РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Благоевград, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210200912 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. С. Д. с местоживеене в гр.С, против НП
№24-7852-000860/20.06.2024г., издадено от Началника на 02 РУ на МВР-
Благоевград, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50.00лв., във връзка с административно нарушение по чл. 137а, ал.1
от ЗДвП, като със същото НП , на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР,е разпоредено и отнемане на 10 броя контролни точки от
талона на жалбоподателя към неговото СУМПС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосьобразност на атакуваният
административен акт. Поддържа се, че НП е издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че не е
доказано извършването на твърдяното нарушение, а ако се приеме за
доказано от съда, то е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и наложените за
него санкционни последици са необосновани.Иска се отмяна на обжалваният
акт .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован,
не ангажира свой представител по делото. В придружително писмо към
1
преписката до съда, застъпва становище за неоснователност на жабата и за
законосъобразност на обжалваното НП. Прави възражение по чл. 63д, ал.2 от
ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника н
жалбоподателя в съдебното производство.
РП-Благоевград, редовно призовани, нямат представител и становище по
жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след
като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /Между
страните не е спорно, че НП връчено надлежно на жалбоподателя, като според
представен картон за регистрация и администриране на обжалваният акт, това
връчване е направено на жалбоподателя към 25.06.2024г., заради което и
жалбата срещу него е подадена в законовия срок –на 01.07.2024г. /
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, по един
несъмнен и категоричен начин се установи, че на 02.05.2024г., длъжностно
лице при ОДМВР-Благоевград-св.М, който е на длъжност „командир на
отделение„ при ОДМВР-Благоевград, в присъствието на колегата му – св.П., е
издал на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение
№1286056 за това, че същият, на 02.05.2024г., в 16.26 часа, в Б по бул.“Св.Д
С“, с посока на движение от Бензиностанция към СБА, е управлявал лек
автомобил с марка и модел „М С с рег.№, собственост на „Л Д.“ЕООД, като
по време на движение, не е поставил обезопасителен колан, с който е бил
оборудван автомобила фабрично. Описаното деяние е квалифицирано от
актосъставителя като нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП . АУАН е връчен
лично на жалбоподателя срещу подпис на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 20.06.2024г., Началникът група към ОДМВР-
Благоевград, Сектор “Пътна полиция”, е издал атакуваното НП№24-7852-
2
000860, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, е наложил на
жалбоподателя административно наказание –“Глоба” в размер на 50.00лв. На
основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, с НП е разпоредено и
отнемане на 10 броя контролни точки от талона на жалбоподателя към
СУМПС./Страните нямат спор, че НП е връчено надлежно на жалбоподателя
към посочената в картона на постановлението дата-25.06.2024г./
Изложените в АУАН фактически твърдения се навеждат и при разпита
на свидетелите по акта М и П.. Те заявиха , че лично възприели жалбоподателя
да управлява процесният автомобил на посочената в акта дата и място, както и
че при тогова управление, не е ползвал обезопасителен колан, въпреки че
такъв е бил наличен в автомобила. Именно това обстоятелство, свидетелите
твърдят, че ги е мотивирало да спрат водача Д. за проверка. Д. не казал пред
проверяващите лица защо управлява автомобила без обезопасителен колан и
дали има обективна причина за това. Акта бил съставен на място и връчен
лично на дееца.
За установяване на материалната компетентност на издателя на НП и на
АУАН, по делото са приложени Заповед №812з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи, както и Заповед№244з-1039/27.03.2023г. на
директора на ОДМВР – Благоевград .
С първата заповед, се установява, че министъра на вътрешните работи,
на основание чл. 165, чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 от ЗДвП, както и
чл. 37, ал.1 б.“б“, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2, във вр. с ал.1, б.“а“ от ЗАНН, е
делегирал правомощията си за контрол по приложението на ЗДвП на редица
държавни полицейски органи, между които и ОДМВР, сектор „ПП“, звената
от районните управления на МВР, които извършват охрана на обществен ред,
както и „Охранителна полиция“ в съответните ОДМВР. Издаването на НП при
констатирано нарушение е възложено със същата заповед на директорите и
заместник директорите на ОДМВР, началниците на охранителна полиция,
началниците на административно обслужване, началниците на групи при
СПП, както и началниците на полицейски управления при ОДМВР, какъвто
компетентен орган по смисъла на тази заповед се явява и издателят на
обжалваното НП, в качеството си на началник на РУ на ОДМВР.
Със Заповед №244з-1039/27.03.2023г на директора на ОДМВР-
Благоевград са делегирани правомощията на този орган за контрол по
3
приложението на ЗДвП след констатиране на административни нарушения,
като оправомощени в тази насока са конкретни полицейски служители,
включително и на актосъставителя св.Мирчо /т.23, в раздел Б-02 РУ на
ОДМВР-Благоевград от заповедта./
Изложената фактическа обстановка се базира на посочените гласни и
писмени доказателства, които не се оспорват от страните и съдът ги
кредитира като годни да изяснят обективната истина в процеса.
