№ 945
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в заседание при закрити врати
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20251100900692 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „В. Инженеринг груп“
ООД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че от 2022 г. е преустановил
търговската си дейност в областта на строителството. Поддържа, че липсата на
дейност, съответно липсата на активи, го поставят в невъзможност да заплати
публичните задължения за данък върху добавената стойност и за
корпоративен данък в общ размер от 23142.90 лева главница и лихва, най
старите от които задължения са за ДДС, дължим за м. юли 2019 г. Заявява, че
освен тези публични задължения, няма задължения към други кредитори и
няма вземания към физически или юридически лица. Твърди, че няма
назначени лица по трудов договор. Предвид липсата на възможност да погаси
публичните си задължения, иска от Съда да обяви неплатежоспособността му,
с начална дата на неплатежоспособност 24.03.2025 г. /датата на издаване на
ревизионен акт № 22220224002357-091-001/, както и да открие производство
по несъстоятелността му.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „В. Инженеринг груп“ ООД е регистрирано в
Търговския регистър на 19.02.2018 г., като му е предоставен ЕИК *********.
1
По електронното дело на търговеца не са обявявани тодишни финансови
отчети на дружеството. По подадените през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.
заявления образец Г2 за обявяване на годишни финансови отчети има
постановени откази на длъжностното лице по регистрацията, които не са
обжалвани.
От изготвената служебно справка в Интегрираната информационна
система за кадастър и имотен регистър, са видни извършените по отношение
на молителя вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.991 г.
до 02.05.2025 г. .
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че
в централна база на АИС-КАТ към 07.05.2025 г. няма данни за регистрирани
МПС, собственост на длъжника.
Видно от представената, с писмо на Българска народна банка от
14.05.2025 г., справка за банковите и платежни сметки на длъжника, за
периода от 31.10.2016 г. до 12.05.2025 г. длъжникът е титуляр на една
разплащателна банкова сметка, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, върху
наличностите по която има наложен на 26.03.2025 г. запор.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към
което са приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.,
Срещу дружеството има образувано производство по принудително
изпълнение № ИД *********/2025 г., по което няма наложени обезпечителни
мерки и няма започнато принудително изпълнение скъм имуществото. Има
наложен запор върху вземания по банкови сметки във връзка с издадена
заповед за възлагане на ревизия от 14.05.2024 г. Към писмото е представен
ревизионен акт № Р-22220224002357-091-001/24.03.2025 г., за ревизия с
обхват „Данък върху добавената стойност“ за периода 15.08.2018 г. -31.12.2021
г. и „Корпоративен данък“ за периода от 19.02.2018 г. – 31.12.2020 г., както и
доказателства за връчване на акта /длъжникът не оспорва, че актът му е
връчен и същият не е обжалван/.
Представените от длъжника по делото с молбата по чл. 625 от ТЗ и
молбите от 13.05.2025 и 10.06.2025 счетоводни документи, както и
изпратените от НАП документи, са използвани от вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Д. Г., чието заключение,
като неоспорено от молителя, съдът намира за компетентно и безпристрастно
2
дадено. От заключението на вещото лице Г., се установява следното:
При извършването на анализите за изследвания период 01.01.2019 г.
– 30.04.2025 г., вещото лице взема предвид, както горепосочените
доказателства, така и предоставените от длъжника, при извършване на
проверка в счетоводството му, документи и установените обстоятелства при
направената служебна проверка в ТД на НАП.
Дружеството „В. Инженеринг груп“ ООД е регистрирано по ЗДДС,
на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС, на 15.03.2018 г. и е дерегистрирано на
16.11.2023 г. Основната търговска дейност на дружеството е била с код 7112 –
инженерни дейности и технически консултации. В периода от 2019 г. до датата
на експертизата в дружеството е работил един служител, като към датата на
изготвяне на експертизата договорът с този служител е прекратен.
Краткотрайните активи за 2019 г. и 2020 г. са били под 10 % от
общата стойност на актива, като за следващите години представляват 100 % от
общата стойност на активите. Дълготрайните активи са били над 90 % от
общата стойност на актива за 2019 г. и 2020 г., като след това дружеството не
разполага с дълготрайни активи. Към 02.05.2025 г. дружеството не притежава
недвижими имоти. В периода 2018 г. до 26.11.2021 г. дружеството е продало
притежаваните от него имоти. Вещото лице не разполага с първична и
вторична счетоводна информация, поради което не може да каже категорично
как са осчетоводени приходите от продажбите, съответно как са изразходвани,
но прави обосновано предположение, въз основа на отразените в балансите и
отчетите за приходите и разходите данни, че с приходите от 305 000 лева са
погасени отразените като „други“ задължения в размер на 252 000 лева,
възникнали евентуално от заеми от физически лица и съдружници, както и
текущите задължения за 2021 г. и задълженията към НАП. Към 30.04.2025 г.
активът на дружеството е единствено 3 000 лева по разплащателната сметка.
Видно от подадените от дружеството ГДД за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
дружеството е отчело положителен финансов резултат /печалба/, като за 2022
г. не е декларирало приходи и разходи. От анализа на тези документи, вещото
лице заключава, че дружеството е извършвало дейност до 2021 г. вкл., а
посочените в отчета за приходите и разходите към 02.04.2025 г. приходи и
разходи са в резултат на направеното осчетоводяване на издадения от НАП
ревизионен акт от 24.03.2025 г., с който са коригирани разходите за 2020 г. и
2021 г. и не са реални резултати от текуща дейност.
