№ 11447
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110103378 по описа за 2023 година
Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на С. Г. Г., И. Й. К. и Р. Й. Г.
- Б. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, при условията на разделна
отговорност следните суми: сумата 2558,66 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 23.01.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 469,99 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 12.01.2023г., сумата 42,25 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.01.2023г. - датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 9,54 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г.
до 12.01.2023г., които суми касаят топлоснабден имот апартамент 65, находящ се в гр.
София, жк. „Хиподрума“ бл. ... ет. 3, аб. № 114862.
За ответника С. Г. Г. 2/4 или следните суми: сумата 1279,34 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.01.2023г. - датата на
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 235,01 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.01.2023г., сумата
21,13 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
23.01.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата от 4,78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020г. до 12.01.2023г.
За ответника И. Й. К. 1/4 или следните суми: сумата 639,66 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.01.2023г. - датата на
1
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 117,49 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.01.2023г., сумата
10,56 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
23.01.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата от 2,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020г. до 12.01.2023г.
За ответника Р. Й. Г. - Б. 1/4 или следните суми: сумата 639,66 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.01.2023г. - датата
на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 117,49 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.01.2023г., сумата
10,56 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
23.01.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата от 2,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020г. до 12.01.2023г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът С. Г. Г. е подал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с
който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва качеството си на
собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, като законен наследник на В. К.
С., както и наличието на договор за доставка на ТЕ между наследодателя му и
топлопреносното дружество. Оспорва наследодателят В. С. да е ползвала ТЕ на
претендираната стойност, както и твърдението, че дялово разпределение е било
извършвано коректно. Възразява по отношение на доказателствената стойност на
представените с исковата молба счетоводни документи.
Ответникът И. Й. К. е подала отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК,
с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че наследници на В. К. С. са
М. Н. С. и Р. Н. Й., които притежават по 1/2 ид.ч. от процесния имот. Поддържа, че със
саморъчно завещание М. Н. С. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество
на дъщеря си Р. Г. – Б., поради което счита че не е пасивно легитимирана да отговаря
по предявените срещу нея искове за цена за потребена ТЕ. В допълнение посочва, че
не ползва имота, доколкото ответницата Б. не предоставя достъп до него. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът Р. Й. Г. - Б. е подала отговор в законоустановения срок по чл.131
ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че сумите за потребена
ТЕ са заплатени от наследодателката В. С., а след нейната смърт в имота не е ползвана
ТЕ за отопление и топла вода. Оспорва акцесорната претенция при твърдения за липса
на представени доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на
ищцовото дружество. Противопоставя се по отношение на претенцията за главница за
извършена услуга дялово разпределение, като счита че ищецът не е материалноправно
2
легитимиран да претендира цена за същата. Оспорва доказателствената стойност на
представените от ищеца счетоводни документи. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
3
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приложен по делото Нотариален акт за собственост върху жилище
(апартамент) построен върху държавно място от ЖСК „..., м. „Хиподрума“, гр. София
се установява, че В. К. С. е придобила правото на собственост върху имот,
представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. София, етаж 3, вход В, в сградата на
ЖСК „..., на ул. „Д. Несторов“, м. „Хиподрума“ в гр. София, който адрес съгласно
представено Удостоверение от ГИС София, изх. № 68-00-1403/7/ от 30.10.2013г. (л. 13)
е идентичен с настоящ адрес: ж.к. „Хиподрума“, блок ..., вх. А, вх. Б и вх. В.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 141/05.02.2024г., издадено от
Столична община – район „Красно село“, В. К. С., починала на 25.02.2021г., е оставила
като законни наследници Р. Н. Й. (роднина от четвърта степен) и М. Н. С. (роднина от
четвърта степен), върху които е преминала собствеността по отношение на процесния
имот при равни права (арг. чл. 8, ал. 4 ЗН).
Р. Н. Й. е починала на 17.03.2022г., съответно притежаваните 1/2 ид.ч. от
прецесния апаратмент са наследени от сина С. Г. Г..
М. Н. С. е починала на 06.10.2022г. Със саморъчно завещание от 06.08.2020г.,
М. Н. С. е завещала в полза на дъщеря си Р. Й. Г. - Б. цялото си движимо и недвижимо
имущество, респективно собствените си 1/2 ид.ч. от апартамент № 65, находящ се в гр.
София, жк. „Хиподрума“ бл. ... ет. 3.
По искане на ответника И. Й. К. към материалите по делото е прието като
писмено доказателство определение № 14630/04.12.2023г. по гр.д. № 4723/2023г. по
описа на СГС, I-18 с-в (висящо до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция), с която ответникът И. Й. К. е предявила иск с правно основание чл. 17, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу Р. Й. Г. – Б., както и претенция с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН по отношение на завещани имоти, вкл. процесния.
Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство е призната от
закона възможност на наследника с право на запазена част да поиска от съда да бъдат
намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на
други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от
4
наследството. Същото е самостоятелно субективно потестативно материално
имуществено право, което се упражнява посредством конститутивния иск или
възражение по чл. 30 ЗН, при уважаване на които промяната в правоотношенията
възниква по силата на съдебното решение. Доколкото производството по иска по чл.
30 ЗН спрямо процесния имот е висящо до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, то по отношение на имота към този момент, нито към
предхождащи моменти, относими към релевирания период, за който са начислени
процесните вземания, не съществува съсобственост между И. Й. К. и Р. Й. Г. – Б..
Доколкото промяната в собствеността би възникнала евентуално и то в бъдещ момент
– този на влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава конститутивият иск
по чл. 30 ЗН, то производството по гр. д. № 4723/2023г. по описа на СГС не е
преюдициално спрямо настоящото, поради което в процесния случай наличието на
висящо производство не е процесуална пречка пред движение на настоящото дело,
което да обуслови необходимостта от спирането
му.
Ето защо предвид наличните по делото доказателства се установява, че
ответниците С. Г. Г. и Р. Й. Г. - Б. са придобил правото на собственост върху
апартамент № 65, находящ се в гр. София, жк. „Хиподрума“ бл. ... ет. 3, по силата на
наследство и по завещание, при равни права – по 1/2 ид.ч. В качеството си на
собственици, посочените ответници са и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Същевременно исковете
предявени срещу ответника И. Й. К. като неоснователен следва да бъдат
отхвърлени.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Техем Сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 04.09.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответниците е имало 5 броя отоплителни тела,
на които са поставени ИРРО, щранг – лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода.
Вещото лице дава заключение, че през исковия период, топлата вода за периода
2019/2020г. е изчислявана на база реален отчет, при който са съставени протоколи за
Главен отчет с подпис на абоната/лицето подсигурило достъп, показанията от които са
5
правилно нанесени в подробните изравнителни сметки. За сезон 2020/2021г., поради
неосигурен достъп, топлата вода е начислявана на база брой потребители (2 лица) по
140л./ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е – РД – 04 – 1, за което е
съставен протокол за неосигурен достъп с подпис на свидетел. От заключението се
изяснява, че дължимата от сума за процесния период за доставена топлинна енергия,
изчислена съобразно приложимата методика е общо 2820,58 лева.
Съдът намира, че изводът на вещото лице за дължима сума, касаеща цената на
енергията за подгряване на вода за периода 2019г. – 2020г. следва да бъде изцяло
приет, доколкото за посочения сезон се изяснява, че топлата вода е изчислявана по
реален отчет. От друга страна съдът счита, че по отношение на дължимата сума,
касаеща енергия за подгряване на вода за периодите 2020г. – 2021г., заключението на
вещото лице не следва да бъде кредитирано. В същото е изяснено, че за посочения
период разходът за топла вода е изчисляван на база два броя потребители, при норма
140 литра на потребител за едно денонощие, т.е. при липса на поставени
сертифицирани по съответния ред измервателни уреди. Съдът намира, че по делото
липсват писмени доказателства, които да доказват основанието за това разходът за
топла вода да бъде изчисляван въз основа на това, че в имота има двама обитатели –
не са ангажирани доказателства, въз основа на които да е видно как е направена тази
констатация. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице достатъчно
доказателства, въз основа на които да може да се приеме твърдението за консумирания
обем топла вода, поради което същият следва да бъде преизчислен въз основа на това,
че в имота е имало един обитател. Поради това изчисленото от вещото лице
потребление за топла вода следва да бъде разделено на две, както следва: за периода
2020 г. – 2021г. – 866,78 : 2 = 433,39 лева или общо за двата периода – 1067,69 лева,
като следва да бъде прието, че това е потреблението в имота, при условие, че в него е
имало един обитател.