ОТНОСНО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
жалбоподателя законосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с установената императивна
законова процедура на ЗАНН и от компетентен орган, за което се представи и
нарочна заповед на министъра на вътрешните работи с дата, предхождаща
издаването на постановлението /Заповед №812з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи/. Доказа се и материалната компетентност
на издателя на процесния АУАН, чрез представената и приета като
доказателство в процеса Заповед №244з-1039/27.03.2023г на директора на
ОДМВР-Благоевград. Ето защо възраженията на защитата за липса на
материална компетентност на тези издатели на НП и на АУАН, съдът намира
за неоснователно.
НП и АУАН са издадени и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и са надлежно
връчени на дееца, за което страните нямат спор в този процес .
В НП и в АУАН се съдържат и всички задължителни и изискуеми се
реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН, в това число ясно и конкретно е
посочване на датата и мястото на съставянето им, датата на деянието, мястото
на нарушението, органите, които съставят АУАН и НП, обстоятелства относно
начина на извършването на твърдяното нарушение и неговата правна
квалификация, както и посочване на доказателствата, които го обосновават. В
НП е посочена ясно и конкретно и санкционната норма, която кореспондира с
правната квалификация на твърдяното нарушение. Ето защо съдът приема, че
НП е издадено в пълно съответствие с императивната процедура на ЗАНН и
същото е процесуално законосъобразно, а възраженията на защитата в
4
обратна насока , са неоснователни.
С ангажираните по делото доказателства /писмени-АУАН и гласни
доказателства-показанията на свидетелите М и П./, се доказа по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, както от
обективна, така и от субективна страна.
Съгласно нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
От обективна страна, на процесната дата и място /на 02.05.2024г., в
16.26 часа, в Б по бул.“Св.Д С“, с посока на движение от Бензиностанция към
СБА/, се доказа, че жалбоподателят е управлявал МПС /лек автомобил с
марка и модел „М С с рег.№, собственост на „Л.“ЕООД/, като по време на
движение, не е поставил и ползвал обезопасителен колан, с който е бил
оборудван автомобила му фабрично. По този начин е осъществил от
обективна страна именно нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, както
правилно е приел и санкционният орган в обжалваното НП.
Страните не спорят, че процесното МПС, управлявано от жалбоподателя
към датата на проверката е именно от посочените в чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
категории, което изрично е отразено както в АУАН така и в НП, при
посочване на правната квалификация на деянието. Самият жалбоподателя не
оспори този факт в процеса, заради което съдът го приема за безспорно
установен .
От субективна страна, нарушението е извършено виновно и
съзнателно, тъй като жалбоподателят няма спор между страните, че е
правоспособен водач на МПС към датата на проверката и като такъв е бил
запознат със задълженията си при управление на МПС, в това число и
задължението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, което в казуса обаче е нарушил, без
наличието на никаква обективна причина за това, след като такава нито е
наведена, нито се доказа в процеса.
Съдът намира възражението на защитата за маловажност на случая по
чл.28 от ЗАНН, също за неоснователно.
На първо място този извод се обосновава с императивната норма на чл.
5
189з от ЗДвП, която гласи, че за нарушенията по този закон не се прилагат
чл.28 и чл. 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
На второ място, съдът не счита, че в казуса процесното нарушение може
да се квалифицира като маловажен случай на деяние по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
и по аргумент от пар.1, т.4 на ДР на ЗАНН, вр. с чл.28 от същият закон, защото
извършеното нарушение от жалбоподателя е формално и във фактическият му
състав не се включва настъпването на съставомерни последици липсата, на
които да се приеме за снижаващо обществената опасност или смекчаващо
вината на дееца обстоятелство. Не са налице и смекчаващи обстоятелства,
които да не обосновават обичайната обществена опасност на процесното
деяние в сравнение с други аналогични случаи на такова.
ОТНОСНО АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното нарушение законодателят в нормата на чл. 183, ал.4, т.7,
предл.1 от ЗДвП, е предвидил санкция „Глоба“ в размер на 50.00лв. като
единствена по вид и размер такава. Именно тази санкция е наложена и на
нарушителя в конкретния случай с обжалваното НП, поради което съдът
приема тази санкция за отмерена законосъобразно и в съответствие с нормата
на чл. 27 от ЗАНН и възраженията на защитата в обратна насока са
неоснователни.
Приложението на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, обосновава и приложението
на чл. 6, т.18 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, за отнемане на 10
броя контролни точки от талона на водача към неговото СУМПС, което също
законосъобразно е сторено в този казус с обжалваното НП.
Мотивиран от изложеното и след като констатира както процесуална,
така и материална законосъобразност на НП, съдът намира, че същото следва
да се потвърди в неговата цялост и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №№24-7852-000860/20.06.2024г., издадено от Началника на 02
РУ на МВР-Благоевград, с което на Г. С. Д. с ЕГН ********** и с адрес: гр. ,
6
ж.к.“В“№, вх., ет., ап., е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50.00лв. /петдесет лева/, във връзка с административно нарушение
по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като със същото НП, на основание Наредба №Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР,е разпоредено и отнемане на 10 броя контролни
точки от талона му С УМПС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград
в 14- дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му на всяка от
страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7