3
Вещото лице е изчислило и коефициентите на ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост за анализирания период.
Коефициентите за ликвидност са под препоръчителните стойности почти за
целия анализиран период /единствено изключение е за 2021 г./, което се дължи
на това, че краткосрочните активи са по-малко от краткосрочните задължения,
а дружеството не извършва дейност от 2022 г.
Към 30.04.2025 г. коефициентите на финансова автономност и
задлъжнялост са отрицателни, което е в резултат на осчетоводения ревизионен
акт, с който са установени данъчни задължения. Увеличените задължения и
липсата на дейност водят до намаляване на стойността на собствения
капитал. Стойностите на коефициента на задлъжнялост показват, че за
периода дружеството не е в състояние да погасява задълженията си.
Задълженията на дружеството към НАП са подробно описани от
вещото лице в табличен вид /приложения № 1/, като е посочен вида на
задължението, размерът и неговия падеж. Задълженията на дружеството към
НАП към 13.05.2025 г. възлизат на общо 23223.87 лева и за възникнали в
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г.. Последното извършено към НАП
плащане е от 11.01.2022 г., като с него са погасени задълженията за м. 12.2021
г.
Дружеството има вземания към търговски дружества в размер на
6336.89 лева, с падеж 07.11.2020 г.
От извършения анализ вещото лице заключава, че дружеството има
задължения към НАП и доставчици, които не може да покрие, тъй като не
осъществява дейност и няма входящ паричен поток.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
следните правни изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
4
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на
изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради което на
основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от
ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе
способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на
съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е
оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При
анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се
използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се
използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения
на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са
показателите за ликвидност, които се формират като отношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо
място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и
абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните
средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от
5
своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява
предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на
всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този
коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да
погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при
коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са
неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща
задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение всички
коефициенти на ликвидност, съобразени със сферата на дейност на
дружеството, са извън границите на референтните си стойности към
31.12.2022 г., което поставя дружеството в пълна зависимост от кредиторите
му от този момент. От заключението на вещото лице става ясно, че
включените в първоначално представения от длъжника баланс за 2025 г.
вземания не са възникнали в резултат на търговска дейност, а са резултат от
неправилно осчетоводяване в изпълнение на направената корекция с
ревизионния акт на НАП от м. март 2025 г. Затова Съдът възприема варианта
на експертното заключение, в който коефициентите са изчислени въз основа на
представения с молба на длъжника от 10.06.2025 г. баланс на дружеството към
30.04.2025 г.
Молителят не е представил доказателства, че влошаването на
икономическите му показатели към този момент е временно състояние, което
може да бъде преодоляно, а извод за обективна възможност на длъжника да
излезе от състоянието на текуща неплатежоспособност, в което е изпаднал,
не може да бъде направен от заключението на съдебно-икономическата
експертиза. Не са ангажирани никакви доказателства, че след 31.12.2022 г.
длъжникът е подобрил финансовото си положение /придобил е някакви
активи или е намалил задълженията си с настъпил падеж/. От събраните в
производството доказателства може да се направи обоснован извод, че към
момента длъжникът е преустановил извършването на търговската си дейност,
съответно няма как да се очаква същият да реализира някакви приходи от
такава дейност, като няма данни, за осчетоводените негови вземания от
търговски партньори.
6
Ето защо Съдът намира, че влошаването на коефициентите от
31.12.2022 г. е трайно състояние.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не
е обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в
състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно
изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено
задължение. В случая обективно финансовите показатели на длъжника са
влошени трайно към 31.12.2022 г., като към тази дата длъжникът е имал
изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ /които видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза не са погасени/. Ето
защо съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника
следва да се приеме датата 31.12.2022 г., тъй като от тази дата финансово-
икономическото състояние на дружеството молител е трайно и силно влошено
и от този момент е налице фактическа невъзможност за дружеството да
изпълнява изискуемите задължения, свързани с търговската му дейност.
Не се установява да е налице реално налично имущество на
длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие
на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок /определението
на съда по чл. 629б ТЗ е обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.05.2025 г., като в указания
7
в него срок не са представени доказателства за привнесена по сметка на
Софийски градски съд сума в размер на 10000 лева, която да обезпечи
началните разноски по несъстоятелността/, поради което по отношение на
молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със
законоустановеното му съдържание.
Съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна
такса по молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от
длъжника, не се събира предварително, поради което с решението длъжникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 250 лева, която
следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на
имуществото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В. Инженеринг
груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. „********* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
длъжника „В. Инженеринг груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. „*********.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „В.
Инженеринг груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „*********.
ОБЯВЯВА „В. Инженеринг груп“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „*********, в
несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „В.
Инженеринг груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „*********.
ОСЪЖДА „В. Инженеринг груп“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „********* да заплати по
сметка на бюджета на Съда сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева,
представляваща дължимата по делото държавна такса, която следва да се
8
събере от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото, на
основание чл. 620 , ал. 1 от ТЗ.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 692/2025 г. по
описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една
година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор,
ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят
началните разноски в размер на 10000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл.
632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на „В. Инженеринг груп“ ООД, че в едномесечен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни
задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и да представи по делото
удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд,
в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9