При съобразяване на горните мотиви относно притежаваните права в
съсобствеността ответникът С. Г. Г. дължи 1/2 от сумата 2387,19 лв., а именно 1193,60
лв. до който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата над нея
до пълния предявен размер 1279,34 лв. следва да се отхвърли.
Ответникът Р. Й. Г. - Б. е упражнила своевременно правата си по чл. ... ЗЗД като
е заявила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба – 23.01.2023г., като в периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от
6
14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е подадена на 23.01.2023г. и като се вземе предвид, че в
периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се приеме, че
вземането на ищеца от м. 05.2019г. до м. 10.2019г. е погасено по давност, поради което
съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за
останалата част от исковия период – от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните
сметки е за сумата от 2125,27 лв.
Съгласно гореизложените мотиви относно собствеността на имота, ответникът Р.
Й. Г. - Б. дължи 1/2 част от сумата от 2125,27 лв. – или сумата от 1062,64 лв.,
съответно при съобразяване на диспозитивното начало искът предявен за сумата
639,66 лв. следва да се уважи в пълния предявен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 26 от
делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
периода от м.02.2020г. до м.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 42,25 лв., от която всеки от
ответниците дължи по 1/2 съгласно гореизложените мотиви относно квотите в
съсобствеността/, или сумата от по 21,13 лв. Ето защо искът предявен срещу ответника
С. Г. Г. за същата сума е изцяло основателен, съответно искът предявен срещу
ответника Р. Й. Г. – Б. за сумата 10,56 лв., с оглед диспозитивното начало, също следва
да бъде уважен в предявения размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
7
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответниците е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г. и 2018г. обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при
липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът от всеки от ответниците, съобразно уважената част от исковете.
Дължимите от ответника С. Г. Г. разноски са в размер на 395 лв., представляващи
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Дължимите от ответника Р.
Й. Г. - Б. разноски са в размер на 210 лв., представляващи заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице по СТЕ, депозит за особен представил и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Ответникът Р. Й. Г. – Б. претендира 500 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, видно от договор за процесуално представителство от
26.09.2024г. и платежен документ от 26.09.2024г., от които следва да бъде присъдена
сумата 80,00 лв.
Ответникът И. Й. К. претендира сторени по делото разноски за адвокатски
хонорар, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 22.07.2024г.
в размер на 550 лева, които следва да бъдат присъдени.
Ответникът С. Г. Г. не е претендирал присъждането на разноски по настоящото
дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата от 1193,60 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
23.01.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата от 21,13 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
23.01.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
които суми касаят топлоснабден имот апартамент 65, находящ се в гр. София, жк.
„Хиподрума“ бл. ... ет. 3, аб. № 114862, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 235,01 лв.,
8
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до
12.01.2023г., иска за сумата 4,78 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до
12.01.2023г.
ОСЪЖДА Р. Й. Г. – Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата от 639,66 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
23.01.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата от 10,56 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
23.01.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
които суми касаят топлоснабден имот апартамент 65, находящ се в гр. София, жк.
„Хиподрума“ бл. ... ет. 3, аб. № 114862, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 117,49 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до
12.01.2023г., за сумата от 2,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 12.01.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********
срещу И. Й. К., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми: 639,66 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.05.2019г. до м.04.2021г., за сумата 117,49 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 12.01.2023г., сумата 10,56 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до
м.04.2021г., за сумата от 2,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 12.01.2023г., които суми касаят
топлоснабден имот апартамент 65, находящ се в гр. София, жк. „Хиподрума“ бл. ... ет.
3, аб. № 114862.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 395 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Й. Г. – Б., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 210 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Р. Й. Г. – Б., ЕГН **********, сумата от 80,00 лева,
представляваща разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. К., ЕГН **********, сумата от 550 лева,
представляваща разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10