439
ГПК, по който ищецът следва да установи, че преди изтичане на предвидената
в закона погасителна давност от кредитора, не са непредприети действия на
принудително изпълнение.
В процесния случай прекратяването на ИД № 2430/2006 г., по описа на
ДСИ при РС Шумен, водено срещу ищеца, е настъпило с изтичане на
двугодишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК след извършването на
последното валидно изпълнително действие – запор върху трудово
възнаграждение на длъжника чрез изпращане на Запорно съобщение изх. №
350/14.01.2009 г. до „Мода Тренд“ ЕООД, гр. Шумен, връчено на 10.02.2009
год. – л. 90 по ИД № 2430/2006 г..
Следователно считано от 10.02.2011 год. е започнала да тече
погасителна давност за вземанията по Изпълнителния лист от 03.02.2005 г.,
издаден по ГД № 535/2005 г., по описа на СРС, 45 състав, по силата на който
ищецът бил осъден да плати на ДФ “Земеделие“сумите: 11 564,00 лева –
главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от
01.11.1998 г. до 28.01.2005 год., при което за главното вземане в размер на 11
564,00 лева общата 5 годишна погасителна давност, по смисъла на чл. 110 ЗЗД,
е изтекла на 10.02.2016 г., а за присъдената мораторна лихва върху главницата
за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 год., в размер на 10 043.00 лв., 3
годишната давност, по смисъла на чл. 119 ЗЗД, е изтекла на 10.02.2014 година.
Предвид установеното, настоящият състав на ШРС намира, че на
01.12.2022 г., когато е била подадена Молба от процесуалния субституент на
6
взискателя „НАП – централно управление гр. София“, който е трето лице –
помагач на страната на ответника в настоящото производство, претендираните
паричните вземания са погасени по давност преди образуване на ИД №
860/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р., с район на действие ОС Шумен, поради
което искът с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищецът иска да
реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, е основателен.
Предвид изхода на делото разноски следва да бъдат присъдени на
ищеца, за което е представен списък по чл. 80 ГПК /л. 214/, в това число и
разноски в обезпечителното и въззивното производства в предендирания общ
размер – 14 994.45 лв, от които 11 830 лв. - адвокатско възнаграждение.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, което е неоснователно
предвид оказанато от процесуалният представител на ищеца защита и
съдействие, изразяващи се в участие в 3 бр. отрити съдебни заседания,
изготвяне на 12 бр. молби в това число 2 частни и 1 въззивна жалби, както и
фактическата и правно сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124 ГПК по
отношение на ответника – ДФ „Земеделие“, с ЕИК по булстат: *** и адрес: гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 136, че ищецът А. А. Р., с ЕГН ********** и
адрес: гр. Шумен, ***, не дължи по ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р., с
район на действие Окръжен съд Шумен, парични вземания по ИЛ от
03.02.2005 г., издаден по ГД № 535/2005 г., по описа за на СРС, 45 състав, като
погасени по давност преди образуване на ИД № 20229300400860, по описа на
ЧСИ А. Р., възлизащи общо на 45 426,17 лева, от които: 11 564.00 лв. -
главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от
01.11.1998 г. до 28.01.2005 г. год.; 23 819.17 лв. - законна лихва върху
главницата считано от 28.01.2005 год. до 01.08.2023 г., ведно със законна
лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до кончателно плащане.
7
Осъжда Държавен фонд „Земеделие“, с ЕИК по булстат: *** и адрес: гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да плати на А. А. Р., с ЕГН ********** и
адрес: гр. Шумен, ***, сумата от 14 994.45 (четиринадесет хиляди
деветстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки) лева -
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника „Национална агенция за приходите – Централно управление“ гр.
София – процесуален субституент на ответника.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8