Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 18.12.2019 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 836 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по Жалба на А.М.Д. с ЕГН ********** ***, против Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-295 от 17.12.2019 година, издадена от И. Д. П. – Инспектор при РУ - Свиленград.

 В Жалбата, депозирана от Д. чрез процесуалния му представител – адвокат С.М., се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на един административен акт и непреследваща целите на закона, а целяща неговото заобикаляне.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, вр.чл. 146 от АПК, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-295 от 17.12.2019 година, издадена от И. Д. П. – Инспектор при РУ - Свиленград, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя А.М.Д. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Патрулна база – Капитан Андреево във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК – придобиване и държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество в град Свиленград, област Хасково, като е посочено и образуваното Досъдебно производство (ДП) - № 50/2019 година При задържането А.М.Д. е подписал Декларация, като е отразил, че желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не желае служебна защита, има здравословен проблем свързан с често ходене до тоалетна, не желае преглед от лекар, желае да се уведоми член на семейството му за задържането, желае да получава колети и храна и не се нуждае от специална диета. Посочил е още, че е бил запознат с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 75 от ЗМВР. На Д. е извършен обиск, за който е съставен Протокол за обиск от 17.12.2019 година. Жалбоподателят е бил задържан в 16.30 часа на 17.12.2019 година.

От представената по делото административна преписка по издаване на оспорената Заповед и от ДП № 50/2019 година се установява, че на 17.12.2019 година около 15.00 часа жалбоподателят – служител (спедитор) в спедиторска фирма „Шипка”, е посетил офис на Митническо бюро, находящ се в град Свиленград, област Хасково. В момент когато служител на Митническото бюро му иска документи, жалбоподателят, намирайки се в близост до входната врата на Митническото бюро, ги вади от джоба си, от където пада и прозрачно полиетиленово пликче, което е намерено от лицето Н. И. Д. около 15.10 часа. Последната уведомила Д. А. Х. – въоръжена охрана в Митническо бюро, който взема плика и преглежда записите от камерите (от видеонаблюдението), при което установява че пликчето е изпаднало от джоба на жалбоподателя. След което уведомява за констатираното от него надлежните органи и предава с Протокол за доброволно предаване плика, съдържащ зелена суха листна маса, която при извършен полеви тест се указва канабис с бруто тегло 0.9 грама.    

В последствие Д. е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР с атакуваната в настоящото производство Заповед.

ДП е започнало на 17.12.2019 година на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на Протокол за разпит на свидетел – първо действие по разследването. На Д. до момента не е повдигано обвинение, като разследването продължавало.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна (процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото), внесена е дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Тъй като няма дата на Разписката за връчване на Заповедта, доколкото Заповедта е издадена на 17.12.2019 година, а Жалбата е депозирана на 18.12.2019 година, то същата е подадена в срок и следва да бъде разгледана.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността му да издава Заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на тази Заповед са неприложими изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал Заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че Заповедта за задържането може да се обжалва пред Съда. В Заповедта е посочено и правното основание за постановяването задържане, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването задържането – ДП № 500/2019 година на РУ - Свиленград – придобиване и държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество.

Според Съда оспорената Заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. От посоченото в оспорената Заповед и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя Д. е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК на 17.12.2019 година в град Свиленград, област Хасково. Съдът намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в оспорената Заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за задържането по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като по отношение на фактическите основания се препраща към ДП № 500/2019 година.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни”, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията „данни” по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано ДП по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка „Задържане до 24 часа” по чл. 72 от ЗМВР, в хипотезата на ал. 1, т. 1, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на процесната ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление, по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице, поради което настоящият Съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства. От тях е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо извършване от Д. на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Придобиване и държането без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества или техни аналози е въздигнато в престъпление. При извършения полеви тест се установява, че зелената суха листна маса, намерена в прозрачен полиетиленов плик, изпаднал от джоба на жалбоподателя, представлява канабис. Този тест законосъобразно и обосновано е довел полицейския орган до извод, че към момента на издаване на оспорената Заповед са били налице непротиворечиви данни за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него.

Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „Задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Вярно е, че няма данни в срока на задържането с Д. да са извършвани процесулано-следствени действия, но преценката за това е на органа, ръководещ разследването – Районна прокуратура - Свиленград и няма отношение нито към издаването на атакуваната Заповед, нито към нейния издател. Обратното би означавало в закона или да се предвиди още едно основание за задържане – за извършване на процесулано-следствени действия, или при задържане на наличните да се постави като условие вземането на своеобразно „разрешение” от разследващ орган.

В заключение Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-295 от 17.12.2019 година, издадена от И. Д. П. – Инспектор при РУ - Свиленград, е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона (чл. 74, ал. 1 от ЗМВР) писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност, поради което оспорването задържане следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Съдът

 

 

 

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на А.М.Д. с ЕГН ********** ***, против Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-295 от 17.12.2019 година, издадена от И. Д. П. – Инспектор при РУ - Свиленград

Решението може да бъде оспорено пред Административен съд - Хасково в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                       

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                     (Кремена Стамболиева)