№ 553
гр. Ямбол, 04.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Й.Г.П.
Сложи за разглеждане докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101497 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Молителите Х.И.Г. и Е.Е.В.., редовно призовани за днешно съдебно
заседание, не се явяват. За тях в качеството на процесуален представител по
пълномощие адв. М.Г. от АК Я., редовно упълномощена по делото от по рано.
Ответниците по молбата Е.А. В. и ХР. АТ. Г., редовно призовани за
днешно съдебно заседание, се явяват лично в съдебно заседание и с
процесуален представител по пълномощие адв. С.В. с пълномощно, което се
представя в съдебно заседание.
Свидетелката на молителите Т. ИВ. ХР. се явява в съдебно заседание,
водена от молителите.
Свидетелят К. СТ. П. се явява съдебно заседание, воден от молителите в
качеството на свидетел.
В съдебно заседание се явяват и лицата А.М.В.. и И.Е.В., водени от
ответниците по молбата в качеството на свидетели.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОПУСКА и КОНСТИТУИРА в качеството на свидетели в настоящото
производство водените от молителите в съдебно заседание лица, чиято само
снема както следва:
К. СТ. П. с ЕГН: **********, род. на 05.05.2004 г. в гр. Я., българин,
български гражданин живущ в с. Ч., общ. Т., обл. Я., неосъждан, *** на
молителя Х.И.Г., без съдебни спорове със страните по делото.
Т. ИВ. ХР. с ЕГН: **********, род. на 03.05.1983 г. в гр. Я., българка,
български гражданин, живуща в с. Ч., общ. Т., обл. Я., неосъждана, *** на
молителя Х.И.Г., без съдебни спорове със страните по делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА и КОНСТИТУИРА в качеството на свидетели водените от
ответника в съдебно заседание лица, чиято самоличност снема както следва:
И.Е.В. с ЕГН: **********, род. 24.03.2001 г. в гр. Я., българин,
български гражданин, живущ в с. Д., общ. С., обл. Я., неосъждан, *** на
молителката Е.Е.В.., без съдебни спорове със страните.
А.М.В.. с ЕГН: **********, род. 18.11.1961 г. в гр. О., живуща в с. Д.,
общ. С., обл. Я., неосъждана, *** на молителката Е.Е.В.., без съдебни спорове
със страните.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелите заявиха, че разбират задълженията си като свидетели и
обещаха да говорят истината. Заявяват, че желаят да свидетелстват като
роднини на страните.
2
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗВЕЖДА свидетелите от залата до разпита в това им качество.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИСТЪПВА към изясняване на делото от фактическа страна.
Адв. Г. – Поддържам молбата и доказателствените искания към нея.
Адв. В. – Оспорваме молбата с всичките мотиви изложени в същата.
Твърдим, че такива факти и обстоятелства не са настъпвали между страните
и желаем делото да бъде разгледано в присъствието на молителката Е.Е.В..,
тъй като твърдим, че момичето е държано насила в дома на ищеца,
включително и към днешна дата. Родителите по никакъв повод не
осъществяват контакт с дъщеря си, включително брат й, сестра й. Току що
получихме смс, в който пише, че плаче момичето по телефона, не й
разрешават, го държат насила там, то плаче и казва че иска да се прибере при
семейството си. Искаме да я изслушаме на основание чл.176 от ГПК и да
отговори на въпросите: Дали е подала лично исковата молба и дали поддържа
иска към родителите си? Тя е бременна е в пети месец.
Адв. Г. – Не съм била там и не знам какво е станало. молителите дойдоха
при мен и казаха, че родителите на Е. искат да я приберат. Казаха ми, че е
станал скандал. Родителите й заплашвали доверителите ми, че са ги е
заплашвали, че няма да има снаха, няма да има бебе.
На основание чл.146 ГПК
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството е образувано по молба от Е.Е.В.. и Х.И.Г. и двамата с
3
адрес с. Ч., обл. Я. чрез адв. Г. от АК Я. с искане за защита от домашно
насилие срещу ЕЛ. АНК. В. и ХР. АТ. Г. и двамата от с. К., общ. Т., обл. Я.. С
молбата си молителите твърдят, че са сключили брак 25.05.2022 г., като преди
това са живеели на семейни начала. На свой ред ответниците са били съпрузи
и съответно родители на молителката Е.В..
Ответника ХР. АТ. Г. – Признавам, че съм *** на молителката Е.В..
С молбата се твърди, че спрямо молителите се извършва непрекъснат акт
на физическо и психическо насилие от страна на ответниците, които се
опитвали да ограничават правата им. На 12.05.2022 г., по време на годежа на
молителите, спрямо тях е извършен акт на домашно насилие от страна на
двамата ответници в отправяне на закани, че ще си приберат молителката и
повече няма да я видят. Агресията на ответниците прогресирала, като
звънели на телефоните на молителите и заплашвали, че ако молителката не се
прибере, ще пратят хора, за да я приберат. От 20 дни молителите се
страхували да се приберат, а и да се приберат молителката е бременна.
Отделно ответниците ходили в училището на молителите и вдигали скандали.
На 20.05.2022 г. майката на молителката се обадила и заплашила, че ако Х. не
закара молителката ще стане страшно. Двамата избягали и се скрили. Бащата
отишъл в дома им и почнал да вдига скандали, бил пиян. На тези твърдения
се иска от съда да постанови мерки за защита от домашно насилие на
молителката от страна на извършения акт на насилие от страна на ответника
по молбата.
В съдебно заседание за двамата ответници се явява в качеството на
процесуален представител по пълномощие адв. С. В. от АК – Я., чрез която се
оспорват твърденията, изложени в молбата. Твърди се, че молителката насила
е държана в семейството на молителя Х.И.Г. и се иска от съда на основание
чл.176 ГПК да допусне изслушване на последната, която в съдебно заседание
да отговори на следните въпроси: Дали тя лично е подавала тази молба и
поддържа ли я, както и дали лично е подала декларацията по чл.9, ал.3 ГПК и
дали я поддържа.
В съдебно заседание ответниците се явяват лично като ответника ХР. АТ.
Г. заявява пред съда, че е *** на молителката Е.Е.В...
4
Съдът указва, че в тежест на молителите е да докажат актовете на
домашно насилие, както и формалната доказателствена сила на
представената с молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Съдът намира представените с молбата писмени доказателства за
относими, допустими и необходими, поради което следва да бъдат събрани по
делото.
Съдът намира за основателно доказателственото искане по чл.176 ГПК,
поради което същото следва да бъде уважено.
Адв. Г. – Нямам възражения по доклада.
Адв. В. – Нямам възражения по доклада.
С оглед обстоятелството, че страните нямат възражения по доклада
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените по делото от страна на молителите
писмени доказателства, а именно: Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН -2 броя,
удостоверение за раждане на Е.Е.В.., издадено въз основа на акт за раждане №
*** г. на община Т., удостоверение за граждански брак № *** г. на Община
Я.,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели, като ПОКАНИ в
залата К. СТ. П.
5
Свидетелят К.П. – Аз съм *** на молителя Х.. Бях на годежа на
12.05.2022 г. Докато празнувахме започнаха разправиите. Като цяло не знам
кой започна. Видях, че започнаха да се дърпат. Хванаха Е. за ръката и
започнаха да я дърпат – майка й и баща й, за да я вземат от годежа, да я
приберат в тях. Причината не я знам защо. Е. не искаше да тръгне с тях. Тя
искаше да остане при мъжа си. Това беше на сцената. Е. се дърпаше и не
искаше да отива с тях, плачеше. Годежа беше в с. К.. Това беше на центъра,
имаше зала, но тя не работеше и имахме разрешение да направим годежа на
центъра. Родителите й се прибраха без булката. Останахме само роднините от
мъжката страна и продължихме да си празнуваме. След тържеството почнаха
да идват всеки ден в с. Ч., започнаха да идват родителите на Е. и да искат я
вземат. На 28-ми, забравих месеца, но на 28-ми баба ми беше сама в къщата и
бащата на булката отиде и започна да я заплашва и каза, че „няма да види
булка, няма да види бебе.“ Наговори куп глупости и си тръгна. Бабата се
разтревожи. Х. и Е. се скриха. Виждам ги често. Ние сме си в едно село.
Последно ги видях вчера. Добре бяха. Отношенията им са добри. Вчера ги
видях в с.Ч.. Е. беше добре. Х. е със счупен крак. Е. не ми е казвала, че иска
да се прибира. Бабата на Е. също е идвала. Дойдоха миналата седмица, пак
идваха да я вземат - бабата и дядото. Това беше в четвъртък. Казаха, че майка
й е в болница. Поискаха да я вземат за един час и казаха, че ще я върнат, но не
я взеха. Казаха Х. да я заведе при майка й, обаче те пожелаха само тя да
дойде. Те поискаха да я вземат от с. Ч. и да я заведат в болницата, където е
майка й. Х. предложи да я закара, но те не се съгласиха и си тръгнаха. Там
беше дядото и бабата на Е. и сестра и. Това е в четвъртък миналата седмица.
На въпроси на адв. В., свидетелят отговори както следва:
Свидетеля К.П. – Отдавна познавам Е., от 2-3 години. Познавам и майка
й и баща й, всички познавам. На годежа кавгата не си спомням към колко
часа започна. Годежа беше може би от 4 ч. следобед до 12 ч. вечерта. Кавгата
стана малко след средата на годежа. То беше гирлутия, всички викаха.
Заплахи не съм чул. Видях как се дърпаха. Бащата и майката дърпаха булката
Е.. Почнаха всички да ги разтърват, за да не стане нещо на Е.. Искаха да я
вземат насила майка й и баща й, искаха да я вземат насила. Аз го виждах
6
това, как да го разбирам. Видях как те я дърпат, как искат да я приберат
насила. Всички с желание искаха да стане годежа. Аз живея на ул. *** в с. Ч..
Моят дом е на 400-500 метра от дома на Е. и Х.. Виждам ги по два три пъти на
седмицата. Те се крият в приятелите си, който ги приеме. В други села ходят.
За 28-ми, когато бабата, дядото и сестра й дойдоха, бях в дома на Х.. Това
стана сигурно следобед, някъде там. Те дойдоха и направо влязоха в къщи.
Вкъщи бяхме аз, баба ми, Х. и Е.. Брат му на Х. беше в града. Скандал не е
ставало, към края вече, като си тръгваха. Те дойдоха да я вземат. Заявиха, че
искат да вземат Е. за един час, за да заведат дъщерята си при майка й, която е
в болница. За един час. След това Х. предложи да я заведе той. Не съм чул Е.
да казва, че не иска да отиде с баба си и дядо си. Е. има телефон.
Свидетелката Т. ИВ. ХР. - *** съм на Х. - на майка им сестра. На годежа
бях там. На 12.05 бях на годежа на Е. и Х. в К.. Отвънка, на центъра беше
годежа. Беше хубаво там с булката и със зетя. В един момент както играха,
минаха майка й и казва цял ден, че ще я вземат. Майката на Е. я дръпва за
ръката да я взема. Не знам защо, но иска да я вземе, не знам защо. После
двама ***и и те я дърпаха от ръцете и те започнаха да я дърпат. Тя реве, дърпа
се, гледаха да развалят годежа. После баща й и се разсърди, приближи се до
Х. лице до лице и му викаше там. Бащата на Е. викаше и се заяждаше с Х..
Каза му нещо такова: „На какъв се правиш?“ От тогава не се спряха,
притесняват майка. Тя е на 66 години, майка ми, притеснява се, защото
почина ***, говоря за майката на Х.. Притеснени сме, ревем, мъчно ни е. Те
не се спират, обаждат се по телефона. Е. не ще да се прибира. Тя каза на Х.:
„Ставай да бягаме да се скрием.“ Те се скриха в К. при едни роднини. Като
разбра, че родителите й ще идват, Е. започна да плаче и каза: „Стани да
бягаме, защото идват да ме взимат роднините.“ Обади се майката на Е. и
каза, че идват да я вземат. Х. спеше и тя му вика: „Стани, да бягаме, да се
скрием.“ Е. иска да се скрие от родителите си да не я вземат. Имат
граждански брак. Скоро бяха сключили граждански брак. Бяхме там, когато
подписваха брака. Доброволно, по собствено желание подписаха в община Я..
От роднините на Е. нямаше хора. И продължаваха да ни тормозят, да идват.
Сватанака, бащата на Е., дойде при майка. Слезе от колата и приказва каквото
му дойде на устата. Аз докато отида там, като чух гласа му и викам на сина
ми „Давай К. да отиваме долу.“ Докато отидем, сватанака наприказвал
7
каквото му беше на устата на майка. Казва: „Ти няма да гледаш внук и снаха.
През крив макарон ще я видите.“ Искат, май искат още пари. Искат да я
вземат, заради парите. Друга причина не знам. Ужас. Нашата не е малка, дето
почина. Е. е добре при Х. – той е със счупен крак. Бременна е, здрава е,
върви, ходи, добре е. Не знам дали ще иска да дойде. Но физически може да
дойде.
На въпроси на адв. В., свидетелката отговори както следва:
Свидетелката Т.Х. – Познавам родителите на Х. отдалече. Не сме имали
разправии. Годежа беше от 4 ч. май следобед до 12,00-12,30 ч. вечерта, по
желание на двете страни. Средно хора имаше. Разправията стана към 10,00-
10,30 ч. вечерта. Те минават, когато даряват на младоженците пари. Не можа
да мине някой от страната на зетя. На брат му зет му не можа да мине да
дарява пари и от там започнаха данданиите, и за какво се разсърди
сватаначката и аз не знам. Племенника не можа да си дари даровете и
започнаха разправиите да я дърпат. ***ите на снахата започнаха да я дърпат.
Бутнах единия, не знам как се казва. Баща й не съм видяла да я дърпа. Майка
й я дръпна, опита се два три пъти, но само един път я хвана и я дръпна.
Банкета продължи до 12,00ч -12,30 ч. Сватанаците се разсърдиха и си
тръгнаха без Е.. От тогава до сега, младите сключиха брак, ходих на сватбата.
Брака им беше в община Я.. После се събрахме ***ите на едно барче –
ядохме, пихме и това беше. Причината да не присъстват е, защото искаха да я
вземат. Искат още пари, това е причината. Дават се пари за дъщеря им. Х. е
дал пари, не знам колко. Не знам още колко очакват. Така разбрах аз, че това
е причината. Това го знам от Е. и от Х.. След 12.05 дойдоха да я вземат, обаче
те пак избягаха. Два, три пъти дойдоха. То става така, че те тръгват да се
скрият и те идват. Когато родителите й дойдоха, те избягаха. Аз ходих при
майка. Тя беше самичка. Това момче не беше там (Свидетелката посочва
другия свидетел К.П.). С него отидох при майка си. Ние сме в едно село. Е.
имат общ телефон с Х.. Е. не иска да си отива. Тя иска да живее с мъжа си.
Свидетелят И.Е.В. - *** съм на Е.. *** и Х. са заедно от януари месец
тази година. За 12.05 бях на годежа. Той беше в К., навън, на открито беше.
До този момент не сме имали неприятности. Много хубаво беше. Ние даже
8
бяхме съгласни на този брак. *** ми реши да се качва на сцената да дава пари
и Х. - зет ми на *** почна да вика на микрофона „Аз съм шефа, не знам си
какво…“ Започна да се заяжда с мен, с баща ми и с *** ми. Ние викаме на
баща ми „Хайде да си тръгваме, да не стане разправия. Тя е все пак
бременна.“ И ние си тръгнахме. След това звъннаха на полицията
безпричинно. Минаха няколко дена, патрулката дойде вкъщи - някакви
подписи да не се доближаваме до нея. Не знам дали *** е сключвала брак. Не
сме я виждали. *** – по-малката, говори с Е. по телефона и тя й казала, че я
„Държат насила.“ Е. каза на ***, по-малката. Това го знам от малката ми ***.
Даже има чатове с по-голямата ми ***, че иска да се прибере, че я държат
насила там. През този период не сме се виждали и те не са идвали. Никой не е
ходил в Ч.. Моите родители не са ходили в Ч.
На въпроси на адв. Г., свидетелят отговори както следва:
Свидетеля И.В. – Е. иска да се прибере, защото по телефона преди
няколко дни, беше 3 ч. през нощта писа и звънна на малката *** и казва, че й
„Писна, не може да живее при тях повече, липсва й мама.“ Със сигурност
иска да си идва. Тя открадна някакъв телефон и от своя профил го написа. Тя
няма телефон и няма как да се свържем с нея. Чувал съм, че Х. след годежа,
отишъл на дискотека напил се и изхарчил парите от годежа. Там имаше мои
приятели, даже К. е присъствал там. *** каза, че „Х. се напи.“ Аз имам
телефон, но Е. моят номер не го знае. Няма конфликт между баща ми и майка
ми и Е.. Ние така казваме: „Да си живеят, няма проблеми“. *** не учи. Тя
отдавна завърши, преди две години.
Свидетелката А.М.В.. - *** съм на Е.. Живея в с. Д.. На Е. е много
стабилно семейството й. Майката и бащата много добре се грижат за децата
си. Те имат три собствени деца и имат едно дете от втори брак. Дъщеря ми го
гледа като свое. Те са много сплотено семейство. Те са в с. К., те са стабилно
семейство. Не се карат, не се бият. Тази внучката – Е., беше почти при мен, аз
я изгледах. Те направиха годеж, пристана на това момче. Бях на годежа. Той
беше в К.. Те там взеха да играят и даряват на сцената. Минаха две роднини
от неговата страна - от страната на Х.. Зетя се разсърди, защото не минават от
неговата страна повече хора и не отстъпват. Той се разсърди защо не минават
9
неговите роднини и започна да се кара на дядо си и шурея си, взе да се кара с
тях, тръшна микрофона. Те скочиха да ги бият. Зетя скочи да бие неговите
две момчета, да се бие с тях, да ги гони. Стана спор и тогава майката и
бащата се разсърдиха и казаха: „Щом е така, Е. няма да живее при вас.“ Е.
остана при него. Тя плачеше там и не знам какво стана. Тя се уплаши много.
Х. като скочи срещу родителите й и тя се уплаши. Ние си тръгнахме. От
тогава, от този ден те не й дават да се види с родителите си. Тя ми писа, аз не
мога да пиша, но й звънях. Говорих с нея и тя ми каза: „Те ни ми дават да се
виждам с майка ми.“, блокират я. Докато говорих с нея, питах я „Защо така
направихте? Да съдиш баща си“ Тя вика: „Аз не съм, те ме накараха,
принудиха ме, обаче аз искам да отида да видя майка си и баща си, но те не
ми дават.“ Аз се притесних много. Докато говорих с нея, някой й взе
телефона. Звънях й пак, но тя не ми вдигна. След като говорих с нея, реших
да отида да я видя. Тя каза, че когато реша аз, Х. ще я докара, но той не
пожела да я закара. Аз не можах да отида, защото тя после не ми вдигна
телефона когато й звънях. Майка й много се притесни, беше много зле,
вдигна много високо кръвно и я приеха в спешното в болницата. Майка й
каза: „Отиди да я вземеш, за да се успокоя.“ Аз отидох като човек с дядото и
сестра й в Ч., обаче като влязохме в къщи, видя сестра си, прегърнаха се и
плака много. Казах й, че майка й е много болна, казах, че „Дойдох да я взема
за един час да види майка си и пак ще я докарам.“ Тя казва: „Х., моля те
пусни ме за един час и пак ще ме върне.“ Той казва: „Няма да отидеш
никъде, те ще й сложат успокоително и ще се оправи.“ Не ми я дадоха. Не
тръгна с мен. Питам я „Л., защо не тръгнеш с нас да те види майка ти, да се
успокои?“ Тя ми каза: „Аз ще дойда, чакай да си взема чантата.“, обаче след
като влезе в къщата, бабата й казала: „Ако тръгнеш с *** сега, аз ще се обадя
в полицията и те ще отидат и ще приберат родителите ти!“ и тя се уплашила и
после писа на сестра си: „Аз щях да дойда с ***, но бабата ме заплаши, че ще
се обади на полицията да приберат родителите ми.“
А пък малкият брат на Х. дойде на джама на колата и каза: „По-добре си
тръгвай, защото ще стане по-лошо.“ и дядото каза: „Абе, ще ме биеш ли,
какво?“ Х. няма баща. Баща му го остави, минала година почина майка му,
той има само баба. Ако Е. дойде вкъщи и иска после да се върне при мъжа
си, никой няма да я спре. Ние само искаме да я видим.
10
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 176 ОТ ГПК
УКАЗВА на молителката Е.Е.В.., че следва да се яви в следващото
съдебно заседание лично и да отговори на поставените от ответната страна
въпроси, а именно дали поддържа молбата и представената декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
С оглед уваженото доказателствено искане на ответната страна, съдът
намира, че следва да отложи делото за друга дата.
Водим от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото за 24.08.2022 г. от 09,30 ч., за която дата и час, да се
считат редовно призовани от днес страните по делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,10
часа.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
Секретар: _______________________
11