Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 25.05.2018 год.
Великотърновски
районен съд , осми състав в публично заседание на 26.04.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 523 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.79 , вр. с
чл.86 от ЗЗД
Ищецът М.Р.Д.
, чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК твърди, че на 10.03.2014 година е дал в
заем на ответницата сумата от 2000 лева с уговорка да я върне в тримесечен срок. Свидетели на сключения
устен договор за заем между страните били лицата И. Д. и С. Ответницата не
изпълнила поетото задължение да върне дадената в заем сума нито след изтичане
на срока, нито след това, въпреки многократните покани, които ищецът и
отправял. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати сумата от 2000 хиляди главница, представляваща даден, но не върнат
заем, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска до
окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание се представлява
от адв.П. от ВТАК, който поддържа иска.
Ответницата
Р.С. Д. , не е депозирала в срок отговор на исковата молба, не е взела
становище по иска. В съдебно заседание,
редовно призована не се явява, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
За доказване на твърденията на
ищеца изложени в исковата молба се
събраха гласни доказателства. Разпитаният свидетел С.заяви, че познава и двете
страни. Преди около четири години той, ищецът, ответницата и И. /св.Д./ били в
кафе "Формула". Видял как ищецът
извадил 2000 лева и ги броил на ръка на ответницата. Имало банкноти в
номинал по 50, по 100 и по 20 лева. Свидетелят твърди, че ответницата обещала да върне парите в
най-кратък срок от два-три месеца, а самият той дори малко се скарал с приятеля
си, тъй като се учудил защо дава пари на
заем. Свидетелят потвърди, че ответницата не е върнала парите на ищеца нито в
уговорения срок, нито по-късно. Той придружавал ищеца на срещите, уговорени
между него и ответницата във връзка
с многократните покани към нея да върне
заема, но ответницата не се появявала на
тези срещи. Св.И. Д. е приятел на ищеца, познава и ответницата . Двамата били в
една компания. Присъствал на срещата в кафе "Формула", когато ищецът дал на ответницата 2000 лева назаем, както и
на уговорката между тях парите да се върнат до няколко месеца. Свидетелят заяви,
че и той дал на ответницата заем от 400 лева, но също като ищеца не си е получил
сумата. Св. Л. е майка на ищеца. Знаела, че синът и е дал на ответницата 2000 лева през 2014 година. През есента на 2014 година присъствала
на среща между тях, на която ответницата не отрекла за взетия заем . До момента
парите не били върнати на сина и, въпреки уговорките между него и ответницата.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим ,
депозиран от процесуално легитимирано лице пред надлежния съд. По същество е
основателен.
От съдържанието на исковата молба
и изложените в нея фактически твърдения, които определят предмета на спора е видно, че
става реч за облигационно правоотношение, спрямо което са приложими разпоредбите на
чл.240 и сл. от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари, или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. По правната си природа договорът за заем е реален,
консенсуален, неформален договор, който
включва във фактическия си състав реално предаване на парите или вещите на заемателя. Във връзка с
разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше пълно и главно да
установи, че е дал в заем на ответницата сумата от 2000 лева , както и постигнатото съгласие
за нейното връщане. Доколкото законът не изисква писмена форма за
действителност, ищецът може да
използва всякакви доказателствени средства. Свидетелските показания в
случая са допустими, по аргумент от противното на чл.164,ал.1,т.3, пр.второ от ГПК , тъй като сумата е под 5000 лева. В
светлината на горното, по делото не е представен писмен документ, но се събраха
гласни доказателства, които изцяло подкрепят обстоятелствата изложени от ищеца.
Св. Й.
и св. Х. са присъствали на срещата между ищеца и ответницата в кафе "Формула"
в гр. Велико Търново и лично са видели как ищецът и предава сумата
от 2000 лева с уговорка същата да бъде върната до два-три месеца. Св.Ламбева,
майка на ищеца потвърждава, че е присъствала на среща през есента на 2014
година, на която ответницата не е отрекла дължимостта на сумата. Съдът
кредитира показанията на свидетелите независимо от обстоятелството, че първите
двама са приятели, а третата е майка на ищеца. Техните показания са логични,
непротИ.речиви, кореспондират с ищцовите твърдения и най-вече, не се
опровергават по никакъв начин от ответната страна. Всъщност процесуалното
поведение на ответницата- липса на подаден отговор на исковата молба, неявяване
в съдебно заседание без уважителни причини, липса на каквото и да е становище
по повод претенцията на ищеца съдът счита за своеобразно неформално признание на иска. В производството се доказа по безспорен начин, че ищецът е заел
сумата от 2000 лева на ответницата през м.март 2014 година с уговорка тя да
върне заетата сума до три месеца. Доказа се още, че ответницата не е изпълнила
поетото по договора задължение включително към датата на приключване на устните
състезания. Ответницата от своя страна не опроверга претенциите на ищеца и не
ангажира никакви доказателства в протИ.вес на приетите по делото. Поради
горното съдът намира, че иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен,
като се осъди ответницата да заплати на
ищеца сумата от 2000 лева главница, представляваща даден, но не върнат в
уговорения срок заем. При този изход на делото основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на
иска до окончателното изплащане. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца направените по делото
разноски, възлизащи в размер на 81,74 лева държавна такса и 200 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.С.Т.
с ЕГН ********** *** да заплати на М.Р.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 2000
/две хиляди/ лева главница, представляваща предоставена в заем на 10.03.2014 г.
и не върната парична сума, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2018 г. - завеждане на иска, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.С.Т.
с ЕГН ********** *** да заплати на М.Р.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от
281,74 /двеста осемдесет и един лева и 84 ст./
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ВТОС, чрез ВТРС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: