Р Е Ш
Е Н И Е N 67
гр. С., 29.05.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и седми май през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Кина Иванова, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 105 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1519/31.12.2019 г. по р.д. №
2631/2019 г. на Районен съд Сливен, с което е осъдена Община Сливен, ЕИК
********, с адрес гр. С., бул. „Цар Освободите“ № 1, представлявана от кмета
Стефан Радев да заплати на ЗАД „………….“ ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., пл. „П.“ № *, представлявана от изпълнителните директори Н.Д.Ч.
и М.К.Р.сумата от 160.02 лв. представляваща заплатено обезщетение по
застраховка „Каско“ за щети, причинени на лек автомобил марка „………………………на
25.01.2011 г. след преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 23.05.2019 г. , до окончателното изплащане на задължението и е осъдена ответната община да
заплати на застрахователното дружество
направените по делото разноски.
Против това решение е подадена въззивна жалба от
Община – Сливен, чрез процесуален представител по пълномощие, в която се
твърди, че решението е не правилно, незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, немотивирано и необосновано.
На първо място съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е провел
съдебно заседание на 10.12.2019 г., за което
не е призовал страните по делото. Развиват се аргументи в подкрепа на
тази теза, като се сочи, че в това съдебно заседание е бил разпитан свидетел, а
именно водачът на МПС и това е ограничило правото на защита на ответната
община. На следващо място се твърди, че изводите на съда са неправилни, тъй
като не е налице валидно застрахователно правоотношение, а и не са причинени
вреди в резултат на ПТП. Развиват се аргументи относно съществуването на
застрахователно правоотношение между водача на МПС и застрахователното
дружество. На следващо място се сочи, че
от приетата и неоспорена от страните експертиза, е установено, че от описаното
ПТП не могат да настъпят твърдените вреди на МПС. Посочените щети не
съответстват на изложеното в исковата молба, а водачът има техническа
възможност да възприеме дупката да намали скоростта и да спре. Така общината е доказала възражението си за
съпричиняване. На последно място се твърди, че разноските са присъдени в
завишен размер. По делото не е установено реално плащане на адвокатския
хонорар, не е установено да е заплатен такъв хонорар по делото. Неоснователно също съдът е уважил претенцията за разноски
за призоваване на свидетели, тъй като свидетелите не са поискали заплащане на
такива. ДВ тази част съдът не е изложил
никакви мотиви. В обобщение се иска решението да бъде отменено и да се
постанови друго, с което да бъде отхвърлена претенцията или евентуално да се
отчете съпричиняването от страна на водача на процесното МПС и да се намали
обезщетението, като се претендират разноските и за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. На първо
място се сочи, че е доказано наличието на застрахователното правоотношение, а
разноските по делото са доказани чрез представени фактури и банкови извлечения.
От изготвената авто-техническа експертиза е видно, че щетите по автомобила са
по начин описан в заявлението на водача.
Настоящият състав намира, че в хода на производството
пред първата инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в
с.з. насрочено и проведено на 14.11.2019 г. съдът е отложил делото и го е насрочил за съдебно заседание за 17.12.2019 г., за
която дата е следвало да разпита свидетели. Неясно защо съдът обаче е провел
съдебно заседание на 10.12.2019 г., за която дата страните не са били редовно
призовани и в това с.з. е бил разпитан свидетеля Д.И.К.. Тъй като е налице
процесуално нарушение, свързано с разпита на свидетеля, без редовното
призоваване на страните, то настоящата инстанция отстрани нарушението като
разпита този свидетел в открито съдебно заседание.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея. Проведеният разпит на свидетел пред настоящата инстанция не
променя безспорните фактически констатации.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 410
от КЗ, във вр. с чл.49
от ЗЗД – регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя
на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на
служители на ответната община.
За да бъде уважен така предявения иск,който е
допустим, на първо място ищецът е следвало да докаже съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице.
От представените по делото пред първата инстанция
доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и водача на увредения лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. От
представените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява,
че е заплатена стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице.
Няма данни, както и твърдения, ответникът да е заплатил тази сума на
застрахователя.
Касае се за ПТП на улица в гр. С.,
стопанисвана от Община – Сливен, поради
което искът се явява основателен. Пътят е публична собственост на Община –
Сливен и в случая тя като собственик носи обективна и безвиновна отговорност за
настъпилите вреди. В случая твърдението, което е било поддържано и пред
районния съд за съпричиняване, се явява неоснователно. На първо място не е било изпълнено
задължението да бъде поставена нужната сигнализация на пътя, а и не е било установено водачът на МПС да се е движил със несъобразена скорост. Не
може да се приеме, че е налице
съпричиняване, тъй като очевидно не е било допуснато нарушение на ЗДП, а от
друга страна е било допуснато нарушение, свързано с необезопасяването на
пътното препятствие. Така твърдението, което е било поддържано и пред районния
съд за съпричиняване, се явява неоснователно.
Както беше посочено на първо място не е било изпълнено задължението да
бъде поставена нужната сигнализация на пътя, а
и не е било установено водачът на МПС
да се е движил със скорост по-висока от разрешената. Напротив, в
заключението на вещото лице изрично е посочено, че скоростта на движение на МПС
е била малко по-голяма от
Така след
като е налице валидно застрахователно правоотношение, по което застрахователят
е заплатил обезщетение и се е суброгирал в правата на увреденото лице,
предявеният от него иск срещу Община Сливен, която поддържа общинските пътища
съобразно транспортното им значение и изискванията на движението, се явява
основателен и доказан по размер.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 360 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, което е в минимален
размер, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1519/31.12.2019 г. по
гр.д. № 2631/2019 г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен, ЕИК ********, с адрес гр. С.,
бул. „Цар Освободите“ № 1, представлявана от кмета Стефан Радев да заплати на
ЗАД „………………..“ ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.“
№ *, представлявана от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и М.К.Р.сумата от от 360 /триста и шестдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за тази инстанция
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: