РЕШЕНИЕ
№ 3176
гр. Варна, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. Й.а
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Д. Й.а Гражданско дело № 20253110106564 по
описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по молба, подадена от от молба М. М. М.
(молител) личнo и в качеството на баща и законен предствител на Й. М. М., роден на
03.08.2020 г. /пострадало лице/ срещу Д. С. М. – съпруга на молителя и майка на
пострадалото лице.
В молбата за защита от 21.05.2025 г. и уточнителна молба от 29.05.2025 г. се излага, в
какво се състоят извършените от ответника актове на насилие, състояли се в срока по чл. 10
ЗЗДН:
По отношение на М. М.:
- на 16.05.2025 г. след 18.00 ч., знаейки че ответницата и децата им няма да са в
доскоро общо обитаван апартамент в гр. *** отишъл в него, за да вземе свои вещи, като там
заварил К. Й.- новия партньор на ответницата. Тръгвайки си, на стълбите срещнал Д., която
започнала да вика че той няма работа в апартамента и че ще го вкара в затвора за
малтретиране. Молителя сочи, че излязъл от входа и се качил в автомобила си. Ответницата
застанала пред автомобила и започнала да вика, че молителя я блъска, което молителя заснел
с телефона си. Излязъл от автомобила, за да помоли ответницата да се отдръпне, в който
момент от входа на кооперацията излязъл К. Й., който се опитал да отнеме телефона му,
молителя се опитал да запази телефона и Й. започнал да го налага по тялото и главата. Сочи,
че Д. се включила в налагането на удари, като викала: „Сега те убихме, ще те смачкаме, за
какъв се мислиш и как смееш да идваш". Случайни минувачи ги разтървали, като молителя
тръгвайки да бяга бил спънат от ответницата и паднал на пътното платно на ул. ***
Ответницата отново се нахвърлила над молителя, удряла го по главата и крещяла „ Счупи
ми зъба, сега те убих ще те размажа, гнидо мръсна. Ще те излежа с кеф, педерст мръсен".
Молителя успял да се отскубне и да влязе в колата си, където се заключил и подал сигнал
към 112. След като ответницата разбрала, че молителят позвънил на 112, започнала да
блъска и рита автомобила, опитала да счупи стъклото с крак, като викала: „ Излез бе педал
бий се като мъж, ще те вкарам в затвора за насилие над мен и децата". Молителят сочи, че е
посетил „Спешно отделение“, където бил прегледан.
По отношение на детето Й. М.:
- твърди се, че детето е станало свидетел на извършени от майка му действия и
1
изречени от нея думи срещу бащата на детето: детето присъствало на случката на
16.05.2025 г. след 18.00 ч. на улицата в гр. *** пред номер 28 като видяло, че майка му Д. се
включила в налагането на удари върху баща му ***, като викала: „Сега те убихме, ще те
смачкаме, за какъв се мислиш и как смееш да идваш". Случайни минувачи ги разтървали /
молителя, ответницата и мъж, с който се твърди, че ответницата има връзка/, като молителя
тръгвайки да бяга бил спънат от ответницата и паднал на пътното платно на ул. „***.
Ответницата отново се нахвърлила над молителя, удряла го по главата и крещяла „ Счупи
ми зъба, сега те убих ще те размажа, гнидо мръсна. Ще те излежа с кеф, педерст мръсен".
- на същата дата и място ответницата крещеейки казала на детето „Сега ще видиш как
ще набия баща ти. Виж тази мишка как се крие в колата. Само да излезе и ще го пребия“,
като в същото време детето Й. стояло отстрани на автомобила на молителя, като
ответницата го издърпала грубо и гневно и то започнало да пищи, плаче и да се дърпа.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 о т ГПК е указано страните, че доказателствената
тежест в процеса се разпределя, както следва: молителят следва да установи връзката си и
тази на детето Й. с ответника, че в посочения период ответникът е извършил по отношение
на М. М. и детето Й. твърдените актове- участвала в нанасяне на удари върху молителя и
отправила срещу него сочените думи и изрази, които действия и думи са възприети лично от
детето; отправила към детето сочените думи.
В тежест на ответника е ако оспорва, че е извършил акт на домашно насилие- да
проведе насрещно доказване.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено от и спрямо лица от
категорията по чл. 3 от ЗЗДН. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Страните са съпрузи, което представлява връзка по чл.3 ЗЗДН, т.е. молбата за защита
е подадена от и срещу легитимираното по закон лице. Пострадалото лице е дете на
ответницата, с оглед на което също може да търси защита по реда на закона.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита
на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи
неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, приложими на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за
защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната
дата, от посочения извършител на сочените действия спрямо него и пострадалото лице,
квалифициращи се като актове на домашно насилие.
С оглед наведените от молители фактически твърдения за нанесени му удари от
ответницата, както и отправени заплахи и обиди, съдът намира, че същите могат да се
субсумират под хипотезата на упражнено физическо, емоционално и психическо насилие.
По отношение на твърденията, че насилието по отношение на молителя е извършено пред
общото на страните дете, спрямо детето насилието попада в хипотезата на психическо
такова.
Към уточнителната молба от 29.05.2025г. молителят М. е представил декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, в което е декларирал обстоятелствата описани в молбата му, касаещи датата
16.05.2025г. вкл. конкретно отправени думи и действие по нанасяне на удари върху него от
ответницата.
Във връзка с установяване на актовете на домашно насилие молителят е ангажирал и
други доказателства – аудио записи на подадени сигнали на тел. „112“, писмени
доказателства- докладни записки и предупредителни протоколи по реда на ЗМВР във връзка
със случката от 16.05.2025 г., както и медицинско удостоверение и гласни доказателства чрез
разпит на свидетел.
Видно от медицинско удостоверение 537/2025г. от 16.05.2025г. молителят е бил
прегледан на 21.05.2025г. от съдебен лекар, като са установени ожулване на долния клепач
на лявото око и кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош., които с в резултат
2
на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните от
М. време и начин, съвпадащи с твърденията от сезиращата молба.
От служебно изискани справки се установява за двете пълнолетни страни, че са
неосъждани, не се водят на психиатричен отчет и нямат други висящи или приключили с акт
по същество дела по реда на ЗЗДН. Висящо е дело за развод на страните.
Видно от изслушани аудио записи на сигнали на спешния национален телефон 112 се
установява, че на 16.05.2025г. е подаден сигнал от съседка на имота на страните пред който
се случва твърдяната от молителя случка, като жената съобщава, че пред прозореца й се
случва семеен скандал между нейни съседи и се страхува да не се сбият. Подаден е сигнал и
от самия молител, който твърди, че е нападнат от съпругата си и нейния приятел, като по
време на подаване на сигнал се чува чукане на прозорец, отговарящо на твърдението на
молителя, че по време на подаване на сигнала е в автомобила си, като чукането е
съпроводено с неразбираеми викове на женски глас.
От представените документите, съставени във връзка с полицейска проверка се
установява, че във връзка с твърдяната случка от 16.05.2025г. подаденият сигнал от
молителя на тел. 112 е предаден на 1 РУ при ОД на МВР- Варна, чиито служители да
посетили мястото на инцидента и на място са съставени протоколи за предупреждение по
реда на ЗМВР на молителя и ответника. От съставените на място от полицейските органи
протоколи не се установява те да са станали очевидци на актове на насилие.
На 16.05.2025г. молителят е подал и жалба в посоченото РУ, като се установява, че
двукратно е давал сведения, както и е представил лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
16.05.2025г., в който е отразена основна диагноза „повърхностна травма на окосмената част
на главата“. Видно от протокол за доброволно предаване от 27.05.2025г. молителят е предал
на полицейските органи записи от телефона си от 16.05.2025г.
В хода на полицейската проверка ответницата е дала писмено сведения за случката от
16.05.2025г. като е посочила, че е засякла съпруга си във входа на ул. *** и влезли във
вербална конфронтация, след което е излезли пред входа, където бил паркиран неговия
автомобил. Сочи, че спорът се разгорещил и поради отказа на М. разговора да премине в
добър тон, тя го бутнала, той отвърнал и започнали да си разменят удари с ръце и крака,
като ударите попадали в телата и главите им. Посочва се, че нейният приятел К. Й. се
намесил с цел да ги разтърве и след около 30 сек. борба между тримата, тя се отскубнала от
М., хванала го за блузата и го хвърлила на пътя. Твърди, че М. започнал да вика за помощ, а
тя го прегърнала силно и му повтаряла да се успокои, за да говорят, но той държал като
човек в силен шок. Сочи се, че се намесили непознати хора, като мъж я хванал за ръката.
След спора М. се заключил в колата и се обадил на тел. 112, а по-късно дошъл патрул от 1
РУ.
По делото е разпитан един свидетел –***- съсед на страните, който излага, че ги
познава от около 10 години. Сочи, че през последната година М. и Д. имат спорове. Твърди,
ответницата е много агресивна, често сменя настроенията си, като външният и вид също се
променил и изказва съмнения, че тя злоупотребява с наркотици. Сочи, че е имало предходна
случка през м.03.2025г. при която М. е бил задържан, доколкото знае, заради твърдения на Д.
за насилие спрямо нея. Разказва, че в миналото страните са се разделяли, като грижите за
двете им деца са полагани от съпруга. По отношение на случката от 16.05.2025г. сочи, че
докато се прибирал към дома си, на улицата ги видял, като ответницата буйствала, крещяла
пред автомобила и блъскала по него, а М. бил вътре в автомобила. Не си спомня с точност,
но тя крещяла в смисъл, че иска да убие съпруга си и той искал да я убие нея, като
свидетеля описва чутото като заплахи и агресивно поведение. Посочва, че малкото им дете
било на мястото. Посочва, че не е видял физическо насилие между страните.
От правна страна:
В настоящият случай от молителя е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН по
отношение на твърдените актове на домашно насилие на 16.05.2025 г. С оглед специфичния
характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от
закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в
настоящия процес по отношение на сочените в нея дати и събития. Същата представлява
самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице ако в нея се
съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
3
ЗЗДН, но само когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и
постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е
извършил акт на домашно насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
нейната доказателствена сила.
Ответникът не е оспорил да е извършил твърдените от молителя действия.
Въпреки липсата на процесуална позиция от ответника, молителят е ангажирал
доказателства за изложените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства.
При съвкупен анализ на всички събрани и посочени по-горе доказателства,
настоящият състав намира, че се установява, че на 16.05.2025г. в гр. Варна, на ул. ***
страните са участвали във вербално и физическо съприкосновение. Липсват конкретни
показания на очевидци, от които да се установят конкретни думи и изрази, изречени от
ответницата към молителя, но следва да се съобрази, че наличието скандал и физическо
спречкване не се оспорва от ответницата, нито в хода на настоящото производство, нито в
хода на полицейската проверка, напротив- в дадените от нея сведения пред полицейските
органи тя признава, че е имало „вербална конфронтация“, както и че е бутнала молителя и
му е нанасяла удари.
Трайната е съдебната практика, в която се приема, че по своя характер приобщените
от досъдебното наказателно производство обяснения на привлечени, показания на
пострадали и пр. са частни документи със свидетелстващо съдържание, чиито
доказателствена сила и стойност се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед на
всички обстоятелства по делото - във връзка с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Същите имат
доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си
факти, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 883
от 05.04.1969 г. по гр. д. № 390/1969 г. на ВКС, II г. о., Решение № 28/28.02.1999 г. по гр. д.
№ 3114/1997 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 23 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 920/2017 г. на
ВКС, IV г. о. и мн. др. Тази практика следва да се приложи и по отношение на сведенията в
хода на полицейска проверка имащи същия характер на частни документи със
свидетелстващо съдържание.
Именно като обективиращи незгодни за ответницата обстоятелства по участие във
вербална конфронтация и нанасяне от нейна страна на удари по молителя съдът възприема
като осъществили се в обективната действителност.
Ирелевантно за настоящото производство остава дали са верни твърденията й в
дадените сведения, че молителя М. й е нанасял удари, доколкото верността на такива
твърдения може да обуслови основателност на подадена от нея молба за защита по реда на
ЗЗДН, каквато няма с настоящото производство, но не може да я освободи от отговорност в
настоящото производство, доколкото признатото от нея поведение остава силно укоримо.
Доказателства за станал физическо конфликт се извлича и от съдържанието на
представените от молителя медицински документи- лист за медициснки преглед и
медицинско удостоверение в което се сочат леки и неопасни за живота, но водещи до болка
и страдание увреждания- травма в окосмената част на главата, ожулване на долния клепач на
лявото око и кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош.
По отношение на вербалния конфликт, крещене от страна на ответницата и агресивно
нейно поведение, съдът възприема изслушания аудиозапис от тел. 112, на който се чува
чукане по прозорец и крещене от женски глас. Записът съответства на събраните гласни
доказателства, от които се установява, че свидетелят непосредствено е възприел, че
ответницата крещи и чука по автомобила на молителя, докато той се намира вътре в него,
поради което и съдът дава доверие на свидетелските показания. Хронологично те отговарят
на сведетенията и на двете страни, видно от които след физическата разправа ищецът се е
затворил в автомобила си, от който е подал сигнал на тел. 112, докато ответницата агресивно
е блъскала по автомобила, чукала е по прозорците и е крещяла по адрес на съпруга си.
По отношение на детето Й., са събрани гласни доказателства, че детето се е намирало
на мястото на случката. Поведението на ответницата изразяващо се в участие във вербален
и физически конфликт с бащата на детето пред последното представлява психическо
насилие по отношение на детето, което го е възприело.
По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическия състав,
необходим за получаване на защита срещу домашно насилие.
4
Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя
посегателство. В допълнение следва да се наложат защитни мерки които да имат
превантивното и възпиращо действие спрямо извършителя.
Съдът, като съобрази фактическите отношения между страните и поведението на
ответника, както и че актовете на домашно насилие касаят психическо и физическо такова, и
са извършени на публично място намира, че ответникът следва да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя. /чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН/,
както и да му се забрани да приближава пострадалото лице на по-малко от 100 м. за срок от
12 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита и да му се
забрани да приближава обитавания от молителя адрес – гр. Варна, м. ***. Следва да се
забрани на ответницата да доближава и адреса по месторабота на молителя- Туристически
информационен център в гр.*** която мярка следва да се определи за срок от 9 месеца,
съобразен с периода за който ще действат останалите ограничения по чл.5, т.3 ЗЗДН.
Не следва да се уважава искането ответницата да не приближава имота на адрес
***доколкото към момента молителя не го обитава. По делото има данни, че този имот е
семейното жилище на страните по смисъла на СК и ползването му ще бъде определено в
производството по развод.
Съдът приема, че тези мерки в съвкупност ще възпрепятстват посегателство върху
молителя и ще способстват за преосмисляне от ответника на поведението му. Съдът
намира, че срока от 12 месеца респ. 9 месеца, ще възпрепятства ответника от извършване на
нов акт в достатъчна степен и ще му предостави време да промени поведението си. Този
срок е съобразен и с данните, че между страните има висящо дело за развод, както основна
цел в отношенията между съпрузите следва да е да преработят емоциите си във връзка с
раздялата и да концентрират усилията си в успешното съвместно отглеждане и възпитаване
на децата си, като настоящият състав намира, че по-дълъг срок на мерките за защита ще
възпрепятства постигането на тази цел.
По отношение на детето Й. следва да се наложи само мярката по чл.5, ал.1 ЗЗДН,
която съдът намира за подходяща. Няма доказателства по делото за предходни идентични
прояви на ответницата в присъствието на детето вкл. няма други водени по ЗЗДН
производства между страните. Съдът намира, че не е в интерес на детето възможността за
контакт с майка му да бъде изключена от решение по реда на ЗЗДН. Евентуални недостатъци
в родителския капацитет на майката следва да се съобразяват в производството по развод
при разрешаване на въпроса кой родител да упражнява родителските права, съотв. какъв
режим на контакт да се определи на другия родител.
Ответницата следва да съобрази, че мярката изискваща от него да се въздържа от
насилие по отношение на молителя и пострадалото лице не е ограничена от срок и при
неспазването й се носи наказателствена отговорност за престъпление.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена заповед за
защита.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответницата следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса за воденето на делото в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На осн.чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата отговаря и за сторени от молителя разноски,
но той не е направил искане за присъждане на такива и не е доказал да е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. С. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо М. М. М., ЕГН:**********, адрес: гр. ***, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА Д. С. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо детето Й. М. М., ЕГН: **********, роден на
03.08.2020г. адрес:***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. С. М., ЕГН:**********, адрес: гр.*** за срок от 12 / дванадесет
5
месеца/, считано от 22.05.2025 г. - датата на издаване на заповедта за незабавна защита ДА
ПРИБЛИЖАВА М. М. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** на по-малко от 50 метра, както и
да ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 50 м. обитавания от М. М. М., ЕГН:********** имот с
адрес: ***
ЗАБРАНЯВА на Д. С. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** за срок от 9 / девет
месеца/, считано от датата на издаване на заповед за защита, да ПРИБЛИЖАВА
местоработата на М. М. М., ЕГН:**********, а именно Туристически информационен
център в гр. ***“, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН:**********, адрес: гр. ***да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лв./двадесет и пет
лева/, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на М. М. М., ЕГН:**********, адрес: гр.
*** и Й. М. М., ЕГН: **********, роден на 03.08.2020г. адрес: гр. В****
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. С. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** че при неизпълнение
на заповедта на съда, полицейският орган констатирал нарушението ще я задържи и ще
уведоми незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН преписите от заповедите за защита и препис от
решението на съда да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителя и пострадалите лица
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в 7-дневен срок от
01.09.2025г., на осн. чл.17, ал.1 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6