№ 3
гр. Котел, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на осми януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20232210100529 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба на С. К. Б. и В. Д. Б. против К. С. К. и Р. С. К. за
предоставяне защита по ЗЗДН. В молбата се твърди се, че молителите са
родители на К. С. К. и Р. С. К. и срещу тях се извършва акт на домашно
насилие.
Молителите са родители на К. С. К. и Р. С. К. и живеят в град Котел,
община Котел, кв. Изток № 200 в една обща къща, като се уточнява, че на
втория етаж живеят С. К. Б. с жена му и сина им С., а на първия етаж живеят
ответниците. В молбата се твърди, че на 12.10.2023г. около 22:30 часа
ответниците са осъществили акт на домашно насилие, изразяващо се във
физическа разправа – бутане, удряне, спрямо Б., като същевременно са
носили и брадви. Замервали са къщата с предмети, след което са посегнали и
на близкото ел. табло с цел разрушителни действия. Молителят Б. е подал
сигнал на 112. В присъствието на полицаите ответниците са започнали да
псуват, кълнат, заплашват и обиждат, както Б., така и жена му. В молбата се
излагат твърдения, че ответниците често употребяват алкохол.
Молителите твърдят, че са жертви на домашно насилие и молят съда да
им предостави защита по ЗЗДН. Правят искане съдът да задължи ответниците
да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо тях и да им бъде
забранено да приближават жилището им, местата за социални контакти и
отдих.
На 13.10.2023 г. на молителите С. К. Б. и В. Д. Б. са издадени заповеди
за незабавна защита, с които ответниците Р. С. К. и К. С. К. са задължени да
се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите,
отстранени са от съвместно обитаваното от тях жилище на адрес гр. Котел,
1
община Котел, кв. Изток № 200 за срок до приключване на производството по
делото и им е забранено да приближават жилището им, местата за социални
контакти и отдих, също до приключване на производството по делото.
В съдебно заседание молителите се явиха лично и заявиха, че
поддържат молбата.
Ответниците се явяват лично и не вземат становище по молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителите и прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Молителите са родители на К. С. К. и Р. С. К. и живеят в град Котел,
община Котел, кв. Изток № 200 в една обща къща, като се уточнява, че на
втория етаж живеят С. К. Б. с жена му и сина им С., а на първия етаж живеят
ответниците. В молбата се твърди, че на 12.10.2023г. около 22:30 часа
ответниците са осъществили акт на домашно насилие, изразяващо се във
физическа разправа – бутане, удряне, спрямо Б., като същевременно са
носили и брадви. Замервали са къщата с предмети, след което са посегнали и
на близкото ел. табло с цел разрушителни действия. Молителят Б. е подал
сигнал на 112. В присъствието на полицаите ответниците са започнали да
псуват, кълнат, заплашват и обиждат, както Б., така и жена му. В молбата се
излагат твърдения, че ответниците често употребяват алкохол.
Горните фактически положения съдът установи след анализ на
събраните писмени и гласни доказателства. Показанията на молителите в
съдебно заседание се покриват с описаните в молбата факти, същите обаче не
сочат писмени доказателства за нанесения побой. Същите представят
незаверени копия от следните документи в открито съдебно заседание на
12.12.2023 г.: епикриза от МБАЛ „д-р Иван Селимински“ гр. Сливен,
постъпил на 29.03.2023 г. и изписан на 02.04.2023 г. от неврологично
отделение, ведно с експертно решение № 92778 от 10.06.2023 г. от МБАЛ „д-р
Иван Селимински“ гр. Сливен; лабораторни изследвания от лаборатория
СМДЛ „Рамус“ ООД от 19.03.2023 г., епикриза от МБАЛ „д-р Иван
Селимински“ гр. Сливен, постъпила на 28.02.2021 г. и изписана на 05.03.2021
г., епикриза от МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД гр. Сливен, постъпила на
21.03.2017 г. и изписана на 23.03.2017 г., епикриза от МБАЛ „д-р Иван
Селимински“ гр. Сливен, постъпила на 16.03.2022 г. и изписана на 19.03.2022
г., както и 2 броя амбулаторен лист с № 001154/19.04.2022 г. и №
001788/02.04.2018 г., двата издадени от „д-р Станислава Люцканова –
амбулатория за индивидуална практика за първа медицинска помощ“ ЕООД
гр. Котел.
2
Приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от
молителите, губи доказателствената си стойност относно тези от
декларираните обстоятелства, които могат да бъдат доказани посредством
други доказателства, а същите не са представили такива. Липсва
конкретизация на извършените от ответниците Р. С. К. и К. С. К. срещу
молителя С. К. Б. акт на домашно насилие (съобразно твърденията в молбата)
от гледна точка на физическа разправа и начин на извършването му.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля Ш. А. Б..
В действителност е имало разправия между молителите и ответниците
по настоящото дело, но от впечатленията на съда и от кредитираните в цялост
показания на свидетеля става ясно че семейните отношения се базират на
ниска обща култура и начин на общуване между страните. Ежедневие е
същите да си говорят на висок тон, да се обиждат и ругаят, а в последствие да
живеят в мир и любов. Имотните неразбирателства на страните не следва да
бъдат предмет на настоящото производство и да бъдат коментирани от съда.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи :
Според легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в семейна връзка.
Съдът възприема действията на ответниците спрямо молителя,
извършени преди подаденият от молителя сигнал на 112, като акт на
психическо насилие, независимо от обстоятелството, че тези му действия
могат да се квалифицират и като престъпление, и като деликт, тъй като
според изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2, отговорността по този закон не
изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната
отговорност на извършителя.
По делото не се събраха доказателства ответниците да са извършили
спрямо молителя С. К. Б. акт на домашно насилие изразено физически тормоз
/нанесен побой - удари/, както се твърди в молбата, поради което в тази част
молбата следва да бъде отхвърлена.
Съдът приема като доказателствено средство Декларацията подадена от
молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
По тези съображения съдът следва да постанови решение, по силата на
което да наложи мярка или комплекс от мерки , предвидени в чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН, които представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда
принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалите лица чрез отнемане възможността на
извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалата (чл. 5, ал. 1,
т. 2-4 от ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно
поведение към пострадалото лице (чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 от ЗЗДН).
3
При определяне на мерките и тяхната продължителност съдът съобрази
извършения акт на насилие, тежестта му, продължителността и последиците
от него, без да се от значение формата и степента на вината на извършителя.
В ТР № 2/25.11.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2019 г. на ВКС, ОСГК, е
указано, че мярката няма за цел да превъзпита насилника (макар косвено да
може да се постигне подобен ефект), а да преустанови, евентуално да
предотврати по-нататъшни посегателства върху пострадалото лице.
Съдът счита, че най-подходящата мярка за заК.а е лицата К. и Р. К.и да
се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо С. К. Б., ЕГН
*********, адрес град Котел, община Котел, кв. Изток 200 и В. Д. Б., ЕГН
**********.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. т. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на бюджета на съдебната
власт.
Не са направени искания за възлагане на разноски, поради което не
дължи произнасяне по отношение на същите.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. К. Б., ЕГН ********* и В. Д. Б., ЕГН
**********, двамата с адрес град Котел, община Котел, кв. Изток 200, за
издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу Р. С. К., ЕГН
**********и К. С. К., ЕГН **********, двамата с постоянен и настоящ адрес
град Котел, община Котел, кв. Изток 200, за това че на 12.10.2023г. в дома им
в гр. Котел, са извършили спрямо молителите физически акт на домашно
насилие.
УВАЖАВА молбата на молителите С. К. Б., ЕГН ********* и В. Д. Б.,
ЕГН **********, двамата с адрес град Котел, община Котел, кв. Изток 200, за
издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу Р. С. К., ЕГН
**********и К. С. К., ЕГН **********, двамата с постоянен и настоящ адрес
град Котел, община Котел, кв. Изток 200, затова че на 12.10.2023г. в дома им
в гр. Котел е извършен спрямо тях психически акт на домашно насилие.
ЗАДЪЛЖАВА Р. С. К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес
град Котел, община Котел, кв. Изток 200, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо С. К. Б., ЕГН *********, адрес град Котел, община
Котел, кв. Изток 200 и В. Д. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р. С. К. ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес гр.
Котел, община Котел, кв. Изток № 200, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 25.00 (двадесет и пет) лева,
представляващи държавна такса.
ЗАДЪЛЖАВА К. С. К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес
4
град Котел, община Котел, кв. Изток 200, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо С. К. Б., ЕГН *********, адрес град Котел, община
Котел, кв. Изток 200 и В. Д. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА К. С. К. ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес гр.
Котел, община Котел, кв. Изток № 200, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 25.00 (двадесет и пет) лева,
представляващи държавна такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на молителите с посочени данни, заповеди за
защита с посочената мярка за срок от шест месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 16, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН с
посочени данни, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителите и уведомява незабавно
прокуратурата.
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕДИ ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА № 12 и № 13, двете
от 13.10.2023 Г.
ПРЕПИСИ от заповедите и от решението да се връчат на Началника на
РУ на МВР Котел и на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, като решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Сливен в седемдневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5