Решение по дело №2307/2010 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 515
Дата: 6 октомври 2010 г.
Съдия: Людмила Добрева Григорова Митева
Дело: 20103630102307
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

                               515., гр. Шумен, 06.10.2010 г.

 

                                    

 

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година,  в  състав

                                                                            

             Председател: Л. Григорова

 

при секретаря  Д. Х.  като  разгледа докладваното  от съдията бр.д. № 2307  по   описа  за  2010 година,  за  да  се  произнесе взе предвид следното: 

 Производство по чл.50 от СК.

 Депозирана е молба от М.Н.И., ЕГН **********,*** и С.Д.И., ЕГН **********,***, в която излагат, че са сключили граждански брак на 27.05.2006 г., като от брака си нямат родени деца. От дълго време между съпрузите  съществували сериозни противоречия във възгледите им относно семейния живот, които са довели до сериозно и непоколебимо решение за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Двамата съпрузи представят споразумение, относно всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.51 от СК. На основание изложеното, молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака и одобри споразумението им по чл.51 от СК.

   В съдебно заседание поддържат молбата си за прекратяване на брака.

   След запознаване със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0145/27.05.2006 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, се доказва по категоричен начин, че молителите М.Н.И., ЕГН ********** и С.Д.И., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 27.05.2006 г. И двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на  гражданския им брак, което поддържат пред съда и представят писмено споразумение по чл.51 от СК, за уреждане на личните им и имуществени отношения след развода. Последното отговаря на изискванията на закона, не противоречи на морала, поради което няма пречки за одобряването му.

           Позовавайки се на изложеното, съдът намира, че разглежданата молба се явява основателна и доказана и следва да се уважи.

По делото липсват данни относно доходите на съпрузите, поради което и с оглед трудоспособната им възраст, съдът приема, че те са в състояние да реализират такива, поне в размер на минималната работна заплата за страната. С оглед на гореизложеното определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 лв., като констатира, че молителката е внесла сума, в размер на 25.00 лв., представляваща държавна такса за водене на делото. Съпругът следва да бъде осъден да заплати сума, в размер на 15.00 лв., представляваща остатък от дължимата държавна такса  

               Водим от гореизложеното, съдът   

 

                             Р          Е          Ш          И   :                 

 

 ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Н.И., ЕГН **********,*** и С.Д.И., ЕГН **********,***, сключен на 27.05.2006 г. с акт №0145/27.05.2006 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община - Шумен, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

ОДОБРЯВА, постигнатото между двамата писмено споразумение по чл.51 от СК, както следва

1. Страните нямат придобити по време на брака недвижими имоти и леки автомобили, които да поделят;

 2. СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо квартира в гр. Поморие е напуснато и от двамата съпрузи;

 3.  След прекратяване на брака, страните не си дължат издръжка

 5. След прекратяване на брака, съпругата възстановява предбрачното си фамилно име – „М”.           

          ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна  такса  по  делото, в размер на 40.00 лв. /четиридесет лева/.

           ОСЪЖДА С.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ШРС сума, в размер на 15,00 (петнадесет) лева, представляваща държавна такса.

                                             

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                      

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :